Как се оспорва наредба на Общинския съвет?

Както е добре известно на повечето хора, ангажирани с каузата за решаване на въпросите с домашните и бездомните четириноги, една част от подзаконовата уредба на житието и битието на кучетата, са в компетенциите на Общинските съвети.

Голямата законова рамка се намира в Opens internal link in current windowЗакона за ветеринарномедицинската дейност (основно в глава VІІ „Защита и хуманно отношение към животните”) и Opens internal link in current windowЗакона за защита на животните. Тъй като тя е добре позната, в настоящото изложение нямаме намерение да се спираме на нея.

При обжалването на всяка конкретна наредба трябва да се подходи индивидуално и да се направи съответното предварително проучване относно нейната законосъобразност. Когато четете законовата уредба, следва да имате предвид, че наредбите, които приемат Общинските съвети, са подзаконови нормативни актове (а не индивидудални или общи административни актове) и спрямо тях се прилагат съответно правилата за приемане и обжалване на подзаконовите нормативни актове.


На какви изисквания трябва да отговаря една наредба на общинския съвет:

1. Съответната наредба (или отделни текстове от нея) трябва да е от компетентността на Общинския съвет т.е. Общинският съвет със закон да е овластен да решава съответните въпроси.

Следва да имате предвид, че Общинският съвет е орган с обща компетентност. Неговите правомощия са изрично, макар и неизчерпателно изброени в чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, като те могат да бъдат разширявани от други закони.
Например: Общинският съвет има правомощието (т.е. правото и задължението) да приеме Наредба за организацията на работата и условията на отглеждане на кучетата във временните приюти по чл. 47, ал.5 от ЗЗЖ, но няма правомощие да урежда въпросите свързани с минималните изисквания за животните, използвани в опити на територията на общината.
Когато Общинският съвет е приел определени текстове, без да има правомощието за това, те са незаконосъобразни и съдът следва да ги обяви за нищожни.

2. Наредбата трябва да е приета по съответния процесуален ред т.е. да са спазени процедурните правила за свикване на заседанията но Общинския съвет и за разглеждане на наредбата: заседанията трябва да са свикани по съответния ред; на тях да са присъствали и гласували необходимият брой общински съветници; трябва предварително да е проведено съответното обществено обсъждане със заинтересованите страни и Общинският съвет да е разгледал проекта заедно с представените становища, предложения и възражения и т.н. Ако имате съмнение дали наредбата е приета при спазване на процедурните правила, следва да направите съответната справка в Закона за местното самоуправление и местната администрация, в Правилника за работа на Общинския съвет, изработен и приет от самия него, в Административно-процесуалния кодекс (гл.V, раздел ІІІ) и в Закона за нормативните актове.

3. Текста на наредбата трябва да съответства на императивните разпоредби на материалния закон т.е. да не противоречи на съответните закони и подзаконови актове по тяхното изпълнение.
Например, Общинският съвет не може да приеме наредба, в която да регламентира евтаназия на всички бездомни кучета в общинските приюти, тъй като тя противоречи на разпоредбите на  Защита на животните.

Какво да направим когато установим несъответствие с някое от горните изисквания?

Обжалването на незаконосъобразните нормативни актове на Общинските съвети се извършва по реда на Административно-процесуалния кодекс (гл.Х, раздел ІІІ)

1. Подзаконовите нормативни актове на общинските съвети се оспорват пред съответния административен съд (Opens external link in new windowсписък и координати на административните съдилища в страната), който разглежда делото в състав от трима съдии. При разглеждане на делото задължително взима участие и прокурор.

2. Всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от нормативни акт или за които той поражда задължения, имат правото да го оспорват пред съответния административен посредством писмена жалба.

3. Няма определен срок за оспорване на подзаконовия нормативен акт – той може да бъде обжалван без ограничение във времето.

4. Следва да се обърне внимание, че оспорването по принцип не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Определението на съда по ал. 1 за спиране действието на подзаконовия нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването.

5. Съдебното решение – съдът може да обяви нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, да го отмени изцяло или частично или да  отхвърли оспорването. Съдебното решение има действие по отношение на всички.
Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.
Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.

6. Обжалване - решението на първоинстнационния съд може да се обжалва пред Върховния административен съд. Всяка от страните по делото, за които то е неблагоприятно, може да обжалва решението на първоинсанционния съд. Лица, които не са участвали в делото, също имат право да го обжалват, когато решението е неблагоприятно за тях. Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

© 2003-2017  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3