Наредба 2000-550, Република Франция, ВЗКРЗ

Книга ІІ (юридическа част). Ветеринарно-здравен контрол и растителна защита

Текст І. Закрила и разпространение на животните и животинските продукти

Глава І. Закрила на домашните и дивите животни отглеждани на открито или закрито

Раздел 1. Животни под наем (аренда)

Член 211-1. Когато животни, които не се пазят, или чийто собственик е неизвестен, са причинили щета, засегнатият собственик има право да ги отведе без забавяне на мястото за събиране, определено от кмета, който ако познава лицето, отговорно за щетата по условията на Член 1385 от гражданския кодекс, му връчва незабавно уведомление.
Ако животните не се възвърнат и ако щетата не се възстанови в рамките на осем дни от деня на извършването й, се пристъпва към продажба по нареждане на компетентния съд със съдебно нареждане, с което са оценени щетите.
По отношение уточняването на щетата, нареждането не е окончателно относно собственика на кучето, ако той не е направил възражение с обикновено предизвестие в рамките на осем дни от продажбата.

Член 211-2. Префектите могат, след консултация с общите съветници, да определят с нареждане условията, по които козите могат да бъдат отведени и задържани на паша.
Собствениците на кози, водени общо, са солидарно отговорни за щетите, които причиняват.

Член 211-3. Използването на катран и всички продукти, които поразяват вълната или козината или не се премахват с промишлено измиване на вълната, е забранено за маркиране на овце.
Никой не може да произвежда, продава или пуска за продажба продукти, предназначени за маркиране на овце, ако тези продукти не са били предварително одобрени.

Член 211-4.

І. Птиците и други животни от задния двор (кокошарник), които преминават в съседен имот, не престават да бъдат собственост на своя стопанина, макар и да ги е изпуснал от погледа си.
Въпреки това последният не може да има претенции за тях един месец след декларация, която се подава в кметството от лицата, при които тези животни са избягали.
ІІ. Както е казано в Член 564 от гражданския кодекс, дадено по-долу:
“Член 564. Гълъбите, зайците, рибите, които преминават в друг гълъбарник, зайчарник или воден басейн, визирани в Членове 231-6 и 231-7, стават притежание на собственика на тези обекти, освен ако не са били привлечени с измама и мошеничество.”

Член 211-5. Този, чиито птици преминат в съседен имот и причинят там щети, е длъжен да възстанови тези щети. Този, на който са нанесени щетите, може и да убие птиците, но само върху мястото на щетата, и без да може да ги присвои.
Ако след срок от 24 часа този, чието притежание са станали убитите птици, не ги е изхвърлил, собственикът, фермерът или арендаторът на имота, в който е направено нарушението, е длъжен да ги загроби на място.

Член 211-6. Префектите определят, след консултация с общите съветници, разстоянието за наблюдение между пчелните кошери и съседните имоти или обществения път, без да влизат в противоречие с действието за възстановяване, ако има такова.

Член 211-7. Кметовете предписват на собствениците на кошери всички мерки, които могат да осигурят безопасност на лицата, животните, а също опазването на реколтата и плодовете.
При отсъствие на заповед от префекта, предвидена в Член 211-6, кметовете определят на какво разстояние от къщите, пътищата, обществените пътища трябва да се поставят открити пчелини.
Обаче не подлежат на никакво предписание за разстояние кошери, изолирани от съседни имоти или обществени пътища със стена, ограда от клони (плетища), жив или сух плет, без постоянно решение.

Член 211-8. В случай когато пчелните кошери биха могли да се отделят от пода, върху който са прикрепени, те не могат да се преместват освен през м. декември, януари и февруари.

Член 211-9. Собственикът на рояк пчели има правото да направи рекламация и да ги събере, доколкото не е престанал да ги следва в противен случай роякът остава в притежание на терена, върху който се е установил.

Член 211-10. Копринените буби не могат да бъдат хванати по време на работа. Същото се отнася и до черничевите листа, които са им необходими.

Раздел 2. Опасни и скитащи животни

Член 211-11. Ако едно животно може, предвид начините за неговата закрила, да представлява риск за хората или домашните животни, кметът, по своя инициатива или по настояване на всяко заинтересовано лице, може да нареди на собственика или на пазача на това животно, да предприеме мерки, които предотвратяват този риск.
В случай на неизпълнение на тези мерки от страна на собственика или на пазача на това животно, кметът може, с решение, да постави животното в приют, пригоден за него. Разходите са за сметка на собственика или на пазача на животното.
Ако до изтичането на срок от осем денонощия (осем работни дни с денонощно дежурство) собственикът или пазачът на животното не представят всички гаранции по предприетите мерки, кметът разрешава на управителя на приюта след консултация с ветеринар, упълномощен от дирекцията за ветеринарни услуги, да проведе евтаназия на животното, или да го унищожи при условията, предвидени в алинея втора на Член 211.25.
Собственикът или пазачът на животното се приканват да представят наблюденията си преди влизането в сила на разпоредбите на предходния член. При неотложни случаи тази формалност не се изисква и правомощията на кмета могат да се изпълнят от префекта.

Член 211-12. Видовете кучета, които могат да бъдат опасни и са предмет на специфичните мерки, предвидени в Членове от 211-13 до 211-16, без да се влиза в противоречие с разпоредбите на Член 211-11, се делят на две категории:

І категория – атакуващи кучета;
ІІ категория – кучета пазачи и кучета за защита.

С решение на Министъра на вътрешните работи и на министъра на земеделието се определя списъкът на видовете кучета във всяка от двете категории.

Член 211-13. Не могат да държат кучетата, споменати в Член 211-12:
1. лицата на възраст под 18 години;
2. пълнолетните лица под опекунство, освен ако не са били упълномощени от съдията за опекунство;
3. лицата осъдени за престъпление или наказани със затвор, със или без условна присъда за престъпление, описано в Бюлетин № 2 на съдебното досие или, при чужди поданици, в еквивалентен документ;
4. лицата, на които притежанието или отглеждането на кучета е отнето в приложение на Член 211-11. Кметът може да се съгласи за отменяне на забраната, съобразявайки се с поведението на молителя преди решението за подслоняване в приют, при условие че същата е наложена повече от десет години преди депозирането на декларацията, визирана в Член 211-14.

Член 211-14.

І. За лицата различни от тези, споменати в Член 211-13, отглеждането на кучетата, споменати в Член 211-12, подлежи на подаване на декларация в кметството по местоживеене на собственика на животното или, когато то се различава от това на собственика, по местоживеене на кучето. Тази декларация трябва отново да бъде подавана всеки път в кметството по новото местоживеене.

ІІ. За тази декларация кметът издава разписка, в която са описани следните точки:
1. идентификация на кучето съгласно Член 214-5;
2. ваксинация против бяс на кучето, която все още е валидна;
3. за кучета от мъжки и женски пол от първа категория, ветеринарен сертификат за стерилизация на животното;
4. за случаи, фиксирани със заповед, уверение, гарантиращо гражданската отговорност на собственика на кучето или на този който го държи, за вредите, причинени на трети лица от животното. По смисъла на тази разпоредба за трети лица се считат и членовете на семейството на собственика или на този, който държи кучето.

ІІІ. След като декларацията е подадена, тя трябва да отговаря постоянно на изброените в нея условия.

Член 211-15.
 

І. Придобиването, безплатното или платеното прехвърляне, освен в случаите, предвидени в алинея трета на Член 211-11 или алинея трета на Член 211-29, вносът и въвеждането на столична територия, в департаментите отвъд морето и в териториалната общност на Сен Пиер е Миклон на кучета от първа категория, спомената в Член 211-12, са забранени.

ІІ. Стерилизирането на кучетата от първа категория е задължително. За тази стерилизация се издава ветеринарен сертификат.

Член 211-16. І. Достъпът на кучета от първа категория в обществения транспорт, на обществени места, с изключение на обществени пътища и на открити обществени места, е забранено. Стационирането им в общински имоти за публично ползване е също забранено.

ІІ. По обществени пътища, в общите части на колективни недвижими имоти, кучетата от първата и от втората категории трябва да имат намордници и да се водят на повод от пълнолетно лице. Същото се отнася и за кучетата от втора категория на обществени места, в открити места за публика и в транспорт за общо ползване.

ІІІ. Един наемодател или съсобственик може да уведоми кмета в случай на опасност от куче, обитаващо в място, на което той е собственик. В такъв случай кметът може, ако счита за необходимо, да приложи мерките, предвидени в Член 211-11.

Член 211-17. Дресировката на хапещи кучета не е разрешена, освен в рамките на дейности по кучешка селекция, провеждани от асоциация, одобрена от министъра на земеделието, както и на дейности по надзора, по опазването и по транспорта на стоки.
Само дресьори със сертификат за квалификация могат да упражняват дейности по дресирането на хапещи кучета и да придобиват предмети и материали, предназначени за такава дресировка. Същото се отнася за лицата, отговарящи за дейностите по кучешка селекция, споменати в предходната алинея. Сертификатът за квалификация се издава от административните власти на кандидати, доказали професионални способности.
Придобиването, безплатно или платено, от лица без сертификат за квалификация, на предмети и материали, предназначени за дресировка на хапещи кучета, е забранено. Сертификатът за квалификация трябва да се представи на продавача преди всяко отдаване (прехвърляне). Това се записва в специален регистър, който се пази от продавача или лицето, което отдава кучето, и при поискване трябва да е на разположение на полицейските и административните власти, отговарящи за прилагането на настоящия член.

Член 211-18. Разпоредбите на членове от 211-13 до 211-17, и от 215-1 до 215-3 не се прилагат за службите и звената на националната полиция, армията, жандармерията, митниците и обществените охранителни служби, които ползват кучета.

Член 211-19.
В заповеди на Държавния съвет са определени начините за приложение на Членове от 211-11 до 211-17 и от 215-1 до 215-3.

Член 211-20.
Когато скитащи кучета без пазач, или чийто пазач отказва да се признае за такъв, бъдат забелязани да преминават по терени, принадлежащи на други лица, по пространства или прилежащи пространства към пътища, канали, пътеки или по общински терени, собственикът на терена или негов представител имат правото да ги отведат или да ги оставят да бъдат отведени незабавно на място (пункт), определено от общинските власти.
Кметът, ако познава собственика отговорен за вредата, му връчва известие. В противен случай се пристъпва към продажба на животните съобразно разпоредбите на Член 211-1.

Член 211-21.
Собствениците, наемателите, стопаните, или изполичарите могат да хванат чрез служител на обществените сили, в имотите, които ползват, животните от вида диви, които са опитомени или се държат затворени, избягали от своя пазач или който ги е оставил да скитат. Хванатите животни се отвеждат на място (пункт), определено от кмета. Там се задържат, при необходимост, за сметка на собственика или пазача.
При изтичане на срока от осем денонощия на определеното място (пункт), ако животното не е поискано от своя собственик от кмета на общината, където кучето е било хванато, то се счита за изоставено и кметът може да пристъпи, след консултация с ветеринар, към евтаназия.

Член 211-22.
Кметовете взимат всички съответни мерки за предотвратяване на скитането на кучета и котки. Те могат да наредят тези животни да бъдат водени с повод, а на кучетата да се поставят намордници. Те издават предписание скитащите кучета и котки и всички такива, хванати на територията на общината, да се отвеждат в приют, където да се задържат в сроковете, фиксирани с Членове 211-25 и 211-26.
Собствениците, наемателите, стопаните, или изполичарите могат да хванат чрез служител на обществените сили, в имотите, които ползват, кучетата и котките, които са оставени да се скитат от техните собственици. Уловените животни се отвеждат в приют.
Със заповед Държавният съвет определя начините за приложение на настоящия член.

Член 211-23.  Счита се за скитащо всяко куче което, с изключение на ловно действие или като пазач на стадо, вече не е под ефективния надзор на своя стопанин, намира се извън обсега на неговия глас или на всякакъв звуков инструмент, позволяващ неговото повикване, или което се е отдалечило от своя собственик или лице, което отговаря за него, на разстояние над 100 метра. Всяко изоставено куче, оставено на собствения си инстинкт, се счита за скитащо.
Счита се за скитащо всяко неидентифицирано куче, намерено на повече от 200 метра от селищата или всяка котка, намерена на повече от 1000 метра от дома на своя стопанин и което/която не е под прекия му надзор, както и всяка котка, която собственикът не е разпознал и която е хваната на обществен път или в имота на друго лице.

Член 211-24.
Всяка община трябва да разполага или с общински приют, подходящ за даване на подслон на кучета и котки, които са скитащи или за които е установено че са скитащи до изтичане на сроковете, фиксирани в Членове 211-25 и 211-26, или с услугите на приют на територията на друга община, по договор с тази община.
Всеки приют трябва да бъде с капацитет, пригоден за нуждите на всяка от общините, за които осигурява подслон на животни в приложение на този кодекс. Капацитетът на всеки приют се установява със заповед на кмета на общината, където той е изграден.
Контролът в приюта на заразните болести от списъка в Чл. 221-1 се осигурява от щатен ветеринар със здравен мандат, определен в Чл. 221-11, формулиран от ръководителя на приюта. Заплащането за този здравен контрол е предвидено в съответствие с разпоредбите на алинея трета на Чл. 221-11.
Животните могат да бъдат възстановени (върнати) на собственика им едва след заплащането на разноските за приюта. Ако тази сума не бъде платена, собственикът подлежи на наказателна глоба, чийто размер е определен със заповед (указ, постановление).

Член 211-25. 

І. След като кучетата и котките, подслонени в приюта, бъдат идентифицирани съгласно Чл. 214-5 или по данните от нашийника, където са написани името и адреса на собственика, управителят на приюта издирва в най-кратки срокове собственика на животното. В департаментите, официално обявени за заразени с бяс, само ваксинираните против бяс животни могат да бъдат върнати на собствениците им.
При изтичане на срок от осем денонощия, ако животното не е било потърсено от собственика му, то се счита за изоставено и остава собственост на приюта, чийто управител се разпорежда с него съгласно формулираните по-нататък условия.

ІІ. В департаментите, свободни от бяс, управителят на приюта може да задържи животните според капацитета на приюта. След консултация с ветеринар, управителят на приюта може да дари животното на фондации или асоциации за закрила на животните, които разполагат със собствен приют, които от своя страна са упълномощени да предлагат животните за осиновяване от нов собственик. Това може да стане единствено ако приемникът поеме разходите, свързани с ветеринарния надзор на животното; начините и сроковете за това са определени от министъра на земеделието.
След изтичане на срока за закрила, в случай че ветеринарят счете за необходимо, се пристъпва към евтаназия на животното.

ІІІ. В департаментите (окръзите), официално обявени за засегнати от бяс, се пристъпва към евтаназия на животните, които не са върнати на собственика им, след изтичане на срока на закрила.

Член 211-26.

І. В департаментите свободни от бяс, тъй като кучетата и котките, приети в приют, не са идентифицирани, кучетата се държат за срок от осем работни денонощия. Животното може да бъде върнато на собственика едва след като бъде идентифицирано в съответствие с Чл. 214-5. Разноските по идентифицирането са за сметка на собственика.
Ако, при изтичане на този срок, животното не е потърсено от своя собственик, то се счита за изоставено и остава собственост на управителя на приюта, който може да се разпореди с него съгласно същите условия като тези, споменати в Чл. 211-25.

ІІ. В департаментите официално обявени за засегнати от бяс, се пристъпва към евтаназия на неидентифицираните кучета и котки, приети в приют.

Член 211-27.   Кметът може, с решение, по своя инициатива или по искане на някоя асоциация за закрила на животни, да нареди да бъдат уловени неидентифицираните котки, без собственик или без пазач, които живеят на групи на обществени места в общината, след което да нареди да бъдат стерилизирани и идентифицирани в съответствие с Чл. 214-5, преди да ги остави на същите места. Тази идентификация трябва да се извърши на името на общината или на споменатата асоциация.
Управлението, санитарните последствия и условията за закрила по смисъла на Чл. 211-11 на тези популации са под отговорността на представител на общината и на асоциацията за закрила на животни, спомената в предходната алинея.
Тези разпоредби се прилагат само в департаментите, свободни от бяс. Освен това, без да влиза в ущърб на Членове от 223- 9 до 223-16, в департаментите официално обявени за засегнати от бяс, изключенията трябва да се одобрят от общините, които го изискват, с решение на префекта, след благоприятна консултация с Националния център за ветеринарни и хранителни изследвания съгласно научните критерии, с оглед оценката на риска от бяс.

Член 211-28.
В съответствие с Чл. 2512-13 на Общия кодекс на териториалните общности, правата възложени на кмета в приложение на Членове 211-11, 211-14, 211-21, 211-22 и 211-27, в Париж се упражняват от полицейския префект, а формалностите преди да се изпълнят от кмета, трябва да се изпълнят от полицейското управление.
В съответствие с Чл. 2512-13 на Общия кодекс на териториалните общности, правата възложени на кмета в приложение на Членове 211-11, 211-14, 211-21, 211-22 и 211-27, в Париж се упражняват от полицейския префект, а формалностите преди да се изпълнят от кмета, трябва да се изпълнят от полицейското управление.

Раздел 3. Предпазни мерки по отношение на домашните животни или дивите животни, които са опитомени или в клетки

Член 211-29. Предпазните мерки по отношение на домашните животни или дивите животни, които са опитомени или в клетки, са определени в Чл. 99-1 на Наказателния кодекс, а именно:         “Чл. 99-1. В случай че по време на съдебна процедура или на провеждане на контролните мерки, споменати в Чл. 914-23, се пристъпи към сезиране или отнемане, на каквото и да е основание, на едно или множество живи животни, прокурорът на Републиката към върховния съд по местонарушението, или, от момента на сезирането - следователят, може да постави животното в приют, предвиден за тази цел, и който е предназначен да се ползва дотогава, докато то е със статут на нарушение.
Ако условията на поставяне в приюта застрашават опасните животни или тяхното здраве, следователят, който е сезиран, или председателят на върховния съд или прокурорът, упълномощен от него, може, с мотивирана заповед на основание на разпоредбите на прокурора на Републиката и след консултация с ветеринар, да нареди те да бъдат преотстъпени срещу заплащане или поверени на трета страна или да се пристъпи към евтаназия.
За тази заповед се информира собственика, ако такъв е установен, който може да се обърне или към първия председател на ресорния апелативен съд, или към магистрат от този съд, назначен от него, или, тъй като се отнася за заповед на следователя, до следственото управление при условията, предвидени в пета и шеста алинея на Член 99.
Резултатът от продажбата на животното се съхранява за срок от пет години. Когато съдебната инстанция, която е мотивирала задържането, се произнесе за приключване на делото или за освобождаване, резултатът от продажбата се възстановява на лицето, което е било собственик на животното в момента на задържането, ако същото лице го изисква. В случай че животното е било поверено на трета страна, собственикът му може да се отнесе до магистрат назначен по втора алинея с молба за реституция на животното.
Разходите, свързани с оставането на животното в приюта, са за сметка на собственика, освен в случай на обратно решение на назначения по алинея втора магистрат, направено с молба за освобождаване, или на съд, който се произнася по същество. Това решение за освобождаване може да бъде взето и в случай на приключване на делото или на освобождаване.”

Глава ІІ. Движение на жиовтни

Раздел І. Гълъбарници - отглеждане на гълъби от цивилни лица

Член 212-1. По време на затваряне на гълъбарниците, собствениците и стопаните могат да убият и да си присвоят гълъбите, намерени на подовете им, независимо от вредите-интересите и наказанията, наложени от полицията на собствениците на гълъбите.
По всяко друго време, собствениците и стопаните могат да упражняват, в случай че намерят гълъби по подовете на гълъбарниците си, правата, формулирани в алинея първа на Член 211-5.

Член 212-2. Префектите, след консултация с общинските съветници, определят всяка година, за целия департамент или поотделно за всяка община, ако има такава, срока за отваряне или затваряне на гълъбарници.
Гълъбарниците за пощенски гълъби остават отворени през периода на годишното затваряне на гълъбарниците.

Член 212-3. Всяко лице, което притежава пощенски гълъби в гълъбарник, което търгува с пощенски гълъби или което приема постоянно или временно пощенски гълъби, трябва да членува в гълъбарска асоциация.

Член 212-4. Гълъбарските асоциации са асоциации, които са създадени и декларирани в съответствие с разпоредбите на закона от 1 юли 1901 г. относно споразумението за асоцииране и, ако седалището им се намира в департаментите на Ба-Рен, О-Рен и Мозел, в съответствие с Членове от 21 до 79 от Местния граждански кодекс.
Асоциациите приемат статут, съобразен с разпоредбите, дефинирани в Постановление на Държавния съвет, относно притежаването на гълъбарници, регистрирането и преброяването на пощенски гълъби, както и за условията, по които трябва да се процедира при тяхното пускане.
Те задължително са членове на национална федерация, която организира общите условия за тяхната дейност и контролира спазването от тяхна страна на предписаните регулационни разпоредби. Статутът на тази федерация се одобрява с постановление на Държавния съвет.

Член 212-5.
Окончателният или временен внос или износ и транзитът на пощенски гълъби са свободни, без да се влиза в противоречие с изпълнението на евентуално изискваните митническите разпоредби.
Обаче в случай на по-сериозни обстоятелства, засягащи обществения ред, правителството може да забрани с постановление, за период от три месеца, който може да бъде подновен, пренасяне по произход или по местоназначение в Страна членка на Общността, вноса, износа, както и всяко движение на територията на Франция на пощенски гълъби.

Раздел ІІ. Движение и преместване

Няма законодателни разпоредби

Глава ІІІ, Раздел 1, и т.н., и Глава ІV

В този пакет няма страници за тези текстове

Глава V. Наказателни разпоредби

Член 215-1. Наказва се с три месеца затвор и глоба от 25 000 франка задържането на куче, описано в първа или втора категория, споменати в Член 211-12, в нарушение на забраната, присъдена с Член 211-13.

Член 215-2.
Придобиването, по безплатен или платен начин, освен в случаите, предвидени в алинея трета на Член 211-11 или алинея трета на Член 211-29, вносът и въвеждането на територията на столицата, в отвъдморските департаменти и в колективната територия на Сен-Пиер-е-Миклон на кучета от първа категория, спомената в Член 211-12, се наказва с шест месеца затвор и глоба от 100 000 франка.
Задържането на куче от първата категория, без да се пристъпи към стерилизация, се наказва с мерките, предвидени в алинея първа.
Следните допълнителни мерки могат да бъдат взети по отношение на физическите лица:
1. конфискуване на въпросното/въпросните куче(та), при условията предвидени в Член 131-21 от наказателния кодекс;
2. забрана, за срок от най-много 3 месеца, да се упражнява професионална или обществена дейност от момента, в който възможностите, които осигурява тази дейност, са били умишлено използвани за подготовка или извършване на нарушение при условията, предвидени в Член 131-29 от същия кодекс.

Член 215-3. Дресирането или даването на дресировка на хапещи кучета, или използването им, с изключение на дейностите, споменати в алинея първа на Член 211-17, се наказва с шест месеца затвор и глоба от 50 000 франка и с допълнителна мярка конфискуване на въпросното /въпросните куче(та).
Упражняването, от физическо лице, на дресировъчна дейност на хапещи кучета, без да е притежател на сертификат за способност, споменат в Член 211-17, се наказва с шест месеца затвор и глоба от 50 000 франка с допълнителна мярка конфискуване на въпросното /въпросните куче(та), както и на предметите или материала, предназначени за дресировката.
Продажбата или преотстъпването на предмети или материал, предназначени за дресировка на хапещи кучета, на лице, което не е притежател на сертификат за способност, споменат в Член 211-17, се наказва с шест месеца затвор и глоба от 50 000 франка. Следва също така допълнителна мярка конфискуване на предметите или материала, предложени при продажбата.

Член 215-4. Процедурата на наказателна глоба, фигурираща в Членове от 529 до 529-2 и от 530 до 530-3 от кодекса за наказателна процедура се прилага в случай на нарушаване на разпоредбите на Членове 211-14 и 211-16.

Член 215-5. Забранено е да се оставят да скитат кучета и котки.
Членове от 529 до 529-2 и от 530 до 530-3 от кодекса за наказателна процедура се прилагат за нарушения по материята за скитане, наказвана по настоящия кодекс или по наказателния кодекс.
С Постановление на Държавния съвет се определя размерът на изчислените наказателни глоби и се определят начините на прилагане на настоящия член.

Член 215-6. По-долу е цитиран Член 521-1 от наказателния кодекс:

“Упражняването, публично или не, на лошо отношение или извършването на деяние на жестокост срещу домашно животно, опитомено животно или животно в клетка, се наказва със затвор от две години и глоба от 200 000 франка.
Като допълнителна наказателна мярка, съдът може да забрани окончателно или не, задържането на животно.
Разпоредбите на настоящия Член не се прилагат за състезания с бикове, тъй като не може да бъде призована на съд една местна постоянна традиция. Те не се прилагат и за борби с петли в селища, където има установена местна постоянна традиция.
Наказва се с наказанията, предвидени в алинея първа, създаването на нов галодром (площадка за състезания с петли).
Наказва се със същите наказания и изоставянето на домашно животно, опитомено животно или животно в клетка, с изключение на животни, предназначени за презареждане.”

Член 215-7. По-долу е цитиран Член 521-2 от наказателния кодекс:

“Практикуването на научни или експериментални опити или изследвания върху животни, без да са спазени принципите, определени с Постановление на Държавния съвет, се наказва с наказанията, предвидени в Член 521-1.

Член 215-8. Наказва се с глоба от 25 000 франка:
1. неспазване на разпоредбите на Член 212-3 или забраните въведени при прилагането на алинея втора на Член 212-5;
2. умишлено улавяне или унищожаване или опит за улавяне или унищожаване на пощенски гълъби без да сте собственик;

В случай на нарушение на забраните, предвидени в алинея втора на Член 212-5, съдът може да нареди затваряне на гълъбарници или прекратяване на търговия и конфискуване на пощенските гълъби с помощта на военните власти.

Член 215-9.
Когато служителите, споменати в Членове 214-19 и 214-20, констатират неспазване на разпоредбите на Член 214-6 и на правилата за неговото прилагане, на здравната полиция по заразните заболявания, на правилата, свързани с размяната в рамките на Общността или на вноса и износа на живи животни, както и на правилата за упражняване на фармация, на ветеринарна хирургия или ветеринарна медицина, префектът принуждава заинтересованото лице да спази своите задължения в срок, който той определя и го приканва да представи своите наблюдения в същия срок. Той може и да прекрати или оттегли временно или окончателно сертификатът за правоспособност.
Ако след изтичането на този срок няма подчинение на тази изрична заповед, префектът може да нареди спирането на разглежданата дейност, докато стопанинът не се съобрази с тази изрична заповед.
През времето на прекратяването на дейността, заинтересованото лице е длъжно да осигури поддържането на животните, които гледа.
Начините на приложение на настоящия Член са формулирани с Постановление на Държавния съвет.

Член 215-10.
Наказва се с глоба 50 000 франка:

1. всяко лице, управляващо приют или място за престой на животни или упражняващо една от дейностите, споменати в Член 214-6, ако не зачита задължението, обявено при прилагането на Член 215-9, и което:
(1) не е подало декларацията, предвидена в ІV на Член 214-6;
(2) не разполага с инсталации, в съответствие със здравните правила и защитата на животни за животните, или не ги използва;
(3) не е титуляр на сертификат за правоспособност, или не гарантира, че най-малко едно лице, което е в контакт с животните, на мястото, където се упражняват дейностите, е титуляр на сертификат за правоспособност;

2. всеки притежател на повече от девет кучета, лишени от права, които са визирани в V на Член 214-6, което не разполага с инсталации за тези животни в съответствие със здравните правила и защитата на животни, освен незачитането на задължението, обявено при прилагането на Член 215-9.
Физическите лица, обвинени в едно от нарушенията, предвидени в настоящия Член, търпят и допълнителното наказание за афиширане и разпространение на решението, произнесено при условията, предвидени с Член 131-35 от наказателния кодекс.
Юридическите лица могат да носят наказателна отговорност при условията, предвидени в Член 121-2 от наказателния кодекс, за нарушенията, предвидени в настоящия Член.
Наказанията, налагани на юридическите лица, са:
1. глоба, произтичаща от начините, предвидени в Член 131-38 от наказателния кодекс;
2. фиширане и разпространение, уредени при условията, предвидени в Член 131-35 от наказателния кодекс.

Член 215-11.
Наказва се с шест месеца затвор и глоба от 50 000 франка всяко лице, използващо заведение за продажба, тоалет, транзит, охрана, обучение, дресировка или представяне пред публика на животни компаньони, място за престой, приют или отглеждане, за упражняване или оставяне да се упражнява без необходимост за това, на лошо отношение към животни, оставени под негов надзор. Използването води също до допълнително наказание, предвидено в т.11 от Член 131-6 на наказателния кодекс.
Юридическите лица могат да носят наказателна отговорност при условията, предвидени в Член 121-2 от наказателния кодекс, за нарушенията, предвидени в настоящия Член.
Наказанията, налагани на юридическите лица, са:
1. глоба, произтичаща от начините, предвидени в Член 131-38 от наказателния кодекс;
2. наказание, предвидено в алинея 4 на Член 131-39 на наказателния кодекс.

Член 215-12. Процедурата на наказателна глоба, формулирана в Членове от 529 до 529-2 и 530 до 530-3 от кодекса за наказателните процедури, се прилага в случай на нарушение на разпоредбите на Членове от 214-3 до 214-11 и от 215-9 до 215-12.

Член 215-13. Наказва се с наказание от шест месеца затвор и глоба от 50 000 франка транспортирането на животни без да се придобие агремана, предвиден в глава І на Член 214-12. От юридическите лица може да се търси наказателна отговорност при условията, предвидени в Член 121-2 от наказателния кодекс за нарушението, предвидено в Член 214-12. Наказанието, понесено от юридическите лица, е глоба по начините, предвидени в Член 131-38 от наказателния кодекс.
         
Член 215-14. Наказва се с наказание от шест месеца затвор и глоба от 50 000 франка възпрепятстването на функции на правоспособни служители по силата на Членове 214-19 и 214-20. 

© 2003-2018  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3