Каква е връзката между цената на хранителните продукти и хуманното отношение към животните

Резюме

Частта от доходите, изразходвана за хранителни продукти, трайно намалява. Повечето хора могат да плащат повече за храна. Всъщност повечето потребители вече плащат повече от необходимото, като купуват деликатеси или полуфабрикати. Но има разходи, които се правят с цел поевтиняване на храната. Тези разходи надвишават значително парите, които гражданите харчат в супермаркетите или ресторантите за бързо хранене. Ефект от обществения и пазарен натиск с цел общо понижаване цената на храната са различните модификации на производствени методи, които могат да имат въздействие върху състоянието на животните, като например намаляване на жизненото им пространство. По-евтината храна за хората понякога означава по-голяма болка и страдание за селскостопанските животни. Но подобрения, дори значителни такива, може да се постигнат чрез минимално увеличение в цената за потребителя. Пречката за това е отчасти икономическата инерция – производителите се противопоставят на промяната, защото потребителите очакват ниски цени. Отпускането на държавни субсидии и постепенната промяна може да предотвратят тези краткотрайни ефекти, въпреки че е необходима защита срещу внос от страни с още по-ниски стандарти за грижа за животните и околната среда. С цел защита на животните и околната среда, конкуренцията на свободния пазар не трябва повече да бъде единственият фактор, определящ цените. Учените, занимаващи се с животни, може да допринесат в полза на дълготрайните интереси на селското стопанство, като съчетаят подобряване условията за животните и по-традиционни цели като увеличаване на продуктивността им.

Ключови думи: грижа за животните, конкуренция, потребители, икономика, цена на храните, търговия на дребно

Увод

Частта от доходите, изразходвана за хранителни продукти, трайно намалява. През 40-те години е било обичайно хората да ползват от 1/5 до 1/3 от доходите си за храна, но сега тази част средно е 10% (Economic Research Service, 2004). От практична гледна точка, ръстът на селскостопанската производителност е забележителен, като производството на бройлери е може би най-сериозният пример. В следвоенния период отглеждането на едно пиле за месо е отнемало 13 седмици за достигане на тегло 2 кг и е струвало колкото днешния еквивалент на 50 долара. Днес, поради генетичната селекция и организационните промени, същият процес става за по-малко от 6 седмици и струва под три долара (Hewson, 1986; Etches, 1996).
Млечната промишленост е друг забележителен пример за този ефект. Производството на  мляко включва отглеждането на крави, както и други сложни процеси, свързани с персонала, местните жители и околната среда. Същевременно в супермаркетите на някои страни млякото е по-евтино от водата (лично наблюдение).
Повечето хора могат да плащат повече за храна. Наистина, повечето потребители вече плащат повече от необходимото, като купуват деликатеси или полуфабрикати (McInerney, 1998; Layton, 2004). Но има разходи, свързани с поевтиняването на храната, които далеч надвишават парите, похарчени от гражданите в супермаркетите или ресторантите за бързо хранене (Tegtmeyer & Duffy, 2004). Морално значим ефект от пазарния натиск за понижаване цената на храната са модификациите на методите на производство, които имат въздействие върху състоянието на животните.

Грижа за животните и производствени разходи

Връзката между грижата за животните и производствените разходи е сложна, отчасти защото самата грижа е комплексна. Производителите често настояват, че тя е задоволителна. Националният борд за свинско месо (2005) например твърди: “Тъй като грижата за животните пряко засяга жизнеността им, свиневъдите се стараят, за да са сигурни, че животните им са третирани хуманно. Всичко по-малко от това би било самоунищожително.” Това показва акцент върху тези физически аспекти на грижата, които засягат производството. Ясно е обаче, че хората се различават по разбиранията си за нея, т.е. дали тя се състои във физически или умствени аспекти, или комбинация от тях (Fraster et al., 1997).

Трите подхода могат да бъдат установени и в други форми на разбирането за грижа за животните, като например, че трябва да им се осигурят Петте свободи (FAWC, 1997); Петте свободи включват: свобода от физически проблеми като болести, глад, както и свободата на нормално или естествено поведение. Различните аспекти на грижата за животните не винаги са свързани и може дори да бъдат несъвместими, така че няма проста връзка между хуманното отношение и цената.

Има много примери за това, как подобряването на условията за животните ще понижи разходите на фермерите, например чрез намаляване на заболеваемостта и смъртността. От друга страна, има и други примери, които показват, че същата мярка би повишила стойността на месото. Такива мерки са например свързаните с инвестиции в увеличаване на пространството за живот на селскостопанските животни. Понякога по-големите разходи може да бъдат преодолени с по-висок доход, чрез ценови премии за продукти, произведени от животни, отглеждани в по-добри условия, като например яйца от кокошки, отглеждани на открито (Fisher & Bowles, 2002).

Модел на някои от тези сложни зависимости е направен от Bennett (1997) и McInerney (1998): вж. Фигура 1. Да си представим, че хората започват да експлоатират животни в точка А. Този модел предполага, че до точка В животните и хората имат взаимна полза. Тази точка показва максимално добра грижа за животните при известна полза за хората. Но най-голям добив на животински продукти ще се постигне в точка Е, с цената на грижата за животните; експлоатация над тази точка ще доведе до намаляване на продуктивността. Решението, което обществото трябва да вземе, е къде да се намира в кривата между В и Е. То може да реши, че всичко над D е жестокост. Ако наистина знаехме предпочитанията на обществото, може да се окаже, че трябва да се намираме в точка С, т.е. достигане на по-ниска продуктивност, но при по-добра грижа (Bennett, 1997).

Пример за влошаването на грижата заради повече продукция, показано на кривата между В и Е, е да кажем ограничаването на храненето на по-плодовитите свине, бременни, за да не затлъстеят (Whittemore, 1998). С ограничените дажби свинете системно гладуват (Lawrence et al., 1988), и при отглеждането им в условия, при които не могат да си търсят храна, извършват повтаряши се стереотипни действия, което показва фрустрация (Appleby & Lawrence, 1987).

Относно натиска за понижаване на разходите

Натискът за по-малки производствени разходи не може просто да се припише на отделните фермери. Той понякога се описва  с искането на потребителите за евтина храна, включително към животновъдната индустрия (Worldwatch Institute, 2004) и държавата (Department for Environment, Food and Rural Affairs, 1998; Reynells, 2004). Не е изненадващо, а повече от логично, че при дадени сходни стоки, потребителите ще купят по-евтината. Но не това поведение всъщност е довело до механизма за натиск и намаляване на цените. Този механизъм е задействан от държавната политика – преди, по време и след Втората световна война – в полза на по-изобилна и по-евтина храна (Williams, 1960). По-нататък той е бил поет от пазара, с конкуренцията между производители и търговци на дребно, и така е придобил собствена движеща сила (Tudge, 2004).

Че поведението на потребителите не е главната движеща сила зад ефективността на животновъдството е показано от данните, според които всъщност малка част от парите на купувачите достигат до фермерите. Установено е, че само 19 цента от всеки долар, похарчен за храна, попадат у фермера, а останалите се разпределят за опаковка, транспорт, маркетинг и т.н. (Economic Research Service, 2004). Със забързването на движещия механизъм за спад на цените на храните,се получава още по-съществено понижение в приходите на фермите: през 50-те години около 8% от доходите на домакинствата са отивали при тях, докато сега – само около 2%.

На това е обърнал внимание редакторът на икономическия вестник Watt Poultry USA в статията си “Ефективността: Какво ни дава?”. Според него, “проблемът е в това, че цялата производствена ефективност не е довела през годините до по-голяма разлика между разход и печалба” (Olentine, 2003, стр. 12).

Подобряване на грижата за животните

Изводът е, че подобрения в положението на селскостопанските животни може да се постигнат с минимално увеличение на цената, заплащана от потребителите (McInerney, 1998). Като илюстрация, капиталните разходи на селското стопанство (подслон и т.н.), най-често представляват около 10% от производствените такива (Haartsen & Elson, 1989). Да предположим, че се удвоят пространството и консумативите за животните, при което производственият разход нараства с 10%. Когато клиент купува ястие в супермаркет или ресторант, само около 5% от цената му е частта, която се пада на животинските продукти. Така, повишението на производствения разход с 10% ще добави само 0,5% към цената на ястието. Повечето купувачи дори не биха забелязали такава промяна, и изглежда вероятно те да я подкрепят, ако бъдат призовани да го направят.

Истински пример за това дава забраната на клетките и връзването на бременните свине във Великобритания, влязла в сила от януари 1999. McInerney (1998) изчислява, че прилагането й е повишило производствената цена на свинското месо с 5%, но цената на дребно – само с 1%. Домакините купуват малко по-малко свинско, отколкото преди, при което разходите им за храна са се задържали без промяна или са спаднали незначително (вероятно с около 0,03%). Междувременно е възможно фермерите да поддържат печалбите си, като компенсират по-големите разходи с по-високи продажни цени. Bornett et al. (2003) също пресмятат, че в сравнение с интензивното свиневъдство в изцяло преградени помещения, отглеждането на свинете в съответствие със Стандартите за свободно хранене на Кралското дружество за предотвратяване на жестокост към животни струва само 4% повече, а 5% повече струва отглеждането им в условия, близки до естествените.

Пречка за такива промени обаче е това, което може да се нарече икономическа инерция. Производителите имат склонност да се противопоставят на законодателството или натиска на прекупвачите за по-добри условия за животните, защото в съществуващите ценови структури купувачите продължават да очакват ниски цени. Следователно всяко повишение на производствените разходи ще бъде понесено от производителите и те ще понесат загуби или по-малки печалби, поне в краткосрочен план. Ако тези краткосрочни ефекти може да се предотвратят - чрез постепенна промяна или отпускане на държавни субсидии. Тогава едно ново положение на по-високи разходи, но и по-високи приходи от по-високи цена на храната не е задължително да бъде неблагоприятно за производителите (Appleby et al., 2003). Важно съображение, разбира се, е  защитата от внос на храни от страни без подобно законодателство. Такава защита, съобразявайки се със стандартите за грижа за животните, търси Европейският съюз (с подкрепата на групи за защита на животните) при преговорите със Световната търговска организация (European Communities, 2000). Възможно е и тя да е резултат на насоките за отглеждането на селскостопански животни, дадени от Световната организация за здравето на животните (OIE, 2004).

Въпреки икономическата инерция, в последните години има някои инициативи за подобряване отглеждането на селскостопанските животни в САЩ, водени от търговците на дребно и други. Тези инициативи тръгват от мнението на някои търговци, че клиентите им очакват от тях да държат на добрата грижа за животните, от които получават продукти. Това им помага да развият пазарни ниши, като например органичните храни (Mench, 2003; Appleby, 2004). Тези пазарни ниши зависят от изразяването на загриженост за различните въздействия на традиционните производствени методи върху състоянието на животните, околната среда и други приоритети, като безопасността на храната и развиващите се страни. Някои хора имат желание да търсят и купуват по-скъпа храна, произведена с алтернативни методи, съобразени с тези аспекти. Винаги е имало производители, които прилагат такива методи и продават на по-високи цени, за да компенсират по-големите производствени разходи. Те го правят или защото споделят тази загриженост, или заради бизнеса си, или и двете. Въпреки че имат само малък дял от пазара, такива фермери предлагат поглед в бъдещето на селското стопанство. Тези фермери и потребителите, които купуват техните продукти, имат непропорционален ефект върху законодателството в някои страни (в частност европейски), и върху търговията на дребно в други (като САЩ): те влияят върху по-голяма част от животинската продукция, отколкото покриват техните собствени продажби. Продажбите на органична храна и продукти от животни, отглеждани в близки до естествените условия, винаги са били малък дял, но са проправили пътя на законодателство в Европа, което засяга всички селскостопански животни.

Изводи

• Най-важните ефекти върху грижата за селскостопанските животни не са резултат от ниските цени на храната като такива, а на производствената й цена. Значителни подобрения в нея ще предизвика слабо повишение на цените на храната. Би било подходящо да се проучат механизмите за постигането им.
• Обществото не се нуждае от по-евтино производство на храна. Напротив, от гледна точка на това, какво е правилно за животните и околната среда, конкуренцията на свободния пазар не трябва повече да бъде определяща за селскостопанската практика и цените на храната.
• Учените, занимаващи се с изследвания на животните, може да допринесат в полза на дълготрайното развитие на селското стопанство, като съчетаят усилията за подобряване условията за животните с по-традиционните цели за увеличаване на продуктивността им.

***
Този превод е по материали от научния печат в рамките на проект "Благосъстояние на животните - България", превод: IWNS, 2006

© 2003-2018  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3