2 МАЙ, 2006, гр. Пловдив

резюме на презентациите
Донка Калчева, "На ти с природата"

Семинарът е първият, организиран от RSPCA, Кралско дружество за защита на животните от жестокост, в България. Събитието бе с цел да се запознаят заинтересованите страни с новите изисквания и предизвикателства на българското и европейското законодателство, касаещо хуманното отношение към селскостопанските животни.
В седмицата 2-7 май беше организирано и обучение на държавните органи (ветеринарните инспектори по хуманно отношение към животните), отговорни за контрола върху прилагането на законодателството, както и за проверките на спазването на минималните изисквания за хуманно отношение в животновъдните ферми.

1. Представяне на RSPCA и понятието “хуманно отношение към животните”
Пол Литълфеър, Старши ръководител, Международни програми, RSPCA

RSPCA има дългогодишна история. Основано е през 1824 г. с цел подпомагане на доброто отношение към животните и предотвраняване на жестокото отношение към тях. В момента организацията има 323 инспектори и 146 представители, упълномощени да конфискуват животни във Великобритания.
Целта на организацията е да осигури на всяко животно, отглеждано от хората 5 основни свободи:

• Свобода от глад и жажда
• Свобода от притеснение
• Свобода от болка, наранявания и болести
• Свобода от страх и стрес
• Свобода за изразяване на естественото си поведение

В тази връзка RSPCA подпомага определянето на стандарти за хуманно отношение в България, съвместно с НВМС и МЗГ.

2. Съзнанието на животните и науката за хуманно отношение към животните
Д-р Моън Рей, ст.н. с. по хранене на животните, Бристолски университет

Научните изследвания доказват безспорно, че топлокръвните животни изпитват болка, страх и страдат, подобно на хората. При селскостопанските животни основните причинители на стреса са страхът и болката. Поставени при необичайни обстоятелства (транспорт, подготовка за клане и пр.) факторите, влияещи на стреса се увеличават многократно, като те оказват и влияние върху качеството на месото. Затова е необходимо да се вземат мерки животните да не страдат от излишен дискомфорт. С тази цел са обособени принципи за работа с животни, на базата на специфичните изисквания за всеки отделен вид. Такива са: размер на клетки, пространство, необходимо на определен вид животно, в съответствие с неговия вид и размер; работа с остени; изисквания към транспортните средства; изисквания към предкланични и кланични помещения; методи за зашеметяване; стандарти за квалификация на кланичните работници и др.
 
3. Българското законодателство по хуманно отношение към животните
Д-р Мадлен Василева, НВМС

ЗВД и новите наредби, засягащи отглеждането на селскостопански животни са хармонизирани с европейските стандарти за хуманно отношение. В процес е подготовката на Закон за защита на животните, който ще допринесе за запълването на сериозни празнини в законодателството и ще утвърди принципите на хуманно отношение към животните. Тези нормативни документи са базирани на петте свободи.

4. Предизвикателствата по пътя за постигане на съответствие със законодателството на ЕС
Д-р Чамова, Асоциация на месопреработвателите в България

Очаква се големите животновъди и месопреработватели да успеят по-лесно да отговорят на новите стандарти, като има и случаи, в които тези стандарти са вече факт. Проблем са остарялата техника и необходимостта от сериозни финансови ресурси, за да могат да се спазят техническите и транспортни изисквания. Друг проблем е липсата на квалифициран персонал и като последствие влияние върху качеството на месото, чрез предизвикване на ненужни страдания и стрес при животните.

5. Връзка между хуманното отношение към животните преди клане и качеството на местните продукти
Д-р Чамова, Асоциация на месопреработвателите в България

Доказана е връзката между стреса, нараняванията и качеството на месото и кожите. При добре гледани и отпочинали животни нивата на гликоген са високи. След като животното е заклано, гликогенът се преобразува в млечна киселина, необходима за получаване на месо с добри вкусови качества. Млечната киселина служи и за забавяне на развалянето на месото.
Ако животното е било подложено на стрес, нивата на гликоген намаляват и това води до влошаване качеството на добитото месо. То може да е бледо, меко и ексудативно (при свинете) или тъмно, твърдо и сухо (при говеда, овце, понякога свине и пуйки), или да е с натъртвания и наранявания. Млечната киселина служи и за забавяне на развалянето на месото.
При следи от натъртвания и наранявания на животното месото му става неприемливо за потребителя, заради външния му вид. Такова месо не може да се използва за преработка и производство. То се разлага бързо, като създава среда за развитието на заразни бактерии.
Качеството на кожите може да бъде намалено или кожите да бъдат негодни за употреба вследствие на безразборни жигосвания и употреба на камшици и тояги, неподходящи съоръжения и средства за транспорт. По време на клането кожите може да загубят качествата си при: възбуда и самонараняване на животното, удрянето и насилственото му бутане, влаченето по земята на труповете на живи и умрели животни.
Разработват се системи за търсене на отговорност от лицата, причинили материални щети, чрез нехуманно отношение към животните; избягване на посредниците; сегментирани пазари.

6. Осигуряване на добро благосъстояние на животните по време на транспорт
Теа Дронжик, Animal Angels, Словения

Селскостопанските животни са подложени на допълнителен стрес при преместването им и при превозването им до кланиците. Затова се налагат стандарти за превозните средства, които включват: вибрации, шум, движение, температура и влажност на въздуха, вентилация на превозното средство, пространство и разпределение на животните, храна, вода и почивка по време на превоза. Товаренето и разтоварването са други ключови моменти при които трябва да се вземат предвид отделенията за събиране на животните, коридорите до и от превозното средство, клетките за пренасяне, зоните (рампите) за товарене и разтоварване.

7. Подобряване на хуманното отношение към животните в кланицата
Д-р Моън Рей, ст.н. с. по хранене на животните, Бристолски университет

Преди клането животните трябва да са в добро физическо и психическо здраве, както и да са добре отпочинали. Според действащото законодателство, животните трябва да се фиксират без да им се причинява болка, стрес и страдание, като трябва да се изберат подходящи съоръжения за фиксиране в съответствие с животинския вид, както и подходящ метод за зашеметяване (с удар, с електрически ток, е въглероден двуокис).

Подробна информация може да бъде намерена в сборника “Препоръки за хуманно отношение към животните” на Министерство на земеделието и горите, 2005. Сборникът се разпространява безплатно.