Какво ли би казало това конче за нас, хората?

снимките са изпратени от хората, които се обадиха и потърсиха помощ за кончето, ноември 2007 г.

Тази неделя, 25 ноември, 2007 г. по обедно време това конче отказа да превозва каруцата, натоварена с  железа и картони из софийските улици и падна на поляна в Студентски град, съвсем близо до Ветеринарния факултет на Техническия университет. Може би е избрало мястото с надежда за помощ от лекарите там, но за съжаление кончетата нямат календар и не знаят, че в неделя хората почиват, за разлика от него. Друг въпрос дали не е малко наивно от негова страна да вярва, че някой лекар би го лекувал от добра воля, защото явно собствениците му нямат пари за него, не го хранят достатъчно, държат го гладно с дни, какво ли остава за лечение.

И може би никой нямаше да забележи падналото конче, ако неговите собственици не бяха дошли  и със сопи и ритници не опитвали да го вдигнат. А това много боли! Писъците на кончето са разбудили хората в съседните блокове и един човек, Мирослав, след като успява да прогони така наречените му собственици, решава да потърси поне някаква подкрепа от страна на организации и държавата. Та някак в неделя вдигнахме нашия телефон, после зазвъняхме по обедно време на безкрайно много лекари, инспектори. Всеки проклинаше ту държавата, ту собствениците. Но за наше чудо, и инспектор отиде в студения неделен ден да помогне, и ветеринарен лекар, та даже и полиция. Бе съставен акт на собствениците на коня, нищо, че те протестираха и заплашваха.
Ветеринарният лекар успя да съживи кончето, наля го с глюкоза, даде му калций и витамини. Хората му купиха хляб, постоплиха го. И така кончето се изправи и ......отново отиде при така наречените си собственици...

Тъжна случка бихме казали. Едва ли кончето ще издържи още дълго. Едва ли и собствениците му ще се научат да уважават труда му. Едва ли ще разберат, че паднал кон не се вдига с бой, а му трябва топлина, храна и лекарска помощ.

Тази случка обаче ни показа колко много безсилие има, защото не съществуват  условия от страна на държавата за противодействие на жестокостта, немарливостта и неразбирането. Цялата държава сякаш е абдикирала, а разчита само на едната добра воля на шепа хора – на един инспектор, който само поради собствена съвест прекъсна обеда си и помогна; на група граждани, на които не им е безразлично, когато живо същество страда пред очите им, на частен лекар, който остави чакащите го пациенти в клиниката и изнесе полева болница, за да помогне на едно болно, старо животно, покрито с рани от влачене на товари и бой, незаслужило с нищо безхаберието на държавата ни и отношението на собствениците си.

Оказа се, че:
o Конете в градовете не се регистрират никъде и каквото и да се случи с едно такова животно, или каквото и да предизвика то (сещаме се за честите случаи на препускащи коне по шосета и магистрали), никой не може да посочи кой му е стопанин и съответно кой носи отговорност за кончето.
o В София, а вероятно и в другите градове, всички бивши държавни служби, които бяха със специализирани помещения за лечение на селскостопански животни, са приватизирани. Няма къде да държите заболяло животно, което се нуждае от лечение – кон, крава, коза, овца (освен в двора си......., ако не сте голяма ферма, не искаме да питаме какви болести може да се случат...).
o Няма никакъв начин за превоз на едри животни. Представяме си, ако такова конче падне по средата на шосе в града и спре цялото движение, точно какво ще направят?
o Всички конюшни са частни и държавата не е създала никакъв регламент, по който подобни места да приемат и да участват в разрешаването и на такива случаи.
o В случай на заболял кон, който не може да продължи да работи и всъщност става „ненужен” за собственика си...не е ясно какво трябва той да предприеме..най-често става така, че конят се заколва лично от собствениците му и те го изяждат...


Всъщност тези коне не съществуват за държавата! Което означава, че хората, които ги гледат нямат информация как да ги гледат, не са обучавани, ветеринарните инспектори не могат да предявят иск за конфискация, защото собственикът не съществува по регистър.., дори и да се конфискува, конят, няма къде да бъде настанен, и ако хипотетично се конфискува, не е ясно какво ще се случи с него след това......
....въобще кой точно трябва да започне да разплита тази ужасяваща мрежа на хаос.....


Специални благодарности за помощта по този случай изразяваме към: д-р Славев, инспектор към РВМС - София, Драгалевци; д-р Жоро от клиника "ВетМедикус" - Студенски град, на д-р Дамян Илиев, НВМС - София, на д-р Мадлен Василева, НВМС - София и най-вече на всички хора от Студентски град в неделя, които не бяха безразлични. Те са автори и на снимките, които публикуваме тук.

© 2003-2017  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3