Размисли за правосъдието и справедливостта

19.09.13 / Бездомни животни

"В дни като този се сещам за една фраза, че справедливостта и правото живеят в една сграда, но на различни етажи. Прокурорът ясно определи защо съда е избрал по-леко наказание за Райчо. Бил съдействал на органите, понеже посочил къде е трупа, бил с чисто минало и в лошо здравословно състояние. От юридическа гледна точка могат да се кажат много неща. Например, че особеностите на нашата романо-германска (континентална) правна система предполагат определено маневриране в наказанието и точно на такъв резултат сме свидетели сега. Да си говорим за „чистото минало” като форма на оправдание и позитивна тежест за обвиняемия. Можем да си кажем това-онова и за здравословното състояние като формално и морално препятствие да се осъществи цялата сила на допустимото наказание. И какво като си говорим за това?! Винаги съм си мислела, че е важен духа на закона, а не буквата и запетайката на параграфа. Винаги съм вярвала, че смисъла на правосъдието е да носи спокойствие на обществото и на ощетените, иначе бихме могли да го вземем в собствените си ръце и да се върнем две хиляди години назад – око за око и зъб за зъб. Питам се какво донесе тази присъда – успокои обществото или оцени щетите ? Кое беше спазено – духа или буквата на закона? Не знам защо, но винаги съм мислела, че опрощение се дава срещу осъзнат грях. Малко религиозно звучи, но такъв е смисъла и на правосъдието. То не трябва само да наказва, а и да поправя стореното зло, да служи като превенция срещу друго подобно зло. В кой точно момент съдията разбра, че Райчо осъзнава и се разкайва за деянието си, та реши да прояви правна милост? Доколкото знам, при определени обстоятелства и притискане серийните убийци също съдействат за разкриването на престъпленията си. Защо това трябва да се счита за „добро”? Това си е чиста сделка ! Значи, ако някой много ме ядоса и аз взема, че го „светна”, а после покажа къде е трупа и се окаже, че имам диабет, няма да лежа в затвора или по-точно престъплението ми няма да се счита за толкова сериозно. Така ми изглежда отстрани, аз не съм юрист. Значи живота на този човек ще е бил нищожен, защото аз няма да съм в добро здравословно състояние и ще съдействам на полицията да му намерят трупа! Някак си ми липсва нещо ..... нали уж трябва да има разкаяние за престъплението .... в кой точно момент се търси  да бъде направено или...? Когато съдействам за да се намери трупа или когато лекарят доказва ,че не съм в добро здравословно състояние? Май изобщо не е необходимо.... За да ми се размине трябва само да съдействам, да бъда болна и да имам чисто минало, демек да не съм убивала преди това. Значи мога да одера някого жив и понеже ще ми е за пръв път и ще мина метъра, вече като се науча ще гледат на мен като на „професионалист”. Страхотно ! Знам, че иронията идва в повече, но Райчо е доказателство за иронията на правосъдието ни. Той уби куче. Собственото си куче. Уби го по особено жесток начин. Обаче, му е за пръв път, както се казва. При следващото ще се специализира. Тъкмо ще се научи как да убива хора.  "

Автор: Десислава Давидова


© 2003-2018  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3