Зоопарк

  • бетон
  • маймунка
  • маймунка
  • слон

Из “Неподвижният ковчег” от Джералд Даръл

снимките към тази статия са направени в софийския зоопарк

През целия си живот съм бил свързан със зоопаркове по някакъв начин. Бях обладан по някакъв начин от истинска “зоомания” още от двегодишен, когато семейството ми живееше в един град, някъде в Централна Индия, прославен с множеството си зоопаркове. Два пъти дневно, когато моята изстрадала бавачка ме питаше къде искам да отида на разходка, аз я помъквах край редиците от миризливи клетки с проскубани експонати. При всеки опит от нейна страна да промени този ритуал, аз надавах такива яростни викове, които достигаха чак до Бомбай на юг и до непалската граница на север. Поради това съвсем не се изненадах, когато научих от мама, че първата дума, която съм произнесъл разбираемо, е била “зоопарк”.Оттогава все я повтарям – ту радостно, ту отчаяно. Съвсем естествено тези ранни преживявания породиха у мен желание да имам собствен зоопарк. Затова от две- до шестгодишната си възраст аз усърдно се подготвях за деня, когато щях да имам своя собствена колекция, като събирах всичко, от лещанки до мокрици, които обитаваха моята спалня и моята особа в непрекъснато увеличаващи се количества. Точно тогава се преместихме в Гърция, където живеех изключително свободно и можех да се отдам на страстта си да събирам и изучавам диви животни. Всички животни, от бухали до скорпиони, представляваха интерес за мен.
По-късно, когато се завърнах в Англия, разбрах, че ако някога се сдобия със собствен зоопарк, ще трябва да имам опит и с по-големи животни, като лъвове, бизони и жирафи, които не можеха да бъдат удобно настанени в градината на  задния двор или пък в спалнята ми, въпреки ентусиазма ми. Тогава кандидатствах и имах късмет да получа работа в Уипснейдския зоопарк, Зоологическото дружество на лондонското аристократично съсловие в Бедфордшир. Работех като пазач и това грандиозно звание означаваше, че съм момче за всичко: помагах на всички сектори, където имаше нужда от повече ръце за мръсната работа. В много отношения това беше много добра подготовка, която ме научи ако не друго,  то поне, че в повечето случаи работата, свързана с животни, е тежка, мръсна и много непривлекателно, но пък ми осигуряваше контакт с множество прекрасни същества, от емута до слонове. След като напуснах “Уипснейд”, през следващите десет години се занимавах с колекциониране на животни – финансирах и ръководих десет големи експедиции до различни части на света, за да събирам животни за зоологически градини.

Когато бях в “Уипснейд” и по време на първите ми четири експедиции, в мен започнаха да се пораждат съмнения по отношение на зоопарковете. Това не бяха съмнения в необходимостта  от съществуването им, защото вярвах (и продължавам да вярвам), че зоопарковете са много важни учреждения. Това, което не ми вдъхваше доверие, беше начинът, по който някои зоопаркове бяха управлявани, както и ориентацията на повечето от тях. Докато не отидох в “Уипснейд”, с цялата си обособеност от зоомания аз чуствах, че и най-безобидното критикуване на зоопарк беше все едно да искаш да те порази гръм. Но с добиване на опит, първо в “Уипснейд”, а после и по-късно, когато събирах животни за зоопаркове и така посетих много от тях, чувството ми на безпокойство непрекъснато растеше. С натрупването на опит стигнах до извода, че обикновеният зоопарк притежава редица недостатъци и наистина има много неща, които трябва да бъдат критикувани, ако зоопарковете в ролята си на изключително ценни учреждения искаха да се измъкнат от застоя, в който като че ли по-голямата част от тях бяха попаднали или от който никога не са излизали от момента на създаването си. Много е лесно обаче да критикуваш въжеиграч, ако самият ти никога не си ходил на въже, затова у мен още повече се засили желанието да създам собствен зоопарк.
Западналото състояние, до което зоопарковете си бяха позволили да стигнат според общественото мнение, се потвърди от отзивите, които получих, когато хората разбраха какво възнамерявам да правя. Ако им бях заявил,  че ще основавам фабрика за пластмасови шишета, поп група, клуб за стриптийз или нещо друго от такава очевидна полза за човечеството, без съмнение щяха да подходят с дълбоко разбиране. Но зоопарк ? Място, където хората с неохота водеха децата си, за да пояздят слон и да ядат сладолед до прилошаване ? Място, където животните бяха като в затвор ?  Не бих могъл сериозно да искам такова нещо, нали ? Защо пък точно зоопарк, питаха те ?
До известна степен ги разбирах и дори споделях възгледите им.
Беше трудно да се отговори на въпроса им, защото тяхната и моята представа за зоопарк бяха крайно различни. Проблемът се състои в това, че в миналото, а дори и днес, учените или обикновените хора, които правилно са оценявали ползата от една добра зоологическа градина, са били много малко. Като научни учреждения зоопарковете просто не се вземат на сериозно  и твърде малко хора приемат факта, че могат да осигурят възможност за огромно количество полезна работа в областта  на изследователската дейност, опазването и образованието. За това невежо отношение до голяма степен са допринесли и самите зоологически градини, защото твърде много от тях като че ли изобщо  не осъзнават собствените си възможности в научен план и продължават да поощряват хората да гледат на тях просто като на място за забавление. Затова няма нищо чудно в това, че както обществото, така и научните кръгове смятат зоопарковете за места за развлечение, по-неподвижни и постоянни от цирк, но със същото научно значение. Основно самите зоопаркове са поощрявали това, защото за повечето хора научен означава скучен, а с това не се привлича многобройна публика.
Една зоологическа градина може да предложи възможности както никоя друга подобна институция. В най-добрия случай тя би трябвало да бъде лаборатория, образователно учреждение и място за опазване.  Биологическите ни познания дори за някои  от най-популярните животни са обезпокояващо оскъдни и точно в това отношение зоопарковете могат  могат да бъдат извънредно ценни в натрупването на информация. Очевидно е, че това може само да помогне  за опазването на едно животно в естествената му среда, защото не може да се говори за опазване на някой вид без знания за това, как той функционира. Една добре управлявана зоологическа градина трябва да осигурява необходимите възможности  за точно такава работа.
Въпреки че явно е по-желателно животните да се изучават в естествената им среда, има много страни от биологията им, които могат по-лесно да су изучат в зоопарковете, а в действителност има и такива страни, които могат да се изследват както трябва само когато животното се намира в среда под наблюдение, каквато е зоологическата градина. Например почти не е възможно да се изчисли с точност  бременността на животни в естествена среда или да се проследява всекидневно растежът и развитието на малките и така нататък. Всичко това може да се изучава в зоопаровете. Поради тази причина зоологическите градини – правилно управляваните зоологически градини – са огромни източници на полезна информация, ако животните в тях се изучават  както трябва и резултатите се описват точно.

Зоопарковете имат и много важна образователна роля. Със създаването на многомилионния град ние създаваме и ново поколение, което расте без куче, котка, златна рибка или папагалче в многоетажни сгради, като изправени ковчези, едно поколение, което ще мисли, че млякото идва от бутилка, без да има представа от трева или крава или от сложния процес, който протича между тях. Възможно е за това поколение или неговите бъдещи наследници  да остане единствено зоопаркът, който да им показва, че същества от други видове също се опитват да живеят на Земята.
Най-накрая зоопарковете могат да изпълняват и изключително важна роля в сферата на опазването. На първо място те трябва да се опитват да размножават животните, за които се грижат, намалявайки по този начин възможността  от изчезване на дивите им сродници. Още по-важно е това, че те могат да създават жизненоспособни групи от животни за разплод на онези видове, чийто брой е паднал до обезпокояващо низко равнище в естествената среда. Много зоопаркове са правили и продължават успешно да правят това.
От приблизително хиляда животински вида, застрашени от изчезване, голям брой са с популации, които са намалели толкова много по отношение на броя на индивидите, че освен по-традиционните методи за защита трябва да се създават и програми за контролиран разплод. Дълги години хората, с които съм говорил (включително и директори на зоопаркове), са имали само смътна представа от възможностите и значението на контролирания разплод като средство за опазване, както и от необходимостта от него. Но през последните години по-напредналите зоопаркове и по-реалистично гледащите природозащитници повдигат въпроса за създаването на зоологически банки за определени видове. Да ги наречем залязващи видове. Това означава,  че когато броят на някое животно спадне до определено равнище, трябва да се положат всички усилия за поддържането му в естествената  среда, но като предпазна мярка в зоопарка трябва да се създаде жизненоспособна разплодна група или още по-добре – разплоден център специално с тази цел. Така, каквото и да се случи в естествената му среда, вие разполагате с разплодно ядро, с помощта на което можете за в бъдеще да се опитате отново да внедрите  вида на безопасни територии от предишния му ареал.
Този начин на развъждане в изкуствени условия вече е помогнал, а в някои случаи и спасил видове като елена на Пиер Давид, европейския бизон, антилопата бонтебок и така нататък, но зоопарковете, които се занимаваха с тази работа, бяха малко и оказваха помощ само на шепа видове. Списъкът от животни, които се нуждаеха от такава помощ, за да оцелеят, се увеличаваше обезпокояващо бързо. За мен беше очевидно, че ако не се обърне повече внимание на точно тази форма на опазване, множество видове бяха застрашени от изчезване.
Чувствах, че съществуващите зоопаркове трябва да обърнат много по-голямо внимание,  отколкото всъщност обръщаха именно на тази най-неотложна работа. Всеки новосъздаден зоопарк трябваше да си я постави  като главна цел. В действителност имаше нужда не от по-големи, просторни зоопаркове, а от по-малки, специализирани, които да могат да насочат усилията си  и да посветят времето и грижите си  на контролирания разплод на видове, които специално се нуждаят от такава помощ. Освен това такова място ще може да помага на някои  от по-неизвестните и по-непривлекателни животни , които обикновено биват пренебрегвани, защото не привличат зрители. Такова място ще съсредоточава усилията си  върху създаването и поддържането  (поне докато животните числено са вън от опасност) на жизнеспособни разплодни групи на застрашени видове и цялата организация ще изпълнява функцията не само на резерват,  но и на изследователски пункт и най-важното на център за подготовка. Отглежданито и развъждането на животни, особено на редки и деликатни видове, е умение, което изисква обучение и изучаване. За съжаление в миналото (а дори и днес в много зоопаркове) хората, които се грижат за животните, биха успели повече, ако насочат оскъдните си дарби другаде.

Макар че необходимостта от мястото, което исках да създам, беше крайно очевидна за мен, в онези дни (и по-малко днес) все още имаше твърде консервативни природозащитници, които оказваха значителна съпротива. Беше трудно да ги накараш да разберат, че контролираният разплод е желан и необходим втори защитен фронт наред с традиционния начин на опазване, като създаване на резервати, паркове и така нататък. В продължение на много години, ако този въпрос се повдигнеше пред някоя влиятела природозащитна организация, започваха да те гледат така, сякаш си признал, че според теб некрофилията е съвършеният начин  за контролиране броя на населението.
Толкова дълбоко вкоренена беше представата, че зоопарковете са само викториански менажерии, че беше почти невъзможно да убедиш някой, че един зоопарк би могъл да има и по-важна цел. Основният довод беше, че всички зоопаркове са лошо управлявани и ако е имало такива, които са показали някаква способност или изявили желание да участват в програми за контролиран разплод, то те били много малко. Вместо това с нехайното си становище “там, откъдето идват, има още много” зоопарковете постепенно са изчерпвали популациите от диви животни, за да попълнят колекциите си, чиито екземпляри са загинали поради лош късмет или немърливост или пък и от двете. Имаше твърде много зоопаркове (според природозащитниците), които тръбяха, че работят за опазването, но само на думи, без да правят нищо полезно; твърде много зоопаркове, за които редките животни означаваха единствено по-висока входна такса и реклама, а не важни животински видове от природозащитна гледна точка; твърде много зоопаркове, чиито разгласявани “усилия за опазване” могат да се сравнят с интелигентна природозащитна дейност, колкото едно сандъче за цветя на перваза на прозорец може да се оприличи със залесяване.
За съжаление до голяма степен тези преценки бяха и продължават  да бъдат валидни. Никой не обърна внимание на моя апел, че нямаше нужда от още обикновени зоопаркове, а от специализирани, с внимателно разработени програми за развъждане с цел опазване. За да създадеш още един зоопарк при такива обстоятелства, се искаше кураж, независимо от това, че възнамеряваш да го превърнеш в нещо съвсем различно от повечето съществуващи зоопаркове. Но аз реших, че е безмислено да чакам одобрението на природозащитниците. Оставаше ми само едно – да създам собствен специализиран зоопарк и да видя дали ще проработи.

Най-доброто от Джералд Даръл, избрано от Лий Даръл
Идателство “Дамян Яков”, 2004 г.

тук може да видите интернет-страницата на Джералд Даръл

© 2003-2018  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3