Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. общите и специалните минимални изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки и системите за отглеждане;
2. задълженията на физическите и юридическите лица при прилагане на изискванията по т. 1;
3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по спазване на изискванията по т. 1.

Чл. 2. Разпоредбите на наредбата не се прилагат за:
1. животновъдни обекти с по-малко от 350 кокошки носачки;
2. животновъдни обекти, които отглеждат кокошки за развъждане.

Чл. 3. (1) Системите за отглеждане на кокошки носачки са:
1. алтернативни;
2. за отглеждане в неуголемени клетки;
3. за отглеждане в уголемени клетки.
(2) Забранява се използването на системата по ал. 1, т. 2 от животновъдните обекти, въведени в експлоатация след 1. 1. 2003 г.

Чл. 4. (1) Помещенията, в които се отглеждат кокошки носачки, отговарят на следните изисквания:
1. температура на въздуха - от 15 до 25 °С;
2. относителна влажност на въздуха - 60 - 70 %;
3. осигурена изкуствена вентилация, която поддържа скорост на движение на въздуха 0,2 - 0,3 m/s и гарантира оптимално ниво на запрашеност и концентрация на вредни газове, определени с технологичната програма;
4. осветление, осигурено при условията на ал. 2.
5. ниво на шум - не повече от 80 dB, като се избягва постоянният или внезапният шум;
6. вентилаторите, съоръженията за хранене и останалото оборудване са конструирани и поддържани по такъв начин, че да създават възможно най-малко шум;
7. помещенията, в които са разположени два и повече редове с клетки, разполагат с оборудване, което позволява инспектиране на всички редове без затруднения и улеснява изваждането на кокошките.

(2) Осветлението по ал. 1, т. 4 може да бъде:
1. изкуствено - с интензивност през деня 3,5 - 4,0 W/m2, последвано от полумрак с достатъчна продължителност за успокояване на кокошките, който преминава в непрекъснат период на тъмнина; периодът на тъмнина е с продължителност 1/3 от денонощието, за да се осигури почивка на кокошките и да се предотвратят здравни проблеми, като имуносупресия и очни аномалии;
2. естествено - при което прозорците са разположени така, че светлината се разпространява еднакво върху пространството, на което са настанени кокошките.

Чл. 5. Собствениците и управителите на животновъдните обекти за отглеждане на кокошки носачки са длъжни да:
1. поддържат ежедневно хигиената в помещенията и клетките, без да предизвикват стрес при кокошките;
2. извършват редовно механично почистване и дезинфекция на помещенията, съоръженията и инвентара и винаги при подмяна на една партида кокошки с друга;
3. отстраняват ежедневно мъртвите кокошки и почистват изпражненията толкова често, колкото е необходимо;
4. проверяват здравословното състояние на животните най-малко веднъж дневно.

Чл. 6. (1) Не се допуска извършването на манипулации, които водят до осакатяване на кокошките по какъвто и да е начин.
(2) По преценка на ветеринарен лекар може да се подрязват човките на пилетата до 10-дневна възраст, предназначени за носачки, с цел да се предотвратят изкълваването на перата и канибализмът.
(3) Манипулацията по ал. 2 се извършва от ветеринарен лекар или ветеринарен техник.

Чл. 7. (1) Помещенията, в които се отглеждат кокошки носачки, разполагат със:
1. подове, конструирани по начин, който осигурява правилно положение на всички насочени напред пръсти на всеки крак;
2. линейни или кръгли хранилки, като при линейни хранилки е осигурена дължина на хранителния фронт най-малко 10 cm за кокошка, а при използване на кръгли хранилки - най-малко 4 cm за кокошка;
3. една от следните системи за поене:
а) улейни поилки за непрекъснато поене, които осигуряват 2,5 cm поилен фронт на всяка кокошка;
б) кръгови поилки, които осигуряват 1 cm поилен фронт на всяка кокошка;
в) нипелни поилки или чаши, като на всеки 10 кокошки се осигурява най-малко една нипелна поилка или чаша; когато поилките са поставени отвесно, всяка кокошка има достъп най-малко до две нипелни поилки или чаши;
4. най-малко едно гнездо за всеки седем кокошки; когато се използват групови гнезда, се осигурява най-малко 1 m2 гнездово пространство за максимум 120 кокошки;
5. кацалки без остри ръбове, които осигуряват най-малко 15 cm място за кацане на всяка кокошка; не се допуска кацалките да се поставят директно върху постелята; хоризонталното отстояние между две кацалки е най-малко 30 cm, а хоризонталното отстояние между кацалките и стената - най-малко 20 cm;
6. най-малко 250 cm2 подова повърхност с постеля на всяка кокошка, като повърхността с постеля заема най-малко 1/3 от подовата повърхност.
(2) Когато кокошките носачки могат свободно да се движат между различните нива в помещението, се спазват следните изисквания:
1. нивата не са повече от четири;
2. разстоянието между отделните нива е най-малко 45 cm, като поилките и хранилките се разполагат по такъв начин, че всички кокошки да имат достъп до тях;
3. всяко ниво е конструирано така, че да се предотврати падането на изпражненията на долните нива.
(3) Максималната гъстота на отглежданото стадо в помещенията е 9 кокошки на 1 m2 използваема площ.

Чл. 8. (1) Дворовете към помещенията, в които се отглеждат кокошките, отговарят на следните изисквания:
1. имат площ, съобразена с числеността на птичето стадо и характера на земята, с оглед да се предотврати всякакво контаминиране;
2. разполагат с корита за поене и с подслон, който осигурява защита от неблагоприятни климатични условия и хищници.
(2) Отворите, които осигуряват директен достъп на кокошките до дворовете се изграждат с минимални височини 35 cm и широчини 40 cm и се разполагат по цялата дължина на сградата. При всички случаи за стадо от 1000 кокошки се осигурява отвор с обща големина 2 m.

1. свободната площ за всяка кокошка в клетката е не по-малка от 550 cm2, измерени като хоризонтална повърхност, която да може да се ползва без ограничения;
2. прегъващите пластини за предпазване на яйцата се разполагат извън площта по т. 1;
3. дължината на хранителния фронт за всяка кокошка е не по-малка от 10 cm, като е осигурена възможност хранителната система да се ползва без ограничения;
4. във всяка клетка има най-малко две нипелни поилки или поилни чаши или улейна поилка за постоянно поене с дължина на поилния фронт не по-малка от 10 cm за всяка кокошка;
5. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2008 г., в сила от 8.07.2008 г.) подовете са конструирани по начин, който осигурява правилно положение и опора на всеки от насочените напред пръсти на всеки крак на кокошките и е с максимален наклон 8°; когато за подово покритие се използват материали, различни от правоъгълна метална мрежа, наклонът на пода може да бъде до 14 %;
6. височината им е най-малко 40 cm за 65 % от площта и най-малко 35 cm за останалата площ на клетката;
7. използваните материали не нараняват кокошките;
8. размерът на вратичката на клетката е с големина, която позволява изваждане на кокошката без болка и нараняване;
9. конструирани са по начин, който не позволява излизане на кокошките;
10. имат монтирани подходящи приспособления за естествено изтриване на ноктите на кокошките.

Чл. 10. (1) Уголемените клетки, в които се отглеждат кокошки носачки, отговарят на следните изисквания:
1. общата им площ е не по-малка от 2000 cm2;
2. за всяка кокошка е осигурена най-малко 750 cm2 площ в клетката, от които 600 cm2 използваеми;
3. височината на клетката извън използваемата площ е най-малко 20 cm във всяка точка;
4. в клетката има гнезда;
5. в клетката има постеля, която прави кълването и ровенето възможни;
6. клетката е съоръжена с подходящи кацалки с дължина най-малко 15 cm за кокошка;
7. осигурена е дължина на хранителния фронт за всяка кокошка - не по-малка от 12 cm, която може да се ползва без затруднения;
8. налице е подходяща система за поене, съобразена с размера на стадото; при използване на нипелни поилки или поилни чаши в обсега на всяка кокошка има най-малко две нипелни поилки или чаши;
9. в клетките са монтирани подходящи приспособления за естествено изтриване на ноктите на кокошките;
10. размерът на вратичката на клетката е с големина, която позволява изваждане на кокошките без болка и нараняване;
11. конструирани са по начин, който не позволява излизане на кокошките.
(2) Широчината на пътеката между два съседни реда от клетки е най-малко 90 cm, като разстоянието между пода на сградата и дъното на първия ред клетки е най-малко 35 cm.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Собствениците на животновъдни обекти за отглеждане на кокошки носачки са длъжни да регистрират обекта по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
(2) На регистрираните животновъдни обекти по ал. 1 се издава удостоверение за регистрация.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., бр. 61 от 2008 г., в сила от 8.07.2008 г.) При регистрацията всеки обект по ал. 1 получава ветеринарен регистрационен номер, който се състои от 8 символа - цифрата, посочваща метода на отглеждане съгласно ал. 6, инициалите "BG", кода на областта (от 01 до 28) и поредния номер на обекта при първоначалното му вписване в регистрите на РВМС.
(4) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) За идентифицирането на отделни групи животни, отглеждани в рамките на същия обект, ветеринарният регистрационен номер се формира, както следва:
1. за животни, отглеждани в самостоятелна сграда в рамките на същия обект към номера по ал. 3, след цифрите на поредния номер на обекта се добавя малка буква на кирилица, указваща отделната сграда;
2. за животни, отглеждани по различни методи, отделните сгради, с различни методи на отглеждане, получават еднакъв пореден номер съгласно ал. 3 и различни кодове съгласно ал. 6.
(5) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Инициалите на държавите - членки на ЕС, във ветеринарните регистрационни номера на обектите за кокошки носачки, регистрирани на тяхна територия, са изброени в приложение № 1.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Методът на отглеждане, който се използва в обекта, се обозначава със следните цифрови кодове:
1. свободно отглеждане - 1;
2. подово отглеждане в закрити помещения - 2;
3. клетъчно отглеждане - 3;
4. биологично производство - 0.
(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Ветеринарният регистрационен номер може да бъде използван и за други цели освен по тази наредба. Той се дава еднократно и остава постоянен.
(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) В РВМС се поддържа регистър за всеки животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с цел проследяване на яйцата, пуснати на пазара, който съдържа данни за:
1. обекта - име на обекта; адрес;
2. физическото лице, пряко отговорно за животните (гледач) - име, адрес, регистрационен/нни номер/а на други обекти за кокошки носачки, управлявани или собственост на гледача;
3. собственика на обекта, в случай че е различен от гледача - име, адрес, регистрационен/нни номер/а на други обекти за кокошки носачки, управлявани или собственост на гледача;
4. допълнителна информация за обекта: метод на отглеждане според кодовете по ал. 6, максимален капацитет на обекта в брой птици, които могат да бъдат отглеждани едновременно; ако се използват повече методи на отглеждане, се посочва допълнително максималният брой птици за всеки метод.
(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Всички промени в регистъра се изпращат в централното управление на НВМС без закъснение и регистърът незабавно се актуализира след получаване на информацията за настъпилите промени в него.

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) С цел проследяване на яйцата, пуснати на пазара за консумация от човек, НВМС незабавно изпраща информация до компетентните ветеринарни власти на държавите - членки на ЕС, за данните от регистъра по чл. 11, ал. 8 и настъпилите промени в него.

Чл. 11б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Забранява се отглеждането на кокошки носачки и пускането на пазара на яйца от тях в обекти, които не са регистрирани и получили ветеринарен регистрационен номер по реда на чл. 11.
(2) Контролът по спазването на ал. 1 се осъществява от органите на НВМС.

Чл. 12. (1) Контролните органи на НВМС осъществяват контрол върху животновъдните обекти чрез извършване на проверки за спазване изискванията на наредбата.
(2) Собствениците и управителите на животновъдни обекти осигуряват достъп на контролните органи до всички места, където се отглеждат кокошките, и им предоставят цялата документация, необходима за осъществяване на контрола.
(3) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно, едновременно с проверки с друга цел или по сигнал за нарушения.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя необходимото обучение по изискванията на наредбата на собственици, ръководители и персонала в обектите за кокошки носачки.

Чл. 13. (1) При констатиране на нарушения по изискванията на наредбата контролните органи на НВМС:
1. издават задължителни предписания, в които посочват срок за отстраняване на нарушенията;
2. когато нарушенията не бъдат отстранени в определения по т. 1 срок, контролните органи разпореждат спиране на експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца;
3. правят предложение до директора на РВМС, на чиято територия се намира обектът, да заличи регистрацията му и обезсили издаденото удостоверение;
4. налагат административно наказание и предприемат административни мерки по реда на ЗВД.
(2) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не бъдат отстранени след изтичане на 6-месечния срок по ал. 1, т. 2 или при доказани системни и/или груби нарушения на изискванията по тази наредба.
(3) След отстраняване на нарушенията контролният орган по молба на собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.
(4) Животновъден обект, чиято регистрация е заличена, може да бъде регистриран отново по общия ред, предвиден в ЗВД.
 
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Ежегодно до 15 януари РВМС изпращат в НВМС обобщена информация за направените проверки за хуманно отношение към кокошките носачки за предходната година, която се нанася в таблицата на приложение № 2.

Чл. 15. (1) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на представители на Европейската комисия при извършване на проверки в Република България за спазване на изискванията по тази наредба.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба предприема необходимите мерки за изпълнение на препоръките на Европейската комисия, направени след завършване на проверките по ал. 1.

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Кокошка носачка" е кокошка над 18-седмична възраст от вида "Галус Галус", която се отглежда за добив на яйца за консумация.
2. "Клетка" е затворено от всички страни чрез решетъчна конструкция пространство, свързано в кафезна система, предназначена за отглеждане на кокошки носачки.
3. "Гнездо" е отделно обособено пространство за снасяне на яйца, чиито подови компоненти не съдържат метална мрежа, която може да влезе в контакт с птиците. Гнездото може да бъде индивидуално за всяка кокошка или групово за група кокошки.
4. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) "Използваема площ" е тази площ, която се предоставя за използване от кокошките и е с широчина най-малко 30 cm, височина най-малко 45 cm и с наклон на пода не повече от 14 %. Площта на гнездата не се счита за използваема площ.
5. "Постеля" е всеки ронлив материал, който не е вреден за здравето на кокошките и се използва за застилане на подовата повърхност, като дава възможност на кокошките да удовлетворяват етологичните си нужди.

§ 2. Въведените в експлоатация животновъдни обекти преди 1.1.2003 г. могат да използват системата по чл. 3, ал. 1, т. 2 до 31.XII.2011 г.

§ 3. Животновъдните обекти за отглеждане на кокошки носачки по алтернативните системи, одобрени до 1 януари 2003 г., следва да се приведат в съответствие с изискванията, посочени в раздел III, в срок до 31.XII.2006 г.

§ 4. За неуредените с тази наредба случаи се прилагат разпоредбите на Наредбата за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни.

§ 5. Тази наредба се издава на основание чл. 149, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 13 от 2002 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки (ДВ, бр. 48 от 2002 г.).

§ 6. Тази наредба влиза в сила от 1 май 2006 г.

§ 7. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Тази наредба въвежда Директива на Съвета 1999/74/ЕС от 19 юли 1999 г., формулираща минималните стандарти за защита на кокошките носачки, Директива на Комисията 2002/4/EC от 30.I.2002 г. за регистрация на обектите, отглеждащи кокошки носачки, обхванати от Директива на Съвета 1999/74/ЕС и Директива 2006/83/ЕС от 23 октомври 2006 г., изменяща Директива на Комисията 2002/4/ЕС от 30.I.2002 г. за регистрация на обектите, отглеждащи кокошки носачки, обхванати от Директива на Съвета 1999/74/ЕС, поради присъединяването на България и Румъния.