Защитата на животните в българското законодателство - Барселона – Ноември 7, 8, 9 - 2002 г.

Международна конференция за защита на животните в Испания - “За по-ефективни и справедливи закони за животните”, Барселона – Ноември 7, 8, 9 - 2002 г.

РПЦ “На ти с природата”, БЪългария - Защитата на животните в българското законодателство

Автор: Ина Ахмедова, юрист

Редактор и  докладчик: Кристина Славова

София, 2002

С финансовото съдействие на Европейската Комисия

Въведение

Република България е Страна–кандидатка за членство към Европейския съюз и е в процес на хармонизиране на вътрешното си законодателство с европейското. Българското законодателство не е третирало защитата на животните преди началото на процедурите по транспониране на европейското законодателство. През 1999 година за първи път регламенти по защитата на животните са застъпени в български закон. Те са въведени като част от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, който включва още ветеринарен и санитарен контрол по животните, епизоотичен контрол, контрол по вноса и износа, контрол върху продуктите от животински произход, други /чл. 2, ЗВД/. Седма глава от този закон, наречена Правила за защита и хуманно отношение към животните, съдържа общо десет члена, които третират хуманното отношение към животните. Тази глава съдържа основните принципи, необходими за въвеждането на Европейските Директиви по хуманно отношение към животните. Правилник за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност е приет през 2000 година. През 1999-2000-та година България приема редица наредби, с които транспонира Директивите на Европейския съюз, свързани с минимални изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки-носачки, минимални изисквания за хуманно отношение при отглеждане на прасета и телета. По-късно се приемат наредбите за хуманно отношение към животните по време на транспорт, по време на клане и изискванията за защита и хуманно отношение към животните, отглеждани в стопанства чрез интензивни технологии. Поради изтичането на двугодишния гратисен период за влизане на наредбите в сила, приложението им трябва да започне от януари 2003 г. Като Страна-член на Съвета на Европа, за България съществува задължение да ратифицира и Конвенциите за хуманно отношение към животните на Съвета, но все още не го е направила.

Общи разпоредби

Законът за ветеринаромедицинската дейност съдържа националното хоризонтално законодателство по защитата на животните. Хуманното отношение към животните е уредено в Гл. VІІ от закона. При цялостно разглеждане на закона прави впечатление, че тази глава е като вкарано на сила чуждо тяло в нормативния акт, систематически изолирана и без предвидени реални гаранции за спазването й.

В Глава VІІ от ЗВД са уредени основните правила за държане, използване, стопанисвате или третиране на животни, за държането на диви животни в зоопаркове, циркове, ферми за диви животни и волиери, правила за извършване на експерименти с животни, правила за бездомни животни, за клане и транспорт на животни. Като цяло философията на Глава VІІ е съобразена с философията, залегнала в европейското законодателство. Правилата за начина на отглеждане и държане на животни отговарят на европейските изисквания за хуманно отношение към животните, но няма предвидени ефективни механизми за спазването им.

Общата разпоредба на чл. 66/ЗВД гласи, че животните се отглеждат и използват по начин, съответстващ на тяхното развитие и предназначение, съобразен с физиологичните им нужди и екологичните изисквания. В чл. 75/ЗВД се въвеждат редица общи забрани, насочени към защита и осигуряване на хуманно отношение към животните, а именно забранява се:
1. транспортирането на животни в превозни средства при условия, причиняващи им болка, наранявания и страдания;
2. причиняването на болка, нараняване, страдание, стрес или страх на животните без основателна причина за това;
3. използването на животни за специално организирани боеве или представления, водещи до болка, наранявания и увреждания;
4. извършването на ветеринарномедицински манипулации от лица без необходимата квалификация за това;
5. допингирането на животни с цел повишаване на спортните им и други резултати;
6. дресурата на животни по начин, причиняващ им болка или страдание;
7. разхождането по улиците на диви животни с цел представления или търговия.
За собствениците, които притежават временно или постоянно животни, са предвидени редица задължения по смисъла на чл. 67/ЗВД - да ги регистрират, да не ги изоставят, да се грижат за здравето им и да ги предпазват от болка и страдание.

Диви животни извън естествената им среда чл. 68/ЗВД позволява да се отглеждат само в регламентирани зоопаркове, циркове, ферми за диви животни и волиери за:
1. задоволяване интереса на хората от знания за природата;
2. ловуване при спазване на специалното законодателство за лова;
3. изследвания и научни опити при спазване на изискванията на този закон.

Декоративни животни могат да се отглеждат при домашни условия при спазване на правилата за защита и хуманно отношение, посочени в закона.

Опитите с животни по смисъла на чл. 69/ЗВД се извършват само в регламентирани опитни бази на научноизследователски и производствени институти, станции и лаборатории и учебни заведения от компетентни лица, провеждащи опитите чрез използване на методи и средства, щадящи животните.

В чл. 70, ал. 1/ЗВД е дадена дефиниция на понятието безстопанствени животни. Това са родените като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. По силата на закона те се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата. Непотърсените до две седмици животни по ал. 1 се подлагат на евтаназия.

Регламентирана е евтаназията на животни в чл. 71/ЗВД. Тя задължително се извършва от ветеринарен лекар.
Случаите, при които се допуска евтаназия, са изчерпателно посочени:
1. непотърсени в срок безстопанствени животни в общинските изолатори;
2. безнадеждно болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болка и страдания;
3. необходимост от предотвратяване и ликвидиране на остро заразно заболяване при животните или на заболяване, представляващо опасност за здравето и живота на хората (зоонози);
4. приключване на експерименти по чл. 68, ал. 1, т. 3;
5. животни, чието поведение представлява доказана опасност за живота и здравето на хората и животните.

По силата на чл. 72/ЗВД клането на животни се извършва по най-бързия начин, след зашеметяване, без да им се причинява ненужна възбуда, болка или страдание.
Клане се допуска на:
1. селскостопански животни, отглеждани за добив на месо и суровини за
хранително-вкусовата промишленост;
2. селскостопански животни, страдащи от незаразни болести, при които лечението се е оказало безрезултатно или стопански неизгодно;
3. други животни, за които има необходимост от клане, в случаите, предвидени в закона;
4. животни за целите на регистрирани от Министерския съвет изповедания съгласно техните ритуали.

Законът регламентира и третирането на животни по време на транспорт /чл.73-чл.74/ Животните се транспортират при условия, гарантиращи здравето, физиологичните и поведенческите им нужди, в подходящи, специално оборудвани за целта превозни средства. Заболелите по време на транспортирането животни получават възможно най-бързо ветеринарномедицинска помощ или ако е наложително, се умъртвяват по начин, който не предизвиква излишни страдания.

Санкциите за нарушаване на ЗВД, според член 101 и следващите от ЗВД, е  глоба в размер между 50 и 500лв. Ако нарушението се повтори, глобата може да достигне до 10 000лв. Не ни е известен случай на наложено наказание глоба за нарушаване на правилата за хуманно отношение към животните в България до момента.

Въз основа и в приложение на закона една година по-късно Министерски съвет приема Правилник за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност /ППЗВД/.

Раздел VІІІ “Хуманно отношение към животните” от ППЗВД  детайлизира правилата  и реда за защита на животните.
По смисъла на чл. 110/ППЗВД органът, който  упражнява контрол за спазването на правилата за защита и хуманно отношение към животните е Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/. НВМС е подчинена на Министъра на земеделието и горите, на който е възложено цялостното изпълнение на ЗВД. Структурата на НВМС се състои от Главната дирекция в София и регионални ветеринарномедицински служби с 28 териториални структури в страната. През 2002 година  специално за нуждите на контрола по хуманно отношение  са назначени 29 служители към Националната и Регионалните ветеринарномедицински служби.
Контролът се осъществява от ветеринарномедицински специалисти чрез:
 1.  извършване на периодични проверки в местата, където се отглеждат и настаняват животни, и в местата за добив на животински продукти;
 2.  посещения за лечение или третирания на животни в обектите по т. 1;
 3.  извършване на проверки по сигнал за нарушение на правилата за защита и хуманно отношение към животните.

Нямаме информация подобни проверки да се извършват периодично от държавни служители. Няколко проверки са направени инцидентно на общински изолатори за скитащи кучета по сигнали на граждани и организации.

В Правилника са регламентирани отношенията между държавните ветеринарномедицински органи, от една страна, и тези на организациите за защита на животните и асоцииациите на животновъдите, от друга страна. По силата на чл.112/ППЗВД организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите съдействат на органите на НВМС за осъществяване на контрола.

Съгласно чл. 115/ППЗВД Националната ветеринарномедицинска служба съвместно със Съюза на ветеринарните лекари в България, организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите популяризира сред населението мерките за защита и хуманно отношение към животните. Друго задължение на Националната ветеринарномедицинска служба е да оказва професионална помощ при провеждане на обучение за защита и хуманно отношение към животните на техните собственици /чл.114/ППЗВД/.

В своя чл. 113 ППЗВД задължава учебните заведения, които подготвят ветеринарномедицински специалисти, да изготвят програми за обучение по правилата за защита и хуманно отношение към животните. От 2000 година обучение по хуманно отношение към животните вече е включено в програмата и на двете висши учебни заведения за подготовка на ветеринарни специалисти – Ветеринарния факултет в София и университета в Стара Загора.

Правилникът въвежда за първи път термина животни “компаньони”, по смисъла на чл. 120/ППЗВД. Това са животни, отглеждани с нестопанска цел, в дома на човека за удоволствие.
Голяма част от Правилника е отделена на механизмите и задълженията на собствениците да идентифицират и регистрират животните, които стопанисват или отглеждат.

Коментар

По наше мнение, правилата за хуманно отношение към животните от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Правилника за неговото приложение съдържат основни слабости, които правят приложението им трудно, а в отделни случаи и невъзможно. Освен вече посочените тук ще се спрем на още някои от тях:

1. Трябва да се отбележи, че легалната дефиниция на понятието “животно”, /Параграф 1, Допълнителни разпоредби от ЗВД/ е твърде широка, като съдържа в себе си всички видове и класове. Животни са млекопитаещи, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, рептилии, амфибийни, други гръбначни и безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа. Поради отсъствието на детайлизиран подход в закона за случаите на регистрация, търговия с животни, бездомни животни, епизоотичен контрол върху животни и т. н., се налага стеснително тълкуване и противоречивост в прилагането и интерпретацията, като в отделни случаи се блокира ефективността на закона.

2. При предвидени редица задължения за органите на местната власт, най-вече по епизоотичния контрол, проблем представлява отсъствието на механизми със задължителен характер, които да регламентират начините на взаимодействие между ветеринарните служби и местната власт по приложението на закона. Нещо повече, различните власти използват неяснотата в задълженията си, за да прехвърлят изпълнението им на другите и да се дистанцират от конкретни дейности. Взаимодействието между местните и ветеринарномедицинските власти е задължително по приложението на правилата за хуманно отношение към животните. Например, изключително важна е регистрацията на всички животни, залегнала в закона, за да бъдат проследявани в различни аспекти: здравен статус, отношение към животното, търговия, други. Отсъствието на взаимодействие между двете структури е причина в момента по неофициални данни домашните кучета само в София да са към 500 000, а да присъстват в регистрите едва към 300.

3. Законът задължава Министъра на земеделието и горите да издаде наредба по чл. 35, ал. 4 от ЗВД относно скитащите кучета. Такава няма вече четвърта година.

4. Съгласно чл. 115 от ППЗВД Националната ветеринарномедицинска служба съвместно със СВЛБ, организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите популяризира сред населението мерките за защита и хуманно отношение към животните. Въпреки това, необходимите стъпки за популяризиране на закона не са направени. Нито присъства инициатива за това от страна на НВМС, нито е проведена кампания, ориентирана към гражданите, които са пряко заинтересовани от закона. За момента, НВМС се ограничава до изпращане на свои служители на подготвителни и обучителни програми по хуманно отношение. Българската общественост посреща сериозни икономически и социални трудности и е необходимо специално усилие, за да се ориентира интересът й към проблематиката, със съответната държавна политика. От страна на граждани се наблюдават дори отрицателни реакции относно хуманното отношение към животните, като се противопоставя хуманното отношение към човека на това към животното.

За ефективното прилагане на правилата за хуманно отношение към животните е необходимо те да бъдат изнесени от един твърде специализиран закон, какъвто е Законът за ветеринарномедицинската дейност и който се отнася до използването на животните предимно по стопански начин и съдържа основно технически правила, касаещи строго специализирана дейност. Според нас, необходимо е държавата ни да проведе политика, която да залегне в създаването на самостоятелен Закон за защита на животните, в който да се запазят понастоящем приетите правила, имплементирани от европейското законодателство, но едновременно с това да се предвидят механизми за тяхното спазване. Смятаме, че изпълнението и контрола на един отделен Закон за защита на животните както и до сега трябва да бъде поверено на Националната ветеринарномедицинска служба, но при изработване на действащи процедури за неговото прилагане. Създавенето на самостоятелен закон за защита на животните ще подчертае ясно философията на закона, неговата значимост, основана не само на стопански и ветеринарно-медицински схващания, а изградена върху европейски хуманни и морални ценности. 

© 2003-2018  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3