Международна конференция за защита на животните, Испания, Барселона, 2002 г.

Увод

Този текст е част от изданието "За по-ефективни и справедливи закони за защита на животните"
"На ти с природата", София, 2003

Международна конференция за защита на животните "За по-ефективни и справедливи закони за животните”
7-9, ноември, 2002г. гр. Барселона, Испания

За да разбереш защо Испания, защо Барселона, защо конференция, защо международна, защо за закони…, нека се върнем малко назад във времето.
Испанската култура и традиции са съхранили множество ритуални практики по разчленяване или убийство на животно. Не минава празник, който да няма в част от ритуала си жертвопринасяне на животно под някаква форма: хвърляне на коза от камбанария, палене на рога на бик. Популярната корида възпламенява най-много човешките страсти, когато се достига до смърт. Ловните хрътки се обесват, след като станат ненужни. Тези методи звучат някак архаично, но са факт до днес в Испания.
А Барселона е известна като града на Гауди (1852-1926) с характерната архитектура, дала тласък на art nouveau през миналия век. В града могат да се видят повече от 100 сгради в специфичния стил, вплитащ орнаменти на животни и природа. Ако се доверим на теоретиците на защитата на животните, това е най-близкият усет, съчетаващ източното и западното в отношението на човека към света и съпричастното споделяне на общо пространство между човека и природата.

Самият Гауди е роден в близко до Барселона градче - Тарагона, град, който дава повод за провеждането на тази конференция, както и на множество събития преди нея. През нощта на 1 срещу 2 ноември 2001г. един човек или група от хора, така и не става ясно, влизат в Приюта за животни в Тарагона, където в момента се помещавали около 200 кучета. Повечето от тях са ловни хрътки. Както споменахме, испанските ловци се освобождават от тях чрез обесване, а приютите, от своя страна, провеждат кампании срещу жестокото деяние, като приоритетно приемат тази порода кучета. Проникналите в приюта избират 15 хрътки, измежду най-общителните, и ги извеждат на открито. Завързват животните за дърво, покриват ги с одеяла, за да не се чуват писъците им и ги осакатяват. Петнадесетте кучета са оставени с отрязани с мачете или трион предни лапи. На сутринта, доброволците в приюта намират между 15-те - 9 кучета все още живи. След този случай организациите за защита на животните стартират кампания за промяна на испанското законодателство. Част от кампаниите са демонстрациите в Мадрид, Барселона, други градове. Всички асоциации за защита на животните искат по-строги закони срещу жестокостта спрямо животните. Испания е разделена на отделни автономни райони с вътрешно законодателство. Навсякъде в тях жестокостта спрямо животните е наказуема под формата на парична глоба. Тя е част от Наказателния кодекс на Испания, както съществуват и важни правни норми относно животните в административните закони.

Преразглеждането на законодателството е възможно, ако се съберат подписите на 500 000 души. Фондация Алтариба внася в Парламента подписка от 600 000 души през февруари. Въпреки че лобистите спечелват дебата в Парламента през април, сериозни успехи не са постигнати.
Фондация Алтариба беше организатор на Международната конференция за защита на животните чрез законодателството, която се проведе в Университета в Барселона, съвместно с Фондация Трифолиум, Общината на Барселона, Каталонския департамент, Обществения съвет за съвместо живеене и защита на животните, Лигата на барселонските адвокати, Официалната лига на ветеринарите в Барселона и Университета в Барселона. Конференцията беше предшествана от 8 национални конференции, кръгла маса и почетно шествие до Тарагона, до мястото, където са погребани петнадесетте кучета преди година. Поантата на всички събития беше конференцията с международно участие от България, Великобритания, Германия, Грузия, САЩ, Швейцария, Швеция и Холандия.
Идеята на конференцията бе да се обмени опит за добрите и лоши законодателни практики в отделните страни, представяне на тези и дискусии върху принципите на хуманизма и отношението към животните, както и отделни научни гледни точки към защитата на животните. Целта на конференцията беше и набиране на международна подкрепа за осъществяване на поправка в Наказателния кодекс на Испания с цел засилване на санкциите.

Манифест на конференцията

- Поправка в Наказателния кодекс: измъчването и жестокостта спрямо животните да се третира като престъпление.
- Модернизиране на държавните и автономни закони към по-ефективни, по-санкциониращи и защитаващи в случай на рецидив, с механизми за засилено гражданско участие.
- Изготвяне на общински наредби, които да допринесат за подобряване на съвместния живот между хората и животните в града, подкрепящи цивилизоваността на първите и защитата на вторите.
 
Конференцията се провеждаше паралелно в две зали – Аулата на Университета в Барселона и залата за конференции, като тематично в Аулата се представяха доклади по общохуманитарни теми, докато залата за конференции бе изцяло посветена на правото. 

Конференцията беше открита на 7 ноември от представители на испанския политически и културен елит в Аулата на Университета в Барселона, които подкрепиха с изказвания идеите на конференцията. В централното фоайе на Университета бе открита изложба от плакати, разказващи за отношението човек – животно в исторически план. След което бе направено официално посещение в Каталонския департамент и запознаване на участниците в конференцията с представители на общината на района. На 8 ноември през целия ден с кратка почивка бяха четени доклади на всички 28 участника. На 9 ноември се проведе кръгла маса с въпроси към участниците от страна на публиката. Допълнителна тежест на събитието придаде и участието на Международния съд за защита правата на животните.
Официални говорими езици на Конференцията бяха испанският, каталонският и английският.

І. Програма на конференцията и участници

Заседателна зала Аула
1. Защитата на животните в нашата система от ценности: Солидарността
Паулино Родригес Пита - Адвокат, Барселона
2. Измъчването на животни сред насилието при  децата и сред масовите убийци
Нуриа Керол - Биолог, Фондация Алтариба - Барселона
3. Законът като пропаганда
Кепа Тамамес - официален говорител, АТЕА - Витория
4. Насилието над животните като част от домашното насилие
Д-р Франк Р. Асционе - Доктор по психология, Университета в Юта - САЩ
5. Акт 4/94 на Общината във Валенсия относно защитата на животните компаньони. Проблеми при приложението. Поправки
Хорхе Делтел - Адвокат, Титуляр на юрид. департамент - Валенсия
6. Представяне на програма CARE: помощ за малтретирани жени
Нуриа Керол - Биолог, Фондация Алтариба - Барселона
7. Защитата на животните в Конвенциите на Съвета на Европа
Александър Кхубулава - Юрист – специалист по Международни отношения, Комитет за защита на животните, Тбилиси, Грузия
8. Един парадокс: кога животните се третират като хора. Едно изследване върху използването на животни във военни действия
Д-р Хосе Мигел Гаона - Психиатър, Мадрид
9. Етични и правни аспекти относно ефективната защита на животните
Д-р Кристиян Зайлер - Адвокат, Университета в Маркхайденфелд, Германия
10. Истинскят размер на насилието над животните
Кепа Тамамес - Официален говорител, АТЕА - Витория
11. Защитата на животните в българското законодателство
Кристина Славова - Социолог, На ти с природата – София, България
12. История, постижения и методи на Комитета срещу борбата с бикове.
Бен Бускес - Директор, Комитет срещу борбата с бикове, Холандия
13. Жестокостта спрямо животните като част от Наказателния кодекс
Хелена Стриуинг - Адвокат, Фолън – Швеция
14. Социална употреба и злоупотреба на ветеринарната медицина
Рикардо Коедо - Ветеринарен лекар, Барселона
15. Методи за контрол над експериментите с животни.  Действащо законодателство
Д-р Хуана Виса - Ветеринарен лекар, СЕКАЛ – Барселона
16. Защо не е хуманно да се причинява страдание на животни? Защо то е вреда за човечеството?
Лазало Ковадло - Писател, Барселона
17. Регулация на употребата на животни в лаборатории във Великобритания
Д-р Крис Ботрил - Доктор по имунология, Научен ръководител на ФРЕЙМ – Нотингам, Великобритания
18. Основания за правата на животните от гледна точка на моралната философия
Оскар Хорта - Философ, Виго – Понтеведра
19. Въведение в приложната Биоетика към експериментите с животни в науките за живота
Д-р Марта Инес Салоня - Професор по Зоология, Университета в Билбао
20. Общи наблюдения върху нормативната уредба спрямо кучета, потенциално изоставяеми от собственици
Игнаси Родригес Феран - Ветеринарен лекар, Община Каталуня - Барселона
21. Благосъстоянието на животните, като част от защитата им. Юридически механизми за запазване благосъстоянието на животните
Хосе Мария Перес Монгио - Юрист. Преподавател по Административно право, Университета в Кадиз - Кадиз
22. За една съдържателна биоетика
Ориол Рибас - Биолог, Каталунска асоциация на професионалистите по поведение на кучетата - Барселона
23. Последствията от статута на собственост на животните
Оскар Хорта - Философ, Виго – Понтеведра
24. Човек-животно-компаньон: начини за подобряване на връзката
Висенте Куаран Феликс - АНТА, Мадрид
25. Законите за животни в Мадрид
Алехандро Леон Лакал - Адвокат, Партия на зелените - Мадрид
26. Решения, които не сме взимали
Кен Севел - Каталунска асоциация на професионалистите по поведение на кучетата, Барселона
27. Общинските наредби на Барселона   
Д-р Меритхел Джоса - Юрист, зам. директор на правните услуги, Община Барселона
28. Кучета за задомяване
Хосе Мануел Мартинез Редондо - Президент на Национална асоциация за помощ и спасение за кучетата – Сант Бои де Лобрегат, Барселона
29. Джудит Вебер, Фондация “Франц Вебер”, Швейцария - Международен съд за правата на животните

ІІ. Доклади из естествените, обществените и хуманитарни науки

1.Нурия Керол Виняс,
Биолог към Фондация Алтариба – приятели на животните,
Факултет по медицина. Болница де ла Вал, Хеброн.

Резюме по доклад: Изследване на зависимостта: Малтретиране на животни, злоупотреба с деца и насилие над хората.

Докладът представя проучвания и публикации на Американската Медицинска асоциация, Националния ресурсен център на САЩ, Фондация Латхам за хуманно образование, множество психолози и психиатри, проучващи връзката между насилието над хора и насилието над животни.  Изследванията са подкрепени от досиетата на шест известни американски масови убийци, от чиито биографии научаваме за системно малтретиране от тях на животни в детските им години. Според изследванията, детето чрез контакта си с животното развива собствената си себеоценката, емпатия и самосъзнание. Грижата за животно има съществен ефект върху изграждането на личността и поемането на отговорност. В проблемните семейства, децата често проявяват агресия към домашните си любимци по аналогични за семейството модели, някои от тях се идентифицират с агресора и придобиват подобно поведение с годините, като с времето го схващат за допустимо спрямо човешките същества. По изследване на Държавната Агенция за защита на детето, Ню Джърси, 88% от семействата, в които животно се малтретира, детето също се малтретира. В сравнителните изследвания, които представя в доклада си Виняс, се наблюдава градация според типа престъпление или психично отклонение. В проценти, отразяващи количеството от всички случаи, които в ранна възраст са проявявали жестокост към животни, връзката изглежда така: ексхибиционисти – 30%, сексуални мании – 36%, осъдени за сексуални престъпления – 46%, доказани насилници – 48% и убийци – 58% /данни от 1993г./. Факт от доклада е, че ФБР използва зависимостта при изграждане на профил на серийни и масови убийци. Някои от най-известните от тях, като Джефри Дахмер, Алберто ди Салво, Дейвид Берковиц или Вампирът от Дюселдорф започват с фантазиите си за мъчение и жестокост спрямо не-човешки животни. В изследване върху 36 осъдени масови убийци за ФБР през 1970г., 46% от тях признават, че са измъчвали животни в юношеска възраст. Възпитанието в отговорно и човешко отношение към животните в детска възраст, според Виняс, помага на човека в социализацията му и намалява риска от отклонения от нормата.

2. Паулино Родригес Пита,
юрист

Резюме по доклад: “Защитата на животните в нашата система от ценности: Солидарността”

Темата на Пита проблематизира понятието за солидарност, като идея за съвместно живеене. Новаторското в тезата на Пита е твърдението му, че съвместното живеене, като съвместно човешко живеене трябва да се разпростре и върху нечовешки животни, с които споделяме общо пространство на съществуване. Според Пита, теоретично идеята намира противоречия в цялата конструкция на човешкия живот и има необходимост от силно популяризиране, най-вече чрез работа с деца в сферата на образованието. Друг елемент, който пречи за осъзнаването на разширеното понятие за солидарност,  това е правото. Пита обръща специално внимание на третирането на животните като предмети в испанското право. Самите човешки закони легитимират човешката представа за ред, в който животното е предмет за употреба. Пита, с идеята на юрист, подкрепя инициативата за промяна на статуса на животното в правото и възприемането му като субект.


3. Д-р Марта Салоня,
Професор по Зоология, Университета в Билбао

Резюме по доклад: “Въведение в  приложната Биоетика към експериментите с животни в науките за живота”

Представянето на д-р Марта Салоня бе едно от най-бурно дискутираните по време на конференцията. Д-р Марта Салоня постави под въпрос цялостната работа на защитниците на животни, като заяви, че основанията им са правилни, но често крайни, и още по-често безсмислени. Провокацията на д-р Марта Салоня не беше насочена към идеята за защитата на животните, а основно към развитието на нейната концепция и реализацията й. Д-р Салоня има историчен подход в известен смисъл, доколкото заявява, че природата и естеството на нещата е човек да доминира над природата и животните. Салоня не спори с това дали е редно или не човекът да доминира, тя приема случилото се като факт. Въпросът е от тук нататък, какво. “Човешките същества използват не-човешките животни от самото начало на съществуването им. Подобно животните, ние използваме природата и другите организми за наша лична полза, това е вътрешно присъщо за органичното ни състояние… по същия начин други организми търсят изгодата... това е естественото. Но хората са успели да преминат отвъд и безпрецедентно да предявят претенции за контрол над цялата природа и обитателите й. Нещо подобно се получава с антибиотиците. Човешките същества се представят като основния антибиотик на биосферата и тези му действия се насочват срещу него: замърсяването, радиацията, озоновата дупка, “лудата крава”, обезлесяването, с последващ ефект загубата на плодородна почва и заплашително напредващата пустиня... Колко далеч може да стигнем в това неконтролируемо препускане към разрушението...”. Проблем за Марта Салоня е отсъствието на цялостна стратегия и преоценка на морала вътре в “моралната общност” на хората, какво става с този морал, кои групи/видове трябва да бъдат приети, какви закони ще се отнасят до тях. Пример за цялостния проблем Марта Салоня взима с експериментите с животни, които по дефиниция се възприемат за най-грубата институционализирана експлоатация на животни. Тук Марта Салоня е особено критична поради разбирането й, че проблемът не е в това да се атакуват единствено хората, които работят в тези лаборатории, след като тези хора са създадени от общност, която ги е “измислила”, която е приела закони за тях. Тоест проблемът е много по-голям от самите експерименти. И не е въпросът в “трите R”, а в липсата на Отговорност в човека към това, което прави и му се случва. Хората просто забравят тяхната човешка ситуация. Достигнали сме до момента, в който дори можем да променяме организмите – продуктите на генното инженерство, трафик на видове или просто “биологично замърсяване”. Нека погледнем какво се случва, казва Марта Салоня - съчетаваме ген от полярна сьомга с ягода, за да се създаде ново цвете. Аргументите, които ни предлагат, за да се съгласим с генното инженерство, са преди всичко цивилизационно хуманни – Ще спасим човечеството от глада, защото тези продукти са по-евтини, по-добри и по-здравословни, което съвсем не е така. Отделно не е ясно в кой момент на тяхното развитие страните от третия свят ще започнат сами да си произвеждат тези продукти и колко ще им струват. Салоня казва, че най-важното е безсмислието в човешките дела да бъде премахнато чрез разум и общите човешки усилия да бъдат насочени към преосмисляне на цялостното човешко поведение, защото бъдещето, към което се движим е разрушително.


4. Д-р Хуана Виса,
Ветеринарен лекар, СЕКАЛ - Барселона

Резюме по доклад: “Методи за контрол над експериментите с животни.  Действащо законодателство.”

Д-р Хуана Виса използва графични видеоизображения, за да ни пресъздаде обща картина за лабораториите и експериментите с животни в цяла Европа. Това тя направи от името на СЕКАЛ – испанска асоциация на организациите за лабораторни експерименти с животни, член от ФЕЛАСА / Федерация на асоциациите за лабораторни експерименти с животни/. Представянето на д-р Виса беше последователно, като започна от принципите на работа на лабораториите, които са: да се избегне причиняването на болка на животното и за популяризиране на етиката по хуманно отношение към животните. Експериментите с животни, според д-р Виса, са за благото на хората, като пример тя даде с изследванията за откриване на лечение срещу СПИН. Според Виса лабораторните лекари са добре запознати с това, колко близо до хората са животните, затова една от основните задачи на ФЕЛАСА е подобряването на условията за използване на животните в лаборатории, като се приемат вътрешни декрети за методи на използване на животни.
Основно правило, според д-р Виса, е избягване на вивисекция в лабораториите. Друг опит за подобряване на условията на живот в лабораториите на животните е имитацията на естествената им околна среда. Алтернативните методи също са приоритет: такива са например компютърни модели на животни или такива от пластмаса.

Д-р Виса изнесе интересни данни за видовете животни, използвани в Европа за експерименти през 2002г. в проценти, както следват:
Между гризачите: 72% - мишки, 22% - плъхове, 2% - хамстери.
Не-гризачи: 8% - селскостопански животни (предимно овце), 19% риби, 36% - зайци. Кучетата, котките и приматите са под 1%.
Експериментите са с различна цел, подредени в низходящ ред по приложение:
• контрол за качеството на млечните продукти
• фармацевтика
• човешко здраве
• изследвания с научна цел – биомедицина
• токсикологични
• за обучение (под 1%.)

Законодателно експериментите в Европейския съюз се регламентират от Директивата от 1986г. на Съвета на Европа и Икономическата Европейска Общност. Конвенцията за защита на животните по време на експерименти е от 1985г. Според подробна графика за експериментите в Европа през годините се оказа, че 1970 г е пик в използването на  животни за експерименти, като през 80-те се прави курс към намаляването им в лабораториите и засилване на етичните аспекти. Вътрешни декрети за област Каталуня са приети между 1995 – 1997 г. за защита на животните по време на експерименти. Те съблюдават общите регламенти за всички експериментални лаборатории. Основно задължение на всяка лаборатория е тя да притежава писан и одобрен меморандум, който съдържа: причината за експеримента, защо се ползват животни, какви видове, конкретен брой, персонала, контрол върху експериментите, контрол за евтаназия, други.

ІІІ. Доклади из областта на правото

1. Хосе Мария Перез Монгио,
Юрист, преподавател по административно право, Университета в Кадиз, Испания

Резюме по доклад: “Благосъстоянието на животните, като част от защитата им. Юридически механизми за запазване благосъстоянието на животните.”

Докладът на Хосе Перез Монгио е по-скоро философски полемичен. В текста си, Монгио не говори за конкретни механизми за запазване, а поставя под въпрос самата идея за такива механизми. В уводната част към темата си – относно юридическите механизми за запазване благосъстоянието на животните, той пита какво всъщност е благосъстояние и какво защита. В текста му се срещат откровени въпросителни: дали защитата на благосъстоянието на животните е тяхна защита или на човека, дали под “защита” не разбираме единствено подсигуряване на условия, близки до начина на живот /етология/ на животното, дали позитивистите са прави като казват: “Никога не казвайте, че животните имат права и задължения”?
Монгио подчертава значението на договора от Амстердам от гледна точка на промяната в статуса на животното в “чувстващо същество”. Постижението на договора е кодифицирането на състояние, датиращо след ІІ-та Световна Война, време, в което, според Монгио, човек става наясно с необходимостта да уважава животните и задовлява техните потребности, да търси баланс между неговите действия, смисъл и природа. Монгио изследва хипотетична ситуация, в която животното се приема за субект на правото. В това допускане изникват само три проблема според него. Първият: че животното не може да присъства активно в съда. Но колко много хора нямат такава възможност? Вторият: че животните не могат да заявят легитимния си интерес. Аналогична ситуация има и сред хората с попечители, при животните това са собствениците. И последният проблем, пише Монгио е, че животните не не могат да носят права и задължения. В западната култура се знае, че субекти на право могат да бъдат само личностите. Но това, което със сигурност знаем е, че животните имат жизнен опит. Може ли с лекота да им се отрече правото на жизнен опит?

2. Хелена Стриуинг,
адвокат на частна практика, ФОЛЪН - Швеция

Резюме по доклад: “Жестокостта спрямо животните като част от Наказателния кодекс.”

Докладът на Хелена Стриуингс е изключително интересен разказ за юридическата й практика от последните две години в Швеция. Жестокостта срещу животните е част от Наказателния кодекс на Швеция от 1857г, многократно поправян и допълван. Хелена Стриуингс е юрист на частна практика, но в свободното си време, доброволно предлага юридическа помощ в случаи на проявена жестокост спрямо животни, води юридическо обучение на държавната администрация по законите за защита на животните, също така изнася лекции пред ветеринарни лекари за минимална юридическа подготовка. Преди две години към нея се обръща млад полицай, който се сблъсква за първи път в практиката си със случай на жестокост към животни. Полицаят посещава местна ферма за крави и открива сериозни нарушения, включително и мъртви животни поради проявена немърливост от страна на собствениците. С помощта на Хелена Стриуингс собствениците на фермата са били осъдени на двугодишен затвор. В рамките на Наказателния кодекс на Швеция се предполага в зависимост от тежестта на престъплението глоба или затвор от 6 месеца до 4 години. Затвор, като присъда се налага в случаите на рецидив с цел той да бъде пресечен, естествено с възпитателна цел за цялото общество и гражданите и доказателство, че прилагането на закона винаги е спрямо нарушителите му. След разрешения случай, младият полицай се обръща към  висша инстанция и получава специално назначение за две години за разследване на случаи за жестокост спрямо животни. През тези две години полицаят и Стриуингс обикалят цяла Швеция, провеждат десетки обучителни курсове за полицаите в отделните градове, както и разследват стотици дела по сигнали на граждани. Хелена Стриуинг детайлно представя всяка стъпка от полицейското разследване до съдебното дело. В рамките на презентацията й, аудиторията видя как се правят скици от хеликоптер на ферма, срещу която има подадена жалба, проникването във фермата и снимки на лошо гледани селско стопански животни. Поуките от двугодишната работа на Хелена Стриуингс я водят до няколко извода: Наказателният кодекс задължително трябва да съдържа наказание за извършено насилие над животно, за престъпление да бъде възприета и небрежността, не само умишленото насилие, Наказателният кодекс задължително да налага строги санкции, не само парични, както и  текстът на кодекса да приема, че наказанието трябва да бъде “обществено приемливо”, което според адвокат Стриуингс засилва обществените отговорности.

3. Алехандро Леон Лакал,
Адвокат, Партия на зелените – Мадрид

Резюме по доклад: "Законите за животни в Мадрид"

Алехандро Лакал представи основните пунктове в законодателството на общината в Мадрид относно животните. Според Лакал вътрешният регламент на общината е сведен до минимум, което не води и до добри резултати. Съществуват следните положения:
1. Забрана за използване на животни за забавление с комерсиална цел, но с изключение на борбите с бикове.
2. Отсъстват санкции за собственик, който изостави животно.
3. Съществуване на закон срещу опасните кучета, но не закон за защита на животните.
Забранено е излъчването на убийства и малтретиране на животни по телевизията.Най-важното в контрола по животните в града е МИКРОЧИПА. Испания е част от общата за Европа система за маркиране на животните чрез имплантиране на чип, който може да бъде засечен из целия континент. Проблем според Лакал е, че все още някои автономни области в Испания не са се присъединили към системата, което позволява на несъвестни граждани да изоставят животните си точно в тези райони, когато животното все още не е снабдено с чип. По данни на Лакал, почти 80% от животните в Мадрид са с имплантиран чип. Проблем на Мадрид са и бездомните котки, които живеят на колонии в града. Мерките срещу тях са задомяване в 7 дневен срок или евтаназия. Политиката относно бездомните животни се осъществява чрез отделен фонд, в който се набират таксите за домашните животни. В Мадрид към общината съществува Съвет за защита на животните, в който участват представители на неправителствени организации и с чиято подкрепа се търси редуцирането на евтаназията спрямо бездомните животни.

4. Д-р Меритхел Джоса,
юрист, зам.директор на правните услуги към Общината на Барселона

Резюме по доклад: “Общинските наредби на Барселона”

Меритхел Джоса, като представител на Община Барселона, запозна аудиотрията с новите програми и проекти на общината относно животните за 2003г. за град Барселона. Общината работи в тясно сътрудничество с всички организации за защита на животните. Към общината има специално създаден Комитет за защита на животните, в който членуват всички организации, на чиято подкрепа и компетентност разчитат местните власти. Съвместно с Комитета, юристът на община Барселона заяви, че през 2003 година сериозно ще бъде дискутиран въпросът за регистрацията на домашните животни – ще се имплантира ли чип или ще се регистрират по татуировки? Заедно с това общината приема забрана за домашното развъждане на кучета, като ще изготви наредба за регистрирането и лицензиране на специални развъдници за кучета, за да се ограничи броят на изоставените в града. Чака се наредба за защита на животните при търговия. Юристът обяви, че в Барселона вече е забранено поставянето на клетки с животни по витрините на магазини за продажба на животни. Животните в тези магазини трябва да бъдат на подходящо място с минимален стрес за тях, като Общината е с намерение да създаде поощрителни мерки за търговците, които предлагат изоставени животни на ниски цени на граждани от общинските приюти. Специално за опасните кучета има отделна наредба за воденето им на публични места на повод и с намордник, като се посочват и конкретни места, на които животните могат да бъдат пускани свободно.
Относно бездомните и изоставени животни, Община Барселона приема забрана на евтаназията на бездомни кучета в общинските приюти, която влиза в сила от 1 януари 2003 г., като разчита на подкрепа от страна на неправителствените организации за осиновяване на животните и ограничаване на тяхното изоставяне. Организациите от Комитета за защита на животните са в роля на мотиноринг над общинските приюти. Относно бездомните котки в Барселона, които са многобройни, общината приема наредба за неприбиране на котките в приюти, поради трудното им залавяне и бърза репродуктивна способност. Намеренията на общината са, поради това, че котките живеят често в близост до жилищни кооперации на колонии, тези колонии да бъдат изместени. Разработена е програма, при която колониите котки се изместват в паркове, където организациите за защита на животни и доброволци ги приучават към живот, чрез всекидневно хранене. Неправителствените организации от своя страна се ангажират и с кастрацията на котките.
Най-важното решение е, че от  2003 г. Общината в Барселона създава малка полицейска група, която ще следи за защитата на животните и опазването на околната градска среда.

Международен съд за правата на животните

Проект на фондация Франц Вебер, Швейцария

Проектът за институционализирането на Международен съд за правата на животните бе представен на конференцията лично от госпожа Джудит Вебер, директор на фондацията. Проектът е стартирал преди 23 години със създаването на международно съдилище с участието на изтъкнати съдии от почти всички европейски държави. Първото дело на Международния съд за правата на животните е заведено през 1981г. срещу Министъра на земеделието и горите на Германия за това, че е разрешил транспортирането на коне от Полша за Германия и Франция, при което животните са държани без вода и храна седмици наред и огромна част от тях умират по пътя. През 1982г. Германското правителство прекратява транспорта на коне. През 1982г. Съдът завежда дело срещу Министър–председателя и Министъра на земеделието и горите на Канада за избиването на бебета-тюлени. Делото е подето шумно от медиите и под техен натиск, държавната политика по лов на бебета-тюлени е прекратена. Едно от най-важните дела на Съда е било заведено малко по-късно срещу Австралия. Северните територии на Австралия са били предоставяни за масов лов на диви коне, избивани с пушки от хеликоптери. Заедно с делото, Съдът провежда успешна  кампания за бойкот на австралийското месо. След шумното дело Австралийското правителство официално издава забрана за стрелба по животните, като превръща северните територии в прекрасен резерват за диви коне. “Няма да имаме нужда от съд, ако сами контролираме поведението си, екстремни ситуации изискват екстремни решения”, казва Джудит Вебер. Международният съд макар и неофициален, а морален работи професионално, като има постоянно действащи представители и експерти в Женева. Още през 1982 година в Международния съд за права на животните се гледа дело срещу Испания по повод убийството на биковете в коридата. Делото е прието присърце дори от Папа V, който в официална реч заявява, че всеки християнин, който посещава коридата е отлъчен от църквата.
Заедно с речта си Джудит Вебер представи на аудиторията филм за създаването на Международния съд и неговата работа, както и детайлно обясни механизмите, по които започва и се води едно дело. На първо място, съдът трябва да бъде уведомен официално чрез жалба, която може да бъде подадена единствено от организация. Самата жалба трябва да бъде подкрепена от юридически факти, богат снимков материал. Няма значение от коя страна или континет е жалбоподателят, стига Постоянният комитет да оцени, че жалбата е основателна, на делото се дава ход. В края на речта си, Джудит Вебер заяви, че най-добрата защита на животните е когато самата държава има воля за това и впише в Наказателния си кодекс насилието над животното като престъпление със сериозни санкции.

© 2003-2018  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3