Закон за защита на животните

Уводни думи

   Скъпи съграждани,

на 1 август 2002 г. защитата на животните като държавна цел залегна в основния ни закон. Оттогава защитата на животните в Германия има конституционен ранг. Това е голям напредък, но същевременно и голяма отговорност.
В последния законотворен период Федералното правителство осъществи един наистина важен проект с освобождаването на кокошките носачки от клетките. Необходими са обаче още подобрения, особено в рамките на Европейския съюз. На първо място стоят необходимостта от по-тясно времево ограничение за транспортирането на животни, предназначени за клане и забрана на опитите с животни в производството на козметика в границите на Европейския съюз. Ще отстоявам тези каузи в Брюксел.
Защитата на животните обаче не е само задача на държавата. Като потребители ние също носим отговорност за добруването на животните. И всеки от нас трябва ежедневно да се нагърбва със защитата на животните: например, когато купува яйца, колбаси или свинско месо, да не решава само според цената, а винаги да предпочита продукция от животни, отглеждани законосъобразно.
Чрез настоящата брошура искаме да отговорим на големия интерес на хората към въпросите, свързани със защитата на животните и влезлите в сила законови наредби. Допълнителна информация по тази тема можете да намерите на интернет адрес: www.verbraucherministerium.de.

Подпис:
Ренате Кюнаст
Федерален министър, Защита на потребителите, хранителните продукти и селското стопанство.

Закон за защита на животните (TierSchG)

Закон за защита на животните (TierSchG) в редакцията му, оповестена на 25 май 1998 г. (BGBl?. І S. 1105), изменена посредством член 2 на Закона от 12 април 2001 г. (BGBl. І S. 530).

Част първа: Определения

§ 1.  Човекът носи отговорност за другите живи същества – животните. Цел на този закон е защитата на техния живот и добруване. Никой няма право да причинява без разумна причина болка, страдание или да наранява животно.

Част втора: Отглеждане на животни

§ 2.  Който отглежда, полага грижи или му е поверено животно:
1. трябва да го храни и отглежда съобразно неговия вид и нужди и да полага необходимите грижи;
2. няма право да ограничава свободата му на движение, в зависимост от неговия вид, и така да му причинява болка, излишно страдание или нараняване;
3. трябва да има необходимите знания и умения за правилното хранене и отглеждане на животното.

§ 2а.

(1) Федералното министерство по хранителните продукти, селското стопанство и горите (Федералното министерство) има право, чрез правна наредба със съгласието на Бундесрата, доколкото е необходимо за защитата на животните, да дефинира изискванията за отглеждането им по § 2 и да издава специални разпоредби за изискванията:
1. относно свободата на движение на животните или нуждата им от общуване със себеподобни;
2. относно помещенията, клетките и другите съоръжения за отглеждане на животни, както и относно конструкцията на оборудването за завързване, хранене и поене;
3. относно осветлението и климатизацията на помещенията, в които се отглеждат животни;
4. относно грижите, включително наблюдението на животните; във връзка с последното Федералното министерство може да нареди да се води документация за резултатите от наблюдението, нейното съхранение и представяне на компетентните власти при поискване;
5. относно знанията и уменията на лицата, които отглеждат, грижат се или са им поверени животни и за удостоверяването на тези знания и умения.
(1а)  Федералното министерство има право, чрез правна наредба със съгласието на Бундесрата, доколкото е необходимо за защитата на животните, да определя изисквания относно целите, средствата и методите на обучение, възпитание или трениране на животните.
(1b)  Федералното министерство има право, чрез правна наредба със съгласието на Бундесрата, доколкото е необходимо за защитата на животните и когато няма задължение за маркиране по § 11а ал. 2, да издава разпоредби за маркирането на животните, особено на кучета и котки, както и за метода, по който се провежда маркирането.
(2) Федералното министерство има право, чрез правна наредба със съгласието на Бундесрата, доколкото е необходимо за защитата на животните, да регулира тяхното транспортиране. Във връзка с това могат да бъдат:
1. определени специални изисквания:
  а) относно способността на животното да бъде транспортирано;
  b) относно транспортното средство;
1а. забранени или ограничени определени транспортни средства и начини за изпращане на определени животни, особено изпращане с наложен платеж;
2. определени транспортните средства и начините за изпращане на дадени животни;
3. наредено определени животни при транспортирането си да бъдат съпровождани от гледач;
3а. наредено лицата, които осъществяват или участват в транспортирането на животните да притежават необходимите знания и умения и да могат да ги удостоверят;
4. издадени разпоредби за товаренето, разтоварването, храненето, отглеждането и грижите за животните;
5. наредено предпоставка за осъществяване на транспортирането на животни да бъде представянето на определени удостоверения, декларации или пътни листове, както и тяхното издаване и съхранение;
6. наредено, че който професионално транспортира животни, трябва да има разрешително от компетентните власти или да бъде вписан в регистъра на компетентните власти, както и да се регулират начините и методите за издаване на разрешително или осъществяване на регистрация;
7.  наредено, че който по време на транспортирането храни, отглежда и се грижи за животните в съоръжение или контейнер, трябва да има разрешително от компетентните власти, както и да се регулират изискванията и методите за издаване на разрешително, доколкото това е необходимо за прилагането на правните актове на Европейската общност.

§ 3.  Забранено е:
1. да се изисква от животно, освен в извънредни случаи, да изпълнява дейности, с които то очевидно не е способно да се справи или които превишават силите му;
1а. да се изисква от животно, преминало интервенция или лечение, довели до понижаване на физическите му възможности, да изпълнява дейности, които физическото му състояние не позволява;
1b. да се извършват действия при тренировката на животно, при спортни и други състезания, свързани с причиняване на силна болка, страдание или нараняване и които могат да повлияят на дееспособността на животното, както и да се дава допинг на животно при спортни или други състезания;
2. немощно, болно, изтощено или старо животно, отглеждано в къща,  стопанство или другаде от човека, за което бъдещият живот е свързан с болки и страдания, да бъде продавано или купувано с някаква друга цел, освен за незабавно и безболезнено умъртвяване; това не важи за предаването на болно животно на лице или институция, на която е издадено разрешително по § 8, а, когато става въпрос за гръбначно животно,  по § 9 алинея 2 № 7 изречение 2 извънредно разрешително за опити с такива животни;

3. отглеждано в къща, стопанство или другаде от човека животно да се изоставя, с цел освобождаване или отклоняване от задълженията, свързани с отглеждането му;
4. отглеждано животно, представител на див вид да се оставя в природна среда, която не може да му предостави необходимата храна и подходящите климатични условия; разпоредбите на Закона за лова и Закона за опазване на околната среда остават в сила;
5. да се обучава или тренира животно, ако по този начин му се причинява силна болка, страдание или нараняване;
6. да се използва животно в заснемането на филм, в театрална постановка или в реклама, ако по този начин му се причинява силна болка, страдание или нараняване;
7. да се дресира или изпитва животно върху друго животно;
8. да се провокира жестокост на едно животно срещу друго животно, освен ако това не се изисква от принципите на обучение за ловуване;
8а. да се възпитава агресивно поведение в животно, така че това поведение:
а) да води до болка, страдание или нараняване на самото животно или
b) при контакт със себеподобни да води до болка, страдание или нараняване на самото животно или себеподобните му или
с) да позволява отглеждането му само при условия, които водят до болка, страдание или нараняване;
9. животно да се храни насилствено, освен ако това не е необходимо по причини, свързани със здравето му;
10. да се дава храна на животно, която му причинява силна болка, страдание или нараняване;
11. да се използва уред, който посредством ток ограничава нормалното поведение на животното, особено движенията му, или което го подтиква към движение и по този начин му причинява сериозна болка, страдание или нараняване, доколкото това не се допуска от федералните законови разпоредби или тези на съответните провинции.

Част трета: Умъртвяване на животни

§ 4.
(1)
Гръбначно животно може да бъде умъртвено само под упойка или, ако обстоятелствата го налагат, без упойка, но като се избягва причиняването на излишна болка. Ако умъртвяването на гръбначно животно без упойка се допуска в рамките на законен лов или въз основа на други правни разпоредби или се извършва в рамките на борба с вредители, то може да се предприеме, но само ако болката, която се причинява е неизбежна. Само този, който има необходимите знания и умения, има право да умъртвява гръбначно животно.
(1а) Тези, които професионално се занимават с упояването и умъртвяването на гръбначни животни, трябва да представят на компетентните власти удостоверение за квалификация. Ако по изречение 1 птици се упояват или умъртвяват под надзор, то и лицето, осъществяващо надзора трябва да представи удостоверение за квалификация.  Ако по изречение 1 риби се упояват или умъртвяват под надзор, е достатъчно лицето, осъществяващо надзора да представи удостоверение за квалификация.
(2) За коленето на топлокръвно животно важи § 4а.
(3) За умъртвяването на гръбначни животни за научни цели важат §§ 8b, 9, ал. 2, изречение 2, в случаите с кучета, котки, маймуни или полумаймуни освен това важи съответно § 9, алинея 2 № 7.

§ 4а.
(1)
Топлокръвно животно може да бъде заклано, само ако преди започване на кръвотечението е било упоено.
(2) От упойка няма нужда:
1. при спешно клане, когато упойка не може да бъде направена;
2. когато компетентните власти са издали извънредно разрешително за заколване без упойка (обредно заколване); в този случай те могат да издадат извънредно разрешително в сферата на действие на този закон, само когато е необходимо да се задоволят нуждите на членове на религиозни общества, предписанията на чиято религиозна общност нареждат обредно заколване или забраняват консумирането на месо от животни, които не са заклани според изисквания на обреда или
3. когато е определено изключение посредством правна наредба по § 4b № 3.

§ 4b.  Федералното министерство има право, чрез правна наредба със съгласието на Бундесрата:
1.а) да регулира умъртвяването на риби и други студенокръвни животни;
b) да регулира, нарежда, допуска или забранява определени начини на умъртвяване и методи за упояване;
c) да дефинира предпоставките, при които да се извършва умъртвяване по смисъла на § 4а алинея 2 № 2;
d) да издава конкретни разпоредби за вида и обхвата на необходимите знания и умения за упояване и умъртвяване на гръбначни животни, както и за процедурите за тяхното удостоверяване;
е) да дефинира непрофесионалните дейности, които изискват придобиване на удостоверение за квалификация, за да е сигурно, че на животните няма да се причиняват болки, освен неизбежните;
2. да регулира умъртвяването на животни в рамките на определенията на Европейската спогодба от 10 май 1979 г. за защитата на животните, предназначени за клане (BGBl. 1983 ІІ S. 770);
3. да определя изключения от задължението за упояване при умъртвяването на птици.
Правните наредби според изречение 1 № 1 букви b и d изискват, когато се касае за упояване или умъртвяване посредством опасни вещества и препарати по смисъла на Закона за химикалите или свързаните с него изисквания за придобиване на удостоверение за квалификация, съдействието на Федералните министерства на труда и социалния ред, на здравеопазването, а също така на екологията, опазването на околната среда и атомната безопасност.

Част четвърта: Интервенции при животни

§ 5.

(1) Интервенция при животни, свързана с болка, не може да се предприема без упойка. Упойката на топлокръвни животни, както и на земноводни и влечуги трябва да се поставя от ветеринарен лекар. При поставяне на упойка посредством патрони за упояване, компетентните власти могат да допускат изключения от изречение 2, когато има основателна причина за това. Ако според алинеи 2, 3 и 4 № 1 не е необходима упойка, трябва да се използват всички възможности, за да се избегне причиняването на болка и страдание на животните.

(2) Упойка не е необходима:
1. когато при подобни интервенции и при хората не се поставя упойка или когато свързаната с интервенцията болка е по-незначителна от свързаното с интервенцията притъпяване на усещанията на животното;
2. когато в определени случаи, според преценката на ветеринарния лекар, упойка не може да бъде направена.

(3) Упойка не е необходима и:
1. при кастрирането на мъжки говеда, прасета, овце и кози на възраст под четири седмици;
2. при премахването на рогата или спирането на растежа им при говеда на възраст под шест седмици;
3. при скъсяването на опашката на прасенца на възраст под четири дни, както и на агнета на възраст под осем дни;
4. при скъсяването на опашката на агнета на възраст под осем дни посредством еластични пръстени;
5. при отстраняването на кучешките зъби на прасенцата, ако това е необходимо за предпазването на майката или другите прасенца от котилото;
6. при премахването на острия насрещен нокът на пиленца, отглеждани за петли през първия ден от живота им;
7. при маркирането на прасета, овце, кози или зайци посредством татуиране на ухото, при маркирането на други бозайници през първите две седмици от живота им посредством татуиране на ухото или хълбока, както и маркиране на селскостопански животни, включително коне, посредством маркировка на ухото, на крилото, с инплантиран микрочип, с изключение при птиците, чрез щампа при прасета и посредством жигосване на хълбока при коне.

(4) Федералното министерство има право, чрез правна наредба със съгласието на Бундесрата:
1. освен предвиденото от алинея 3, да разрешава и други изключения от правилото за упояване, ако с това не противоречи на § 1;
2. да нарежда, допуска или забранява процедури и методи за прилагане на мерки по алинея 3, а също и въз основа на правна наредба по № 1, когато това е необходимо за защитата на животните.

§ 6.

(1) Забранена е пълната или частична ампутация на части от тялото или пълното или частично премахване или увреждане на органи или тъкани на гръбначно животно. Тази забрана не важи, когато:
1. интервенцията в единични случаи:
а) е разрешена според ветеринарните предписания или
b) при ловни кучета, когато е наложителна с оглед тяхното предназначение и е в съгласие с преценката на ветеринарния лекар;
2. е налице случай по § 5, алинея 3, № 1 или 7;
3. е налице случай по § 5, алинея 3, № 2 до 6 и интервенцията в отделни случаи е наложителна за предвиденото предназначение на животното, за негова собствена защита или за защита на други животни;
4. пълното или частично премахване на органи или тъкани е необходимо за трансплантация или за отглеждане на микробиологични култури, или за изследване на отделни органи, тъкани или клетки;
5. е необходимо предотвратяване на неконтролираното размножаване или – когато преценката на ветеринарния лекар позволява – стерилизация с оглед по-нататъшното използване или отглеждане на животното.
Интервенции по изречение 2 № 1 и 5 трябва да се предприемат от ветеринарен лекар; интервенции по изречение 2 № 2 и 3, както и алинея 3 могат да се предприемат и от друго лице, което има необходимите за това знания и умения. За интервенции според изречение 2 № 4 важат §§ 8b, 9 алинея 1, изречение 1, 3 и 4, алинея 2, с изключение на изречение 3 № 6, алинея 3 изречение 1, както и съответно § 9а. За интервенциите трябва да бъде съобщавано на компетентните власти най-късно две седмици преди началото им. Срокът може да не бъде спазен в случаи, когато спешно е необходима интервенция; за нея задължително трябва да бъде съобщено след края й. Определеният в изречение 5 срок може при необходимост да бъде удължен от компетентните власти до четири седмици. В съобщението трябва да се включи:
  1. целта на интервенцията;
  2. вида и броя на предвидените за интервенцията животни;
  3. вида и начина на провеждане на интервенцията, включително упойката;
  4. мястото, началото и евентуалния край на процедурата;
  5. име, адрес и квалификация на отговорния ръководител на процедурата и неговия заместник, както и участващите лица и лицата, включени в последващото лечение;
  6. обосновка на интервенцията.

(2) Забранено е при ампутация или кастрация да се използват еластични пръстени; това не важи за случаите по § 5 алинея 3 № 4 или § 6, алинея 3 № 2.

(3) Независимо от алинея 1 изречение 1, компетентните власти могат да разрешат:
1. скъсяване на клюна на домашни птици;
2. скъсяване на опашката на мъжки телета на възраст под три месеца посредством еластични пръстени.

Разрешение може да се даде само, когато убедително се докаже, че интервенцията е необходима за защита на животното с оглед предвиденото му използване. Разрешението е ограничено във времето и трябва да съдържа в случаите на номер 1 данни за вида, обхвата, времето и участниците в процедурата.

(4) Федералното министерство има право, чрез правна наредба със съгласието на Бундесрата, ако е необходимо за защита на животните, да нареди маркиране на животни, на които е направена интервенция и тя не е видна.

(5) На компетентните власти в случая на алинея 1 изречение 2 № 3 трябва убедително да се докаже, че интервенцията е наложителна.

§ 6а.  Предписанията на тази част не важат за опити с животни, за интервенции за цел обучение, квалификация или специализация и за интервенции за производство, добиване, съхранение или размножаване на вещества, продукти или организми

Част пета: Опити с животни

§ 7.

(1) Опитите с животни по смисъла на този закон са интервенции или манипулации с експериментална цел:
1. с животни, когато са свързани с болка, страдание или нараняване или
2. с генетичен материал от животни, когато е възможно да са свързани с болка, страдание или нараняване на генномодифицираните животни или животните-носители.

(2) Опити с животни могат да се провеждат, само когато е наложително за следните цели:
1. предотвратяване, разпознаване или лечение на болести, страдания, физически увреждания или болки, разпознаване или терапия на психологически състояния при хора и животни;
2. разпознаване на екологични опасности;
3. изследване на безопасността на вещества и продукти за здравето на хора и животни или за ефективност им срещу вредители;
4. фундаментални изследвания.

При взимане на решения дали опитите с животни са наложителни, особено важно е да се вземе предвид съответното ниво на научните познания и да се провери дали преследваната цел не може да бъде постигната чрез използването на други методи.

(3) Опити с гръбначни животни могат да се провеждат, само когато свързаната с тях болка, страдание или нараняване на животното е етично оправдана с оглед целта на опита. Опити с гръбначни животни, които биват подлагани на продължителни и повтарящи се болки или страдание, могат да се провеждат, само когато очакваните резултати са от изключително значение за фундаменталните нужди на хора и животни, включително решаване на научни проблеми.

(4) Опити с животни за разработване или изпробване на оръжия, муниции и съпровождащите ги съоръжения, са забранени.

(5) Опити с животни за разработване на тютюневи изделия, перилни препарати и козметика по принцип са забранени. Федералното министерство има право, чрез правна наредба със съгласието на Бундесрата и във взаимодействие с Федералното министерство на здравеопазването да определя изключения за козметични продукти, когато това е необходимо за:
1. да се избегне конкретно увреждане на здравето, а необходимите нови знания не могат да се приложат по друг начин или
2. да се прилагат правни актове на Европейската общност.

§ 8.

(1) Всеки, който извършва опити с гръбначни животни, трябва да получи разрешение за съответните опити от компетентните власти.

(2) Писмена молба за получаване на разрешение за провеждане на опити трябва да се подаде при компетентните власти. В молбата трябва:
1. научно да бъде обосновано, че са налице предпоставки по алинея 3 № 1;
2. да се докаже, че са налице предпоставки по алинея 3 № 2 до 4;
3. да удостовери, че са налице предпоставки по алинея 3 № 5.

Молбата трябва също така да съдържа данни по § 8а алинея 2 № 1 до 5.

(3) Разрешително може да се издаде само, когато:
1. научно обосновано е представено:
а) че има предпоставки по § 7 алинея 2 и 3,
b) че резултатът от опита все още не е известен въпреки изчерпването на наличните възможности или че е наложително изследване на вече познат резултат посредством повторен опит;
2. отговорният ръководител на процедурата и неговият заместник притежават необходимия професионализъм, особено с оглед контрола на опита и няма факти, поставящи под съмнение тяхната компетентност;
3. са налице необходимите съоръжения, уреди и други материални средства, както и кадрова и организаторска обезпеченост за провеждане на опита, включително присъствие на лица, отговорни за защитата на животните;
4. ще се осигурят отглеждане и грижи за животното в съответствие с изискванията на § 2, както и медицинска помощ и
5. ще се спазят разпоредбите на § 9 алинея 1 и 2 и § 9а.

(4) В решението за издаване на разрешително трябва да бъдат включени имената на ръководителя на опита и на неговия заместник. Ако ръководителят на опита или неговият заместник бъдат сменени, това трябва задължително да бъде съобщено на компетентните власти от притежателя на разрешителното; разрешителното е валидно, ако не бъде прекратено в рамките на един месец.

(5) Разрешителното има временен характер. В случаи на алинея 5а изречение 1 важи упоменатата в молбата продължителност на опита.
(5а) Ако властите в срок от три месеца, а в случай на опит с упоени животни, които се умъртвяват още под упойка, в рамките на два месеца, не са дали писмено решение по молбата, то разрешителното важи като издадено. Срокът от два месеца при необходимост може да се удължи от компетентните власти след изслушване на подателя на молбата на три месеца. При изчисляването на срока не се взема под внимание времето, през което подателят на молбата не е изпълнявал изискванията на алинея 2, въпреки писменото настояване от страна на компетентните власти. Доколкото е необходимо за изпълнението на изискванията на алинея 3, разрешителното по алинея 1  може да бъде допълнително съпроводено от наредба.

(6) Ако разрешителното се дава на висше учебно заведение или друга институция, тези, които провеждат опитите с животни, трябва да работят в съответната институция или да се упълномощени от отговорния ръководител.

(7) От разрешително няма нужда за опити:
1. чието провеждане:
а) е регулирано от закон, правна наредба или лекарския кодекс или чрез непосредствено приложим правен акт на орган на Европейската общност;
b) е предвидено в издадена административна разпоредба на федералното правителство или някое федерално министерство в съответствие с § 7 алинея 2 и 3 или
c) въз основа на закон, правна наредба или непосредствено приложим правен акт на орган на Европейската общност е наредено от съдия или служба, или в отделни случаи е предпоставка за издаване на правен акт.
2. които се предприемат за ваксиниране, вземане на кръвни проби или други диагностични мерки при животни по вече изпробвана процедура и
а) служат за определяне на болести, страдания, физически увреждания или болки при хора и животни, или
b) служат за изследване на серуми, кръвни препарати, ваксини, антигени или тест с алергени в рамките на процедура за издаване на разрешение или платен тест.

От разрешително няма нужда също така при промени на вече разрешени опити, когато:
1. се запазва целта на опита;
2. на опитните животни не се причинява силна болка, страдание или нараняване;
3. броят на опитните животни не се увеличава съществено и
4. тези промени са били обявени на компетентните власти; важи съответно § 8 алинея 2 и 5.

§ 8а.

(1) Който възнамерява да провежда опити с гръбначни животни, за които няма нужда от разрешително, или с главоноги (цефалоподи)  или ракообразни (декаподи), трябва да съобщи на компетентните власти за опита минимум две седмици преди провеждането му. Срокът няма нужда да бъде спазван при спешни случаи, когато е необходимо незабавно провеждане на опита; съобщаването му трябва задължително да се направи след това. Назованият в изречение 1 срок може при необходимост да бъде удължен от компетентните власти на четири седмици.

(2) Съобщението трябва да включва:
1. целта на опита;
2. вида, а за гръбначните животни и броя на предвидените за опита животни;
3. вида и метода на провеждане на опита, включително и на упойката;
4. мястото, началото и евентуалната продължителност на опита;
5. име, адрес и квалификация на отговорния ръководител на процедурата и неговия заместник, както и участващите лица и лицата, включени в последващото лечение;
6. при опит по § 8 алинея 7 № 1 правното основание за освобождаване от разрешително.

(3) Ако се предвижда провеждането на повече еднотипни опити, достатъчно е да бъде съобщено за първия от тях, като в съобщението допълнително се включи и евентуалният брой на опитите. В края на годината трябва да се укаже на компетентните власти броят на проведените опити, а при гръбначните животни и видът и общият брой на използваните за тези опити животни.

(4) Ако се променят обстоятелствата според алинея 2 по време на провеждането на опита, те незабавно трябва да бъдат съобщени на компетентните власти, тогава промяната не би имала значение за контрола над опита.

(5) Компетентните власти могат да не разрешат опити с животни, когато има факти, че спазването на разпоредбите на § 7, алинея 2 или 3, § 8b, алинея 1, 2, 4, 5 или 6, или § 9, алинея 1 или 2 не е сигурно и това не може да бъде променено в законово установения срок.

(6) Федералното министерство има право, чрез правна наредба със съгласието на Бундесрата, да разшири задължението за съобщаване на опити според алинея 1 с други безгръбначни животни, ако това е необходимо за защитата на животните, които стоят на съответстващо на гръбначните животни стъпало в сетивно-психологическото развитие.

§ 8b.
(1) Ръководителите на институции, в които се правят опити с гръбначни животни, трябва да назначат едно или няколко лица, натоварени със защитата на животните и компетентните власти трябва да бъдат уведомени за това назначение. В уведомлението трябва да се упоменат позицията и пълномощията на тези лица според алинея 6 изречение 3.

(2) Назначените лица, натоварени със защита на животните, трябва да имат завършено висше образование по ветеринарна медицина, медицина или биология – специалност зоология. Те трябва да притежават необходимите знания за изпълняването на задачите си и да бъдат достатъчно квалифицирани. Компетентните власти могат в отделни случаи да допускат изключения от изречение 1.

(3) Лицето, натоварено със защитата на животните е задължено:
1. да съблюдава спазването на наредбите, условията и постановленията в защита на животните;
2. да съветва институцията и хората, провеждащи опитите с животни и с отглеждането на опитните животни;
3. да взема отношение във всяка молба за разрешение на опити с животни;
4. да влияе върху развитието и въвеждането на процедури и средства за избягването и ограничаването на опитите с животни.

(4) Ако самото лице, натоварено със защитата на животните провежда опит, трябва да има друго такова лице.

(5) Институцията трябва да подпомага лицето, натоварено със защитата на животните и при провежданите опити да му създава условия, за безпрепятственото изпълнение на задачите.

(6) Лицето, натоварено със защитата на животните е освободено от указания при изпълнението на задачите си. На него не трябва да се пречи. Неговата позиция и пълномощия се определят от заседание, вътрешен правилник или от подобна форма. При това трябва да е сигурно, че лицето, натоварено със защитата на животните трябва да може да представя предложенията и мненията си на решаващо място в институцията. Ако са назначени няколко лица, натоварени със защитата на животните, то техните сфери на действие трябва да са строго определени.

§ 9.
(1) Опитите с животни могат да се правят само от хора, които имат необходимите за това специални познания. Опитите с гръбначни животни, с изключение на опитите по § 8 алинея 7 № 2, могат да се правят само от хора със завършено висше образование по ветеринарна медицина или медицина или от хора, завършили висше образование по естествени науки или от хора, които, въз основа на завършеното си професионално образование, притежават необходимите познания. Опити посредством оперативна интервенция при гръбначни животни, трябва да се правят от хора, които имат завършено висше образование по:
1. ветеринарна медицина или медицина или
2. биология – специалност зоология – когато тези хора работят във висше учебно заведение или други научни институции.

Компетентните власти могат да допускат изключения по изречения 2 и 3, когато необходимите знания се удостоверят по друг начин.

(2) Опитите с животни трябва да се ограничат до минимални размери. Провеждането трябва да става с оглед настоящото състояние на научните знания. В отделни случаи за провеждането важи следното:
1. Опити с животни на по-високо ниво на сетивно-психологическо развитие, особено с топлокръвни такива, могат да се правят, само когато опитите с животни на по-ниско ниво на сетивно-психологическо развитие не са достатъчни за постигането на набелязаната цел. Опити с животни, взети от естествената им природна среда, могат да се правят само, когато опитите с други животни не са достатъчни за постигането на набелязаната цел.
2. За опити с животни не трябва да се използват повече екземпляри, отколкото е необходимо за поставената цел.
3. Болка, страдание или нараняване могат да се причиняват на животните, само ако е абсолютно наложително за поставената цел, те не трябва да се причиняват заради спестяване на работа, време или пари.
4. Опити с гръбначни животни с оглед на изречение 4 се предприемат само под упойка. Упойката може да се поставя само от хора, отговарящи на изискванията на алинея 1 изречение 1 и 2 или под техен надзор. Трябва да се държи сметка, че при упоено гръбначно животно, могат да възникнат силни болки при отшумяване на упойката, така че то трябва да бъде третирано своевременно с болкоуспокояващи средства, дори това да не е съвместимо с целта на опита. При неупоено животно:
а) не може да се предприема интервенция, водеща до тежки наранявания,
b) може да се предприема интервенция само, когато свързаната с интервенцията болка е по-малка от свързаното с упойката притъпяване на сетивата на опитното животно или целта на опита изключва упойка. На неупоено гръбначно животно може да бъде направена само една особено болезнена интервенция или една особено болезнена манипулация, ако целта на опита не може да бъде постигната по друг начин. При неупоено гръбначно животно не могат да бъдат използвани средства, спиращи или ограничаващи проявлението на болката.
5. Ако при гръбначно животно се предприеме тежка оперативна интервенция или ако животното е използвано за опит, свързан със значителна или продължителна болка или страдание или със значително нараняване, то това животно не може да се използва при друг опит, докато неговото общо здравословно състояние не се възстановени напълно и другия опит:
а) не е свързан със страдание или нараняване, а само с лека болка, или
b) ще се извършва на животното под упойка и то ще бъде умъртвено докато е под нейно влияние.
6. При опит с животно за изследване на смъртоносна доза или смъртоносна концентрация на вещество, животното трябва да се умъртви безболезнено, когато стане ясно, че то умира под влияние на веществото.
7. Гръбначни животни, с изключение на коне, говеда, прасета, овце, кози, пилета, гълъби, пуйки, патици, гъски и риби, могат да се използват за опити само тогава, когато са отглеждани с такава цел. Компетентните власти могат, ако това е съвместимо със защитата на животните, да допускат изключения, когато липсват животни от определен вид, отглеждани за опити или когато целта на опита изисква животни от друг произход.
8. След края на опита всяка използвана и оцеляла маймуна, полумаймуна, еднокопитно и чифтокопитно животно, куче, хамстер, както и всяка използвана и оцеляла котка, всяко използвано и оцеляло зайче и морско свинче, незабавно трябва да бъдат прегледани от ветеринарен лекар. Ако по преценка на лекаря, животното ще продължи да живее с болки и страдание, то трябва незабавно да бъде умъртвено безболезнено. Други от обозначените в изречение 1 животни, също трябва незабавно и безболезнено да бъдат умъртвени, ако това е необходимо според преценката на този, който е ръководил провеждането на опита. Ако животно, след края на опита, трябва да остане живо, то трябва да получи грижи, съответстващи на здравословното му състояние и да бъде наблюдавано от ветеринарен лекар или друг специалист и в случай на нужда да му бъде оказана медицинска помощ.

(3) За спазването на разпоредбите на алинеи 1 и 2 са отговорни ръководителят на опита или неговият заместник. Същото важи за изпълняването на изискванията, свързани с разрешително според  § 8.

§ 9а.  За опитите с животни трябва да се води документация. Документацията за всеки опит, трябва да съдържат поставената цел, особено основанията за разрешените по § 9 алинея 2 № 1 опити с животни на по-високо ниво на сетивно-психологическо развитие, както и броя и обозначението на използваните животни и вида и провеждането на опита. Ако се използват гръбначни животни, трябва да се предоставят данни за техния произход, както и името и адреса на предишния им притежател; при кучета и котки са необходими и данни за пола и породата им, както и вида и шарката на козината и направената на животното маркировка. Документацията трябва да бъде подписана от тези, които са провели опита и от ръководителя му; подпис не е необходим, когато документацията е издадена с помощта на автоматизирани системи. Документацията трябва да се съхранява три години след края на опита и да се предоставя на компетентните власти за експертиза при поискване.

Част шеста: Интервенции и процедури за обучение, квалификация и специализация

§ 10.

(1) Интервенции и процедури при животни с цел обучение, квалификация и специализация, свързани с болка, страдание или вреда, могат да се провеждат само:
1. във висше учебно заведение, друга научна институция или болница или
2. в рамките на обучение, квалификация или специализация за помощни дисциплини и помощни дисциплини на естествени науки.
Те могат да се предприемат, само когато целта им не може да бъде постигната по друг начин, особено посредством филмов материал. Задължително трябва да се обоснове на компетентните власти защо целта на интервенциите или манипулациите не може да бъде постигната по друг начин.

(2) За интервенции или манипулации с цел обучение, квалификация или специализация трябва да се прилагат §§ 8а, 8b, 9 алинея 1 и 2 и § 9а. § 8a алинея 1 изречение 1 трябва да се прилага в съответствие с изискването, според което интервенциите и манипулациите трябва да се обявяват преди включването им в учебната програма или преди промени в учебната програма. § 9 алинея 1 трябва да се прилага в съответствие с изискването, според което интервенциите и манипулациите могат да се провеждат само от назованите лица, в тяхно присъствие или под техен надзор или в присъствието или под надзора на упълномощени от ръководството на настоящата институция специалисти.

(3) За спазването на предписанията на алинеи 1 и 2 са отговорни ръководителят на обучението, квалификацията или специализацията или неговият заместник.

Част седма: Интервенции и процедури за производство, добиване, съхранение или размножаване на вещества, продукти или организми

§ 10а. За производството, добиването, съхранението или размножаването на вещества, продукти или организми могат да се правят интервенции или манипулации при гръбначни животни, свързани с болка, страдание или нараняване, само когато са налице предпоставки по § 7 алинеи 2 и 3. Който възнамерява да провежда интервенции или манипулации, трябва да ги съобщи на компетентните власти най-късно две седмици преди началото им. Те могат да скъсят срока по дадена молба. В съответствие важат § 8а алинеи 2 до 5, §§ 8b, 9 алинея 1 изречение 1, алинеи 2,3 изречение 1 и § 9а.

Част осма: Отглеждане, развъждане на животни, търговия с животни

§ 11.

(1) Който
1. отглежда или развъжда гръбначни животни
а) според § 9 алинея 2 № 7 за опити или за назованите в § 6 алинея 1 изречение 2 № 4, § 10 алинея 1 или § 10а цели, или
b) според § 4 алинея 3 за назованата там цел;
2. отглежда животни за други в приют за животни или в подобни институции;
2а. отглежда животни в зоологическа градина или в друга институция, където животните биват показвани;
2b. обучава кучета-пазачи за трето лице или има помещение за такива цели;
2c. организира борси с цел размяна или продажба на животни посредством трето лице, или
3. професионално
а) отглежда или развъжда гръбначни животни, с изключение на селскостопански такива,
b) търгува с гръбначни животни,
с) притежава конезавод или ездитна база,
d) показва животни или ги предоставя за подобни цели или
е) иска да се бори с гръбначни животни - вредители, трябва да има разрешително от компетентните власти.

В молбата за получаване на разрешително трябва да фигурира:
1. вида на съответното животно;
2. човекът, отговарящ за дейността;
3. в случаите на изречение 1 № 1 до 3 букви а до d да определи помещенията и съоръженията, а в случаите на изречение 1 № 3 буква е – приспособленията, както и веществата и препаратите, необходими за дейността.

В молбата трябва да се включат и удостоверения за професионална квалификация по смисъла на алинея 2 № 1.

(2) Разрешителното може да се издаде само, когато:
1. с изключение на случаите по алинея 1 изречение 1 № 2с, лицето, отговарящо за дейността, въз основа на своето образование или досегашното си професионално или друго занимание с животните, има необходимите знания и умения; това трябва да се удостовери посредством интервю с компетентните власти;
2. лицето, отговорно за дейността има необходимата компетентност;
3. служещите за дейността помещения и съоръжения предоставят изискваните от § 2  подходящи възможности за хранене, отглеждане и грижи и
4. в случаите от алинея 1 изречение 1 № 3 буква е, предвидените за използване приспособления и вещества или препарати са подходящи за борба с вредни гръбначни видове. Това не важи за приспособленията, веществата или препаратите, които според други разпоредби са предписани или се допускат за тази цел.

(2a) Разрешителното може, ако е необходимо за защитата на животните, да бъде издавано с определен срок, условия и предписания. По-специално може да бъде наредено:
1. задължението за маркиране на животните, както и воденето на документация за състоянието и;
2. ограничение на животните според вида, рода и броя;
3. редовно обучение и квалификация;
4. забрана животните да се употребяват за просия;
5. незабавната регистрация при компетентните власти по места при съоръжения с често сменящо се местоположение;
6. да се ограничава размножаването на животните.

(3) Упражняването на дейност според алинея 1 изречение 1 може да бъде започната едва след получаване на разрешително. Компетентните власти могат да откажат на всеки да упражнява дейност, ако няма разрешително.

(4) Упражняването на забранената дейност по алинея 3 изречение 2 може да бъде спирано от компетентните власти и посредством затваряне на работни и търговски сгради.

(5) Който търгува професионално с гръбначни животни, трябва да удостовери, че заетите при него с продажбата лица, с изключение на обучаващите се, са удостоверили преди приемането на работа своята професионална квалификация въз основа на образование, предишно професионално или друго занимание с животни и своята компетентност.

§ 11а.

(1) Който отглежда или размножава гръбначни животни:
1. според § 9 алинея 2 № 7 с цел опити или за целите, назовани в § 6 алинея 1 изречение 2 № 4, § 10 алинея 1 или § 10а, или
2. за предвидените по § 4 алинея 3 цели и търгува с такива животни, трябва да води документация за произхода и местопребиваването на животните и да съхранява документацията в продължение на три години. Това не важи, когато за диви гръбначни животни има съответното задължение за водене на документация въз основа на законови предписания за защита на природата и регулиране на лова.

(2) Който размножава кучета или котки за продажба или за една от целите, упоменати в алинея 1 изречение 1, преди да ги вземе от майката, да ги маркира така, че идентичността им да може да бъде установена; маймуни или полумаймуни трябва да бъдат маркирани преди вземането или отделянето от групата им. Който продава или използва за една от целите, упоменати в алинея 1 изречение 1, немаркирани кучета, котки, маймуни или полумаймуни, трябва да удостовери, че се касае за животни, развъждани с такава цел и че ще предприеме незабавно маркиране според изречение 1.

(3) Федералното министерство има право посредством правна наредба със съгласието на Бундесрата да издава разпоредби за вида и обхвата на документацията и маркирането. Предвижда се, че когато документация се води въз основа на други правни разпоредби, важи като документация по изречение 1.

(4) Който иска да внася от трета страна гръбначни животни за опити или за назованите в § 6 алинея 1 изречение 2 № 4, § 10 алинея 1 или § 10а или за назованата в § 4 алинея 3 цел, трябва да има разрешително от компетентните власти. Разрешителното се издава, когато се докаже, че са изпълнени изискванията на § 9 алинея 2 № 7.

§ 11b.

(1) Забранено е, да се развъждат гръбначни животни или да се променят посредством био-генетични методи, когато е ясно, че това при генномодифицираните животни или тяхното поколение ще доведе до липсата на части от тялото или органи, необходими на вида или до тяхната негодност и заради това ще възникне силна болка, страдание или увреждане.

(2) Забранено е да се развъждат гръбначни животни или да се променят посредством био-генетични способи, когато е ясно, че при тяхното поколение:
а) ще се появят свързани със страдание смущения в поведението или повишена агресивност,
b) всеки контакт със себеподобни ще води до болка, страдание или увреждане за самото животно или за себеподобните му, или
c) тяхното отглеждане ще е възможно само при определени условия, свързани с болка, страдание или увреждане.

(3) Компетентните власти могат да наредят стерилизация на гръбначни животни, когато е ясно, че тяхното поколение ще има увреждания или мутации по смисъла на алинея 1 или 2.

(4) Алинеи 1, 2 и 3 не важат за отглеждането на животни, изменени посредством био-генетични способи, които са необходими за научни цели.

(5) Федералното министерство има право посредством правна наредба със съгласието на Бундесрата:
1. да определя наследствено обусловените мутациите, смущенията в поведението и повишената агресивност по алинеи 1 и 2;
2. да забранява или ограничава развъждането на гръбначни животни от определен вид, порода или род, когато това отглеждане може да доведе до нарушаване на алинеи 1 и 2.

§ 11с. Без позволението на гледача гръбначни животни не могат да бъдат поверявани на деца и младежи до навършване на 16 години.

Част девета: Забрана за прекарване, транспортиране и отглеждане

§ 12.

(1) Гръбначни животни, при които са налице увреждания, причинени от действия, противоречащи на закона за защитата на животните,  могат да бъдат отнети, ако това е определено посредством правна наредба по алинея 2 № 4 или 5.

(2) Федералното министерство има право посредством правна наредба със съгласието на Бундесрата, когато е необходимо за защитата на животните:
1. да нареди прекарването на животни или продукти от животински произход от държава, която не принадлежи на Европейската общност в страната (внос), да зависи от спазването на минималните изисквания за отглеждане или умъртвяване на животни и от наличието на удостоверение със съответното съдържание, форма, начин на издаване и съхранение;
2. вноса на определени животни да зависи от разрешително;
3. да забранява прекарването на определени животни от страната за друга държава;
4. да забранява прекарването или отглеждането, по-специално продажбата на гръбначни животни в страната, когато спрямо тях са предприети, противоречащи на закона за защитата на животните действия с цел постигането на определени расови белези или когато животните имат наследствено обусловени физически дефекти, смущения в поведението или повишена агресивност по смисъла на § 11b алинея 1 или 2 буква а или когато са установени нередности по § 11b алинея 2 буква  b или с;
5. да забрани отглеждането на гръбначни животни, при които има увреждания, причинени от действия, противоречащи на закона за защитата на животните, когато бъдещият им живот е свързан със страдания;
6. да нарежда животни или продукти от животински произход да бъдат внасяни и изнасяни само през определени митнически служби с прилежащи контролни служби, които Федералното министерство във взаимодействие с Федералното министерство на финансите ще оповести.

Правна наредба по изречение 1 № 1 до 5 не може да се издава, ако противоречи на общинското право или на държавни разпоредби.

Част десета: Други определения за защита на животните

§ 13.

(1) Забранено е за улов, държане в плен или прогонване на гръбначни животни да се използват приспособления или вещества, когато това е свързано с опасност от причиняване на болка, страдание или нараняване за животните; това не важи за използването на приспособления и вещества, които са разрешени въз основа на други правни наредби. Разпоредбите на Закона за лова, Закона за опазване на околната среда, Закона за защита на растенията и Закона за епидемиите остават в сила.

(2) Федералното министерство има право, посредством правна наредба със съгласието на Бундесрата, да нарежда мерки за защита на дивите животни, които да ги предпазват от болки или наранявания причинени от селскостопански и лесовъдни дейности.

(3) Федералното министерство е упълномощено във взаимодействие с Федералните министерства на икономиката и на екологията, опазването на околната среда и атомната безопасност посредством правна наредба със съгласието на Бундесрата, когато е необходимо за защитата на животните, да забранява, ограничава или обвързва с разрешително отглеждането на диви животни, търговията с такива животни, както и вноса или износа им от страната в друга държава, която не принадлежи на Европейската общност (износ). Като предпоставка за издаване на разрешително може да се изиска подателят на молбата да има и да може да удостовери необходимите за дейността компетентност, професионални знания и умения, както и да може да осигури отговарящите на изискванията на § 2 храни и отглеждане на животните. Правната наредба може да включва допълнителни изисквания за удостоверяване на компетентността и необходимите професионални знания и умения според изречение 2, както и регулиране процедурата на удостоверяване.

§ 13а.

(1) Федералното министерство има право с оглед подобряване защитата на животните посредством правна наредба с одобрението на Бундесрата да определя изисквания за доброволни изпитни процедури. С тяхна помощ трябва да се удостоверява, че серийно произвежданите надоборни системи и оборни съоръжения за отглеждане на селскостопански животни и използваните при коленето уреди и устройства за упояване, са съобразени с изискванията на този закон и с минималните изисквания на издадените въз основа на този закон правни наредби. Тук трябва да се определят специални критерии, методология и обхват на доброволните изпитни процедури, както и изискванията за професионална квалификация на работещите в рамките на изпитната процедура експерти.

(2) Федералното министерство има право посредством правна наредба и със съгласието на Бундесрата, когато е необходимо за защитата на животните, да обвърже предназначението на серийно произвежданите оборни съоръжения за отглеждане на селскостопански животни, както и използваните при коленето  уреди и устройства за упояване с разрешително или строително разрешително, както и да определи предпоставките за това и процедурата по издаване на документа. При това могат по-тясно да бъдат определяни вида, съдържанието и обхвата на представените документи и проведените изпити.

Част единадесета: Прилагане на закона

§ 14.

(1) Федералното министерство на финансите и определените от него митнически служби участват в контрола над вноса и износа на животни. Назованите власти могат:
1. при внос да спират за проверка животните, както и транспортиращите ги средства, контейнери, товарни и опаковъчни средства;
2. да съобщават на компетентните власти подозрения за нарушаване на забрани и ограничения на този закон или на издадените въз основа на него правни наредби, възникнали при извършването на работата им;
3. в случаите по№ 2 да нареждат животните да бъдат откарвани на разноски и с транспорт на пълномощниците на компетентните власти.

(2) Федералното министерство на финансите регулира във взаимодействие с Федералното министерство посредством правна наредба без съгласието на Бундесрата отделните компоненти на процедурата по изречение 1. При това могат да се предвиждат задължения за обявления, регистрации, информации, както и оказване на помощ при справки в търговските книги и другите документи и при експертизата.

§ 15.

(1) Прилагането на закона и на издадените въз основа на него правни наредби е задължение на компетентните власти според правото на провинцията. Те свикват винаги една или повече комисии, които ги подпомагат при вземането на решение за издаване на разрешителни за опити с животни. Мнозинството от членовете на комисията трябва да имат познания по ветеринарна медицина, медицина или естествени науки, необходими за вземане на решение за провеждане на опити с животни. В комисията трябва да присъстват и членове, избрани от списъците, предложени от организации за защита на животните,  способни въз основа на опита си да вземат решения по въпроси, свързани със защитата на животните. Броят на тези членове трябва да представлява една трета от комисията. Компетентните власти уведомяват незабавно комисията за постъпили молби за разрешение на опити с животни и й дават възможност в подходящ срок да излезе със становище.

(2) Компетентните власти трябва в рамките на прилагането на този закон или на издадени въз основа на него правни наредби да привлекат като вещо лице съответния ветеринарен лекар.

(3) В сферата на Бундесвера прилагането на този закон и на издадените въз основа на него правни наредби е задължение на службите на Бундесвера. Федералното министерство на отбраната свиква комисия за подпомагане на компетентните служби при вземането на решението за разрешаване на опити с животни. Мнозинството от членовете на комисията трябва да имат познания по ветеринарна медицина, медицина или естествени науки, необходими за вземане на решение за провеждане на опита с животни. В комисията трябва да присъстват и членове, избрани от списъците, предложени от организации за защита на животните,  способни въз основа на опита си да вземат решения по въпроси, свързани със защитата на животните. Службата уведомява незабавно комисията за постъпили молби за разрешение на опити с животни и й дават възможност в подходящ срок да излезе със становище. Трябва да се вземат под внимание изискванията за сигурност на Бундесвера. Ако опити с животни се правят по искане на Бундесвера, то комисията се уведомява за това и преди изпълни искането, й се дава възможност да излезе със становище. Алинея 1 остава непроменена. Компетентните власти на съответната провинция, отговарящи за разрешаването на опити с животни, трябва да бъде уведомена за това. Компетентната служба на Бундесвера изпраща при поискване становището.

§ 15а.  Компетентните, според правото на провинцията, власти уведомяват Федералното министерство за случаи от принципно значение при разрешаването на опити с животни, особено за случаи, в които разрешението на опити с животни е било отказано с обосновката, че не са изпълнени изискванията на § 7 алинея 3, или в които комисията според § 15 алинея 1 или на лицата, отговарящи за защитата на животните са имали съмнения относно наличието на тези предпоставки.

§ 16.

(1) На надзор от страна на компетентните власти подлежат:
1. отглеждането на селскостопански животни, включително коне;
2. кланици;
3. сгради, в които:
а) се провеждат опити с животни;
b) се провеждат интервенции или манипулации с животни за обучение, квалификация или специализация;
с) се провеждат интервенции или манипулации с гръбначни животни за производство, добиване, съхранение или размножаване на вещества, продукти или организми;
d) се използват гръбначни животни за цели по § 6 алинея 1 изречение 2 № 4;
е) се умъртвяват гръбначни животни с научна цел или за обучение, квалификация или специализация;
4. съоръжения, според § 11 алинея 1 изречение 1;
5. помещения и съоръжения:
а) транспортиращи животни;
b) в които по време на транспорта се полагат грижи за животните, те се хранят и отглеждат;
6. циркови съоръжения;
7. Отглеждане на животни, за което е необходимо разрешително въз основа на издадена според § 13 алинея 3 правна разпоредба.

(1а) Който, според § 11 алинея 1 № 2a и 3 буква d и § 16 алинея 1 № 6, показва животни на различни места, при всяка промяна, най-късно при напускане на дотогавашното местопребиваване трябва да съобщи на компетентните власти бъдещето си местоположение според изречение 2. За съдържание на съобщението важи § 11 алинея 1 изречение 2.

(2) Физически и юридически лица и неправни сдружения трябва да дават на компетентните власт при поискване информация необходима за прилагането на този закон и за изпълнение на задачите на властите по закона.

(3) Лица, които са упълномощени от компетентните власти, както и придружаваните от тях експерти на Комисията на Европейската общност и на други държави, членки на Европейската общност (държави-членки), могат в рамките на алинея 2:
1. да влизат в имоти, търговски обекти, бизнес-сгради и транспортни средства през работното им време ;
2. за предотвратяване на опасности за обществената сигурност и ред:
а) да посещават и в извън работно време обозначените под № 1 имоти, обекти, сгради и транспортни средства;
b) да влизат в жилища; основното право за неприкосновеност на жилището (чл. 13 от Конституцията) се ограничава;
3. да преглеждат търговска документация;
4. да преглеждат животни и да вземат проби, по-специално от кръв, урина, изпражнения и храна;
5. да извършват наблюдения върху поведението на животни и посредством аудио и видео техника. Проверяваното лице трябва да подпомага контролиращите го, да им показва при поискване имоти, помещения, сгради и транспортни средства, да отваря помещения, контейнери и транспортни средства, да оказва помощ при преглеждането на животни, да разтоварва животни от транспортните средства, да представя търговска документация. Проверяваното лице трябва, при поискване, да представя на компетентните власти отглеждани в жилището животни, когато възникне подозрение, че те не се отглеждат подходящо и съобразно вида си и по този начин им се причинява болка, страдание или нараняване. Това важи и за случаи, когато животното не може да бъде прегледано в жилището.

(4) Проверяваното лице може да откаже да отговори на въпросите, чиито отговор ще изложи на опасност от юридическо преследване и процедура според закона за нарушаване на ред, него самия или някой друг по § 383 алинея 1 № 1 до 3 от Гражданско-процесуалния кодекс.

(4а) Който:
1. като собственик или работещ в кланица, седмично коли средно най-малко 50 глави едър рогат добитък, или
2. предоставя работна сила, която откарва, упоява или обезкървява животни, предназначени за клане, трябва да посочи на компетентните власти отговорник за спазването на изискванията на този закон или на издадените въз основа на него правни наредби. Който отглежда животни, има съоръжение или стопанство според алинея 1 № 1, 3, 5 или 6 може в отделни случай да бъде задължен от компетентните власти да посочи експертно лице отговорно за спазването на изискванията на този закон и на почиващите върху него наредби. Това не важи за съоръжения, който подлежат на задължения за разрешително според § 11 алинея 1.

(5) Федералното министерство е упълномощено посредством правна наредба със съгласието на Бундесрата, когато е необходимо за защитата на животните, да дефинира по-тясно надзора. При това могат по-специално да бъдат определени:
1. провеждането на прегледи, включително вземане на проби;
2. мерките, които трябва да се вземат, когато транспортирането на животни не отговаря на изискванията на този закон или на издадените въз основа на него правни наредби;
3. отделни страни на задълженията за оказване на помощ и представяне на документи;
4. задължения за водене и съхранение на документация;
5. централна регистрация на показване на животни и циркови съоръжения, ако тази дейност се упражнява на различни места (Централен регистър на цирковете).

(6) Данни за лица могат да се събират, когато това е предвидено от закона или когато техните знания са необходими за изпълняване на задачите по този закон или за издадена въз основа на него правна наредба. Федералното министерство има право  посредством правна наредба със съгласието на Бундесрата да дефинират по-тясно събираните данни и така да създават разпоредба за тяхното събиране, съхранение, промени, използване и предаване от трети лица. Иначе федералният закон за защита на личните данни и законите за личните данни на отделните провинции са в сила.

(7) Ако в компетентните власти възникне сериозно подозрение дали при употребата на серийно произвежданите надоборни системи и оборни съоръжения за отглеждане на селскостопански животни и използваните при клането уреди и устройства за упояване не се спазват изискванията на този закон или на издадена въз основа на него правна наредба, може на производителя или потребителя да бъде наредено за негова сметка да представи експертно становище на независим експерт или лице, ако не може да се позове на успешен край на доброволна изпитна процедура според изискванията на издадена според § 13а алинея 1 правна разпоредба.

Изречение 1 не важи, ако оборните съоръжения или уредите и устройствата за упояване са разрешени според издадена според § 13а алинея 2 правна наредба.

§ 16а.  Компетентните власти могат да издават необходимите разпореждания за отстраняване на установени нарушения или за предотвратяване на бъдещи нарушения. Те могат по-специално:
1. в единични случаи да нареждат мерки за изпълняване на изискванията на § 2;
2. да наредят животно, за което според експертната преценка на съответния ветеринарен лекар не се изпълняват изискванията по § 2 или показва тежки поведенчески проблеми, да се отнеме от собственика и на негови разноски да бъде отглеждано на друго място, докато не се осигури отглеждане на животното според изискванията на § 2 от неговия собственик; ако не е възможно отглеждане на животното на друго място или поради времево ограничение от компетентните власти не може да се гарантира отглеждане, отговарящо на изискванията на § 2 от страна на собственика, властите могат да му отнемат животното; властите могат да наредят умъртвяване на животното на разноски на собственика при избягване на болките, ако отнемането на животното не е възможно поради юридически или фактически причини или ако според преценката на съответния лекар бъдещият му живот ще бъде свързан с голяма болка, страдание или увреждане;
3. на този, който неколкократно или грубо нарушава предписанията на § 2, разпоредба по № 1 или правна разпоредба според § 2а и по този начин причинява на повереното му или отглеждано от него животно, голяма или продължителна болка или страдание или го наранява, може да му бъде отказано отглеждането или поверяването на животни от един определен или от всякакъв вид или тези дейности да бъдат обвързани с изискване за представяне на удостоверение за квалификация, когато фактите оправдават предположението, че и в бъдеще ще допуска подобни нарушения; въз основа на молба може отново да му се разреши отглеждането или поверяването на животни, ако причината за съмнения за бъдещи нарушения е отпаднала;
4. да наредят спирането на опити с животни, които се правят без необходимото разрешително или противоречат на юридическа забрана.

§ 16b.

(1) Федералното министерство свиква комисия за защита на животните за оказване на помощ при въпроси от такова естество. Преди издаването на правни наредби и общи административни предписания според този закон Федералното министерство трябва да изслуша комисията за защита на животните.
(2) Федералното министерство има право посредством правна наредба без съгласието на Бундесрата, да определя събирането, свикването на членовете, задачите и управлението на комисии за защита на животните.

§ 16с.
  Федералното министерство има право посредством правна наредба със съгласието на Бундесрата, да задължава лица и институции, които използват гръбначни животни за опити или според § 4 алинея 3, § 6 алинея 1 изречение 2 № 4, § 10 или § 10а на определени времеви интервали да подават на компетентните власти данни за вида, произхода и броя на използваните животни и за целта и вида на опитите и да регулират процедурата за подаването на данни и известяването.


§ 16d. 
Федералното министерство издава със съгласието на Бундесрата общите административни предписания, които са необходими за прилагането на този закон или на издадените въз основа на него правни наредби.


§ 16е.
  Федералното правителство докладва на Немския Бундестаг на всеки две години за състоянието и развитието на закона за защита на животните.

§ 16f.

(1) Компетентните власти:
1. дават на компетентните власти на друга страна членка след обоснована молба информация или преписки за осъществяване на контрол над спазването на предписания на закона за защитата на животните;
2. да извършат проверка на настоящето състояние според искането на съответните власти и да им съобщят резултата от проверката.

(2) Компетентните власти дават на компетентните власти на друга страна членка чрез подаване на необходимите преписки информация, необходима за контрола в тази страна членка, особено при нарушение или подозрение за нарушение на предписанията на закона за защита на животните.

(3) Компетентните власти могат, ако това е необходимо за защита на животните или е предписано от правен акт на Европейската общност, да предават данни, получени в рамките на проверка, на компетентните власти на други провинции или на други държави членки, на Федералното министерство и на Комисията на Европейската общност.

§ 16g.  Взаимодействието с компетентните власти на други държави членки и с Комисията на Европейската общност е задължение на Федералното министерство. То може да прехвърли тези пълномощия посредством правна наредба със съгласието на Бундесрата на висшите компетентни власти на провинциите. Също така в единични случаи то може посредством споразумение с висшите компетентни власти на провинциите да им прехвърля тези пълномощия. Висшите компетентни власти на провинциите могат да прехвърлят пълномощията на други власти в съответствие с изречения 2 и 3.

§ 16h.

§§ 16f и 16g важат съответно и за държави - които без да са държави членки – са сключили спогодбата за европейското икономическо пространство.

§ 16i.

(1) Ако предприета от компетентните власти мярка, отнасяща се до транспортирането на животни от друга държава членка, е спорна между нея и упълномощено лице, то двете страни трябва да решат спора си посредством арбитраж на вещо лице. Спорът трябва да се отнесе в рамките на един месец след оповестяване на мярката до вещо лице, което се води в един от списъците на Комисията на Европейската общност. Вещото лице трябва да състави експертиза в рамките на 72 часа.

(2) При арбитражен договор и арбитражна процедура се прилагат предписанията на §§ 1025 до 1065 на Гражданско-процесуалния кодекс. Съд по смисъла на § 1062 от Гражданско-процесуалния кодекс е компетентният административен съд, съд по смисъла на § 1065 от Гражданско-процесуалния кодекс е компетентният нададминистративен съд. Независимо от § 1059 алинея 2 изречение 1 на Гражданско-процесуалния кодекс молбата за разглеждане трябва да бъде подадена в рамките на един месец в съда.

Част дванадесета: Определяне на наказания и глоби

§ 17. С лишаване от свобода до три години или с парична глоба се наказва този, който:

1. убива гръбначно животно без разумна причина, или
2. причинява на гръбначно животно:
а) от жестокост голяма болка или страдание,
b) продължителни или повтарящи се силни болки и страдание.

§ 18.

(1)Разглежда се като нарушаване на реда, когато някой преднамерено или небрежно
1. причинява на гръбначно животно, което отглежда, за което се грижи или което му е поверено, без разумна причина болка, страдание или нараняване;
2. нарушава издадената според § 8а, алинея 5, § 11 алинея 3 изречение 2 или § 16а изречение 2 № 1, 3 или 4, разпоредба;
3. който нарушава издадена според:
а) § 2а или
b) §§ 4b, 5 алинея 4, § 6 алинея 4, § 11а алинея 3 изречение 1, § 11b алинея 5 № 2, § 12 алинея 2, § 13 алинея 2 или 3, §§ 13 а, 14 алинея 2, § 16 алинея 5 изречение 1 или § 16с;
правна разпоредба, когато тя нарежда парична глоба за определена простъпка,
4. нарушава забрана по § 3;
5. умъртвява гръбначно животно в нарушение на § 4 алинея 1;
6. коли топлокръвно животно в нарушение на § 4а алинея 1;
7. предприема интервенция без упойка в нарушение на § 5 алинея 1 изречение 1, или без да е ветеринарен лекар прави упойка в нарушение на § 5 алинея 1 изречение 2;
8. нарушава забрана по § 6 алинея 1 изречение 1 или предприема интервенция в нарушение на § 6 алинея 1 изречение 3;
9. в нарушение на § 6 алинея 1 изречение 4 във връзка с § 9 алинея 3 изречение 1 не спазва предписанията на § 9 алинея 1 изречение 1 или 3 или алинея 2 № 4 или 8;
9а. в нарушение на § 6 алинея 1 изречение 5, 6, 7 или 8 не обявява, не обявява правилно, не обявява пълно или не обявява навреме интервенция;
10. в нарушение на § 6 алинея 2 използва еластични пръстени;
11. в нарушение на § 7 алинея 4 или 5 изречение 1 провежда опити с животни;
12. провежда опити с гръбначни животни без необходимото по § 8 алинея 1 разрешително;
13. в нарушение на § 8 алинея 4 изречение 1 не обявява или не обявява навреме промяна;
14. в нарушение на § 8а алинея 1, 2 или 4 не обявява, не обявява правилно, не обявява пълно или не обявява навреме процедура или промяна;
15. в нарушение на § 8а алинея 3 изречение 2 не обявява, не обявява правилно или не обявява навреме броя на опитите или вида или броя на използваните животни;
16. в нарушение на § 8b алинея 1 изречение 1 и във връзка с § 4 алинея 3, не назначава лице, натоварено със защитата на животните;
17. в нарушение на § 9 алинея 3 изречение 1, не спазва предписанията на § 9 алинея 1 или 2 или в нарушение на § 9 алинея 3 изречение 2 не спазва изискванията на издадена наредба;
18. в нарушение на § 9а не води, не води правилно или не води пълна документация, не я подписва, не я съхранява или не я представя;
19. в нарушение на § 10 алинея 3 не спазва предписанията на § 10 алинея 1 или 2;
20. упражнява дейност без необходимо по § 11 алинея 1 изречение 1 разрешително или нарушава издадена наредба, свързана с такова разрешително;
20а. в нарушение на § 11 алинея 5 не може да покаже удостоверение за квалификация на занимаващо се с продажбата лице;
21. в нарушение на § 11а алинея 1 изречение 1 не води, не води правилно или не води пълна документация  или не я съхранява или в нарушение на § 11а алинея 2 не маркира, не маркира по предписания начин или не маркира навреме животните;
21а. внася гръбначно животно без разрешително по § 11а алинея 4 изречение 1;
22. в нарушение на § 11b алинея 1 развъжда гръбначни животни или ги променя посредством био- или генетични действия;
23. в нарушение на § 11с поверява гръбначни животни на деца и младежи, не навършили 16 години;
24. (отпаднал)
25. в нарушение на § 13 алинея 1 изречение 1 използва устройство или вещество;
25а. в нарушение на § 16 алинея 1а изречение 1 не прави, не прави правилно, не прави пълно съобщение;
26. в нарушение на § 16 алинея 2 не дава, не дава правилно, не дава пълна информация или нарушава задължението за оказване на помощ и съдействие по § 16 алинея 3 изречение 2 и във връзка с правна разпоредба по § 16 алинея 5 изречение 2 № 3, ил;
27. (отпаднал);

(2) За нарушаване на реда се смята, когато някой независимо от случаите по алинея 1 № 1 без разумна причина причинява на животно голяма болка, страдание или нараняване.

(3). Нарушаването на реда може в случаите на алинея 1 № 1,2,3 буква а, № 4 до 9, 11, 12, 17, 20, 22, 25 и 27 и на алинея 2 да се накаже с парична глоба до двадесет и пет хиляди евро, а в останалите случаи на алинея 1 с парична глоба до пет хиляди евро.

§ 19.  Животни, за които се отнася простъпка по § 17 или нарушение на реда по § 18 алинея 1 № 1,2 № 3, както и нарушаване на правна наредба по §§ 2а, 5 алинея 4, § 11b алинея 5 № 2 или § 12 алинея 2 № 4 или 5, № 4, 8, 9, 12, 17, 19, 21а, 22, 23, 24 или 27, могат да бъдат отнети.

§ 20.

(1) Когато някой е осъден за действие, нарушаващо закона по § 17 или не е осъден поради липса на достатъчно доказателства, съдът може да му забрани търговията или друга професионална дейност с животни от всеки или от един определен вид за срок от една до пет години или завинаги, ако има опасност, той отново да извърши престъпление по § 17.

(2) Забраната става валидна с влизането на присъдата в сила. В срока на забраната не влиза времето, в което извършителят е държан в ареста. Ако се появи причина за предположение, че опасност извършителят да направи нова простъпка по § 17, вече не съществува, съдът може да отмени забраната, ако тя е действала поне шест месеца.

(3) Който наруши забраната по алинея 1, се наказва с лишаване от свобода до една година или с парична глоба.

§ 20а.


(1) Ако има причини за основателни предположения, че трябва да бъде наредена забрана по § 20, съдията може да забрани на обвиняеми предварително отглеждането, както и търговията или други професионални занимания с животни от всеки или от определен вид.

(2) Предварителната забрана по алинея 1 може да бъде отменена, когато причината за нея отпадне или когато съдът в присъдата си не нарежда забрана по § 20.

(3) Който наруши забраната по алинея 1, се наказва с лишаване от свобода до една година или с парична глоба.

Част тринадесета: Преходни и заключителни разпоредби

§ 21.  Разрешително по § 11 алинея 1 изречение 1 важи като временно за този, който на 31 май 1998 г.:

1. отглежда или развъжда гръбначни животни:
а) по § 9 алинея 2  № 7, и за назованите в § 6 алинея 1 изречение 2 № 4, § 10 алинея 1 или § 10а цели, или
b) по § 4 алинея 3 назовани цели;
2. отглежда животни в зоологическа градина или в постройка с цел тяхното  показване;
3. за трето лице обучава кучета-пазачи или има сгради, предназначени за такава цел;
4. търгува с гръбначни животни, когато са селскостопански животни;
5. предоставя животни с цел тяхното показване, или
6. бори се с вредители гръбначни животни.

Срокът на временното разрешително изтича, ако:
1. до 1 май 1999 г. не е подадена молба за постоянно разрешително;
2. в случаи на навременно подаване на молба, с влизането в сила на неоспоримостта на решението за молбата.

§ 21а.  Правни разпоредби по този закон могат да се издават и за прилагане на правни актове на европейската общност в областта на защитата на животните.

§ 21b.  Федералното министерство може да издава правни наредби без съгласието на Бундесрата при опасност или когато е необходимо за незабавното влизане в сила на прилагането на правни актове на европейската общност. Те излизат от сила най-късно шест месеца след влизането им в сила. Тяхната валидност може да бъде удължена единствено с одобрението на Бундесрата.


Новата редакция на Закона за защита на животните важи от 1 юни 1998 г., промените, включени в закона посредством клауза 2 за борба с опасните кучета, важат от 21 април 2001 г.

© 2003-2017  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3