Есе на тема "Какво разбирам аз под защита на животните?"

Пламен Гогов - Умиращият звяр

Не се бойте от мен, останете…
Аз след миг ще затворя очи
Чувствам как от далечни полета
Е пристигнал- незрим- и мълчи
Тук до моето тяло приседнал
Неизцапан с кръвта ми- сънят
Глъхне вашата песен победна
И стопява се целия свят

-    Вижте, вижте, това са сълзи
Значи жив си, щом плачеш? Умри!

…Водопад, който пълни море:
    Аз съм целият болка и няма
    Вече кой да ме спре

    Аз съм целият рана
                              Голяма
    И от нея светът ще умре…

Колко черна е тази клисура
Жив сред кости съм сякаш
Пистолет във кобура:
-    Значи искаше да ни избягаш?
Този път паднах аз
                              Умъртвен
От предателски пламък
Впивам нокти в скалата под мен
И гласът ми превръща се
                              в камък

Аз умирам Денят е ранен…Светът е ранен!
Умирам…ранен…ден…светът
                              си отива със мен

…Бях звяр, а ти беше човек
    И сега от убийство си тежък
    Аз- безжизнен и лек

    Твойте спътници ще ме нарежат:
    Както хищник разкъсва човек

                     …

Отвисоко:
                скали
                          дефиле

Трима души край труп на животно

Коленичил
                   един го дере

Слънцето ги поглежда
                                Самотно:

Скоро всичко след вас ще умре.

Боряна Вълчева "Какво разбирам аз под защита на животните?"

Защитата на животните  - това е една от най - трудните дейности на човека. Защита - това е да предпазиш от унищожаване всички живи твари - от мравката та чак до слона , от най - нисшите до най - висшите живи организми. Защо трябва да ги защитаваме ? Ако започне да избиваме всички животни, един ден на планетата ще останем само ние, хората. И какво ? Ще започнем да се унищожаваме сами, мислим се за най- умните и висши същества на  планетата. Но това съвсем не е така. Всяка жива твар  действа според нуждите си.

Колко нелепо и жалко е да се твърди , че животните са лишени от познание и чувство същества, които постъпват винаги по един и същ начин. Според хората, животните  не чувстват нищо. Това въобще не  е така. Ако беше така, щеше ли ловджийското куче да разбира заповедите на господаря си ? А може би и канарчето нямаше да може да интерпретира всяка мелодия, която  чуе ? Те, всички четириноги са същества, които могат да се сравнят с хората. За едни това е  реалност, за други -измислица, но животните са най - близкият родственик на човека. Нека не забравяме теорията , че човекът е произлязъл от маймуната. А какво е тя ? Животно , прародител на човека. Затова трябва да ги приемаме като наши приятели и да ги защитаваме. Защото има хора, които убиват животни за удоволствие. Според мен, това е престъпление, защото така намаляват животните и е възможно цели видове да  изчезнат. Но има и хора, които като убиват животни, за да се прехранват.

Във връзка с това аз мисля, че издаването на подходяща литература за това кои са застрашените видове в отделните страни, кога е забранен ловът  на дивеч, увеличаването на броя на резерватите би допринесло за повишаване на нашата информация и промяна в отношението ни към животните. Тази информация трябва да е достъпна за всички. Ние трябва да помним, че имаме  полза от животните и  трябва да ги пазим, да се грижим за тях. Защото, ако избием всички червеи и къртици, кой ще прокарва “тунели” под земята, кой ще я обогатява с кислород и вода ?  Не трябва да убиваме нашите приятели - животните, защото те са наши помощници. Трябва да правим всичко възможно, за да продължат своето съществуване. Да се погрижим през зимните месеци горските животни да имат храна в хранилките, за да оцелеят. Да не ги убиваме безразборно, ако е възможно да предотвратим тяхното експлоатиране в лабораториите като “опитни мишки”. Защото почти всеки нов козметичен продукт се тества първо върху животни.   За да опазим животните, трябва да пазим и естествената среда , в която те живеят. Понякога постъпваме егоистично, като затваряме животните в клетки в зоопарка или ги дресираме в цирка.  Мисля, че това - да се направят повече резервати, в които животните да живеят необезпокоявани от никого, е идея, която може да се приветства.. А за хората -  любители на ловния спорт, - да се направят ловни стопанства, където да могат да отстрелват животни.

А да опазим животните, трябва да се забрани производството на палта, поли, чанти, ботуши и други продукти, направени от естествени кожи. За да ги има нашите четириноги приятели, трябва да  ги опазим  и да се грижим за тях.   Трябва да правим всичко възможно да ги пазим и защитаваме от нас самите. Ако успеем да опазим животните,ще съхраним екологичното равновесие и хармонията в природата.

Даниела Добрева “Какво разбирам под защита на животнитe?"

В известните ни части на Вселената няма нищо наподобяващо биосферата на нашата Планета. С развитието на човешката цивилизация през последните десетилетия щетите нанесени на природата придобиват все по големи размери. Всички “етажи” на Биосферата сега са уязвими на антропогенно влияние. Влошеното състояние на въздуха,водите и почвата  неминуемо оказва влияние и върху животинския свят. Така в океана се намират 6 кг.пластмаса за всеки килограм естествено срещащ се организъм.

Днес видовете животни все по трудно могат да намерят подходящи местообитания. Запазването на отделни природни територии започнало още от антични времена,продължило в средновековието най-вече за да се запазят ловните животни и през средата на 19 век получило по масови форми. България е започнала да гради своята система от защитени територии преди около 70 год. Днес тази система включва около 1500 такива места (с 35 поддържани резервата и 473 защитени животни-към 31.12.2000г.), която съставлява общо 4,6% от територията на страната. В световен мащаб защитените територии са 5 % от земната повърхност. България е втората страна на континента по биологично разнообразие след Испания. Тя е забележителна и с големия брой застрашени и редки видове(13 вида влечуги,100 вида птици и 19 вида бозайници, сред които пъстрият пор, афалата, морския тюлен монах, муткурът, кафявата мечка, вълкът, видрата). България има също така и стратегическо положение в Европа по отношение прелетните пътища на птиците. При положение, че птиците са едни от най-добрите индикатори за общото състояние  на средата и, че ние хората живеем в същата среда става ясно, че проблемът ни е общ, че заплахата за птиците днес е заплаха за нас утре.

Като най-висш етап от развитието на организмовата пирамида човек е длъжен да не пречи на останалите природни видове чрез своята дейност. Вече всеки 8-ми вид птици на Земята е застрашен от изчезване като само преди 5 г. такова е било състоянието на всеки 10 вид.Причина за изчезването на царският орел е отсичането на дърветата, върху които те гнездят и прякото преследване от недобросъвестни ловци-бракониери. Пресъхването на водните площи за превръщането им в обработваеми земи е отнема естествената среда на водолюбивите птици. Употребата на отровни примамки за вълците е оказало влияние върху числеността на лешоядите (сега в България има едва около 20 гнездящи двойки). За да остане като музеен експонат в Гърция е отстреляна последната женска представителка на брадатия лешояд, която е и символ на българската природозащита. Поради изсичането на тропическите гори хиляди видове изчезват всяка година. От всички видове съществуващи някога около 99% са изчезнали и никога няма да могат да се възстановят.

Забързани в ежедневието си и решаването на личните си проблеми хората често забравят за обкръжаващата ни природна среда и другите животински видове. Информирането на обществото чрез средствата за масова информация и акцентирането върху твърде значимите проблеми трябва да се увеличи, защото всеки човек, независимо от професията си и социалната си принадлежност трябва да осъзнае, че неговата помощ може да бъде решаваща за спасяването на световно застрашени видове, че всеки един от нас е много важен елемент в общата верига от действия,свързани с защитата на животните. Теми за животни трябва да присъстват в по-вече телевизионни предавания,за да влизат в масовото съзнание. Прожектирането на по-вече документални филми за животните и състоянието на отделните популации също ще доведе до ограничаване на заплахите към изчезващите видове. Изнасянето на лекции и семинари в училищата и запознаването на младежта с проблемите на животните ще провокират у тях желание и стремеж към промяна в отношението им към околният свят. Въвеждането в учебната програма на предмет, свързан със защитата на животните значително ще подобри състоянието, понеже младежите ще израстват с ясна представа към състоянието на животинския свят, а заедно с това у тях ще се породи и затвърди стремежът към запазване на природните ресурси. В районите,където се срещат застрашени видове, трябва да се осъществяват информационни кампании сред местното население. Вместо да се погребват, труповете на умрелите животни могат да се изхвърлят в специално създадени площадки и по този начин те ще осигурят прехраната на лешоядите. Заедно с това, унищожавайки труповете на умрелите животни те ще предотвратят разпространението на зарази. Повторното въвеждане в природата на изчезващи и застрашени видове и създаването на условия за тяхното размножаване, хранене и почивка ще осигури по-голям потенциал от съответният животински вид. Регулиране на търговията с екземпляри от застрашени видове от дивата природа трябва да се задълбочи. Трябва да се засили и контрола върху изпълнението и ефекта от съществуващите разпоредби и закони, както и митническия надзор. Осъществяването на научни изследвания, също е от значение за опазването на животинското царство. Стриктното спазване на законите за ловуването, контролът върху спазването на правилника за защита и хуманно отношение към животните, строгите мерки към лицата нарушили”покоя”им значително ще подобрят състоянието на животинският свят. За да се “създаде “добра защита на животните се изисква добро познаване на техните физиологични особености. В промишленото животновъдство трябва да се осигурят максимално оптимални условия за отглеждане и експлоатация на животните. Ежегодното прилагане на задължителните ваксинации и индивидуалната отговорност на всеки човек също е елемент от цялостната защита на животните.

Разнообразието на животинският свят не е продукт на човешкият прогрес, а на еволюцията и опазването му е морална отговорност на всеки от нас. За опазването на природният облик се изисква широко и  трайно международно сътрудничество, поради глобалният и общочовешкият характер на проблема.

Всички видове изграждат общия облик на планетата и изчезването на някои от тях неминуемо би довело до глобални нарушения, които ще окажат влияние върху човечеството т.е.образува се един затворен кръг, в който причина и разрешение на проблема остава единствено човека.

Владислав Златинов "Какво разбирам аз под защита на животните?"

Да защитаваш нещо означава да го пазиш, да oтстояваш неговото право за съществуване. Но защо трябва да  защитаваме животните и от кого?

Дивата природа определено има нужда от закрила, и то за съжаление закрила от самите нас. Факт е, че ужасно много животински видове са застрашени от изчезване, а много от тях вече ги няма. И затова сме виновни само ние хората, безогледно разполагащи се в природата със своите завоевателски стремежи за все по-голямо жизнено пространство.

Безспорено е , че човекът се е утвърдил като най-силният и проспериращ биологичен вид на планетата. Направо невероятен е темпът на развитие на човешката цивилизация- в началото ни отне хиляди години , за да овладеем огъня, а сега в двадесет и първи век революционни технически открития и иновации остаряват само за няколко години. Вече почти няма невъзможни неща за хората – успяхме да напуснем границите на собствената си планета и  започнахме да покоряваме Космоса.  
 За съжаление нашата сила ни опиянява и ни кара да се самозабравим. Смятаме ,че ние сме най- важни, че планетата която наричаме свой дом ни принадлежи изцяло и можем безогледно да се разполагаме с нея. Можем да рушим, да унищожаваме , да преексплоатираме без да ни е грижа за последствията.

А последствията говорят сами за себе си :

Всеки ден от лицето на Земята изчезват около сто биологични вида, близо четиресет хиляди на година.

Повече от хиляда са бозайниците и птиците, които са непосредствено застрашени от изчезване. Сред тях са Гигантската панда- хиляда оцелели индивида, Явански носорог- по-малко от шейсет оцелели, Арабски орикс- около петстотин индивида, Тюлен монах- не повече от шестотин .

Еволюционно най- близкото до човека животно- орангутанът, все още е избиван от бракониери, тъй като в ориенталската кухня месото му се цени като деликатес. Оцелелите в природата са няколко хиляди.

Четири от петте вида носорози, са близо до изчезването.

Наша отговорност са и хилядите бездомни кучета и котки , които са осъдени да живеят на улицата.

В някои страни все още се практикуват различни “игри”, в основата, на които стои жестоко отношение към диви или домашни животни.

Много от технологиите за отглеждането на продуктивни животни, включват методи, които могат да се квалифицират като нехуманни.

За всички тези факти не можем да обвиняваме просто държавни институции и правителства. Да защитим най- ценното на планетата – живите същества не е въпрос на държавна политика, а е въпрос на лична позиция на всеки един от нас. Искаме или не , всички ние сме отговорни.

За съжаление  голяма част от човечеството нехае за проблемите на живта природа и не се замисля , че изчезването на един биологичен вид е всичко друго само не и обратимо събитие. Все още , водени от твърде егоистични интереси за икономическа изгода и благополучие, хорат гледат на животните предимно като източник на ресурси. Но тези ресурси не са безкрайни и за да запазим баланса на планетата не може само да взимаме , трябва и да даваме от себе си. Трябва да даваме грижа , закрила и още нещо с което сме особено горди и смятаме , че е уникално при нас- любов.

Смятам, че най- добрата защита , която можем да предложим на животните  е просто да ги обичаме. Но да ги обичаме означава да им позволим да живеят  по техните естествени  закони. Дължим им го , защото твърде дълго сме ги експлоатирали, затваряли в клетки, убивали за спорт и удоволствие, унищожавали сме техните местообитания и сме експериментирали върху тях.

Факт е , че пет милиона квадратни километра или около три процента от територията на Земята, са обявени  за защитени територии под формата на национални паркове и резервати. Непрекъснато расте броя на природозащитните организации в света, действат голям брой програми за запазване на видовото биоразнообразие, вече все повече се държи на хуманното отношение към животните. Това ме прави оптимист и смятам ,че скоро все повече хора ще осъзнават необходимостта да се защитават правата на животните. Защото ние не сме създадени, за да бъдем единствени на света. Искаме или не ние сме част от природата, само че докато тя може да съществува без нас, ние не можем без нея. Затова  трябва да променим мисленето си. Трябва да осъзнаем какво става около нас и да поемем отговорността си. Иначе ще се събудим един ден и ще се окаже ,че сме останали сами...Тогава ще е късно.

Анелия Недялкова "Какво разбирам аз под закрила на животните?"

-    Добре, че сивата панелка е само част от декора.
-    Моят декор е допълнен и аз съм щастлива...!!!
-    Уютна обстановка...!!!
-    Черно, ароматно и горещо кафе...!!!

 В онзи ранен следобед, сякаш декорът оживя. Героите също, а в съзнанието ми се “загнезди”, уж един неангажиращ разговор...!!!
“Няма ли кой да ги изтрепи тези гадни помияри! Няма ли кмет този град? Докога ще ме посрещат от работа вечер, бесни са тези животни! Кастрирани били, а тези “по-хубавите дето ги хранят”, гладни били, те са за убиване..! Правила за защита и хуманното отношение  към животните има.....нали трябваше да бъдат изтребени псетата от улицата? Какво чакат -  “Покана ли?”. Кастрационен център им направиха, а ние..? Къде е  Закона за защита на животните?”

Един монолог...., Но по-страшното, е че  още цяла “кофа с помия” се наложи да поема  върху плещите си.

Агресията днес сред нас е в резултат на обкръжаващата ни среда...!  Не може бездомните кучета да са ежедневния ни  страх, докато отиваме на работа, докато детето ни се прибера от училище! Реалността у нас е отчайваща, но чудовищното издевателстване над кучета не трябва да продължава. Това е грозен социален факт. А днес по този начин се справяме с проблема, утре така ще  възпитаваме, така ще се борим, а може би така и  ще градим?

Мястото на нашите бездомни животни е в достатъчно големи открити и закрити зони, които да позволят да се равивавт в естествени условия. В зоологическите градини у нас, трябва да се установят минимални изисквания към отглеждането на дивите животни, които имат социални  нужди  и естествена потребност  да се движат. В противен случай  и при липсата на  средства у нас те ще се превърнат в места на тихо престъпление.

Ние трябва да ги защитаваме, а не да ги убиваме!
Ние трябва да настояваме да се приеме Законът за защита на животните!
В страните от Европейският съюз,  се опитват вече да спрат и опитите на козметичната индустрия да  експериментира върху  животните, за  да се установят дали химичните съставки на козметичните продукти представляват опасност за хората.
Нищо от моя монолог не се чу...

Защото, както е казъл Латвийският народ: ”Колкото глави, толкова мнения ”
Декорът пада!
Миг.  
Но се  сещам в този момент за Чудомировите герои от разказа “Убийство”, където баба Гина моли съседът си Дечо да “поудари малко само, колкото страх да вземе и друг път да не посяга” кучето й Шаро, а Дечо, който е  имал “зъб” на  животното използва момента и  жестоко го убива. “Съвест нямаш ли? Сърце нямаш ли?” крещи и ридае след Дечо баба Гина, но нищо освен да “заооплаква тъжно и напевно, като над изгубена рожба” любимото си животн не остава на възрастната жена.
Историческа справка..

Чудомировият разказ е писан през 1939 година...За жалост е  актуален и днес – месец декември 2003 година. 2003 година.
    Лошо...!!!Защото не е декор!
       А кафето е  готово за отпиване! 

Ралица Петкова "Какво разбирам аз от защита на животните?"

-      Дядо, дядо, какво разбираш ти под опазване и защита на животните? А, дядо?
-    Ох, миличката ми, намери и ти кого да питаш… Какво разбирам аз от тези неща…
-    Ама, дядо, нали си стар? Старите хора нали знаят всичко бе, дядо!
-    Ами! Старите хора знаем малко, но поне е от опит, дете.
-    Е, добре де, кажи ми сега за животните от твоя опит, деденце.
-    Че защо от моя, нали ти ме питаш? По-добре да вземем твоя опит.
-    Аз нямам бе, деде, нали съм малка.
-    Не си чак толкова малка и сега ще видиш, че знаеш много за защитата на животните… Ела, седни тук . Така. Спомняш ли си като ходихме в Русия как намерихме едно черно котенце на пристанището?
-    Е, спомням си, ама аз нали го загубих после на другото пристанище…
-    Да, но помниш ли какво каза ти тогава? Как ще го вземеш, за да се грижиш за него, за го защитиш от лошите хора, които може да му сторят нещо понеже е  едно такова малко и беззащитно? И ти искаше да го пазиш и затова го взе със себе си въпреки че беше бълхясало.
-    Ама, деде, аз не го защитих! Нали ти казвам, че го изгубих!
-    Знам това, но ти искаше да го защитиш, като го вземеш със себе си и се грижиш за него. Явно не ти е било писано, щом го загуби.
-    Аз много плаках, дядо, за това коте – това помниш ли го?
-    Помня, естествено, нали с баба ти се видяхме в чудо с какво да те залъжем само и само да не мислиш за това коте…
-    А, деде, помниш ли, че аз имах тука коте след това – нали баба ми донесе едно?
-    Помня и тъкмо за него исках да те питам нещо.
-    Какво?
-    Ти това коте много го тормозеше. Само го разнасяше насам-натам, дърпаше му опашката, мачкаше го и какво ли не.
-    Ама аз от обич бе, деде, така му се радвах.
-    То дали е разбрало, че му се радваш така? Едва ли. За него е било истинско мъчение. Ето, виждаш ли, понякога когато искаме уж да доставим радост на животните, ние ги мъчим и тормозим, за да задоволим собствените си желания. Така ние от защитници на животните, ставаме техни мъчители. Разбираш ли ме?
-    Аха. Значи вече не трябва да се радвам на животните, така ли?
-    Не, нямах това предвид. Просто трябва да имаш предвид дали и на животното ще му е приятна твоята радост и дали чрез нея ти не го тормозиш всъщност. Така ти го защитаваш от себе си.
-    Това не го разбрах.
-    Ами, като се отпуснеш да му се радваш и го дърпаш за опашката, да речем, ти го тормозиш, а това е лошо. Значи, ако въздържаш желанието си да му се радваш по този начин ти  го защитаваш. Разбра ли?
-    Да.
-    Е, това исках да ти кажа за защитата на животните. Аз това разбирам – да ги защитим най-вече от себе си.
-    Добре де, деде, ама кажи ми как?
-    Ами, мисля, че това най-добре би станало, ако възпитаме сами себе си как да се държим към животните и да вземем да ги оставим на мира най-вече.
-    Е, как така на мира бе, деде?
-    Ами, виж сега… Стария ти дядо не разбира много от природозащитни и животнозащитни организации и тем подобни работи, ама все си мисля, че ние от толкова “грижи” омаскаряваме работата, тая де, за защитата на животните. Все пак природата си знае работата, а ние освен да убиваме и тормозим животните, друго май не правим. Да ти кажа, повечето хора, даже и ти, си мислят, че защитават животните, като ги приберат в своя дом. Но как защитаващ едно птиче, като го затвориш в клетка? Или едно куче, като го държиш вързано на каишка или с наморник? Или рибките в един малък аквариум? За мене това са изгъзици.
-    Какво означава “изгъзици”, деде?
-    Ами, едно такова като глупости.
-    Аха.
-    От мене да знаеш, че човекът навсякъде се бърка – и дето му е работа, но най-вече дето ме му е никаква работа. И за животните е така. Така че това има да ти каже твоят дядо за защитата на животните – аз така я разбирам – да спрем да им се бъркаме толкова на животните и животинския живот и да си гледаме нашия – човешкия.
-    Ама, деде, то не може така! Нали ние трябва да се грижим за тях. Ако ги оставим, те ще умрат или ще ги изядат по-големи животни!
-    Е, по времето на динозаврите нас като ни е нямало и не сме били да ги защитаваме, какво? Оправяли са се без нас.
-    Не е вярно! Нали за това са умрели динозаврите бе, дядо!
-    Това кой ти го каза? Учителката в училище ли? Няма такова нещо.
-    Дядо, знаеш ли аз какво мисля?
-    Кажи?
-    Ами, аз мисля, че ние все пак трябва да защитаваме животните – дали от нас самите или от природата, но трябва да се грижим за тях. Не може да ги оставим така сами да се справят.
-    И как по-точно?
-    Ми, нали ако намеря едно животинче само и изоставено, трябва да се погрижа за него – като онова коте на пристанището – за да не му случи нещо лошо.
-    Миличка, понякога хората са по-лошо нещо от природата. Така че е по-добре животните да си останат там – в природата. А и ти това коте как мислиш, защо е било на пристанището, а не сред природата, където му е мястото? Защото майка му го е родила там. А тя какво е правила там? Някой човек я е замъкнал там – в града или дори на пристанището…
-    Е, да ама, дядо, нали то е в заварено положение.
-    Това пък откъде го научи?
-    Мама го използва този израз.
-    Никакво заварено положение не е.
-    Напротив, деде! Ние вече сме сторили лошото и сме се намесили на животните. Сега сме длъжни да им помагаме, защото вече не можем да върнем нещата назад, разбираш ли? Няма как да върнем нещата както са си били. Единствено можем, както ти ми каза, да се държим с тях по-внимателно и да не ги тормозим, като им дърпаме опашките.
-    Ха, ха! Ама и ти се извъди един философ. Може би имаш право.
-    Деде, знаеш ли какво научих от това, което ми каза?
-    Кажи, да чуем.
-    Мисля да си взема друго коте у нас.
-    Ха, ха, ха! Друго коте?
-    Ами, да, да се грижа за него, за да не би друг човек да му стори нещо лошо. И обещавам да не го дърпам за опашката.
-    Ами какво ще каже майка ти?
-    Е, майка ми… Ще измислим нещо. Нали, деденце?

Александра Тодорова "Какво разбирам аз под защита на животните?"

Сънувах сън–необикновен и натрапчиво реален. Видях пустота, чиято огромна паст алчно поглъща всички животински видове - от едри и ловки бозайници  до най-дребните горски обитатели. Те вървяха безропотно, с угаснал поглед, сякаш се чувстваха ненужни и бързаха да се влеят в нищото. “Чакайте” – извиках аз, но тънката нишка на съня се скъса и погледът ми срещна празната стая. Празна, не защото в нея нямаше предмети. Напротив, ние хората умеем да се обграждаме с вещи – вещи за удобство, вещи за красота, но липсваше живинката.

Тогава се запитах кога за последен път съм видяла животно. По канал “Discovеry”? Да, чудесен телевизионен канал, една безкрайна екскурзия до всяко кътче на земното кълбо, където кълне живот. А колко изобретателен и причудлив може да бъде този живот – костюмирани в черно-бели фракове пингвини, мустакати морски лъвове, миниатюрни пъстроцветни колибри, зебри в елегантно строго райе, лукави павиани и какви ли още не създания. Камерата ни прави свидетели на тяхната животинска сага – те се раждат, ловуват, борят се за препитание и оцеляване, грижат се за потомството.

И ето от екрана ни гледа царят на животните – суетен и горд, той се любува на собственото си величие, а в златната му грива се гонят слънчеви зайчета. Отсреща стадо пъргави антилопи се носят грациозно, с балетна стъпка, начело със своя водач – хореограф. Още не са усетили опасността... Господи, не симпатичното малко създание с големи и любопитни очи! Опасявам се, че не ще мога да издържа развръзката и превключвам канала. И така уж сме близо до животните, но не съвсем. Гледаме ги с чужди очи и вярваме, че им помагат организациите за защита на животните.

И отново се питам, кога за последен път съм видяла животно? В зоологическата градина? Когато бях малка се радвах на тези четирикраки приятели, подавах им бонбон, а те ме гледаха добродушно, с благодарност, каквато повечето хора са неспособни да изразят. Сега съм голяма и осъзнавам с горчивина, че клетката е затвор и че всяко живо същество иска да диша въздуха на свободата. Животните не са експонати, за да ги отлъчваме от техния уютен домашен ландшафт и да ги караме да позират, както ни е угодно. Макар че като се замисля, зоологическите градини са едно от най-малките ни престъпления. Горските пожари например обезличават, парче по парче, естествената среда на много популации. Техния дом. Как бихме се почувствали, ако някой изпепели нашия дом – обезумели и отчаяни? Уви, така се чувстват и животните, но пък нали те имат един удобен недостатък – не могат да говорят... Това ни прави по-смели. Някои смелчаци имат “убийствено хоби” – да ловуват. Но не като животните за прехрана, в честна борба със зъби и нокти. Не, ние – върхът на еволюцията, ловуваме за трофеи, за спорта и разбира се с оръжие. Иначе как се стигат бързоногите сърни и как се излиза с голи гърди срещу свирепи хищници? Много по-безопасно е да пращаме патрони по беззащитни живи мишени. Нека обаче не забравяме, че изтребването дори само на един единствен вид, бавно и сигурно предрича гибелта и на останалите членове от даденото съобщество. Подобно на камък, хвърлен в спокойно езеро и  предизвикващ концентрични кръгове с растящ диаметър. Някой ден те могат да обгърнат и “хомо сапиенс”, дори и той да се е окoпирал на отсрещния бряг. Затова да помним, че всеки хвърлен по природата камък, рано или късно се връща при злосторника.

Надявам се да не Ви звуча поучително, просто искам да алармирам своето и Вашето съзнание... Но ето, че се сетих, последния път, когато ходих на село, зърнах лисица. С дълга пухкава опашка и лукаво вирнато носле – като в приказките. Някой ми каза да си намисля едно желание. Е, няма да го казвам, защото няма да се сбъдне. Сещате ли се какво е? Може би да направим нещо повече за защита на животните? Не, те не се нуждаят от нашата защита. Те копнеят за любов. Обичаме ли ги, ние не бихме ги наранили!

И накрая Ви моля, пожелайте си и Вие едно желание. Нека всички сме щастливи, хора и животни, в добрия стар Космос! 

Петромил Кънчев "Какво разбирам аз под защита на животните?"

“Ако звездите биха се появявали в една нощ на хиляда години, как хората биха вярвали, обожавали и пазили за много поколения спомена за божия град”
                                                                                                  ЕМЕРСОН



В една от безбройните слънчеви системи, на една от нейните планети се случило нещо прекрасно – там имало живот. Много били формите на неговото проявление.

Може би всички, които се радвали на факта, че живеят би трябвало да са щастливи и неразривно свързани от общото начало.Но за съжеление не било така.

Сякаш планетата била театрална сцена с безбройни актьори, а пиесата се разигравалa хиляди и хиляди години. Сюжета й бил винаги един и същ – борбата между доброто и злото.Публиката, тези които я гледали очевидно не бързали.Но за участниците, за всеки от тях по един или друг начин живота бил драма.

Хората, главните действуващи лица се отличавали от останалите видове с умението си да развиват и ползват високи технологии и с премерената си жестокост.Стигнало се до там, че се появила книга за изчезващите видове като нещо съвсем обикновено, а това би трябвало да е ужасно, защото видовете, които изчезвали всъщност били унищожавани именно от хората последователно и методично.По някаква неизвестна причина  голяма част от хората нямали сърца и за краткия си живот на земята се ръководели по доста странни критерий.Парадокса бил, че непрекъснато вършели неща, от които биха се ужасили ако се случат на тях самите.

В цялата тази тъжна и весела приказка как да бъдат защитени животните от хората ми е много трудно да кажа.Обичайните предложения са подходящи закони и организации, но докато хората не пораснат, за да разберат, че всички, които са живи могат да се радват и страдат като тях самите ще е много трудно да настъпи истинска промяна.

В момента у нас се полага началото за едно хуманно отношение към животните и аз вярвам, че стъпка по стъпка то ще бъде направено.Тези, които го правят надали ще станат свидетели на това, за което работят доброволно.Но винаги е така при всяко начало.Саможертвата се състои в това, че се правят неща  които в рамките на един човешки живот няма да бъдат завършени.

Важното обаче е, че у нас взаимоотнощенията между хората и животните се променят.Все повече хора  започват да гледат със сърцата си и да разбират, че няма нищо по обединително помежду ни от самия живот и че всички ние сме граждани с равни права на една и съща страна - планетата Земя.

Десислава Петрова - "Какво разбирам аз под защита на животните?" - Първа награда

Да затворим за миг очи и да си представим едно колело,частите на което функционират строго съгласувано.Педалите го задвижват,чрез гумите се движи,а  кормилото го управлява.Да си представим сега,че гумите са спукани или просто ги няма.Веднага си задаваме въпроса:”Как ще се движи то?”Казваме си:”Няма страшно,ще сменя гумите и всичко ще се оправи.”Но гуми просто няма.Колелото вече никога няма да функционира както преди.Ще трябва да го изхвърлим,тъй като е повредено непоправимо.Така е и в природата.

В естествената среда,непроменяна от човека,животинските и растителните видове се намират в равновесие,което не бива да бъде нарушавано,защото може да има непоправими последствия.

Да предположим,че в едно блато щуките разкъсат всички малки рибки. Резултатът ще бъде,че щуките сами се осъждат на смърт и изчезване.Но щуките убиват само по необходимост.Те имат вроден инстинкт и убиват само когато са гладни.

Ако ние хората продължаваме да избиваме животните,да изменяме тяхната среда,да разрушаваме убежищата им ,то неминуемо нашата дейност ще доведе до нарушаване на равновесието на флората и фауната и тогава ние по подобие на щуките ще се осъдим сами на смърт.

Ние хората,като същества на които е бил даден разум,би трябвало винаги да мислим за последствията от една или друга наша постъпка;да подтиснем егоизма си и да помислим как бихме могли да предотвратим бавното загиване на всички екосистеми,включително на планетата ни.

Всеки знае къде се намира Природо-научният музей в София. Изкачвайки се по стълбите към горните етажи в стъклени витрини могат да се видят различни видове живи змии,мишки,хлебарки,гущери……

На  първият етаж са разположени различни  препарирани животни или техни скелети-домашни птици и животни-кокошки,гълъби,котки и диви зверове-вълци, лисици, тигри, а над тях пернати бекаси  и глухари,  ервеноглави  кълвачи,скромни синигери,пищен паун.

На последният етаж прилепени един до друг стоят в строги редици плътно затворени шкафове.Тишина  цари в тесните улички на този необикновен дървен град,в който са отделени цели райони с бръмбари и пеперуди,квартали с правокрили и мрежестокрили насекоми,булеварди с бръмбари-бегачи,улици с листни и щитоносни въшки.

Пронизани с тънки ентомологични игли или акуратно прилепени към  хартиени подложки в посмъртен парад са се строили насекоми,демонстриращи блясък,форми и окосменост на своите хитинени мундири,орнаменти и цветове на крилете.Това са образци,събрани от различни места,понякога от много страни.

Дълги години са били събирани тези експонати и за други  природонаучни музей в различни части на света.Необикновено зрелище би представлявала картата на земните полукълба, ако върху нея се нанесат точките и районите,откъдето  във всяка колекция са постъпили експонати.

Ние трябва да оценим дългогодишния труд на учени и любители, непрекъснато обогатяващи музейните богатства, но от друга стана би трябвало веднага да си зададем въпроса”дали е разумно това унищожаване на хиляди животни,птици и насекоми,само с образователна цел?”

Колко животни умират всеки ден от ръцете на жестоки бракониери,превърнали задоволяването на човешките капризи в своя професия?Ловните трофеи украсяващи вили и къщи,та дори  и ресторанти,нима не са плод на човешката жестокост?

“ Човек  е мисля единственото животно, което убива, защото му прави удоволствие да убива.”   П.Лоти

Мислите ли,че ако лъвовете имаха възможността да ни избиват биха го направили просто защото са по-силни?Мислите ли,че биха ни убивали само за да си направят обувки и палта?Биха ли  ни убивали, само за да могат да ни окачат като трофеи по стените?

Ние човешкият род, сме тези, които за един бисер можем да унищожим тонове миди.Ние и само ние можем и убиваме цели стада слонове заради бивните им , за да могат малцина богати хора по света да украсят домовете си с бижутерийни кутии и статуетки от слонова кост.

Много животни стават жертва на нелегален трафик.Все повече хора създават в частните си домове  зоологически градини само от куртоазия.Колко много от животните умират, докато биват пренасяни  нелегално от родината си или получават трайни увреждания?Колко от тях умират, тъй като не могат да се приспособят към новата и чужда за тях среда?

Срещу това трябва да се борим.Сърцата ни трябва да се бунтуват само като си представим болката в очите им.

Някои хора биха казали, че това са само животни.Те не могат да говорят и да мислят, но Джереми Бентам го е казал много ясно:” Въпросът не е в това дали животните имат разум,дали могат да говорят, а дали могат да страдат.”Болката от куршум или удар е еднаква, както за животното,така и за човека.

Много от домашните животни са подложени на жестоки дресировки и включвани в различни игри и спортове.Стрелбата по гълъби,боят с петли,бой между кучета, коридата и разни други.В природата няма животно, което да убива за удоволствие,за задоволяване на кръвожадния си нрав, всички убиват, само за да оцелеят и за да задоволят глада си. Естественият подбор води до унищожаване,но само на слабите и болни животни.Човекът е този, който изкуствено прави кръстоски на различни видове животни с цел постигане на такъв вид, който да е кръвожаден и да участва в игри и състезания борейки се до смърт.

Ами всички онези животни, които до скоро бяха дресирани и показвани по арените на всички циркове по света?Нима това би могло да се нарече  по някакъв друг начин, освен с думата “жестокост”?

Толкова често по всички медии се съобщава за различни експерименти с животни.Независимо, че са се практикували още в древността, експериментите с животни са се наложили едва през 19в.В началото са били ограничени в областите на науката и медицината,но по-късно през 20в. са се разпространили в много други области: козметиката, пестицидите,рисунките,оръжията.Годишно в света се жертват около 800 милиона животни, от които 4 до 5 милиона във Франция-2/3 от които били пожертвани за комерсиални цели. Списъкът на извършените експерименти, от които 85% без упойка е безкраен.Как бихме се чувствали ние, ако ни правят операция без упойка?Ще съдим докторите!?Ще ги вкараме в затвора, ще вдигнем шумотевица и ще накараме хората да ни обърнат внимание?

Как могат да се защитят животните от жестокостта проявявана към тях? Как да убедим хората, че те не са само материал, а чувствителни живи същества? Защо не се замислим и не се поставим на тяхно място?

Друга област силно развита през 20в. е промишленото животновъдство. При този вид отглеждане на животни телетата например са затворени в боксове и не могат да се движат. В края на третия месец без движение, преди да го отведат в кланицата, телето е натрупало месна маса, но е напълно деформирано.Що се отнася до кокошките, те са струпани върху пода или върху метални телени решетки по 20 до 25 на кв. м. Кокошките носачки са затворени по 4-5 в клетка с размер 40 х 40см. Подът на тези клетки  е наклонен към улей, в който падат снесените яйца.Тази среда няма нищо общо с естествената среда на животните.

Говорим всекидневно за стреса при хората.Колко е вреден той, как застрашава живота ни и нормалното ни съществуване. А нима подобен стрес не съществува и при животните?Вроденият им инстинкт, начин на живот в естествена среда,нима всичко това не е променено от  човешката ръка и нима това промишлено животновъдство не е подчинено на един всекидневен стрес за животните? Трябва да се събудим от дълбокия летаргичен сън, в който сме изпаднали. Трябва да защитим създанията, измъчвани по този начин, трябва да се борим за връщането към традиционното животновъдство; да се информираме как е отглеждано животното ,чието месо, мляко или яйца купуваме; не трябва да си затваряме очите пред жестокостта. Трябва да протестираме срещу превръщането на целия растителен и животински свят в полуфабрикат.

Човекът гледа на природата като средство за задоволяване на своите потребности и безвъзвратно унищожава неща, които сам не е създал. Човешката агресия  унищожава безнаказано огромно количество животински видове.Човекът нехае за необратимите вреди, които нанася на мълчаливата природа.

“Червената книга” съдържа в себе си всички онези изчезнали и изчезващи животни, които са под закрила и забрана за ловуването и унищожаването им.

Още в праисторически времена хората са били причина за ускореното изчезване на мамутите и други големи животински видове. Най-ясно това се вижда в Америка. Хората, преселили се от Азия допринесли за значителното обедняване на местната фауна, видно най-вече при броненосците.

Експанзията на мореплавателите и европейските колонизатори по света, довело до изчезването на много други животни.Избивали ги масово, най-често за храна или просто за удоволствие.Големият пингвин от Северният Атлантик също е бил унищожен.Зебрата коуага, костенурките от островите Родригес, вълкът от Фолклендските острови… Дълъг е списъкът с изчезнали видове.

Заплахата за дивата фауна през 20в. нараства,разширяват се не само разрушенията на обитавани от животните места,но и повсеместното замърсяване.Защитниците на животните все повече се обединяват и съгласуват усилията си за запазване на животинските видове.

Много често в поведението на животните се наблюдават действия, които ги поставят близо до морала на човека.Голямо сходство между човека и животното се наблюдава по отношение на ритуалите. Това сходство в познаването на животинското поведение може да ни помогне по-добре да разберем много мистериозни процеси.

Според К. Лоренц, “който е усвоил това в пълната му пълнота, не може да изпитва отвращение нито към откритията на Дарвин, че ние с животните имаме общ произход, нито към извода на Фройд, че и  нас ни ръководят същите тези инстинкти, които са управлявали нашите човешки предшественици.”

Йохан Хердер също смята, че изучавайки животните  ние можем да разясним твърде много неща от психиката на човека, а това ще допринесе по-трезво да гледаме на себе си.

Монтен изтъква  предимството на това да познаваме и ценим опита на  животинският свят,защото според него не съществува  по-благоустроено общество, с по-диференцирано разпределение на труда  и задълженията, с по-устойчив ред от обществото на пчелите.

Човекът трябва да бъде заставен,според Монтен, да  се съобразява с реда в това царство.Той иска да застане над него, а не вижда че е свързан и подчинен на същите закони, както и другите създания от неговия род.

В живата  природа господства освен  принципа на “взаимната борба” и принципа на “взаимната помощ”.Инстинкта на задружност, постепенно се е развил между животните и хората  в течение на твърде дълъг еволюционен период. Твърде скоро човекът е забравил, че една голяма част от “своите  открития ,той  дължи  на животинският свят.”

Бащата на руската авиация Н.Е.Жуковски в своите трудове развива мисълта за устройството на летателния апарат на птиците и насекомите и за начините на летежа им, обяснява планерния полет на птиците и на всякакъв апарат, по-тежък от въздуха.

Биолозите изследвайки полета на насекомите откриват, че птеростигмата  на крилата на водното конче е праобраз  на същото приспособление, с което конструкторите след дълги и скъпо струващи търсения снабдяват крилата на скоростните самолети.

М.К.Тихонравов пише, че “природата понякога посочва как най-сложните задачи, се решават поразително просто.”

Жилото на жилоносите насекоми ,“свърделът” на дървоядите, особено яйцеполагалото на дървесните оси-всички тези гъвкави и тънки самозадълбаващи се игли , отдавна привличат вниманието на сондьорите.

По същият начин и химичния състав и различните свойства на паяжината на паяците и копринената нишка на  завиващите се  в пашкули ларви  чакат анализ, който може да разкрие интересни и поучителни подробности  на специалистите по органична химия, на изобретателите на нови пластмаси.

Сравнително новата наука “екология”, която е наука за многостранните връзки на организма ,с неговото жизнено пространство, в което той е “у дома”, ни дава знание за това, че човек е длъжен да се съобразява  с другите животни и растения, обитаващи този “дом”.

За мен словосъчетанието “ защита на животните “ на първо място означава разум. Ние хората трябва да докажем, че ако не сме най-висшето същество в йерархията на природата, то поне за момента сме най-разумното .Нека вложим в това словосъчетание и много любов, защото да съжителстваме с представители на други животински видове и да се грижим за тяхното оцеляване е признак преди всичко на любов.Нека бъдем и милосърдни, защото природата досега ни е  прощавала толкова грешки и издевателства над нея, че ние също трябва да се научим да прощаваме.”Да защитим животните” за мен означава да спрем да ги избиваме безразборно, без мисъл и без оглед нарушаването на  екосистемата в която живеем.

Нека спрем да купуваме палта от кожите на убитите животни или такива специално отглеждани за палта.

Нека направим така, че не се срамуваме от нашия Създател, дал ни правото да владеем над “морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, що се движи по земята.”

Ако мислим за животинският свят, ние мислим и за себе си, ние мислим  за нашето бъдеще и за нашето добро.Няма нищо по-хубаво от работа, насочена за благото на хората.Само в такава работа хората могат да влагат всичките сили на ума и сърцето си, може неуморно да се търси и безкрай да се открива нещо ново: в известното-неочаквано, в занимателното-полезно и в малкото-велико!

Валерия Димитрова "Какво разбирам аз под защита на животните?"

Животните са част от екологичната среда на  Земята. Без  тях би се нарушило екологичното равновесие. Ето защо ние, хората сме длъжни да ги запазим от изчезване.

За нас е жизнено важно да защитим тези безпомощни същества, които заради кожата или просто за спорт се убиват. Затова всяка страна е длъжна да защитава своя животински свят.

В България съществува така наречената “Червена книга”. В нея са включени всички застрашени от изчезване видове. В резервати като “Сребърна” все повече се увеличава броят на застрашените от изчезване видове. Това трябва да спре ! Щом майката природа ги е създала, това означава , че всички животни са ценни, а те са преследвани и убивани.

Тези хора за мен са убийци, защото те насилствено отнемат живот, който по право принадлежи на животните.

Ние всички се сблъскваме с проблемите и не обръщаме внимание на животните, които са жертва на  неефективното прилагане на закона.

Няма ли да е по - добре,  ако се създават повече стопанства, в които размножаването се регулира и така ще опазим животните .

Нека погледнем назад и ще видим, че заради нашето лекомислие ние се лишаваме от свят, изпълнен с красота и тайнство, което ние като че ли не забелязваме, защото сме слепи за малките и красиви неща.

Толкова ли е трудно ловците да  спазват правилото, че по време на размножителния период животните не трябва да се обстрелват и да помисли малко за последствията.
Ако всеки един безмилостен бракониер, който иска да се похвали колко много трофеи има, се замисли за това, ще открие в себе си една малка искра на чувството вина. Вина, че заради тези кожи, рога или бивни, той е убивал невинни същества.

Защо в резерватите наред с най-редките животинските видове има и животни като благороден елен, който се е разхождал величествено из гората ?

За мен опазването на животните не е само  проблем на правителството, а на всеки човек. Защото той е част от обществото, а  то е част от държавата. Защо чакаме властта да опази животните, а не ние ?  Защо един ловец, когато вдигне пушката си,   не помисли малко? Толкова ли е хубаво да гледаш едно  животно, гърчащо се от болка в тревата ? Това ли е смисълът на живота ?

Опазването на животните е дълг на цялата страна, а не само да си прехвърляме вината. Това ли е страната,  в която бихме желали да живеем ? Как искаме да опазим животните, като не ги обичаме ? Според мен, ако обичаме някого, се стремим той да се чувства добре и защитен. Нали живеем в 21 – ви век, защо тогава още страдаме от болестта безотговорност.  Защо си мислим, че само ние имаме право да живеем на този свят - животните също като едно малко дете имат нужда от любов и закрила.

Аз мисля, че ние,  хората не сме такива чудовища , че да лишим животните от правото да живеят. Според мен, това е смисълът на понятието защита на животните.  Да погледнем в душите си и да осъзнаем, че животните са част от нашия свят !

Надя Иванова "Какво разбирам аз под защита на животните?"

Mоето призвание е да помагам на животните. Аз много обичам животните и изпитвам голяма радост, когато мога да помогна  на някое нуждаещо се от помощ животинче. Човек може да бъде съпричастен към болката на животинския свят, когато изпита истинска мъка виждайки премазано гълъбче, кученце или пък еленови рога красящи някой кабинет. Тогава човек чува техните предсмъртни писъци, тяхната агония, която са изпитали. В такива моменти човек разбира как с едно действие може да се убие живо същество и разбира, че живота е крехък като стъкло – в един миг живееш, в следващия вече си умрял. Колко мъка има по този свят. Колко много животни биват нарянявани и убивани от хората без причинно, колко биват блъскани от коли. Този свят на научно-технически прогрес пречи на животните да живеят свободно.

Аз непрекъснато се сблъсквам с такава болка. За съжаление понякога съм безпомощна , въпреки огромното ми желание да помогна, защото няма център за спешна помощ с най-модерното оборудване и добри специалисти /такива каквито виждаме в филмите по Discovery и Animal Planet/, няма пълна и добре обяснена литература за болестите по животните и начините по които можем да им помогнем. В такива случаи както се казва най-добре се учи от собствен опит, но най-скъпо излиза. За съжаление с цената на много мъка, която изпитваш от безпомощността си и от загубата на много животни, докато най-накрая разбереш каков им е и как можеш да им помогнеш.

Защита на животните това е да създадем условия  за свободно и нормално съществуване на животните съвместно с хората. Да предотвратяваме тяхното нараняване и унищожаване, а когато това е невъзможно да им помогнем, не да ги отминаваме безчувствено. За целта е необходимо да се създаде необходимата нормативна база за защита на животните. Като същевременно е необходимо да има условия за нейното строго спазване и контролиране / а не по улиците да гледаме маймунки и мечки водени вързани по улиците с халка на носа/. От друга страна е необходимо да се възпитава съответното отношение още в детска възраст в семейството и обществото, което да не прави хората безразлични към страдание на животните. Успоредно с това трябва да бъдат създадени съответните институции с компетентни и морални специалисти.

Животните трябва да се защитават, защото както  хората, така и другите живи същества се борят за оцеляването си в този свят пълен с жестокост, борба за надмощие, преследване на комерсиални интереси и т.н.  Животните имат нужда от защита тъй като хората все повече вредят на природата със своите действия /изсичат горите, предизвикват пожари, замърсяват водата, въздуха и стоят/, придобивки и прищевки. Така те им пречат на свободното съществуване и им се месят в техния собствен свят.

Под защита на животните аз разбирам различни инициативи предприемани от хората с цел оказване съдействие при оцеляването на животните, подобряване на условията при които живеят и защитаване на правото им на живот. Според мен трябва да има некомерсиални организации чиито членове да са доброволци, които да хранят от време на време животните, да им оказват помощ и при необходимост да се включват в акции за тяхното спасяване / напримерпри разливане на петрол в морето, при пожари и т.н./. Според мен също трябва да се дава повече гласност /под формата на публикации, брошури, филми, уеб страници, организиране на семинари/ отностно животните, които са на изчезване, мерките, които могат да се предприемат за тяхната защита, както и същуствуващите организации в които доброволци могат да се включат да помагат на животните кой с каквото може.

Не мога да разбера как може човек като види на пътя си някое беззащитно същество да няма сърце. Вместо да го запази, да посегне на живота му. Ето защо според мен е наложително в България /и не само тук/ да се слагат прегради около пътищата, където се движат коли и други предозни средства с бясна скорост, за да могат да се предпазят животните от блъскане и прегазване. Животните не винаги успяват сами да се пазят. Понякога те са като децата – беззащитни, доверчиви и лекомислени, не са свикнали да се пазят в този свят. Свят, в който хората заедно с новите изобретения и строежи, все повече навлизат и ограничават околната среда, в която те живеят.

Защита на животните може да има, когато хората разберат колко мили същества са  животните.Те не мислят зло на никому, освен ако не ги придизвикват и е ужасно да унищожиш живо същество /без да ти пречи/, вместо да му помогнеш да живее. Няма нещо по-лесно от това да убиеш, трудното е да помогнеш на някой да оцелее, да го излекуваш или съхраниш.

Напоследък актуален въпрос стана и проблема с бездомните кучета. Тук в България след като се заловят, се слагат в изолатон и бързо след това биват убивани. Как може да са говори за защита на животните и приемането ни в Европейския съюз щом като тук това е обичайна практика /отнема им се правото да живеят/. Трябва да има хуманно отношение към животните. Ето защо моето мнение е, че трябва да се изгради наистина добре функциониращ приют, в който не като сега да бъдат убивани и да не може от там човек да си върне исканото от него животинче. Трябва да може при добро желание да си вземе от там домашен любимец. Да се следи дали се грижи добре за него в бъдеще. Така ще бъдат защитени правата на кучетата да живеят.

От животните има много какво да научат хората отностно това как да се държат помежду си, как да си помагат, какво да ценят в живота за да бъдат щастливи. Ако се вгледате в животните ще видите техния свят – каква искреност и  доброта се излъчва от тях /вижте как едно кученце ви гледа искрено като ядете нещо и иска да му дадете малко да си хапне/, с какво желание и копнеж искат да живеят свободно и да имат правото да отгледат малките си.

Ние живеем в жесток свят, в който много хора не зачитат правото на живот на животните и с лека ръка ги нараняват и убиват. Затова е необходимо да се превъзпитат хората и да бъдат информирани повече за животните, да им се обясни, че и те са живи същества които се борят за уцеляването си. Те са част от този свят. Нека им дадем възможност да създадат свое семейство ида изпитат радостта от него. Всеки може да защитава животните стига да иска. Според мен за да защиим животните трябва всички да участваме активно с действията си за тяхното опазване. Нека всички ние направим нещо за тях.Човек трябва да се научи да живее в хармония с природата, своите желание и копнежи.

Според мен ако хората започнат да обичат и защитават животните всички ние ще станем по-добри и ще живеем в един по-добър свят пълен с любов и разбирателство, а не с насилие, жестокост и тероризъм.

Аз искам да накарам хората да разберат, че вместо да изпитвата омраза и да посягат на животните, могат да изтитват любов към тях, да почувстват щастие и удовлетворение, когато спасят някое животниче и да им се радват като ги гледат как се наслаждават на живота отглеждайки своето поколение.

Нека да бъдем с добри сърца и да не бъдем егоисти, нека защитаваме животните -  те са част от природата и света, в който живеем. Нека спрем да ги използваме за научни експерименти, храна и кожи. Не трябва да ги убиваме, нараняваме и да им ограничаваме свободата. Трабвя да ги оставим да си живеят своя собствен живот необезпокоявани от човека. Нека всички помагаме на животните – кой с каквото може. Така заедно ще живеем в хармония в един по-добър свят, в който няма жестокост, а само любов и разбирателство.

Ясен Добрев "Какво разбирам аз под защита на животните?"

Разрушаването на околната среда и на природата е един от най-важните глобални проблеми днес. Безотговорното човешко поведение и неадекватни действия са причина за изчезването на множество животински и растителни видове, за замърсяването на всички среди на живот, за разрушаването на световния баланс и равновесие.

Човекът съществува от 5000 години. Светът съществува от 5 000 000 000 години. Той преживява тотално обезобразяване и израждане под неумелата човешка ръка. Хората сякаш не принадлежат към този свят. Те са твърде много по-развити, на много по-високо ниво на развитие дори от най-добрите животински видове. Затова смятам, че те са нашественици на тази планета. Това означава,че намесата им в земните работи трябва да е минимална. Те са гости на една просперираща планета, не господари. Ако продължат с безрасъдните си действия те ще я унищожат, като ще потънат заедно с нея.

Природата е създадена перфектна така, както е. Балансът е идеален, кръговратът е пълен. Нищо не липсва, животът на всички е пълноценен и щастлив.Гората е зелена, водата е прозрачна, небето е синьо. Мирът е вечен. А сега отново в нашата реалност:
Изпепелена гора, ерозирали почви, пустини. Водата е замърсена и мъртва. В небето се носят облаци черен дим. Войните следват една след друга, като всяка носи ново бедствие и изпитание за природата. Гората стене в предсмъртен гърч. Разруха...

Животът изчезва и прелива в жалкото човешко мижитуркане, докато бъде обсебен напълно. Това е краят. Градовете са мъртви.
Населени от безжизнени, нечувстващи сиви хора и машини. Мрак и неподвижност.Тежък въздух. Хората се задушават в собствения си егоизъм, но повличат със себе си и животните.

"Животно" става застрашен вид. Всеки "нечовек" в близко или далечно бъдеще го чака сигурна и мъчителна смърт, след отчаяна борба за оцеляване, ако не успее да се нагоди към човешката напаст. Средствата за тяхното, респективно за нашето спасение, може да са жестоки и брутални, но са нужни най-вече-"единствени". Земята няма достатъчно сили да храни таково огромно население.Човешкият род трябва драстично да се намали.Той трябва да се ограничи в дадени територии, където присъствието му няма да пречи на природния баланс и на другите видове. Планетата трябва да се остави да възстанови силите си и да се отърси
от човешката мърсотия.

Мерките днес обаче са жалки и несериозни. Резервати с незначителни размери и още по-незначителен брой имат за цел да приютят и осигурят нормален живот на ценни, застрашени видове. Безволеви псевдоеколозиразвяват безсмислени плакати и лозунги,
надявайки се на добрата воля на хорате. Пасивното им поведение подчертава тяхната несериозност. Нужна е активна борба,изполваща всички възможни средства за постигане на крайната цел-ограничаване на човешкия род и възраждане на животинското,природно царство.

Светът, такъв, какъвто го познаваме, и какъвто мнозинството от нас го искат, е неустойчив. Привидното блаженство и покой скоро ще се замени от безкрайни сиви, безлюдни, голи пейзажи. Хората ще бъдат единственото живо същество в безкрайната пустош. Това ще е тъжният край на сбъднатата им болна мечта - да бъдат абсолютни господари на света...





Даниела Атнасова "Какво разбирам аз под защита на животните?"

Майката защитава децата си, вратарят защитава футболната врата, войникът защитава родината си, ораторът защитава тезата си... Какво е общото между тези примери? Според мен е мотивът т.е. любовта! Майката обича децата си, вратарят – играта, войникът – родината си, ораторът – възгледите си. Под защита на животните аз разбирам любов към животните.

Изчезването на цели видове, отравянето на местообитанията им, постоянните промени, към които те трябва да се адаптират са все проблеми, с които еколозите се борят от десетилетия. Какво прави техните усилия недостатъчно ефективни в световен мащаб? Липсата на любов! Повечето хора не обичат животните – ядат ги, преследват ги, продават ги, убиват ги, с една дума използват ги. Малко са тези, които виждат у тях живи същества, достойни за любов и грижа толкова, колкото и всеки човек. Още по-малко са тези, които я проявяват...

Докато живеем в свят, в който Животът не е върховна ценност, а краткотрайните (от гледна точка на историята) и лични интереси стоят преди всичко не можем да говорим за защита на животните, а само за опити това да се постигне. С последното ни най-малко не искам да омаловажа работата на екологичните организации. Напротив – възхищавам им се. Там се събират хора с много ентусиазъм, които според силите си се стремят да създадат у обществото съзнание за този проблем.

Ние, българите казваме “Капка по капка вир става”. Вярвам, че всички тези усилия не са напразни – че един ден за всеки защита на животните ще означава любов към животните.

Мартина Узунова "Какво разбирам аз под защита на животните ?"

Палта от норки, шалове от лисици, обувки и чанти от крокодили; трофеи от рода на нокти, зъби, рога, бивни, глави; измъчени погледи, прегладнели и изтощени тела лежащи безжизнено зад решетките на миниатюрна клетка в пропаднал цирк; бракониерство и лов с единствена цел удоволствието на някой извратен тип да убива невинни същества – това разбирам и виждам аз ДНЕС и ТУК под “защита на животните”.

Модерният свят е прекалено зает с грижата за себе си, за да обърне внимание на по-нисшите, които не могат сами да защитят себе си и правото си поне да съществуват на тази планета – било то хора или животни. Така или иначе към голяма част от населението на Земята се отнасят като към животни. И като се има в предвид какви неща са били причинявани, се причиняват и сигурно още дълго ще бъдат причинявани от човек на човек, тогава дори и не искам да помислям на какво са подложени бедните същества обречени да делят една планета с нас хората.И все пак, защо “като” животни? Откъде според вас сме произлезли? Едва ли от въздуха и водата или прецизно изчислени и създадени от машина. Нека си го кажем направо ... ние СМЕ животни! И нямаме право да наричаме пренебрежително другите с това наименование. Нямаме право да се отнасяме по такъв начин към животните. Нямаме право да убиваме себеподобните си и да се обличаме и обуваме с труповете им. Нямаме право да унищожаваме техния дом. Повярвайте ми ... не искаме! Най-малкото, защото той е и нашо обежище, защото загинат ли те, рано или късно ще загинем и ние. Ако поне до известна степен осъзнавахме всичко това, щяхме да сме сигурни, че нямаме право да издивателстваме така над тях, щяхме да сме сигурни, че не искаме да се самоунищожим. Но въпреки всичко го правим. Самосъхранението е най-простата причина да пазим нашите животни. Ако не за друго, то поне, защото защитавайки тях, защитаваме самите себе си. Но нека това да е подбудата само за най-егоистичните сред нас. Сигурна съм, че за другите, които не мислят само и единствено за себе си и своето благо, а които се грижат и за съществуващото около тях, за тези хора би трябвало да има и други поводи да запазят пълнотата и красотата на животинския свят, на нашия свят. Някога е имало и други причини за това, които са рядкост за днешния свят – уважение, възхищение, удовлетворение от създаването, не от разрушението и убийството, съвест ... разум. Наистина съществуват все още хора, които са или поне се опитват да бъдат загрижени за природата. Достатъчно ли е това? Дори и да осъзнавам, че не е, ще направя ли нещо? Мога ли да направя нещо? Чувствам, че дори с присъствието си съм в тежест на тази планета. Още един от милионите, милиардите консуматори, които не стига, че получават нужното им, за да живеят, а искат и още ... още много. И го вземат. Не, че им е нужно, но нали са хора, по-велики от животните, по-велики от цялата природа, по-велики от всичко, най-велики, царете на планетата. Тя е наша – щом все още има за даване, защо да не го вземем?! ... И други подобми мисли витаещи из съзнанието на хората. Включително и из моето ... макар и най-вероятно да не го разбирам. А съм седнала да си блъскам главата защо планетата ни бавно, но славно бива унищожена. Някои не позволяват на подобни въпроси да затормозяват ума им. Те са заети с друго. Примерно с това как след като Земята е напълно опустошена да се преместим на друга планета. Това аз наричам защита, защита на растенията, защита на животните, на хората, на природата като цяло, на Земята ... на света. И ето – съвестта на Човека ( чието съществуване е под въпрос – и на съвестта, и на човека, поне това, което аз разбирам под тези понятия ) е напълно чиста, неопетнена от каквито и да е съмнения в правотата на неговите действия и намерения относно бъдещето на планетата му. Той е един добър и съвестен Защитник. Защитник на себе си, на своето прилично, малко семейство, на своята прилична, малка къщичка, работещ ежедневно върху своята прилична, малка работа, радващ се на малките неща, на своя приличен, малък живот и малко по малко, но със завиден успех  унищожаващ своята прилична, малка Земя. За мен той е герой, един истински герой. Сигурно не е лесно с такава лекота да пренебрегваш подобни проблеми като този, че красотата създала ни умира и то не заради друг, а заради самите нас. Не, не е лесно вместо поне да опиташ да помогнеш, ти да продължаваш да убиваш, рушиш и опустошаваш без да ти пука за последиците.

Аз съм само едно скромно дете без амбиции за подобни геройства. Сякаш незадоволено от собствените си детски проблеми, пубертетски емоции и преживявания, си размишлявам над проблемите с опазването на околната среда. И ето в главата ми се прокрадва едно “... не с моите, а с чуждите проблеми, проблеми на възрастните ...” Това изглежда си ни е вроден начин на мислене прерастващ в начин на живот, начин на самоунищожение.

А вие представяте ли си да бяхме животни – да ни отглеждат за храна, за дрехи, за украшения, за да ни убиват, за да ни гледат и да ни се радват как правим неестествени за нас неща, в повечето случаи имитиращи собствените си убийци. И това, ако не е ирония, брутална подигравка и гавра. Иронична е и самата идея, че правим нещо по този проблем, че наистина защитаваме животните, защото всъщност проблемът сме ние. Естествено, че има и такива, които наистина се стараят, правят всичко по силите си. Но стореното си е сторено и в случая е повече от непоправимо – то е фатално. И желанието на няколко хиляди, действията на няколко стотици и жертвите на десетки са неспособни да изкупят и поправят грешките на милиардите други сторили ги не веднъж. Заслужават ли те, заслужава ли светът да го защитавам, да се грижа и жертвам за него?

Лъчезар Вълев "Какво разбирам аз под защита на животните?"

Още в древни времена съществуването на човека е било немислимо без животните. Той ги е използвал храна,дрехи,оране на нивата и за още много други дейности,съпътсващи съществуването му. Дори някои племена и народи издигали в култ някои животни като им придавали човешки качества  и ги смятали за божи пратеници. Те до такава степен ги почитали и тачели,че всякакво посегателство над техния живот се наказвало със смърт. Нашите прадеди-прабългаритепочитали конете. Те имали традиция малките деца още преди да се научат да правят каквото и да било,да могат да яздят. За съжаление, тази почит към животните се е запазила в много малко страни. Но България не е една от тях.

Според мен защитата на животните не трябва да се фанатизира. Тя трябва да се осигурява от определени институции (било то правителствени или не). Защитата на животните зависи много и от културата на човека. Ако той се държи добре с останалите хора – ще се държи така и с животните, но ако в него съществува негативизъм спрямо хората, не може да очакваме от този човек добро отношение към животните. За съжаление, в последно време преобладават негативно настроените хора, затова зачестиха и случаите на зверства спрямо животните. Докато съществуват такива хора, трудно ще се изкоренят омразата и негативизмът в обществото.

Защо за миг не се спрем в забързаното си ежедневие и не си зададем въпроса: “Къде сбърках?”, “Какво добро направих днес?”, “ Какво добро ще направя утре?”.

Обичай за да те обичат, защото, ако мразиш, ще ти бъде отвърнато със същото.

Преди всичко трябва да предпазим животните от самите себе си и за в бъдеще да се съобразяваме с техните чувства и интереси, които за съжаление те не могат да споделят. Искрено се надявам да се промени отношението към животните. Искрено се надявам да бъдем малко по-добри. Сямо времето ще ни покаже...истината е някъде там...

Мария Македонска "Какво разбирам аз под защита на животните?"

Когато планетата ни е била съвсем млада - на някакви си 20-30 хиляди години, хората се защитавали от животните.  А днес, през 2003 година, се питаме дали трябва да защитаваме животните и какво разбираме под това.

Защо трябва да защитаваме животните? Никой не ни плаща, за да го правим, а в днешно време е много важно да ни се плаща, за да свършим каквото и да било.

Виж, животните обаче трябва да работят безплатно. За това спор няма. Кравите трябва да дават мляко, кокошките трябва да снасят яйца,  прасетата трябва послушно да се угояват, за да можем ние да изконсумираме всеки техен продукт и субпродукт.

Така де, отдавна открихме огъня и вече не ни се налага да живеем в пещери. Сега живеем в кооперации, блокове и небостъргачи. Днешните ни пещери са уютни кутийки, подредени една над друга в прекрасна урбанистична архитектура.

Наистина, в някои от тези кутийки има и домашни животинки- я куче, я коте, я хамстер, я златна рибка. Но да затвориш една котка за цял живот в 50 квадратни метра апартамент, едва ли е най- хуманното нещо на света.

“Тя така или иначе не може да оцелее на вън. Все пак е декоративна порода.”  е логичното оправдание. И това е вярно. Домашните животни са декоративни. Те са финно култивирани породи, неспособни да оцелеят в дивата природа. Само от време на време в сънищата си  преследват мишки или зайци. Но щом се събудят бързо се успокояват от тези кошмари и единственото, което им се налага да преследват е кутийката с прекрасната и ароматна суха храна за домашни любимци. А пък тя не е особено бърза.

Но това, че човекът и неговият брилянтен мозък е успял да създаде животни, които да подхождат на уседналия му начин на живот е посегателство в процесите на природата.

Да, ние, наистина защитаваме домашните си любимци, но не заради друго, а именно, защото те са беззащитни. А хората днес най- много обичат безобидните и безопасните неща. Така се чувстват спокойни. А дали всъщност тези животни са искали да бъдат беззащитни. Това не е важно.

И дори да излезем от големите шумни градове с техните небостъргачи и задръствания, ситуацията не е кой знае колко различна. Където и да отиде човекът, той има надмощие. Нито един звяр не е по- силен от него. Той е господар на цялата природа. Или поне така му се иска. Дал е име и точно описание на най- дребната животинка,  на най- невзрачното храстче, следователно би могъл и да ги унищожи. Още повече, че разполага с какви ли не модерни машини и с какви ли не още по-модерни оръжия.

Но ако се окажем без шумните си оръжия в дивата пустош, кой ще победи? Ще победи този, който има по-остри зъби и по-дълги нокти. Ще победи природата, защото без унищожителните си устройства, човекът всъщност е безкрайно слаб и беззащитен. Той е нежен и слаб като скарида без черупката си.

Само че хората знаят това и никога не се разделят с шумните си оръжия, коли и телефони. За да може винаги да контралират събитията и, унищожавойки, да утвърждават силата и надмощието си.

Но безкрайно ли е търпението на природата, безкрайни ли са ресурсите й? Ами ако един ден, в стремежа си да се утвърдим, унищожим всичко годно за унищожаване, тогава с какво ще докажем силата си...?     Но днес все още има толкова много животни и растения. Дори и да изтребим няколко милиона, едва ли някой ще усети липсата им. Само прирадата може да я усети, но тя е мълчалива, все още търпи. Ала тя може би тайно готви своето отмъщение, заради това, че днес безскруполно нарушаваме екосистемите й.

Всъщност от кого да защитаваме животните. Изградили сме такава прекрасна и подредена система. Имаме книги, в които да регистрираме кой животински вид е изчезнал и кой е застрашен. Имаме резервати за тези застрашени видове и приюти за бездомните животни. Но нима се нуждаем от книги, в които да слагаме картинки на изчезнали видове, за да си спомним как са изглеждали, нима трябва да заграждаме с мрежи резерватите, за да не можем да доунищожим застрашените видове, нима трябва да приютяваме, вързваме, упояваме и кастрираме всяко безпризорно куче?
Трябва, иначе системата ни няма да е съвършенна, което автоматично застрашава обществото ни.

Но в същата тази система съществува вероятност един ден да спираме с децата си пред клетката на слона в зоопарка и да обясняваме, че това е слон и, че той може да се види само в зоопарка.

Имаме власт да причиним това. Можем да създаваме правила, които забраняват избиването на застрашените видове, но и можем съзнателно да нарушим тези правила. Защото сме единсвената интелигентна форма на живот. Единствената, която създава правила, за да ги нарушава. Ужасно интелигентно!

Могъществото да разполагаш със силата да отнемаш живот е огромно, но дали това е истинското нодмощие? Не, истинското надмощие е да надмогнеш себе си. Правилната логика би трябвало да бъде: “Мога да убия човек, защото след това мога да създам човек, но не мога да убия животно, защото след това не мога да създам животно.”  Ала човешката логика е друга. Човешката логика е: “Мога да убивам всичко, което е по- слабо от мен.” Точка по въпроса. Човешката логика е изкривена през призмата на хилядолетия усъвършенстване. Благодарение на това усъвършенстване днес имаме полезни и вредни храни, полезни и вредни навици, полезни и вредни животни. Винаги можем да отглеждаме полезните видове, а от безполезните да си направим кожени палта, кремове срещу бръчки, луксозни обувки от крокодилска кожа...

Но от друга гледна точка как бихме нарекли някой, който носи обувки от човешка кожа? Психопат? Кой знае, доста е вероятно крокодилите да ни наричат точно така. Все пак малко е извратено да носиш нечии епидермис върху тялото и краката си. А само в Европа 30 милиона норки свършват като кожени палта или шикозни кожени аксесоари, след като са били развъждани, отглеждани и убити при жестоки условия.

И това не е единственото, което човекът е променил. С развитието на науките и технологиите,  все повече и повече се изменят параметрите, които природата е установила. Наричаме го прогрес, промяна за добро, но ние не усъвършенстваме себе си, усъвършенстваме заобикалящата ни природа и, чрез нея живота си. Отглеждаме бройлери в инкубатори, с цел те да дадат най-големите яйца и най-вкусното месо, като същевременно храним същите тези бройлери с генно модифицирани храни и не позволяваме на тези живи същества да видят нищо друго освен четирите стени на миниатюрният си дом. Какво всъщност представлява животът на един бройлер: По правило в люпилнята за бройлери четири кокошки се отглеждат в един и същи кафез. Може да се случи дори шест птици да са натъпкани в една-единствена клетка. Тогава "пространството", отредено на всяко пиле, е по-малко от лист хартия формат А4.

Но сме оправдани, защото защитаваме качеството на храната си. А кой ще защити храната ни от нас?

И след като опитомихме хранителната си индустрия до съвършенство продължихме да търсим начини да разгадаем тайнствата на природата. За тази цел отново най-подходящи се оказаха животните. Хилядите опити върху тях ни помогнаха да постигнем това.

Резултатите вече са налице. Днес можем да контролираме дори най-финните генетични процеси.

Клонираната овца Доли стана медиина звезда. Но забраниха клонирането на хора. Защото човешката индивидуалност е несъприкосновенна. За разлика от тази на животните.

Но все пак с какво сме по-добри от тях. Те ли замърсяват и унищожават околната среда, те ли изсичата горите, те ли разхищават питейната вода, те ли се избиват в безсмислени войни, целящи нечия политика да бъде доминираща, те ли замъгляват съзнанието си с алкохол и наркотици. Не, всички тези дейности са наши приоритети. Което не ни прави по-умни или по-висши, дори обратното.

А как, след като с нищо не доказваме, че сме по-висши, да ги защитаваме. Ние първо трябва да се защитим от себе си, а след това да се запитаме какво разбираме под защита на животните.

Защото някога, когато планетата ни е била още млада - на някакви си 20-30 хиляди години хората са се защитавали от животните. Тогава Земята е била дом за всички. А днес през 2003 година се питаме как се случи така, че да трябва да защитаваме животните от нас. Какво се

Пламена Стоянова "Какво разбирам аз под защита на животните?"

В началото на 21 век проблемът за  опазването на животинските видове вече е успял да намери своето достойно място в политиката, културата и убежденията на много държави. Създадените институции, природни паркове, обществени организации и многото списания пишещи по въпроса са  чудесен пример за резултат в това дело. През 1858г. във Франция е създаден първият резерват, а към днешна дата по цялото земно кълбо сумарната площ от всички резервати, национални паркове и др. охранявани територии се изчислява на стотици милиони хектари. Чудесно е че тези ценни площи по закон не могат да бъдат засегнати от нуждата за дървен материал или нови земеделски земи, защото най-важното за опазването на животинските видове  е съхранявяне на  тяхната естествена жизнена среда. Именно в нея и само в такива условия те могат да виреят най-добре.          
                                                           
Под опазване на животинските видове трябва да се разбира тяхната неприкосновеност в средата в която живеят, а за това е нужен не само контрол, но и отговорност, която се създава в най-ранна детска възраст. Защото макар създаването и опазването на резерватите да е основен акцент в дейността на природозащитниците съществуват много други аспекти на проблема, които не са за пренебрегеане.
                                             
Тъй като в този бързо стесняващ своите пространства свят популациите на дивите животни продължават да намаляват, а видовете да изчезват, въпреки резерватите , въпреки законите , въпреки Червената книга, въпреки многобройните си последователи нека си зададем въпроса защо? Отговорите могат да бъдат доста прозаични.  
                                                        
Както знаем модната индустрия широко рекламира своите произведения от изкуствени кожи. Маниерът да се носят дрехи от одрани животни се смятя не само за проява на лош вкус, но дори и за престъпление от повечето последователи на   Green pies. И все пак,  скъпите палта  от редки екзотични видове все още имат купувачи и все още умират животни за да се задоволят тези пазарни нужди. В Африка  все така се организират сафарита в стил началото на 20 век и храбрите ловци ве още се смятат за герои убивайки от някой джип, бягащо от ужас животно. Скромното икономическо състояние на държавите от този континент не винаги позволява организирането на силна природозащитна организация. Дългогодишните политически сблъсъци между някои от тях улеснявят желаещите ловци, които си плащат и и изкарват незабравим ловен сезон в романтична Африка. Ловът е широко разпространен в световен мащаб, а толкова малко народи зависят от него за своята прехрана. Той е жестоко хоби, докаващ нагледно колко беззащитни са животинските видове в своята естествена среда. Напоследък дори някои развити страни  възобновиха лова на спермацетови китове с"научна цел", с което възбудиха всеобщо негодувание. Но решението си остана...  

Какво да кажем за процъфтяващата нелегална търговия на екзотични животни - скъпа експортна и незаконна стока? Обикновено това са редки видове; земноводни, влечуги или хищнитци. Видове изискващи специални условия на живот, неподдаващи се на дресировка и изключително неподходящи за домашни любимци. Но много богати хора могат да си позволят този разход и  въобще не се замислят какво ще правят с малкото бебе гепард , пума или крокодил, което само след няколко месеца ще порасне силно и опасно. Търговията с тези малки създава осакатени за цял живот животни. Дори когато неразумните купувачи се  обърнат за помощ към подходящите центрове (във Франция има такъв за пострадали от своите стопани домашни любимци) работниците  получават своите пациенти болни, изтощени и неправилно хранени. Възтановени физически те са абсолютно непригодни да живеят в естествената си среда, и са  осъдени да прекарат остатъка от живота си в клетка. Пътищата на човека и дивите видове все повече се кръстосват. Понякога на сила, друг път случайна или неизбежно, но животните  все по-често изневеряват на своята естествена среда, а при този процес се наблюдават вскакви аномалии. Някои от тях са опасни за хората , други за видовете.      
                                                             
Кой не е чувал за косатките - прочутите китове убийци. Малко хора знаят обаче, че в нормалната си среда те съвсем не са агресивни към човека, докато в басейните на водните комплекси понякога има нещастни случаи. Какво ли прави клопката на принудителния затвор с тяхната психика и дали промените не са логични? Някои от размерите на басейните дори не са съобразени с изискванията за отглеждане на такива морски видове,тъй като реконструкцията е твърде скъпа..     
                                                            
Други, не толкова критично настроени към човека животни, са кафявите мечки - почитатели на сметищата и кофите за боклук или колите на наивните туристи в някой парк. Тези находчиви, пъргави и силни животни, би трябвало да се хранят с горски плодове, ядки, мед и тн., но всъщност с охота поглъщат пикантната храна оставена или изхвърлена от хората. Техните събратя енотите са още по-ловки крадци и правят истински поразии в канадските провинции. Тези диви видове се полуопитомявят, приемат нехарактерна за тях храна, а заедно с нея променят и начина си на живот, стават зависими от  човека. Жертва на този вид асимилация са често пъти животни от защитени паркови зони, чийто граници са твърде близо до населени места. За тази цел понякога се изграждат буферни зони, но за съжаление все още не са често срещана практика.    
                                                      
Все по-трудно е животните да живеят в своя собсвен свят, да поддържат естественана си екосистема и да се запазват като видове в определените им за това места. Общото замърсяване на планетата се отразява и в киселинните дъждове и в отравянето на почвите и водите. Всички тези изкуствени вещества се отразяват директно върху видовете. Рибата например и въобще морските животни са главен източник на живак, който се изхвърля в резултат на различните производства.  
                                                    
Примерите са показателни. Животните нямят къде да се скрият, нито имат право на собствен избор. Опазването на техните специфични ареали трябва да продължи с пълна сила, но и с голямо внимание към неразривно свързаните с това условия - екологията и нужната култура и информация сред населението. Интересните научно-популярни филми са чудесен начин да се прикове вниманието на деца и възрастни,и много по-силно да извикат уважение и респект от препарираните видове в някой природо-научен музей. Дисекциите на жаби - ненужен момент в часовете по биология, също магат да бъдат спестени от от добър образователен филм или фотография. Любовта към природата би направила всички по -отговорни към горските масиви, където един случаен пожар опустошава не само дървета, но и горските обитатели.   
                                                                  
И все пак,въпреки трудните условия, а понякога и откровена заинтересованост, природозощитницити успяват да свършат своята работа. Усилиятя им подкрепят много известни личности които популялизират с имената си този вид дейност. Оптимистичен е фактът, че дори  в пренаселена държава като Япония има цели самостоятелни островчета обявени за резервате заради прекрасните си популации птици. Най -радостен от всичко е фактът, че зад идеята за опазването на животните застават милиони хора от цял свят, убедени че видовете трябва да живеят във възможно най-естествената си среда и да следват своя нормален ритъм. А човекът трябва не само да им признае правото на живот, но и да го направи възможен.

Мила Динева "Какво разбирам аз под защита на животните?"

 / Монолог на едно дете, убило птичка /  
            

Ето ме в гората . Разхождам се с моя верен приятел – кучето. Днес искам да направя нещо,което да ме накара да се чувствам доволна. Чудя се какво да бъде. Гората е зелена, слънцето  блести между клоните, а птичките пеят…Да!  Днес може да си хвана птичка.                                                                                                                      
Ще я уцеля с камък и ще я занеса в къщи. Започвам да се оглеждам, за да видя някое летящо създание. И след малко едно врабче кацва на клона на върбата. Аз се приближавам и се прицелвам. Мятам камък и….ето , то падна на земята. Кучето залая весело, а аз изтичах за да видя новия си приятел. Доближих се с усмивка. Чувствах се горда и доволна. Погледнах към птичката. Тя пърхаше с криле и лежеше безпомощно. Беше уплашена и същевременно ранена.Умираше! Усмивката се стопи на лицето ми.Сълзи напълниха очите ми. Бях отнела живота на едно невинно създание. Вместо да я защитя, бях я убила. Чувствах се като убиец. Искаше ми се да не го бях правила.Ние трябва да помагаме и закриляме животните, а не да им причиняваме зло. Сълзите потекоха като порой. Усетих,че започна да вали. Черни облаци се бяха струпали на небето. Като,че ли цялата вселена плачеше. Едно невинно създание умираше. Дъждът сякаш се опитваше да го излекува, а гръмотевиците наказваха мен. Започнах да треперя. Дали от студ,от страх или от болка. Имах чувството,че всички ме мразят и ще ме сочат с пръст,когато ходя по улиците. Все едно съм престъпник! О-о…как можах? Защо убих това бедно създание? Мислите ми се замъглиха и аз се затичах през гората. Но ехото ме гонеше : Защо? Защо? Пред очите ми стояха тъмните малки очички и отворената му човчица. Беше като кошмар.

И изведнъж….. светлина!Събудих се ! Било е само сън. Но душата ми е празна, макар сърцето да е пълно с любов към тези животинки.

Замислям се за птичето и разбирам, че човек не трябва да убива, а да помага и защитава животните.

Вместо да ги нараняваме,можем просто да живеем в един общ свят.

Светла Моева "Какво разбирам аз под защита на животните?"

Искам когато умра да ме направиат на портмоне.
 Искам да бъда орел с размах на крлете два метра,
 сполетян “случайно” от бракониерска оловна жестокост.
Искам да бъда елен, дори ако някой ден ме превърнат в стенна украса
 и трябва да гледам със стъклени очи от високо.
Искам да бъда змия, раздробена на чанта,колан и обувки.
Искам да знам за това, да разказвам колко сме лоши.
Искам да съм розов пеликан, с носталгични мечти по “Сребърна”,
 обитаващ клетка два на два в някоя реномирана зоологическа градина.
Искам да мога сама да предпазя от нас всички животни.
Искам да бъда акула, поднесена в скъп ресторант за предястие,
 или делфин – дресиран, печелещ пари с участие във
                                                               Варненскиа делфинариум,
 или мечка на синжир.
Искам да кажа на всички – не помагат проклетите акции и организации!
Искам да питам света – колко двукраки хищници го обитават?
Щом всичко останало е храна защо и аз да не пробвам да се продавам?
Искам да бъда с пушка в гората – да дебна, да се наслаждавам,
 да видя очите на плячката, която никой не е питал дали й се умира.
Искам щом всички толкова обичаме животните
 да не ги обричаме на тристраничен живот в Червената книга.
Искам да знам колко от нас знаят що е това ПЕТА
 и заради каква част съществуват термините “ловен сезон” и “ловен билет”.
Искам да съм куче с постоянен адрес Софийските улици
 и когато мина покраи спрения Мерцедес на министъра на околната среда,
 да го препикая, за да му го върна за отлагането и всички калпави закони.
Искам да вярвам в някой неща, но не в ръждясали таели, забрани.
Защото докато България се конти пред света, мечките ни са по-скоро спомен.
И хората, които правят нещо срещу това са една шепа безработни ентусиасти,
 другите са като мен – просто протестиращи морализатори.

© 2003-2017  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3