Изследване "Защита на животните в законодателството на ЕС"

Резюме на законодателно проучване

Защита на животните в законодателството на Франция, Германия, Белгия и други държави - членки на Европейския Съюз.

Актуалността на изследването се определя от големия обществен интерес към разглежданата проблематика и предстоящото приемане на Закон за закрила на животните в България. Създаването на адекватна законодателна уредба във връзка с отглеждането, опитите, транспортирането на животни, забраната за безпричинното им умъртвяване и подлагане на мъчения e също и международно задължение на България за хармонизиране на вътрешното законодателство с това на страните-членки на Европейския съюз.

С оглед поставените високи изисквания и стремежа към пълнота и изчерпателност, проучването е проведено в следните насоки:

  •       Актове на Европейския съюз и на Съвета на Европа;
  •       Вътрешно законодателство на държави - членки на Европейския съюз;
  •       Законодателство на държави от Централна, Източна Европа и Скандинавския полуостров;
  •      Законодателство на държави извън Европа: САЩ, Канада, Нова Зеландия, Япония, Филипините.

Като приоритетни теми в проучването бяха изведени следните групи въпроси:

І. Характер на нормативната уредба за отношението към животните;

ІІ. Органи с обща и специална компетентност в областта на закрилата на животните;

ІІІ. Отглеждане на животни и задължения на собствениците;

ІV. Опити и други манипулации с животни;

V. Други въпроси, свързани със защитата на животните, регламентирани в националните законодателства;

1. бездомни животни;
2. транспорт;
3. клане;
4. умъртвяване;
5. правила за организиране на представления с животни, дресура, зоопаркове, използване на животните в телевизионни и рекламни продукции;
6. търговия, внос и износ на животни;
7. защита на дивите животни.

VІ. Санкционна политика.

Актове на Европейския съюз и на Съвета на Европа

1. Актове на Европейския съюз

Нормативната уредба на закрилата на животните в общностното право е сравнително нова и има вторична роля спрямо нормите относно свободата на придвижване на стоки и капитали. Учредителните договори на Европейските общности не третират проблемите относно закрилата на животните, а ги слагат под общия знаменател на уредбата на търговията със стоки с животински произход. Животните се третират като "стоки" или "аграрни продукти".

С Договора от Маастрихт за първи път се акцентира върху необходимостта от нормативна уредба на конкретни въпроси, свързани с благополучието на животните, каквито са проблемите относно научните експерименти с тях, транспорта и др. С Договора от Амстердам страните-членки се обвързват с проблематиката за закрила на животните като разумни същества посредством подписването на Протокол към Договора, който става неразделна част от Учредителните договори на общността. Този протокол обвързва юридически страните-членки, като им вменява задължението за съблюдаване благоденствието на животните при изготвяне на бъдещи норми на общностното право. Въпреки подписването на този протокол, голяма част от страните-членки вярват, че уредбата на закрилата на животните следва да намери своето място във вътрешното право, а не в общностното.

Затова, Европейските общности съсредоточават законодателните си усилия в по-тясна посока, а именно: изготвят задължителна за страните-членки детайлна уредба на отглеждането, закрилата и клането на отделни видове животни, предназначени за пазарите на общността; въвеждат специални изисквания относно хуманното ловуване на животни, предназначени за кожи и стоки от тях; приемат особени правила за уеднаквяване законодателството на страните-членки в полето на извършване на експерименти и други опити с научна цел върху животни. В същото време страните-членки на ЕС имат свободата отделно от общностното право да приемат в сила своя национална уредба на проблемите, свързани със закрилата на животните.

В хода на проучване на общностното право се изготви изчерпателен списък от 216 страници, съдържащ различни по степен и по вид актове на различни органи на ЕС, с които Общността дава изрична уредба, посочва конкретни решения и посоки на развитие и уеднаквяване на правната уредба не само по отношение на закрилата на животните, но и относно запазване на биоразнообразието и използването на генно изменени животни .

Основните актове, които нормират въпросите за закрила на животните и действат в пределите на Европейската общност, са изготвените от Съвета на Европа, Европейска конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели, Европейска конвенция за защита на животните за клане и Европейска конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели.

Освен тях, в пределите на ЕО действа подробна уредба относно реда за отглеждане на кокошки-носачки и за отглеждането и клането на кокошки. В няколко Директиви се регламентират изключително подробно вида на заведенията за отглеждане, техническите изисквания към тях, стандартите за отглеждането на кокошките, оторизираните лица за отглеждането им и компетентните органи.

Един от значимите и основополагащи актове на общността е Директива 86/609/ЕЕС за уеднаквяване на законодателството на страните-членки относно закрилата на животни, използвани за експерименти и други научни цели. С нея се дават основните посоки за хармонизацията на законодателството на страните-членки в материята на този специфичен проблем, както и се въвеждат правните инструменти за съблюдаване правата на животните като разумни същества. Изрично се посочват случаите, в които са допустими експериментите с животни, като се определят компетентните органи, даващи разрешение за провеждането на експериментите, посочват се учрежденията, които могат да правят такива опити и се създава система за взаимно признаване на резултатите от тях.

В общностното право има и изрична уредба относно хуманното ловуване на животни, предназначени за кожи и стоки от тях. Забранява се вноса на кожи и стоки от тях, произхождащи от страни, в които е позволено ловуване на животните с капани. Изготвен е и действа списък на страните, в които ловуването става по други, хуманни начини и от които е позволен вноса на такива стоки.

2. Актове на Съвета на Европа

Актовете на Съвета на Европа относно изследваната проблематика са следните: Европейска конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели - Страсбург, 10. 03. 1976 г.; Европейска конвенция за защита на животните по време на клане - Страсбург, 10. 05. 1979 г.; Европейска конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели - Страсбург, 16. 05. 1986 г.; Европейска конвенция за закрила на животните-компаньони - Страсбург, 13. 11. 1987 г.

Конвенциите дават легални дефиниции на понятия като "животни", "кланица", "клане", "зашеметяване", "развъдни институции" и др. Всяка от конвенциите, с оглед на предмета и приложното си поле, вменява конкретни задължения на страните по нея относно съблюдаване правилата за благосъстояние и благоденствието на животните. Създадени са стройни юридически механизми относно спазване изискванията за хуманно отношение спрямо животните, спазване на правото им на живот, подслон, добро отношение, евтаниране след провеждане на експерименти и с научни цели. По реда на всяка една от конвенциите са създадени съответните компетентни органи, които осигуряват производството по определените разрешителни режими, или следят за осъществяване изискванията на конвенциите, както и органи, на които са вменени задължения по предоставяне на статистическа информация и др.

Всяка от конвенциите предвижда самостоятелни механизми за влизането й с сила, за присъединяване към нея, както и нейното денонсиране.

І. Характер на нормативната уредба и регламентиране на отношението към животните

В хода на проучването бяха открити и изследвани европейски и други международни стандарти в областта на защитата на животните. Общото между всички тях е засиленото внимание към отделни животински видове, чието оцеляване или съществуване са изложени на опасност; въвеждането на категорични забрани за безпричинното умъртвяване или подлагане на мъчения на животно; създаването на детайлни правила за отглеждането, превозването, опитите с животни и др., гарантиращи на всеки индивид нормалното съществуване, физическо развитие и третиране като живо същество, на което никой не може да причинява произволно увреждания, страдания и болки.

На национално ниво проучването установи няколко характерни подхода в законодателствата на разгледаните държави при регламентиране на изследваната материя. Правилата, уреждащи дейността по закрила на животните, са предмет на:

  • конституционна уредба - закрепването на дейността по закрила на животните в конституционен текст е все още повече изключение, отколкото законодателна практика;
  • законова уредба - в общ, бланкетен рамков закон или в няколко нормативни акта, чийто предмет са отделни животински видове, както и разпоредби в общи нормативни актове като Наказателен и Граждански кодекс
  • комплексен подход, при който е налице уредба както в общ закон, така и в специални нормативни актове.
  • Конституционна уредба.

На 17 май 2002 г. Федералният съвет на Република Германия въздига защитата на животните в държавен приоритет на конституционно ниво. Изменен е чл. 20а на Основния закон, като в новата си редакция разпоредбата определя, че държавата, в интерес на гражданите и в името на следващите поколения, полага всички усилия за защита на околната среда и животните. С приемането на посочените изменения Република Германия става първата страна-членка на Европейския съюз, която включва дейността по защита на животните в Основния си закон.

Такава тенденция се наблюдава и в Австрия. В рамките на проведените през 1996 г. инициативи за приемане на единен закон за защита на животните, се правят и постъпки за изменение в Конституцията на страната. Планира се изменението да включи цялостна защита на околната среда, като се заимства чл. 9 от Конституцията на провинция Залцбург: "Задачи и принципи на държавната политика на провинцията са най - вече:...защитата на естествената околна среда в нейното многообразие, като среда за живот за човека, както и защитата на животинския и растителен свят от вредни изменения и запазването на защитени природни видове в естествения им вид; защитата и съобразяването с животните, като създания наред с човешките и отговорността на хората спрямо тях..." Изменението е в сила от 1 юли 2002 г.

Конституцията на Република Италия (чл. 9) насърчава развитието на културата и научните и технически изследвания и закриля природните богатства и историческото и културно наследство на нацията. През месец юли 2002 г. в италианския парламент е постъпило предложение за допълнение на чл. 9 от Конституцията, според което на животните се признава правото на живот и на подходящо за биологичните им характеристики съществуване. Държавата трябва да насърчава и развива инициативите, насочени към осигуряване хуманното отношение към животните и тяхната защита.

  • Законова уредба.

В преобладаващия брой страни е възприето решението материята да се регулира с общ, бланкетен и рамков по характер закон. В него се закрепват общите принципи на държавната политика за закрила на животните, които намират доразвитие в текущото законодателство, на подзаконово ниво (Белгия, Швеция, Филипините, Япония, Франция, Норвегия, Хърватска, Литва, Латвия, Словакия, Нова Зеландия, Швейцария, Чехия)

Друг възможен законодателен подход е подробното и изчерпателно регламентиране на материята в нарочен закон. Такава е практиката в Испания, Швеция. За Швеция такъв нарочен акт е Законът за благоденствието на животните, който дава основните насоки и принципи за отношението към животните. Конкретни законодателни решения на проблемите са дадени в приетата към закона Наредба за благоденствието на животните. Чрез нея се дава пълна детайлизация на поставените от закона изисквания. Регламентирано е и създаването и функциите на различни по ранг и дейност органи в областта на защита на животните.

За някои от държавите е характерно, че са предвидени разпоредби относно защитата на животните и осигуряването на добро отношение към тях в общи нормативни актове. Типичен е подходът, при който в Наказателния кодекс се включва разпоредба, санкционираща малтретирането на животни /Австрия, Италия, Русия, Франция, Белгия, Канада, САЩ/. В гражданските кодекси могат да се открият разпоредби, които са свързани намирането на безнадзорни животни, сделките с животни и др. /Италия, Русия /

При комплексния подход се наблюдава засилена законодателна активност, като регламентацията се съдържа в общ закон, специални закони по отделни проблеми на политиката по защита на животните и многобройни подзаконови актове.

Този подход е особено характерен и за държавите с федеративно устройство, в които на общодържавно ниво се създава унифицирана регулаторна рамка, а отделните териториални единици я доразвиват в законодателството си (Австрия, Германия, Канада, Русия, САЩ, Испания)

По сходен начин е изградена уредбата във Великобритания и Италия. В Италия е приет рамков Закон за домашните животни и предотвратяване на безстопанствеността (чиито обхват, както личи и от наименованието, е ограничен до посочената категория животни, а не до всички). Относно дивите животни се прилага Закон за защита на дивата фауна и лова, чийто предмет обаче е по-скоро съхраняването на националното богатство. На регионално ниво в Италия може да се открие богата и разнообразна нормативна уредба в изпълнение на тези два закона, както и закони относно риболова, екзотичните животни, птиците, влечугите и земноводните, научните експерименти с животни, профилактика на болестите сред животните. Откроява се уредбата в област Тоскана, където действа подробен регионален рамков Закон за защита на правата на животните.

Във Великобритания материята, свързана със защитата на животните, е уредена в множество нормативни актове, най-важният от които е Законът за защитата на животните от 1911 г. Уредба се съдържа и в Закона за защита на дивите бозайници от 1996 г., Закон за клането на животни от 1991 г., Закон за научните процедури, при които се използват животни от 1986 г., Закон за внос и износ на застрашени видове животни от 1986 г. и др.

Въпросите, свързани със защитата на животните в Германия, са уредени детайлно на законово и подзаконово ниво. Най-важният нормативен акт в материята е Законът за защита на животните от 1998 г. Значение имат също Законът за защита на природата, Законът за борба с опасните породи кучета, някои норми на Германския граждански законник. Предвидено е по законова делегация да бъдат издадени редица подзаконови актове - наредби на Министерството на хранителната промишленост, земеделието и горите, Министерство на здравеопазването, Министерство на околната среда и атомната безопасност, Министерство на финансите и др. Например Министерството на околната среда и атомната безопасност издава Наредба относно реда и условията за регистрация на лицата, които упражняват по занятие дейност, свързана със защитени растителни или животински видове.

В САЩ на федерално ниво защитата на животните е уредена със Закона за благоденствието на животните. Оправомощените в него органи издават различни подзаконови органи по прилагането на закона. На федерално ниво е създаден и Закон за дивите и неопитомени коне и магарета, който съдържа специфични разпоредби за опазването на тези видове. Санкционни разпоредби освен в тези актове са проведени и на щатско ниво в кодексите и наказателните закони на отделните щати.

В Канада важни обществени отношения, свързани с животните, се регламентират в Закона за здравето на животните. С по-тесен обхват е Законът за защитата и международната и вътрешна търговия с диви животни и растения. Той защитава определени видове застрашени животни и растения най-вече чрез регулиране на търговията с тях. Важни правила съдържа и Наредбата за животните в националните исторически паркове. Наказателноправни разпоредби се съдържат в горепосочените актове и в Наказателния кодекс на Канада.

  • Приложно поле

Нормативните актове на разглежданите държави визират способите за защита на животните, включително на домашните и на тези, които служат на човека /Австрия, Германия, Италия, Русия, Франция, Белгия, Швеция, Хърватска, Словакия, Норвегия, Япония, Чехия/ а също и законосъобразните форми на използване на животинските видове /Русия/. Уредено е и опазването на дивите животни /Великобритания, Норвегия, Русия, Латвия, Италия, Русия, Хърватска, Чехия/.

Законодателствата на някои от изследваните страни дават легално определение на понятието животно /Белгия, Германия, Великобритания, Нова Зеландия, Русия, Литва, САЩ, Нова Зеландия / и на видовете животни - полезни, неподходящи за гледане в домашни условия, диви и опасни /Австрия, Германия, Италия, Великобритания, Литва, Чехия/, селскостопански животни /Австрия, Белгия, Франция, Чехия/. Регламентирани са и други понятия, свързани с отглеждането на животните, например - приют за отглеждане на животни /Австрия, Белгия, Италия, Франция, Хърватска, Латвия./, изложба на животни /Австрия, Белгия, Германия, САЩ/, представления с животни /Германия/, пазар на животни /Белгия, Словакия/, зоологическа градина /Австрия, Белгия/, експеримент и експериментални животни /Белгия, Германия, Франция, Хърватска, Литва, Великобритания, Швейцария, Чехия/, евтаназия /Русия, Хърватска, Латвия, Чехия/, изследователска институция /САЩ/, носител на зараза /Канада /, ветеринарно-биологичен продукт от животно /Канада/, ветеринарни изисквания /Словакия/, кланица /Великобритания/ и др.

В шведския Закон за благоденствието на животните се дава основният принцип за отношение към животните - животните трябва да бъдат третирани добре и да бъдат защитавани от страдания и болести. Могат да се открият определения и на по-общи и абстрактни понятия като жестоко отношение към животните, животински свят, закрили и използване на животинския свят /Русия, Хърватска/. Руският федерален закон "За животинския свят" дава изключително подробна уредба на термините, използвани в него, относно обектите на животинския свят и използването им. Така постъпва и германският законодател в Закона за защита на природата, като особено внимание е отделено на видовете под особена закрила и строго защитените видове, застрашени от изчезване на територията на страната.

Особеност на законодателството в някои държави е, че обекти на закрила са животински видове, които са характерни за съответния географски ареал /например на Филипините - крокодили, Австралия - кенгура, САЩ - диви коне/.

В законодателството на Испания се прави разграничение между местната фауна и тази, която произхожда от друга територия. Същото разграничение е проведено и в германския Закон за защита на природата.

Специална защита се предоставя на домашните любимци, като акцент се поставя върху кучетата и котките /Австрия, Белгия, Италия, Канада,Франция, Швеция, Япония/.

ІІ. Органи с обща и специална компетентност в областта на закрилата на животните

В повечето от изследваните държави органите с обща компетентност в областта на защитата на животните са Министерският съвет или съответното министерство. Техните основни функции са да определят насоките на държавната политика за закрила на животните, да изготвят програми и стандарти за осъществяване на различни дейности свързани с животните, да създават условия за изграждане в обществото на хуманно отношение към животните. Изградени са различни специализирани институции, които имат предимно контролни функции. Очертават се няколко типични групи органи, на които се възлагат компетенции по закрила на животните, а характерен подход в някои държави е, че функциите по изпълнение на определената от централните държавни органи политика по закрила на животните се възлагат основно на местните власти.

Ролята на правителството, като орган, определящ цялостните насоки на държавната политика, в областта на закрилата на животните в отделните държави е дефинирана с различна степен на конкретност. В някои законодателства се посочва по общ начин, че правителството осъществява функции в тази област /Русия, Литва, Латвия/, в други, тези функции са конкретизирани. В Германия федералното правителство представя на всеки две години доклад пред Бундестага за състоянието и развитието на дейността по защита на животните. В Япония премиер-министърът заедно с други компетентни административни органи утвърждава стандарти за необходимите грижи и условия за отглеждане на животните и в частност на кучетата и котките. За Белгия е характерно, че Законът за благото на животните регламентира правомощията в сферата на защитата на животните от компетенцията на Краля. Той определя условията за търговия, внос и износ на животни, извършването на интервенции, провеждането на експерименти и умъртвяването на животни. Някои от правомощията си Кралят може да делегира на Министъра на земеделието.

Като изпълнителен орган на централно ниво, който трябва да осигури реализирането на законовите изисквания и дейности по закрилата на животните и издаването на подзаконови нормативни актове в повечето държави е определено Министерството на земеделието (или съответно Министерство на земеделието и горите, Министерство на земеделието и селското стопанство). Такъв е подходът в Германия, Белгия, Италия, Канада, Латвия, Словакия, Филипини, Нова Зеландия, Чехия. Към това министерство често се създава подведомствен орган, натоварен специално със закрилата на животните като цяло или с опазването на дивите животни. В Италия е функционира Национален институт за дивата фауна, в Латвия - Държавна ветеринарна служба и Държавна горска служба, в Словакия - Държавен институт за контрол на ветеринарни биологични продукти и лекарствени средства, в Белгия - Съвет за благото на животните, а във Филипините - Комитет за създаване на благоприятни условия за животните, който се председателства от представител на частния сектор и има двама заместник председатели - един от държавния и един от частния сектор, в Чехия - Централна комисия за защита на животните.. В различните държави определени функции се възлагат и на други министерства, напр. Министерството на околната среда /Италия, Литва и др./.

Наблюдават се и други подходи. С различни постановления във Франция се създават комитети, чиято дейност е да разрешават всички възникнали въпроси и проблеми, свързани с животните. Комитетът организира специализирани секции, натоварени с конкретни задачи. Министърът на спорта създава комисия за борба срещу използването на допинг от животни и назначава председател. В своята работа Комисията може да си сътрудничи с Националния комитет по изследвания и технологии.

В шведската Наредба за благоденствието на животните се дава уредба на два органа, с правомощия в областта на защита на животните. Това са Националният съвет по земеделие и Националният съвет за лабораторни животни. Националният съвет по земеделие в условията на оперативна самостоятелност издава разрешения за използване на животни в лабораторни условия и експерименти и одобрява конкретните лица, които участват в извършването на дейността. Целта на Националния съвет за лабораторни животни е подобряване положението на животните и ограничаване нуждата за използването им в експерименти чрез разработване и представяне на алтернативни методи. Той определя броя на комитетите за експерименти с животни и разпределението им на територията на страната. Тези комитети решават предимно въпроси, свързани с етиката при използването на животни. Комитетите имат и правомощия да възпрепятстват извършването на тази дейност, ако преценят, че съществуват начини за постигане на същите цели без използване на животни.

Във Великобритания всеки нормативен акт определя различен орган, който да следи за неговото приложение. Компетентни да издават лицензи съгласно Закона за клането на животни и Закона за научните процедури, при които се използват животни, са съответно Министърът на селското стопанство, рибните стопанства и храните и Държавният секретар. Органи със специална компетентност са инспекторите, назначавани от Държавния секретар, които имат сигнални и контролни функции относно законосъобразното извършване на научни процедури с животни.

Според Закона за благоденствието на животните на САЩ основен орган със съответни правомощия в тази сфера е Секретарят на селското стопанство. Той издава разрешителни на дилъри и превозвачи, след като докажат, че осъществяваната от тях дейност е в съответствие с определените от секретаря стандарти. Друг аспект от дейността му е извършване на различни разследвания и инспекции, които да осигуряват спазването на изискванията, постановени в различните нормативни актове. Секретарят има и правомощия относно някои специфични видове като диви коне и магарета.

Съществуват и някои специфични органи, характерни за отделна държава. Във Филипините нито едно юридическо лице, физическо лице, държавна или обществена организация не може да организира зоомагазини, ветеринарни клиники или болници, борси, ферми за развъждане или зоологически градини за отглеждане, размножаване, лечение с цел продажба или обучение на животни, без да са получили разрешение за това от Бюрото по зооиндустрия. Разрешението се издава въз основа на документи, които доказват, че създаването на съответното заведение отговаря на определени санитарни изисквания и няма да бъде използвано за цели, свързани с причиняване на болки и страдания на животните. Директорът на Бюрото е компетентен да контролира непосредственото създаване, функциониране и поддържане на споменатите заведения, както и създаването на нормални условия за транспортиране на животни във всички видове транспорт; да контролира предотвратяването на жестоко отношение към тях; както и да иска съдействие от държавни органи със съответните правомощия да осигурят ефективното прилагане на закона.

В Нова Зеландия са създадени комитети по етичните въпроси, свързани с животните, чието основно задължение е да уведомяват компетентния орган в случай на констатирано нарушение. Редовно се изготвят независими доклади и изследвания, които оценяват дейността на тези комитети. Освен тях, на територията на Нова Зеландия функционират инспектори, чиято задача е да извършват проверки и инспекции с цел да се избегне малтретиране на животното или поставяне в опасност на здравето му.

В Италия правомощия в специфични области са предоставени на органите на общинската, на финансовата полиция и на упълномощени длъжностни лица от службите, на които е признато правомощието да налагат санкции и да съставят актове за установяване на нарушение.

В Канада Министърът на земеделието и селското стопанство може да осигури или да създаде диагностични, изследователски, лабораторни и др. услуги и организации, които да служат за постигане на поставените цели в сферата на защита на животните. С цел да бъдат открити отровни вещества и носители на заразни болести, законодателството оправомощава всеки инспектор и служител на реда да извършва проверки, обиски, претърсвания и инспекции.

В Руската федерация във връзка с изпълнението на Конвенцията за биологичното разнообразие е създадена Междуведомствена комисия с координационни функции.

В Чехия функционират и държавни агенции, които издават разрешения за извършването на експерименти с животни и водят статистика за тези експерименти.

В повечето държави функционират и консултативни органи към централното ведомство или като независими институции. В Германия това е Комисия по защита на животните, във Великобритания - Комитет по процедурите с животни, в Канада - Канадски съвет за грижи за животните, в Япония - Съвет за защита на животните, в Латвия - Етичен съвет за защита на животните, в Нова Зеландия - Национален съвещателен комитет за благото на животните и Национален съвещателен комитет по етичните проблеми. В Италия консултативен орган по закрилата на дивата фауна е Националният технически комитет по въпросите на фауната и лова

Особеност на уредбата в някои държави е, че голяма част от функциите по закрила на животните се възлага на местните власти и на функциониращите към тях служби. В тази дейност те си сътрудничат с централните ведомства като им се отпускат целеви средства от държавния бюджет. Такъв е подходът в Италия, Германия, Япония, Норвегия, Испания. Приложението на Закона за защита на животните на Германия и на издадените във връзка с него подзаконови актове се възлага на компетентните служби, определени от провинциалното законодателство. Италианското законодателство посочва като компетентни местните санитарни служби, общинските служби, местните организации за доброволна охрана на животните. В Испания също се възлагат правомощия на общинските служби, а в Япония на префектурите. Типични за местните власти функции в тази насока са в областта на осигуряването на грижи за бездомните животни, преброяването им, създаването и функционирането на заведения за отглеждането им, определяне на случаите и реда за евентуалното им умъртвяване. Други правомощия са да осъществяват контрол над структурите за продажба, отглеждане или развъждане на домашни животни, да предприемат действия за и да стимулират създаването на юридически лица с нестопанска цел за защита на животните и да въвеждат ограничителен режим за животните, които застрашават живота, здравето или собствеността на човека.

За осъществяване на контрол над грижата за животните в Норвегия се учредяват Комитети за създаване на благоприятни условия за съществуване на животните с компетентност в съответните области. Членовете се избират от средите на специалисти и обществени дейци с позитивно отношение към животните. Ежегодно комитетите изготвят отчети за дейността и го предоставят на областните управители и на областните ветеринарни инспектори. Комитетите трябва да се информират за грижите, полагани за животните в съответния район, и да извършват внезапни проверки. Комитетите дават препоръки на собственика или на лицата, които се грижат за животните. При неизпълнение на предписанията, комитетът може да предприема конкретни действия и да уведоми органите на полицията.

Понякога законодателството изрично възлага задължения за физически или юридически лица във връзка със закрилата на животните. В Германия физическите, юридическите лица и неперсонифицираните правни образувания са задължени при поискване да оказват съдействие и да уведомяват компетентните служби за обстоятелства, които са от значение за дейността по опазване на животните и околната среда. В САЩ всяка изследователска институция е длъжна да създаде поне един комитет, който да дава оценка за грижите, положени за животните, и начина на извършване на експериментите от изследователската институция. Тази информация комитетът предоставя на средствата за масова информация и на съответните федерални агенции.

Важна е и ролята на неправителствените организации, които в някои държави са особено активни. За да започне да функционира такава организация обикновено се изисква одобрение от компетентен орган на изпълнителната власт. В Италия, Франция, Белгия, Нова Зеландия функционира добре развита система от неправителствени организации, асоциации, фондации за защита на животните. Тези обединения функционират на национално или местно ниво, или като подразделения на международни организации, а дейността им е насочена към закрила на определени видове животни или към протекцията на всякакви животни. В Швеция е създаден Шведският фонд за научно изследване без провеждане на експерименти с животни, който е неправителствена организация. Той отделя средства за алтернативни проучвания и откриване на методи за изследвания, които не включват използване на животни.

ІІІ. Отглеждане на животни и задължения на собствениците

Общ нормативен подход на всички законодателства в областта на защитата на животните е забраната за съзнателно предприемане на действия, непредвидени в закон или друг нормативен акт с цел умъртвяване, осакатяване, нараняване или причиняване на болки или страдания на животно.

Собствеността и стопанисването на животните са изрично уредени в повечето нормативни актове. /Австрия, Германия, Швеция, Русия, Хърватска, Норвегия/. В някои държави между тези собствеността и стопанисването се поставя ясна граница /Австрия, Германия/. Създадени са и разпоредби относно продажбата и сделките с животни /Италия, Русия, Германия, Испания, Норвегия/

В повечето от разгледаните държави се регламентирани сходни задължения на собствениците на животни. Те в значителна степен съвпадат и включват настаняване на животните в среда, която е подходяща за вида им, както и третиране по начин, който поддържа доброто им здраве и им позволява да следват естественото си поведение без да ограничават свободата на хората и на други животни. Като общи задължения на собствениците могат да се изведат още: осигуряване на животното на храна, съобразена с неговите нужди, осигуряване на достатъчно свободно пространство и свобода на движение, ненатоварване на животното над пределите на физическата му издръжливост, възраст и здравословно състояние. Условията, при които се отглеждат животните /осветлението, температурата, влажността, вентилацията, проветримостта/, трябва да бъдат съобразени с тяхната порода, степен на развитие и способност за адаптация. Тези, които са завързани или затворени, трябва да разполагат с достатъчно пространство за движение, съответстващо на физическите им нужди.

В Нова Зеландия собствениците на животни не са длъжни да поддържат животното живо, при условие, че то изпитва ненужни и силни болки и стрес. Те не могат да продадат, да се опитат да продадат или да предложат за продан животно, което изпитва ненужни и силни болки или стрес, с друга цел освен то да бъде умъртвено.

Във всички държави има специфични изисквания за местата за отглеждане на животните. Като общ законодателен подход се наблюдават легални изисквания за помещенията, в които се отглеждат животни, така и за използваното специфично техническо оборудване.

Когато животните се отглеждат в специализирано заведение /приют, зоопарк, лаборатория и др./, грижите по отглеждането им следва да бъдат поверени на персонал, притежаващ необходимите професионални познания и квалификация. Най-малко веднъж годишно животните трябва да бъдат инспектирани /Белгия/. Всяко болно или ранено животно следва незабавно да бъде подложено на лечение.

С оглед защитата на животните, в Словакия са регламентирани професионалните ветеринарни дейности. Те се осъществяват само от ветеринарен специалист-доктор по ветеринарна медицина, компетентен да извършва ветеринарни прегледи, изследвания и тестове, да осъществява предпазни мерки и лечение на животните, да разреши клане на живи животни. С цел осигуряване на безопасността на животните, върху храните за тях, както и върху водата им за пиене трябва да се осъществява мониторинг на веществата и на остатъците от тях. Собствениците, гледачите, вносителите, получателите и продавачите на животни са длъжни да предоставят необходимото съдействие на органите на Ветеринарната администрация.

Откриват се и специфични изисквания за отглеждането на някои видове животни - такива, от които се добиват скъпи и редки кожи /Австрия, Русия, Великобритания/ или представляват опасност за живота и здравето на човека. За отглеждането на опасни породи животни често се изисква специално разрешение от компетентен орган, като собственикът или стопанинът трябва да изпълни определени, изчерпателно уредени условия /Австрия, Германия, Белгия, Великобритания/. Вносът и разпространението на някои породи кучета /питбул-териер, американски страфорширтериер и др./ в Германия са забранени със Закона за борба с опасните породи кучета.

Специфични изисквания се съдържат и в Закона за здравето на животните на Канада. Всеки собственик е длъжен да уведоми най-близкия ветеринарен инспектор в случай на заболяване на или отровно вещество. Също така всяко лице, което притежава фабрика, използваща животински продукти, е длъжно периодично да предоставя проби от произведените продукти и от използваните суровини.

ІV. Опити и други манипулации с животни

В повечето от изследваните страни са легално уредени условията за провеждане на опити с животни. Така например според германското законодателство, това са манипулации и други действия с изследователска цел върху животни, които могат да причинят болки, мъчения или увреждания на животното, както и с генетичен материал от животни, когато опитът може да доведе до болки, мъчения или увреждания за генетично модифицираното животно или животните, от които е взет материалът.

Забранено е извършването на опити, непредвидени в действащото законодателство /Германия, Белгия, Австрия, Великобритания, Литва, Хърватска/. Като общ нормативен подход при провеждането на експерименти с животни се откроява въвеждането на изискване за даване на разрешение от компетентния в съответната държава орган. Разрешенията могат да се отнасят по-конкретно до: удостоверяване, че в опитите се използват само животни отглеждани за тази цел /Швеция/ или че опитите ще се осъществяват само за точно определени цели /Норвегия/; удостоверяване спазването на изискванията и критериите на закона /САЩ/. В някои държави са създадени специални държавни комисии, които да контролират провеждането на опитите с животни и да издават разрешенията, напр. в Норвегия и в Чехия, а в Белгия и Литва те се наричат "етични комисии".

Общо за повечето законодателства е изискването опитите с животни следва да се ограничават и да се използват алтернативни методи /Италия, Русия, САЩ, Белгия, Германия, Швеция и др./. Друго характерно изискване е при извършването на научни експерименти и изследвания на животните, както и при евентуалното им умъртвяване след тях, да се използват средства, които ще им причинят минимални болки и страдания /Япония, Испания, САЩ, Швеция и др./. Предвидено е и задължителното участие на ветеринарен лекар, както и прилагането на упойка, в случай че експериментът е от естество да причини болка на животното. Особеност на новозеландското законодателство е, че разрешава и собственикът на животното да извършва спрямо него хирургически процедури, ако притежава разрешително от ветеринар.  

Регламентирани са методите за провеждане на опита, условията, на които трябва да отговаря ръководителят на опита и другите участващи в него лица, възможността за използване на едно и също животно за два или повече идентични експерименти и грижите за животното, ако след опита са му причинени нетърпими болки или страдания. Изрично са установени и възможните цели, с които може да се предприеме опитът: предотвратяване, диагностициране или лечение на травматични увреждания или болести, засягащи физическото или психическото състояние или функции при човека или при животните /Швеция, Норвегия, Германия, Великобритания, Австрия, Испания, Хърватска, Чехия/; предвиждане и предотвратяване на заплахи за околната среда /Германия, Великобритания, Чехия/; за важни научни открития /Германия, Великобритания, Швеция, Австрия, Испания, Хърватска/; ограничаване на свръхпопулацията /Белгия/. В Германия, Белгия, Великобритания, Нова Зеландия, Хърватска, Швеция, Норвегия, Австрия, Испания, Чехия предмет на изрична уредба са и някои други манипулации с животни - за целите на образованието и придобиването на допълнителна квалификация в рамките на висши учебни заведения, научни учреждения, болници и др., както и за производството, добиването, съхраняването и увеличаването на вещества, продукти, организми лекарства и други химични вещества. В тази връзка обаче се забранява култивирането, биотехнологичното и генетично модифициране на гръбначни животни, в резултат на което те или тяхното потомство се лишават от определени телесни части или органи, стават непригодни за нормално съществуване или им се причиняват болки, страдания или увреждания.  

Сходни изисквания се поставят и в Русия, но там уредбата е под формата на принципни правила в Закона за защита на животните от жестоко отношение, а не като детайлна регламентация.   От гледна точка на недостатъчно конкретна, изчерпателна и ясна регламентация се критикува и италианското законодателство от националните организации за защита на животните, които проявяват особена активност за забрана на опитите с животни. В Италия се разграничават две форми на научни експерименти с животни - такива, които водят до дисекция, и, при които животното е обект на проби. Основният аргумент (освен чисто моралният въпрос за непричиняване на страдания на животните), който се изтъква срещу провеждането на експерименти, е че в действителност те не осигуряват ефикасни резултати с гарантирана приложимост и при хората. Особеност на чешкото законодателство е, че забранява в експерименти да се използват други освен лабораторни животни и особено изоставени и бездомни животни.

В Испания Министерството на земеделието, животновъдството и риболова разрешава извършването на дисекция в центрове и лаборатории с научна или образователна цел. На частни лица може да се разреши да извършат дисекция на животно само ако се докаже, че то е умряло от естествена смърт и след като бъде получено разрешение за това от Министерството на земеделието, животновъдството и риболова. При никакви обстоятелства не може да се допусне извършването на дисекция на публично място. Аналогична е и уредбата във Великобритания.   Характерен аспект на регламентацията относно експериментите с животни, който може да бъде открит в някои държави /Италия, Русия/, е, че в присъствието на ученици се ограничава провеждането на опити с животни, а някои форми на опити дори се забраняват. В тези държави е регламентирано правото на студентите да не участват в провеждането на такива опити във връзка с изучаваната от тях дисциплина, ако това противоречи на тяхно вътрешно убеждение или религиозни принципи. Изследователските институции в САЩ, трябва да отговорят на редица изисквания и критерии, а сред специфичните им задължения са предаване на информация за съдържанието на извършваните процедурите, доказателства, че са спазени стандартите поставени от Секретаря на селското стопанство, повишаване квалификацията на служителите, работещи с животни.  

Специфични разпоредби се съдържат в законодателството на Франция, където е забранено да се предписват или поставят на животните по време на състезания или спортни мероприятия вещества или методи, които са създадени изкуствено и фигурират в списък, определен с общо постановление на министрите на спорта, здравето и земеделието. Забранено е също предписването на такива вещества или подбуждането към тяхното предписване. Особен аспект на медицинските манипулации с животни е откроен в Австрия и в Чехия. Манипулациите, които имат за цел промяна на външния вид на животното и не са необходими за лечението му, като например отделяне на гласните струни, рязане на части от тялото, отстраняването на нокти или зъби е забранено. Манипулации върху животни, които не са свързани с лечението на животното, могат да се предприемат само тогава, когато се налагат по ветеринарномедицински причини за удобство на животното или за намаляване на опасността от наранявания на човека. Манипулации за предотвратяване на по-нататъшното размножаване на животното са изрично разрешени.

V. Други въпроси, свързани със защитата на животните, регламентирани в националните законодателства

Бездомни животни; транспорт; клане; умъртвяване; правила за организиране на представления с животни, дресура, зоопаркове; защита на дивите животни; търговия, внос и износ.

1. Бездомни животни

Проблемът с бездомните кучета котки и други животни във Франция и Италия е уреден изключително добре. Създадени са множество учреждения за такива животни, или за изгубени и изоставени животни. Домашните животни задължително се регистрират и имат медицински картони със задължителните ваксинации, които трябва да им се направят съгласно изискванията на националното законодателство и международните стандарти. Цялата информация /име на животно, адрес на стопанина му е пр./ се изписва на нашийниците им или животното се маркира чрез татуиране или микрочип. Когато кучетата и котките са взети отвън без да са маркирани съгласно закона или не носят нашийници, на които са обозначени името, адреса и техния стопанин, който ги е прибрал в най-кратък срок трябва да ги отведе в кучешките, съответно котешките приюти. На тези места животните се ваксинират против бяс и след изтичане на определен срок, ако животното не е потърсено от своя собственик, се оставя за осиновяване или става собственост на лицето, което го е завело в дома. След преглед на ветеринар, ръководителите на местата за престой на животни могат да ги отстъпят на фондации или асоциации за защита на животните. Те, от своя страна, предлагат животните за осиновяване.

Специфична черта на нормативната уредба в Италия е закрилата на колониите от котки. Защитническите организации и сдружения могат да поемат грижата за местните колонии от котки, като им осигуряват грижа за здравето и условия за оцеляване. За тази цел общините си съдействат с местните санитарни служби и защитническите организации и съставят карта на местата, в които е съобщено, че има колонии от котки и на местата, обичайно посещавани от котки. В област Тоскана гражданите, на които общините са поверили грижите за котки, са определени със специален термин - gattaio, значението на дейността им се признава изрично.

В Белгия въпросът за бездомните животни също има законова уредба. Лицата, намерили безпризорни животни, са длъжни да ги предадат на органите на Общинската администрация. Те са оправомощени да настанят животното в приют, да го поверят за отглеждане или да вземат решение за умъртвяването му. Органите на местно самоуправление са ангажирани с грижата за бездомните животни и поддържането на приютите за тях и в Литва и Латвия.

През декември миналата година гръцкото правителство, съвместно с неправителствените организации за защита на животните, изготви нов Законопроект за закрила на животните, който обръща специално внимание на осигуряването на подходящи условия за здравословна среда на бездомните кучета, както и мерките, свързани с тяхната ваксинация и кастрация. Съгласно гръцкия законопроект бездомните кучета трябва да се прибират от общински служители и да се настаняват в подходящи за това заведения, където им се извършва преглед. Преди да бъдат върнати на улиците, животните задължително се ваксинират. Умъртвяването е позволено само в случай на сериозно заболяване на много старо животно. Предвидено е и създаването на приюти или клиники за стерилизации под контрола на местните власти. Бездомните кучета трябва да бъдат връщани в тяхната естествена среда възможно най-бързо, за да могат да се възстановят от операцията, както и да не губят способността си да оцеляват на улицата. До създаването на клиниките за стерилизация се предвижда функционирането на специално обучени екипи от доброволци, социални работници и общински служители за прибиране и прехвърляне на бездомните животни до най-близкия приют. След пристигането на животното в приюта ветеринарният лекар го ваксинира, кастрира и татуира, след което го настанява в здравословна среда. След възстановяването на животното то става подходящо за участие в програмата за настаняване. Възможно е бездомните животни да бъдат настанявани в съседни държави, където разглежданият въпрос е решен.

2. Транспорт

Условията за транспорт на животни се определят от различни за съответната държава органи. Като общ законодателен подход се наблюдава изискването животните да не бъдат превозвани по начин, който е от естество да им причини наранявания или ненужни страдания. С оглед безопасността на животните, са регламентирани детайлни изисквания относно превозните средства и съоръженията, в които те се транспортират /Австрия, Великобритания, Белгия, Литва, Латвия, Словакия, Русия, Хърватска/.

Във Великобритания и Белгия превозваните животни трябва да са годни за пътуване и да са взети необходимите мерки за грижи за тях по време на пътуването. Ако животното се разболее или нарани по време на транспортирането, то трябва да получи незабавно първа помощ, необходимото ветеринарно лечение и, ако е необходимо, да бъде умъртвено по начин, който не причинява ненужни страдания. По време на транспортирането превозвачът трябва да гарантира, че се правят съответни почивки и животните се хранят и поят на определени периоди.

Секретарят на селското стопанство в САЩ е овластен да поставя стандарти за хуманност и изисквания за водене на книги и досиета за превозваните животни. Тези изисквания са задължителни за всички превозвачи, дилъри и изложители. Стандартите включват минимални изисквания за настаняване, хранене, санитарни условия, вентилация, грижи при извънредни положения като бури и земетресения, осигуряване на ветеринарен лекар. Необходимо е да се създадат условия, които не водят до психологически стрес у животните. При предаването на животните съществува задължение да се осигури ветеринарен преглед и издаването на уверение, че животното не страда от инфекциозна болест.

3. Клане на животни

Правилата за организацията, дейността, достъпа до кланиците и др. са част от регламентацията, свързана с умъртвяването на животни. В разгледаните в проучването държави /Германия, Белгия, Австрия, Норвегия, Хърватска, Чехия/ то е допустимо само с упойка или по друг подходящ, най-бърз и безболезнен начин, с оглед конкретните обстоятелства.

Според законодателството на Австрия и Чехия, ако при определени обстоятелства, като например наложително или религиозно клане, упояването е невъзможно, действието по умъртвяване трябва да се направи по начин, по който на животното не се причиняват излишни мъки и болки и не се плаши безпричинно.

Правилото във всички държави е, че лицата, извършващи упояването и умъртвяването на животни, трябва да имат необходимите знания и умения за това. Съществуват специални изисквания към конструкцията, оборудването и условията в кланиците и касапниците. Те трябва да са такива, че да не причиняват ненужни вълнения, болка, наранявания и страдания на животните. Всички инструменти, оборудване и инсталации в кланиците и касапниците трябва да спомагат за бързото и ефективно зашеметяване, заколване и умъртвяване на животното. /Великобритания, Белгия, Хърватска/

В някои от изследваните държави са изчерпателно изброени методите за клане на животни /Великобритания/. Във Великобритания за извършването на дейности като: зашеметяване, заколване, умъртвяване на животно и др. се изисква лиценз. Лицензите се издават от Министъра на селското стопанство, рибните стопанства и храните след предоставяне на необходимите документи. Кандидатите трябва да представят и сертификат за компетентност, които им се издава от ветеринарен хирург, след като прецени, че притежават необходимите знания и лични качества. Специално уредени са условията за животните, които чакат да бъдат заклани или умъртвени.

4. Умъртвяване

Умъртвяването на животни е регламентирано както общо - чрез посочване на случаите, в които се допуска, и на средствата за това, така и във връзка със случаите на бяс и други заразни болести посредством подробни указания относно реда за това. Общ за законодателството на повечето изследвани държави е принципът, че когато се налага, умъртвяването на животните трябва да се извършва с методи, изключващи предсмъртните страдания, като нехуманните методи се забраняват, включително и при осъществяването на ловна дейност. Той е изрично регламентиран в Австрия, Италия, Русия, Нова Зеландия, Чехия и др. Регулирането на числеността на бездомни животни трябва да се извършва посредством био-стерилизация, а не чрез убиването им. Типични случаи, в които се допуска умъртвяването на животни, са при: прекратяване на страдания на животното, регулиране на числеността, ако няма друга възможност за това, при необходимост от умъртвяване на отделни животни, болни от бяс или от други особено опасни болести.

Във Франция и Белгия след изтичане на срока за пазене в приют, ако ветеринарят е констатирал необходимостта, се пристъпва към умъртвяване на животното. Ако има инфекция от бяс, към умъртвяване на животните се пристъпва веднага, без да се чакат сроковете, определени за собствениците, да изтекат. Към умъртвяване на кучетата и котките, приети в приюта, се пристъпва веднага, когато в учреждението официално е регистрирана инфекция от бяс.

В австрийското законодателство подробно са уредени и действията, които се считат за мъчения. Като такива трябва да се споменат: развъждането, при което на животното или на неговото поколение се причиняват силни болки или страдания, вреди или силни страхове; увеличаването на агресивността и готовността за бой у животното посредством едностранно селективно развъждане; изискване на постижения, които очевидно превишават силата на животното или за които животното очевидно още не е достатъчно развито; организиране на боеве с животни, както и предоставянето на животното за такива цели; употреба на оръдия за улов по начин, по който животното се уврежда или умъртвяването не настъпва веднага; пускане на свобода на животно, което не е способно да оцелее в дивата природа; предаване или продажба на животно, чийто по-нататъшен живот е свързан с неизлечими болки и страдания, за цели различни от незабавно и безболезнено умъртвяване.

5. Правила за организиране на представления с животни, дресура, зоопаркове и изложения

Във всички изследвани държави е легално уредена забраната за организиране на боеве с животни. Санкционира се още присъствието на места, на които се организират такива боеве и разгласяването им.

В Италия съществува строга регламентация и редица ограничения относно правилата за организиране на представления и други развлекателни дейности с животни. Провеждането и участието в представления с животни, свързани с проява на насилие или нарушаване на обществения ред и морал, както и борбите с животни се санкционира от Наказателния кодекс, Единния текст на законите за публична безопасност и в регионалното законодателство.

В Русия използването на животни за представления, спорт и организация на развлекателни дейности се допуска само при наличието на специално разрешение за подобен род дейност.

В САЩ е поставено изискване на всички дилъри и изложители да водят книги на покупко-продажбите, извършвани от тях, транспорта, отличителните белези на животните и др. Дилърите са длъжни да поставят маркировка или означение на животните, които да ги идентифицират, без да им причиняват болка или страдание.

В Норвегия е забранено да се използват животни за обучение, освен ако това не се налага за професионална подготовка, само в случай че няма да им се причинят ненужни болки и страдания. Аналогична е уредбата на словашкия закон, който забранява използването на животни в артистични продукции или за обучение, ако то е от естество да им причини нараняване или е свързано с малтретирането им.

В белгийското законодателство е въведена легална забрана за участието на животни в изложби и конкурси, когато животните са претърпели забранени от закона интервенции.

В Испания е забранено е използването на животни в шоу програми, борби и други мероприятия, при които на животните се причиняват болки и страдания, както и които могат да причинят страх и безпокойство у хората, които ги наблюдават. Разрешени са само тези обществени празненства с провеждане на борби с бикове в общините, по местонахождението на които има изградени специални арени за предвидените мероприятия. Борби с бикове, които не включват умъртвяване на животните, в това число и коридата, се провеждат само в дните и в общините, в пределите на които традиционно се организират такива събития. Напълно са забранени борбите с кучета и петли, както и отстрелването на гълъби.

6. Търговия, внос, износ

В канадския Закон за защитата и международната и вътрешна търговия с диви животни и растения се регламентира, че, за да бъде осъществен внос или износ между отделни провинции или с друга държава, е необходимо да бъде получено разрешително. Предпоставките за това са предварително уведомяване на митническите служби и издаване на удостоверение от ветеринарен инспектор за здравословното състояние на животното. С оглед да се осигури спазването на изискванията на закона, на служителите на реда са предоставени широки правомощия да извършват проверки и инспекции, да изискват и конфискуват различни документи и предмети.

Търговията със застрашени видове животни във Великобритания се урежда от Закона за внос и износ на застрашени видове животни от 1976 г. и Правилника за контрол на търговията със застрашени видове животни от 1997 г. Обект на защита на тези актове са изчезващите или застрашени от изчезване видове животни, изброени в Регламент 338/97 на Европейския съюз.

Според белгийското законодателство условията за търговия, внос и износ на животни се определят от Краля и са свързани с вида и породата на животните и граничния контрол. Забранява се търговията с кучета и котки на обществени места - пазари, панаири, салони и изложби.

В Литва търговията с домашни животни се извършва на места, определени от общинските органи.

Словашкият закон изисква внасяните на територията на Словакия животни да бъдат обект на ветеринарен контрол.

Износът на животни от Нова Зеландия се осъществява само след като на износителя бъде издаден сертификат за износ от Главния директор.

7. Опазване на дивите животни

За подготовката, провеждането и контрола на мерките за защита на видовете и биотопа в Германия провинциите предприемат индивидуални и съвместни инициативи, насочени към опазване на значимите популации и ареала на дивите животни и растения, особено на застрашените видове. Формулират се цели, свързани със защитата, грижата и развитието на политиката на опазване на околната среда и се предприемат реални действия за тяхното изпълнение. Детайлно материята се урежда в местното законодателство.

В Русия закрилата на дивите животни е регламентирана на федерално ниво в Закона за закрила на животинския свят. Като основни принципи на държавното управление в тази област са закрепени подпомагането на дейностите, насочени към защита на животинския свят и неговата среда на живот, привличането на гражданите към тези дейности и осигуряване на използването на животинския свят посредством способи, които не допускат жестоко отношение към животните в съответствие с общите принципи на хуманността. Целите на закона са осигуряването на биологическото разнообразие, създаването на условия за устойчиво съществуване и използване на животинския свят, съхраняването на генетичния фонд. Законът дава уредба на дейностите по държавна закрила на животинския свят в Русия. Всяка дейност, предизвикваща изменение или влошаване на средата на живот на обекти на животинския свят, както и проектирането и строителството на сгради, съоръжения и обекти от инфраструктурата, трябва да се осъществява при спазване на изискванията за закрила. Регулирането на числеността на отделни обекти от животинския свят трябва да се осъществява по начини, изключващи нанасянето на вреди на други обекти на животинския свят и средата им на живот. Обектите на животинския свят могат да се предоставят на юридически лица за дългосрочно използване на основата на дългосрочна лицензия и на граждани за краткосрочно използване на основата на поименна еднократна лицензия.

Специалната законова защита на дивите бозайници във Великобритания е свързана с отговорността, която носи всяко лице, което рита, удря, осакатява, пробожда, пронизва, изгаря, замеря с камъни, дави, души или по някакъв друг начин причинява ненужни страдания на див бозайник. В обхвата на закона се включва всеки бозайник, които не е домашно или държано затворено животно съгласно Закона за защита на животните от 1911 г. Отглеждането на опасни диви животни във Великобритания, както и в Чехия, е забранено без притежаване на съответен лиценз, който се издава от компетентен местен орган. В Чехия са изрично забранени начините на ловуване, които причиняват излишни страдания на животните.

В законодателството на редица държави /Германия, Италия, Латвия, Норвегия, Хърватска, Русия/ са забранени: преследването, уловът, раняването и умъртвяването на диви животни под особена закрила във всички техните форми на развитие, както и отнемане, повреждане и унищожаване на техните леговища, гнезда, места за излюпване и/или убежища; обезпокояване чрез наблюдение, фотографиране, филмиране и др. на строго защитени видове животни и европейски птици в техните гнезда, места за излюпване и/или убежища; улавяне и задържане в плен на видове под особена закрила; сключване на сделки с предмет животни и растения под особена закрила и др.

Предмет на законодателството за защита на дивите животни са и правилата за ловна дейност, изискванията и реда за получаване на разрешение за извършването й /Италия, Русия, Канада/. Канадската Наредба за животните в националните исторически паркове забранява на всички посетители да безпокоят животните в парка, да ловуват, да ги преследват и пленяват. Забраната се отнася и до действия по присвояването им, независимо дали чрез собствени действия или чрез трето лице. Посетителите не могат също така да докосват, да хранят и да подмамват животното да се доближи чрез предлагане на храна.

VІ. Санкционна политика

В изследваните държави се наблюдават разнообразни по характер санкционни разпоредби: наказателни, административно-наказателни и имуществени. Санкциите са под формата на лишаване от свобода /Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Нова Зеландия, Норвегия, Филипини, Франция/, глоба /Белгия, Великобритания, Филипини, Нова Зеландия, Норвегия, Испания, Словакия, Япония, Канада, САЩ, Италия, Чехия/, изправителен труд /Русия/, конфискация на животните /Великобритания, Литва, Латвия, Нова Зеландия, Италия, Чехия/, лишаване за определен период от право за извършване на дейност, свързана с използването на животни от публикуване на присъдата /Италия, Белгия/.

Често срещан подход, изразяващ значението, което се отдава на гарантирането на добро отношение към животните е включването в разпоредбите на Наказателния кодекс на състави (общ и квалифицирани случаи,) отнасящи се до малтретирането на животни и други форми на престъпно отношение към тях. Богатата регламентация в тази материя, напр. във Франция, Белгия и Италия, показва хуманността на обществото, а грижата към животните е грижа и за всички негови граждани. Санкциите, които в редица държави включват и лишаване от свобода, имат превантивно значение. Единствено когато животните се използват в традиционни игри, като напр. бой с петли, с бикове и други национални обичаи, се разрешава по-жестокото отношение към тях.

Белгийският Наказателен кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до две години за отравяне на кон, овен, коза или прасе. Горският кодекс санкционира с глоба изоставянето и дразненето на животни. Подробна уредба на санкциите за нарушаване на действащото законодателство, свързано със защитата на животните, се съдържа в Закона за защитата и благото на животните. Инкриминирани са стрелбата по животни, забранените интервенции и ампутации, провокирането на жестокост у едно животно към друго, използването на кучетата като товарен добитък, изпращането на животни по пощата, продажбата на боядисани животни и др.

Във Великобритания наказанията за извършване на жестокости спрямо животни не са кодифицирани. Всеки закон, който регламентира отделните проявления на политиката за защита на животните, съдържа отделни санкционни разпоредби. Най-често срещаните наказания са лишаване от свобода до 6 месеца и глоба. Те могат да бъдат налагани както алтернативно, така и кумулативно. Санкционира се жестокото удряне, ритане, прегазване, измъчването, дразненето, преуморяването, претоварването или малтретирането на животни, с което им се причиняват ненужни страдания. Специфичен състав на нарушение е умишленото предписване на отровно или вредно лекарство или вещество на животно.

В Италия уредбата не предвижда лишаване от свобода, (въпреки че през 2002 г. са постъпили редица законодателни предложения в тази област), но хипотезите на наказуеми деяния са разнообразни. Общата хипотеза на жестоко отношение е конкретизирана (принуждаване към несъвместими с биологичните особености поведение и усилия, изоставяне, организиране и участие в представления свързани с изтезания и насилие над животни) и допълнена с квалифицирани състави (използване на особено мъчителни средства, организиране на незаконни облози, причиняване на смърт, рецидив).

Наказателният кодекс на Руската федерация регламентира жестокото отношение към животните като част от престъпленията против обществената безопасност и обществения ред. Подобно отношение се санкционира ако е довело до тяхната смърт или осакатяване, или е извършено от хулигански подбуди, с користна цел, по особено мъчителен начин или в присъствието на малолетни.

В Германия в престъпление е въздигнато неоснователното умъртвяване или причиняването на жестоки или продължителни болки и мъчения на гръбначно животно. Деецът се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба.

Изчерпателно са посочени действията, квалифицирани като административни нарушения. Те включват всяко причиняване на болка, мъчение или увреждане на животно без основателна причина; извършване на дейност, без да е получено необходимото разрешение; непредоставяне на информация на компетентната служба или предоставяне на неверни или непълни данни и др.

Уредбата на административно-наказателната и наказателната отговорност за нарушаване на разпоредбите на Закона за защита на природата е аналогична с тази в Закона за защита на животните. Спецификите на очертания в закона престъпен състав се изразяват във факта, че обект на престъплението е животно или растение от защитен вид, което обосновава завишените размери на наказанията - глоби и лишаване от свобода до пет години.

В Австрия лице, което грубо измъчва животно или му причинява безпричинни страдания; пуска животно на свобода, въпреки че то е неспособно да оцелее; и съзнавайки, че едно животно страда, го насъсква срещу друго животно се наказва с лишаване от свобода до 1 година или глоба до 360 дневни работни заплати. Интересно е въздигането в престъпление на самото пускане на свобода на домашно отглеждани животни, независимо дали по естеството си те са домашни или диви. Целта е намаляването и възпрепятстването на възникването на популации бездомни животни, както и причиняването на смъртта на изоставеното животно..

Същото наказание се налага и на лице, което умишлено умъртви гръбначно животни или по непредпазливост, във връзка с отглеждането на много животни, продължително време ги подлага на мъчително, противоестествено съществуване, лишавайки ги от вода, храна и др.

В САЩ има подробна санкционна разпоредба на федерално и щатско ниво. В Закона за благоденствието на животните е предвидено, че при нарушаване на разпоредбите на закона и на определените от закона и от стандартите изисквания възможните наказания са глоба и лишаване от свобода в определен размер. За дилърите, превозвачите и изложителите като възможна санкция е предвидено и отнемането на разрешителното за осъществяване на дейността им. Отделни разпоредби се съдържат и в различни актове на щатско ниво. Те забраняват жестокото отношение към животните, но не предоставят някакво специално право на защита срещу жестоко поведение. Съставите засягат предимно умишлено причиняване на болка, страдание, физическо увреждане или смърт на животното. Санкционира се преднамереното или непредпазливо лишаване на животното от необходимата му храна, вода, подслон, почивка и медицински грижи. Наказанията са глоба и лишаване от свобода, заедно или в алтернатива.

В Канада и САЩ наказателните състави, свързани с животните, могат да бъдат разделени на две категории - умишлено причиняване на смърт или нараняване на животното и проявена небрежност в осигуряването на необходимите му вода, храна, подслон и грижа. Съдебната практика също дава конкретни критерии за жестоко поведение спрямо животните, например определение за ненужно причинена болка и страдание. За смекчаващо вината обстоятелство е посочена хипотезата, ако лицето е действало при добросъвестно заблуждение относно факти от действителността. Съществуват и специални състави, например изписване или даване на отровно вещество или вредно лекарство на животно или птица. Нарушенията се наказват с присъда по реда на незабавна процедура. Наказанията са глоба, лишаване от свобода, конфискация на свързаните с нарушението животни и забрана да бъдат притежавани. Отделни санкции са предвидени и в законите, свързани със защита на животните, където наказанията са глоби в определен размер.

В Испания нарушенията на нормите на закона се наказват с глоба, събирането й може да се извърши заедно с конфискуване на животните - обект на нарушението и/или на всички средства и инструменти, използвани за улавяне на живи екземпляри. Прави впечатление разграниченията между леки, средни и тежки нарушения и изчерпателното им изброяване. Подобен диференциран подход се наблюдава и в Хърватска.

В Нова Зеландия размерът на налаганото наказание (лишаване от свобода и/или глоба) зависи от това кои законови разпоредби са нарушени с конкретното деяние.

Нарушенията на действащото словашко законодателство са санкционирани с глоба. При вземане на решението за налагане на наказанието компетентният орган има право да постави краен срок за отстраняване на констатираното нарушение. Предвидено е да бъде отчетено съответствието, начинът, продължителността и възможните последици от противозаконното действие.

© 2003-2018  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3