София, 28 феруари, 2005 г. - семинар във връзка със защитата на опитните животни. Кратко представяне на изнесените докладите - Р. Атанасова, участник на семинара, сдружение "На ти с природата".
Организатори на семинара: ТАЕКС, бюро за техническа помощ и организация към Европейската комисия, съвместно с българската Национално-ветеринарна медицинска служба.
За повече информация:
28 февруари 2005 г.
Увод:
TAEKC – бюро за техническа помощ и организация Защитата на животните е основен раздел от европейското законодателство. Нашата страна е поела ангажимент да синхронизира законодателството си с европейското и да го прилага напълно от 1 януари 2007 година. Хармонизират се всички наредби – за клане, за транспорт, за кокошки-носачки, за свине и т.н. На 10 юни 2003 година е приета наредба за защита и хуманно отношение към опитните животни. Животните няма как да не се използват за опитни цели, но нека това става с минимално страдание за тях!
“Европейско законодателство за защита на опитните животни”
Д-р Никос Костомицополус, Фондация за биометрични изследвания към Атинската Академия, Гърция
България разполага със съвременна правна рамка за защита на опитните животни, въпреки че тя е адаптация на директивата от 1963 година. Следващата стъпка е да се предприемат необходимите действия, за да се създаде нужната основа за добро прилагане на законодателството. В редица страни има добро законодателство, но прилагането му не е добро. Използването на животните за опитни цели винаги е било противоречива тема. Имаше дебати между учени, които бяха “за” и организации за защита на животните, които са против това. Според Декарт животните нямат разум, а следователно и чувство за болка по време на опитите. Според Бентъм (1789) “Въпросът не е могат ли да разсъждават. Нито могат ли да говорят. Въпросът е могат ли да страдат.” Първият закон в Европа, свързан със забрана на жестоко отношение към животни е приет през 1876 година във Великобритания. Съветът на Европа и Европейският съюз не остават в страни от тази тема. Съветът на Европа подготвя правова уредба за защита на гръбначните животни, използвани за опити – “Европейска конвенция за защита на гръбначините животни, използвани за експериментални и други научни цели” (ETS 123/86). Тази конвенция беше обогатена. Съветът на Европа разполага с правна рамка, но няма право да задължи страните-членки да прилагат това законодателство. Затова следващата стъпка идва от страна на Европейския съюз – той направи тази правова рамка задължителна – директивата от 1986 година – Директива 86/669/EEC прави задължително това законодателство.
Основните задачи, които си поставя този закон са: - да се намали броят на животните, използвани за експериментални или други научни цели до минимум; - да се гарантират адекватни грижи за животните, използвани за експериментални цели; - да се премахнат ненужните болка, страдание, стрес или постоянна вреда за животните; - когато това е невъзможно, то те да бъдат сведени до минимум; - да се избягва ненужното повторение на опити (1989).
Основни пунктове, които се регулират от европейското законодателство: - одобряване на протоколи за извършване на опити с животни; - регистрация на заведения за размножаване, отглеждане и доставка на животни; - обучаване на кадри – лабораторни техници, които работят във вивариумите; обучение на хората, които ще оценяват протоколите за работа с животни и т.н.; - насърчаване и поощряване за използването на алтернативни методи; - събиране на статистически данни – разпоредби и законодателство, които засягат статистическите методи и как това влияе върху състоянието на животните (използването на алтернативни методи е тясно свързано с това, а също и начина, по който ще се събират статистическите данни).
Оторизация – да има компетентен орган, който да оторизира провеждането на експерименти. Страната-членка решава кой ще е този орган. Тази дейност може да се подпомага от комисии и организации. Например във Великобритания Министерството на вътрешните работи се занимава с това, а в Италия – Министерството на здравеопазването; в Гърция това са префектурните ветеринарни служби. Изисквани документи в Гърция – копие от протокола и информация за мястото на провеждане на опита, произход на животните, мнение на ветеринаря. В Гърция разрешение е необходимо за всеки учен и за всеки протокол, който ще бъде използван за работа. Има страни, в които учените получават оторизация след като е разрешен протокола. В Гърция всяка оторизация има валидност 1 година, след което може да бъде подновена.
Роля на ветеринаря, който работи във вивариумите: - да предоставя информация на учените, лаборантите и техниците за това как условията на отглеждане на животните, зарази и др. се отразяват върху резултатите от експериментите; - да участват в разработването и планирането на протокола за нучни изследвания (например ветеринарят се пита за вида на анестезията, която трябва да се приложи); добрите условия на живот на животните също са област, в която ветеринарят може да бъде полезен; - активно участие по време на експеримента с животни; - инспекция за здравето и благоденствието на животните; - кой ще дава упойката, кой ще участва в експериментите – тук ветеринарят също може да помогне.
Регистрация на заведенията за животни (за разплод, отглеждане, доставка и използване): приложение А от Европейската конвенция и приложение II към Директивата на Европа. Проблеми в Гърция – за някои видове животни (например определени линии зайци) няма подходящи заведения за разплод и се налага да се използват заведенията, използване за угояване на свине и зайци. Но тези заведения не са регистрирани като специфични за разплод, а попадат под други разпоредби. Нужно е да се ограничи използването на зайци и прасета!
Образование и обучение на персонала: Преди регистрация на едно такова заведение, кадрите, които ще работят в него трябва да бъдат добре обучени. ФЕЛАСА – федерация на европейските асоциации за използването на лабораторни животни за научни цели – предоставя полезна информация, включително и по въпроса за обучението.
Категории на персонала: - категория А' – лица, които се грижат за животните; - категория В' – техници и лаборанти; - категория С' – учени, ветеринари; - категория D' – ръководители на изследователски институти, образователни институти. По препоръка на Европейския съюз основните модули за курсовете за обучение траят по 80 часа за всяка една категория. Алтернативни методи: научни методи, които могат да предоставят същата информация, както при стандартните методи. Целта на използването на алтернативни методи е: - да не се използват животни (заместване) или - да се използват по-малък брой животни (занижение) или - да се намалят болката, страданията и стресът за животните (загриженост). Горните три положения представляват принципа на трите “З” (или на английски принципът на трите “R”). “Принципи на хуманност при експерименталните техники” – Russell и Burch – това е книга, нещо като библия, която представлява основата по този въпрос. Целта е да се намали броя на животните, използвани в експерименталната работа, без това да доведе до риск за изследователите.
Технически проблеми при in vivo ескпериментите: - цена – по-скъпи са; получават се чисти линии, трансгенни животни – за тях се харчат занчителна сума пари; - продължителност на експеримента – понякога отнема много време заради продължителността на възпроизводимост при редица животни; - възпроизводимост на опита – повтаряемостта на опита зависи от условията на отглеждане на животните, което допълнително оскъпява целия експеримент.
Основни алтернативни методи: - in vitro методи – клетъчни и тъканни култури; - математически модели и компютърна симулация (университетът в Утрехт е разработил такъв вид софтуер); - използване на животни с по-ниска степен на неврофизиологична чувствителност; - човешки тъканни култури.
Използване на животни за образователни цели: Използването на алтернативни методи е не само научен, но и философски въпрос. Например при използването на животни за образователни цели един и същ опит е нужно да се повтаря ежегодно, като при това резултатите от него са известни отдавна; в случая животните не се използват с цел да се установи някакъв факт. За целите на образованието се демонстрират органи, функции или техники; описват се събития или феномени; измерват се специфични параметри. Тук алтернативни методи могат да бъдат: използване на изкуствени модели, математически модели, използване на компютърен софтуер и видеоматериали, клетъчни култури, прилагане на анелгезия и анестезия. Ако това е невъзможно е необходимо да се преразгледат възгледите ни за хуманно отношение към животните.
Организации, допринесли за защитата на животните: – FELASA (Federation of European Laboratory Animal Science Associations); – AAALAC (Association for the Assessment and Accreditation of Laboratory Animal Care); – ICLAS (International Council of Laboratory Animal Science); – OECD (Organization for Economic Co-operation and Development).
Статистика: отразява влиянието на цялата тази законодателна уредба върху използването на животните. В Директива 86/609 е залегнало задължението да се събира информация, която трябва да се предава най-малко на всеки 3 години на Европейската комисия, а тя трябва да предаде данните на Парламента на Европа (член 13 и член 26 от Директивата). През 2001 година е изготвен вторият доклад на Еврокомисията до Парламента на Европа за статистическите данни за броя на животните, използвани в експерименталната и друга научна работа в страните-членки на Евросъюза. Този доклад съдържа таблици и данни в числов вид. Какво послание носят тези доклади? – регистрира се понижение в % на използваните животни /и по-специално мишки и плъхове/, но за сметка на това се използват студенокръвни /риби/, като се наблюдава повишение в техния брой /1999 – 2002/. Друг извод, който може да се направи от доклада – установено е занижение /но в момента е налице увеличение/ на броя на използваните животни /от 1996 г. до днес/. Системата за прилагане на статистическите данни е усложнена, поради което е нужно кадрите, които ще подават тази информация да бъдат адекватно обучени. Има известна разлика между образование и обучение: има завишение в броя на животните, използвани за образователни цели и понижение в броя на животните, използвани за контрол на качеството. Ревизия на Директива 86/609: тази Директива е вече на почти 20 години. Науката за лабораторни животни се развива, поради което директивата вече е остаряла. Създадена е техническа експертна група, която да направи предложения за някои промени /например за етичния процес и анализа на финансовата ефективност/, т.е. да се направи баланс между вреди и ползи, защото животните страдат и трябва да се реши дали това е оправдано, или използваме животни без от това да има съществени ползи. Добрата наука върви ръка за ръка с хуманното използване на експерименталните животни.
Въпрос: - Съществува ли в Гърция специално законодателство във връзка с доставката и транспорта специално при трансгенните животни?
Отговор: - Съществува законодателство за транспорта на животни по принцип, но няма специално такова, предвидено за трансгенни животни.
Използването на животни в експериментални изследвания: принципът на трите “R”
Д-р Вера Бауманс, професор по лабораторни науки и опитни животни, Каролински университет, Швеция
Наука за лабораторни животни – мултидисциплинарна, спомагателна наука, която подпомага използването и грижата за животните от страна на човек и спомага за качественото провеждане на експериментите с животни. Мултидисциплинарна наука – обхваща области като етика, алтернативни методи, биология на животните, анестезия. Това е помощна наука, която подпомага ветеринарната медицина, човешката медицина, биологията. Предназначението й е хуманното използване на животните. Хората са използвали животните от дълбока древност – за транспорт, за храна, за компания, за експериментални цели. Аристотел (384 – 322 г.пр.н.е.) пръв използва животни за експериментални цели; създава трудовете “Historia Animalium” и “De partibus animalium”. Извършвал е дисекция върху мъртви животни, тъй като тогава не е било разрешено да се прави дисекция на човешки трупове. Хипократ (около 400 г.пр.н.е.) пише своя труд “Corpus Hippocraticum”, който се основава на дисекцията на няколко вида животни. Galenus (130г. – 201г.) е един от лекарите на римския император. Прави дисекция на живи животни. По това време не е имало анестезия. Има негови рисунки относно разположението на органи и циркулацията на кръвта. Не е разбрал, че кръвта циркулира – теорията му се основава на начало и край на кръвоносната система. Vesalius (1543г.) – преди него хората са правели открития без да ги тестват с помощта на експерименти. Пише своя труд “De Humani Corporis Fabrica”. Декарт (1596 – 1650) прави експерименти с животни. Благодарение на него хората са мислели, че имаме право да употребяваме животните. Идеята му е, че за да може да изпитва страдание едно същество, нужно е то да има разум. Когато хората му казвали, че котката мяука силно, когато й е причинена болка, той отговарял, че това е аналогично на механичния шум при удар върху маса. E. E. Mouchy (1832 г.) правел експерименти, при които връзвали куче на масата, като се опитвали да го държат неподвижно докато трае експеримента. Един от противниците на безотговорното използване на животни е Jeremy Bentham (1789 г.) - “Въпросът не е могат ли да разсъждават? Нито – могат ли да говорят? Въпросът е – могат ли да страдат?” Claude Bernard (1865 г.) пише книгата “Въведение в експерименталните изследвания в медицината”. По това време във Франция възникват първите антививисекционни движения. Едни от членовете на това движение са жената и дъщерята на Клод Бернар, който е извършвал подобни вивисекции. Чарлз Дарвин (1859 г.) - благодарение на него е установено, че животните могат да се използват като модел на редица заболявания, срещащи се и при човека. Morton (1846 г.) извършва първата операция на човек под упойка от етер в Харвардския университет. Анестезията полага своите основи. В началото са започнали да използват етера, понеже обездвиженият обект е по-удобен за работа, а не защото е по-хуманно. През XX век се увеличило използването на животни за експериментални цели. Изработвали се лекарствени средства чрез тестването им върху животни. Хората започнали да си дават сметка какво правят с животните, започнало развитие на законодателна уредба по въпроса, започнало разработването на алтернативни методи. Има тенденция за повишено използване на животни, която е свързана с появата на трансгенни животни. Употребата на животни е най-голяма във Франция и Великобритания, тъй като там има много фармацефтични предприятия. В световен мащаб се дават следните данни за използването на животни за експеримантални и други научни цели – 75 млн. гръбначни животни годишно. Само за Европа годишно цифрата е 10 млн. Отчет е воден само за гръбначните животни, защото само за тях има законова уредба, а за другите видове животни няма. Това е така, не защото смятаме, че гръбначните животни изпитват повече болка – октоподът например има изключително силно развита нервна система – а защото са въведени определени граници за възбрана. Трудно е да се прокарат такива граници, но това поне е някаква отправна точка. Процентно съотношение на използваните в световен мащаб видове животни: риби – 7 % (но процентът им се увеличава, което вероятно се дължи на по-точното им отчитане); плъхове, мишки и зайци – 75% от всички използвани животни. Голяма част от животните се използват за производството на ваксини и биологично-активни вещества, за онкологични изследвания, за изследване механизмът на работа на мозъка. В някои държави страданията на животните се градуират – слабо, средно и интензивно. Тук се отчитат и животните, които се убиват за донорни цели. В Холандия например под незначително или слабо неудобство и страдание се разбира еднократното взимане на кръвна проба и имунизация. Под умерено или средно страдание се разбира многократно повтарящото се взимане на кръвни проби или инжектирания, които преминават през перитонеума. Тежко страдание е това при провеждането на остри тестове за токсичност в продължение на много години, докато животното почине; също тестванията за силата на ваксината. В Холандия понастоящем е забранено производството на моноклонални антитела от животни. За тази цел вече са разработени in vitro техники. Области на изследвания, при които са налице тежки страдания за животните: ваксини, онкологични изследвания, токсикология и др. Днес обществеността заявява желанието си да научава повече за тези експерименти. Нобеловият лауреат за литература (2003 г.), J. M. Coetzee, в книгата си “Животът на животните” пише: ”Който казва, че за животните животът е по-маловажен, отколкото за нас, то той не е държал в ръцете си животинче, борещо се за живота си”. Проблеми при експериментите с животни: - Етични – отхвърлят се идеите на Декарт; - Технични – тези експерименти не са абсолютно надеждни; честотата на страничните ефекти е слаба – странични ефекти, които могат да бъдат регистрирани при използването на 2-3 хил. човека при животните няма как да бъдат хванати; при животните не могат да се регистрират всички странични ефекти, които биха се появили при хората. Например транквилантите при бременните жени предизвикват раждане на плод с аномалии – например без ръце или без крака. Животни се използват във военната система, в областта на развитието и разработката на козметични продукти (за последното от 2000 година вече има забрана за това) и др. Ако обществеността не беше толкова критична по въпроса за отношението ни към животните, законодателната уредба, която съществува понастоящем не би я имало. Russell и Burch (1959 г.) публикуват книгата “Принципи на хуманните експериментални техники”. В нея е залегнала идеята за трите “R” (на български трите “З”): - заместване (replacement); - занижаване (reduction); - загриженост (refinement). Заместване – заместване при провеждането на експерименти на живите животни с други техники (in vitro тъканни и клетъчни култури, компютърни модели, видео материали и др.). Занижение – намаляване броя на използваните за експерименти животни. Това може да стане като се стандартизират използваните животни – стандартизира се техния генотип, което намалява вариациите при експериментите, а това прави излишно повторението на опита. Животните трябва да се отглеждат в неинфекциозна среда – това ще предотврати ненужните болести и отново ще доведе до намаляване на броя. Условията, при които се отглеждат животните трябва да бъдат контролирани – климат във вивариумите, храна, клетки. Животните отговарят добре на стандартна околна среда, защото в нея няма стимули. При някои животински видове обаче такава бедна среда може да доведе до стресово състояние. Ето защо при тях средата трябва да се разнообразява. Условията на експерименталните процедури също трябва да бъдат под контрол – как да става инжектирането например, така че да е с по-малко вариации. Нужно е доброто познаване на статистиката, за да се избегне ненужното повторение на опити. Загриженост – това предполага да се намали дискомфорта на използваните животни. От качествата на самия изследовател зависи по такъв начин да провежда обслужването на животните – например инжектирането – че това да доведе до причиняването на възможно най-нисък дискомфорт. Условията на процедурата също е нужно да се преразгледат – например да се намали времетраенето на операцията, да се минимизира времето, през което се счита, че животното страда. Ако страданията са много силни за предпочитане е животното да се ефтаназира. Животното не бива да загуби повече от 20% от теглото си при отглеждането и манипулациите с него – това е една статистическа норма. При животно, което е умиращо е ясно, че солидни научни данни едва ли могат да бъдат получени. Да се прилага анестезия и анелгезия. Хронология на законодателството за защита на животните: първият такъв закон е приет през 1876 г. във Великобритания и засяга жестокото отношение към животни. През 1891 г. в Германия е приет закон, който забранява вивисекцията. 1944 г. – закон за благополучието на животните в Швеция (този закон е допълван и преправян последователно през 1988 г., 1998 г., 2003 г.). 1996 г. – закон за благополучието на животните в USA. 1977 г. – закон, засягащ експериментите с животни (Холандия). През 1983 г. Съветът на Европа приема Европейска конвенция, която засяга тази тема, а през 1986 г. е приета Директива 86/609 на Европейския съюз. От 1986 г. напредва приемането на национални закони за защита на лабораторните животни в страните, членки на Евросъюза. Понастоящем основните законодателни документи за Европа са – Конвенцията, касаеща защитата на животни, използвани за експериментални и други научни цели (засяга страните членки на Съвета на Европа, приета е през 1983 г.) и Директива 86/609, приета през 1986 г. за защита на животните, използвани за експериментални и други научни цели (задължителна е за страните членки на Европейския съюз). Важните насоки по обсъжданата тема се разработват от научни организации. Такива организации са: NRC/ILAR – разработват ръководство за грижа и използване на лабораторни животни; PHS/NIH – съсредоточават се върху политиката по отношение на човешката грижа и използване на лабораторни животни; CCAC – ръководство за грижа и използване на лабораторни животни; ESF – фондация за европейска наука; целта й е да развива сътрудничеството на учените в Европа. Издадоха декларация, в която се твърди, че животните, използвани за експериментални цели имат своя, вътрешно присъща ценност, която е различна от тази на животното само като материал, който се използва за нучни цели. Етични комисии – правят етична оценка на всеки един протокол, който ще се използва за работа, и при който се предвижда участието на животни. Оценява се каква ще бъде ползата от този експеримент и дали тази полза ще оправдае страданията, на които ще бъдат подложени животните. Когато не може да се стигне до сигурна оценка се използва принципа за аналогия с човека - ако се очаква при конкретните условия при човек да има страдание и болка, то се приема, че и за животното ще е така, докато не се получат доказателства за обратното. Задачи на етичните комисии: преглеждането на протоколите за работа от комисии по биоетика е задължително за страни като Германия, Финландия, Холандия, Швеция, Обединеното Кралство, Дания. Етичните комисии осъществяват критична оценка на ползите от изследванията срещу страданията на животните; следят за това дали се прилага концепцията на трите “R”; каква е компетентността на лицата, които участват в експериментите и отглеждането на животните. Оценката на квалификацията на кадрите се базира на препоръките на FELASA, според които кадрите се подразделят в четири категории: - хора, които се грижат за животните; - техници, които провеждат експериментите; - учени, които отговарят за структурата на експеримента; - инспектори, които следят за подобряване условията на живот на експерименталните животни. Ученият е този, който може да спазва изискванията на хуманна работа в лабораториите и още като млад трябва да бъде добре образован и да знае, че още по време на обучението си е длъжен да премине курс по наука за лабораторни животни. По време на PhD обучението си кадрите също са задължени да минават такъв курс. В заключение може да се каже, че използването на животни за експерименти от 1980 г. насам е намаляло. В редица страни използването на животни за такива цели се контролира от закона. Научните организации трябва да реформират политиката си по отношение използването на животни за експерименти и да обяснят тази политика на обществеността. За да бъде един експеримент добър се нуждаем от физически и духовно здраво животно, ето защо нека не ги подлагаме на излишни страдания!
Условия за настаняване и отглеждане на опитните животни и изисквания на законодателството – Директива 86/609
Д-р Вера Бауманс, професор по Лабораторни науки и опитни животни, Каролински университет, Швеция
Лабораторните животни са се приспособили с този несвободен начин на живот, но са запазили и някои сходства със свободноживеещите си събратя. В тази презентация ще се отдели по-специално внимание на гризачите. Те са нощни животни, катерят се. Показателен в това отношение е един видеоклип, заснет от ВВС съвместно с Харвардския университет. На свобода са пуснати лабораторни плъхове, които поколения наред са отглеждани в лабораторни условия. Установява се, че животните са напълно способни да живеят при новите условия. Само след няколко часа те демонстрират типичната подскачаща походка на дивите плъхове, започват да си правят гнезда и да копаят (което е невъзможно при лабораторни условия). Колонията се справя много добре и започва да се размножава. Средата, в която живеят лабораторните животни е от значени и за експеримента, и за животното. Факторите на средата, които оказват влияние са: клетка (показатели на клетката); могат ли плъхове и мишки да живеят заедно – води се дебат по тази тема (няма основателни данни, които да са противопоказни за това); наличие на вода, храна, вентилация, настилка в клетките, нива на амоняк, CO2, патогени, светлина, наличието на човека, който се грижи за тях, шум (чуват честоти, които са неуловими за нас, улавят ултразвука от компютъра). Показателите на клетките са важни. От наша гледна точка е важно клетките да не заемат много място, работната натовареност за техниците, които се грижат за животните да не е много голяма, клетките да не са тежки, да се почистват лесно. Ако не се почистват редовно и добре е възможна поява на алергични реакции при хората. Съществува т.нар. метаболитна клетка, която е по-различна от другите. Съществува законодателство, което урежда условията на живот на лабораторните животни: това са Директива 86/609 и ETS 123 (1986 г.). Потребности на лабораторните животни: в клетката трябва да има място за сън и почивка, пространство за изследване, животните трябва да имат възможност да се грижат за козината си (ако е много къса клетката, животните не могат да седнат на задните си лапи и да се почистват). Животните се стресират, ако не могат да полагат грижа за козината си, да си правят гнезда и да копаят, ако са без храна и вода, ако са без място за отделяне на екстрементите. Социално поведение: помежду си животните изграждат социална структура, затова трябва да се избягва да се настанява отделно животно, когато е възможно да му се осигурни директен или индиректен контакт с други животни. Животните имат нужда от дразнители в околната среда, за да се забавляват – една твърде предсказуема среда става скучна, но същото е и ако е абсолютно непредсказуема. Затова е нужен баланс. Изследователска дейност: животните изследват, за да събират информация (например за това къде да си намират храна). В лабораторни условия това не е нужно, но в естествени условия това отнема много време. Затова трябва да им се осигури запълване на времето в лабораторни условия. Например при приматите храната се поставя в дървени блокове с различна форма и отвори и животното трябва да я търси. В естествени условия животните развиват стратегия за избягване на хищника. Това е вроден инстинкт. Подобни случки може да се симулират в лабораторни условия – например при сянка на хищна птица над клетката животните бягат. Важни приоритети при животните следователно са социалният контакт, да имат възможност да си строят гнезда (при мишките), да осществяват изследователска дейност, да търсят храна и др. – всички тези приоритети трябва да се имат пред вид при лабораторни условия. Как се установява кои са приоритетите при животните? Правят се тестове за предпочитание – определя се силата на предпочитание, като в същото време се наблюдава поведението.Такъв опит е правен в Утрехт с мишки. Опитът е включвал една централна клетка и няколко различни възможности, изходящи от нея. Така се е разбрало, че мишките предпочитат талаш пред мек порест бял материал например. Последният го използвали само през нощта за катерене. Силата на предпочитанието показва какви са желанията на животното, но не се знае дали ще му дадете това, което то най-много желае. Ето защо животните се поставят при условия, при които трябва да полагат усилия, за да стигнат до желаното. Този тест е полезно да се съчетае с поведенческо наблюдение при животното, за да се направи качествена оценка. Такива опити са правени и със зайци. За тях е привично да стоят на задните си крака и да се оглеждат наоколо. Трябва да се прави всякаква модификация на средата на живот на животно, което е в плен, и която повишава благоденствието му. В евпопейското законодателство съществува текст (приложение А), който касае грижите за животните: текстът указва, че животните трябва да се третират хуманно, както по време на процедурата по опита с тях, така и по време на отглеждането им във вивариума. Това приложение е от 1986 г., то се ревизира и е налице второ приложение. Разликата е, че директивите на Съюза на Европа стават задължителни (ETS 123). Например за мишки е указана минимална площ за едно животно – 180 см3. Има линейна зависимост между теглото на животното и жилищната площ. За тези неща в Директивата от 1986 г. нямаше нищо. През 1997 г. тези въпроси бяха поставени и се стигна до идеята за комплексната клетка – тя трябва да съдържа и неща, които позволяват по-широк обхват дейности за животното, като например социално разположение или групово живеене в клетка. През 1998 г. също се правят ревизии в Директивата. През месец май 2000 г. бяха приети промени, касаещи кучета и котки, а през 2004 г. са завършени всички изисквания за всички видове и групи животни. Имаше експертни групи за отделните категории животни. Такива групи първо бяха създадени за работа върху законопроекта, касещ гризачите, после такива за кучета и котки, после с примати и т.н. Задачите на тези експертни групи бяха да се определят минималните изисквания за условията за живот , средата за живот да е стимулираща. Площта от 180 см3 се увеличи на 330 см3, за да може да се обогати. Друго изискване беше животните в клетката да могат да контролират средата. По отношение на мишките препоръките например бяха следните – да се предостави материал за изграждане на гнездо и търсене на убежище; да е налице хармонично разположение в групи, като се вземат под внимание показателите пол и порода. С възрастта на животното агресията се увеличава. Ако се сложат две мъжки животни в една клетка те ще се бият и ще си нанасят рани. Ако се добави талаж от друга клетка, в която са спали животни, или където са уринирали се наблюдава промяна в нивата на агресия. В зависимост от това колко са животните в една клетка също се наблюдават различни нива на агресия. Препоръки за зайците: възможност за подобрение на клетките – предоставят им се материали като сено или остатъци от боклук, които са зад преграда, така че животното да отива да ги проучва и да си взима това, което му трябва; да има хармонично разположение в клетките по отношение на пола – в полова зрялост мъжките се бият постоянно, през деня те съжителствят нормално, но през нощта се бията, понеже са нощни животни; по няколко женски в клетка – това отговаря на социалните им изисквания. Увеличава се площта, която е препоръчителна за живот за едно животно. Да им се осигури място, където могат да застанат и да оглеждат. Препоръки за кучета – идват от експертна група от Дания. Подобрения в клетката: клетките трябва да не са скъпи, да отговарят на потребностите на животните, да не представляват риск за животните и за хората, а също и за самия опит, да са практични. Видове подобрения – да имат материали за гнездо, подложка за пода при мишките например. В зависимост от мястото за живот и поведенческите реакции агресията при животните може да се моделира. Нужно е да се понижи стреса и да се посрещнат адекватно нуждите им. Мишки, с които се правят такива разработки са по-малко плашливи и по-лесно се приспособяват в последствие към естествени условия на живот. В хода на експеримента те ще са и по-добри животински модели. Разликите в резултатите при експериментите винаги са проблем и зависят от параметъра, който се проучва, от типа на подобрението в клетките, от конкретната линия или порода на животното. В заключение трябва да се имат пред вид следните важни параметри: - да се познава обичайното поведение при животните, защото иначе няма как да определим предпочитаният им; - да се направи оценка на подобренията – дали имат смисъл; - да се види какви са експерименталните резултати по отношение на показателите вариация и статистическа убедителност; - дали конкретните подобрения са лесни за обслужване от персонала, който се грижи за животните; - да се знае при какви условия са живели животните преди това.
Въпроси и отговори: - Изследователите съгласни ли са и отразяват ли в протокола на експеримента използваните подобрения? – Зависи от това какви са проучванията, които правят и как са били обучени самите изследователи. - Вярно ли е, че ако въведем подобрения трябва и да увеличим пространството? – При мишките е така, но не е вярно, че увеличеното пространство само по себе си е подобрение в условията на живот. Трябва да се създадат подобрения в самото увеличено пространство. Например при опит с морско свинче е наблюдавано, че при по-голяма, но празна клетка средната част не се използва и е заключено погрешно, че животното може да живее и в по-малка клетка. Но това не е вярно, понеже ако имаше подобрения в тази средна част, то тя щеше да се ползва. Те просто са плашливи и се стараят да се придържат при движението си към някаква стена.
Ролята на ECVAM в развитието и валидацията на алтернативните методи за рутинни цели
Г-жа Марлис Халдер, ECVAM, JRC – Ispra, Италия
ECVAM – част от център за съвместни изследвания, който е директно към Европейската комисия. Обединява 7 института, разположени в 5 европейски страни. Това са: IRMM – The Institute for Reference Materials and Measurement; ITU – The Institute for Transuranium; IPSC – The Institute for the Protection and the Security of the Citizen; IES – The Institute for Environment and Sustainability; IHCP – The Institute of Health and Consumer Protection; IE – The Institute for Energy; IPTS – The Institute for Prospective Technology. Най-големият (с 1 500 души) е на север от Милано, в Италия. ECVAM – European Centre for the Validation of Alternative Methods към Institute for Health and Consumer Protection, DG Joint Research Centre, European Commission, Ispra, Italy (европейски център за валидиране на алтернативни методи). През 60-те години на миналия век в това седалище 6 европейски страни създават атомен център, който вече е закрит. Теоретичната обосновка за създаването на ECVAM е принципът на трите “R” – Reduce, Refine, Replace (Russell, W.M.S. & Burch, R.L. (1959) – The Principles of Humane Experimental technique.) - заместването специално при тестовете за изследване на токсичност е застъпено, вече се ползват алтернативни методи. Член 23 от Директива 609 очертава законодателната история на ECVAM. Той гласи: комисията и страните-членки трябва да насърчават развитието и валидирането на алтернативни техники, които могат да предоставят същото качество на информация като тази, получена при експерименти с животни, но които включват по-малко на брой животни или при които се прилагат по-малко болезнени процедури, и трябва да предприемат такива други стъпки, които ще насърчат по адекватен начин изследвания в тази област. ECVAM е основан през 1991 г. , а започва да работи през 1993 г. с 10 човека на твърд договор. Сградите в Испра се взимат през 1994 г. Изработва се мисията на центъра – валидиране на европейско ниво, база данни, връзки в европейски мащаб, научни изследвания с приложение предимно по отношение на алтернативните методи, регулаторни тестове, ESAC. ESAC – европейска научно-консултативна комисия, която спада към центъра. Как работи ECVAM?:
Функции: - валидиране на алтернативни методи. ESAC – 25 члена. Всяка страна номинира експерт за тази комисия. Има представители на фармацевтичната, на химичната индустрия – има си подгрупи. Има представители и на университетската общност. Има и група, която се занимава с благосъстоянието на животните. Съществува тясно сътрудничество с USA, защото е важно, когато се търсят алтернативни методи, те да са хармонизирани в световен мащаб. Сътрудничество се осъществява и с организации като OECD, ecopa. ESAC има основна функция да консултира ECVAM за възможните в момента алтернативи. Информира какво се прави в страните-членки по този въпрос. В края на процеса на валидиране се изготвя становище за това дали даден метод е валиден за нуката. Валидиране – процес, по време на който се утвърждава ефективността на даден метод и той се утвърждава като коректен и правилен. Проспективно валидиране – данните се обработват на базата на сътрудничество и валидационни изследвания. Валидиране на научните доказателства. Варидиране за вътрешно потребление – например при фармацевтичната промишленост, лекарски препарати и други. Когато се въвеждат нови тестове, които биха променили съществуващото законодателство е нужно официално валидиране. Определения на понятия и термини, дефинирани на семинар през 1990 г. (група от хора, които се занимават с токсикологични изследвания in vitro): Валидиране – да се установи надеждността в практически смисъл на използваните методи с цел методът, който е валидиран да е възпроизводим в различни лаборатории, за да не се налага повтаряне на експеримента. Не е практично да се валидира метод, за който се изисква прекалено специфична апаратура, с която разполага например само един институт. Когато се въвеждат нови тестове, те трябва да се подложат на валидиране. В някои случаи, когато трябва да се сравняват резултати, получени от in vivo и in vitro методи, не трябва да се забравя, че in vivo методите имат по-големи вариации, поради работата с живи животни. Етапи на оценка на регулаторните тестове: - изследване – в Европа тези изследвания се финансират от специална програма. Когато се очертае обещаващ тест следва - развойна дейност – този тест трябва да се разработи. Тук могат да се привлекат представители на научни институти и центрове. Когато има обещаващи тестове ECVAM също може да окаже съдействие за достигане до валидация; - рецензия, която отива в комисиите на Европейската комисия, които се състоят от специалисти. Когато се провежда валидиране се стараят да е в ранен етап, за да може да се гарантира, че ще отговарят на нуждите. Целият този процес може да отнеме 10-15-20 години, защото много от тестовете, които в момента се разработват са подготвени за валидиране от преди 20 години. Изследване и развитие: разработват се програми за финансиране на национално и европейско ниво. Понастоящем съществува проект, свързан с репродуктивната биология. Финансират се проекти за развитие на алтернативни методи. Проспективно валидиране: когато от производствена или научна лаборатория получат метод, те им дават въпросник за практическата приложимост и научна обосновка на теста. До колко сравним е с тестовете, които са на разположение в момента, как става измерване на данните, какво се знае до момента по въпроса, как получените резултати могат да се тълкуват. Иска се информация и за ограниченията на тестовете – има такива, които например са приложими само за определена група химични съединения. Изискват се данни за това, че методът е приложим поне в една лаборатория и е давал възпроизводимост по различно време. Превалидиране: да се покаже с достатъчно оптимален протокол, че тестът работи поне в три лаборатории и вариабилността е ниска. Процес по превалидиране: Фаза 1: Фаза 2: трансфер на протоколи. Фаза 3: същото се прави в други лаборатории (има поне 3 лаборатории, като третата прави същото като предните две, но тук се дават и кодирани проби, и се вижда до колко добре е приложим метода). В края се прави оценка и или се връщаме към развойна дейност, или минаваме към валидиране, или се отказваме от метода. Персоналът в лабораториите трябва да е обучен. Нужни са критерии за това какво искаме да научим от метода. Ръководен комитет – създава се накрая като група за валидирането. Избор на лабораторията – най-малко 3 на брой с обучен персонал. Избор и доставка на химикали – представители, характеристика и кодиране, независима доставка. С химикала обикновено върви брошура, в която е обозначен начинът на работа. Реагенти за тестове – да се знае, че преди проучването се разполага с достатъчно и използваеми материали. Събиране на данни и анализ – биостатистика; по възможност две независими изследвания. Да има шаблони за оценка. Значение на отговорностите на отговорния комитет. При преминаване към следващата стъпка от изследванията да се прецени какво се е свършило до момента, за да не се връщаме по възможност назад. Процесът на валидиране е разделен на 7 модула. Така се съкращава процесът на валидиране. Резултатите се публикуват с оглед на равностойна проверка, но малко са списанията, които се интересуват от това. Заключението се предава в Брюксел. Етап, в който методите вече се използват. В Източна Европа има методи in vitro, които са алтернативни и трябва да се използват. Постижения: - приети са in vitro методи за фототоксичност, за разрушаване на кожата, ваксини, методи, чието валидиране се финишира.
Въпроси и отговори: - Когато се провежда валидиране проучваните фактори вероятно не са само животни, но и околна среда? – Когато става въпрос за аналитични методи се иска вариабилността да е под 10%. Има %, защото при работа с живи животни вариабилността е висока.
