Какво да разбираме под “защита на животните”?

Увод. Необходимост от уточнения

Първоначалната идея за този текст бе да разкажем накратко за една конференция, на която имахме удоволствието да участваме през ноември 2002 година в град Барселона, Испания. По време на подготовката на доклада ни на тема Българското законодателство по отношение защитата на животните ползвахме материали на българското Министерство на земеделието и горите и Националната ветеринарномедицинска служба. Известен факт е, че законодателната защита на животните в България присъства от 1999 година, а 2002 година беше със засилено изготвяне на наредби и ратифициране на директиви от европейското законодателство относно защитата на животните. Последващият анализ на нормативните текстове ни задължаваше да открием теоретични разработки, без чийто прочит бихме останали единствено с усета за логиката на конструирането на европейското право относно защитата на животните. Залегналата философия в правната уредба на Европейския съюз се е институционализирала с годините, а нейният прочит би позволил необходимото интерпретиране в полза на адаптиране на вътрешното законодателство на страната ни и ефективното му приложение.

Търсенето на тези материали бе разочарование. Не открихме дори една книга, нито специалисти, които са посветили част от времето си в подобни проучвания. Нямаше изследвания или научни разработки на български експерт по тази тъй нова и непозната тема за България, философски, ветеринарномедицински или правни. Останахме с впечатление сякаш темата е подценявана, не липсваха изказвания на държавни служители от типа “нищо ново под слънцето”, а de facto практиката се ограничава в превеждане на европейските нормативни текстове и напасването им към правната уредба на страната ни.

Липсата на традиции в “защитата на животните” у нас е силно обяснение за механичния стил на адаптиране, но по-сериозно, струвани се, е особената социална нагласа спрямо идеята за защита, чието отражение ясно се открива между тези, които са експерти по задължение, липсата на информираност и личен отказ от задълбочен интерес у тях. Може без пресиленост да твърдим, че тези тендеции ще доведат в дългосрочен план до по-сериозни ефекти, като оставянето на “хартия” на правните текстове и невъзможност за тяхното приложение в страната ни. Непълното познаване на изискванията, слабата информираност за европейските стандарти за отглеждане и стопанисване на животни създават трудности пред българските селскостопански предприемачи, които чрез незнанието си, се явяват неконкурентноспособни на пазара. Процесът на развитие на европейското законодателство по отношение защитата на животните е особено динамично. Същностното му непознаване рискува да остави страната ни встрани от тези процеси и ценности, което ще бъде особена пречка за интегрирането и разбирането ни за онези, с които един ден бихме споделяли общи граници на живеене в обединена Европа.

Представянето ни в Барселона, множеството разговори и впечатления, които придобихме от тези три дни ни показаха колко много празнини присъстват в разбирането, а оттам и в правната регламентация и културното възприемане на феномена “защита на животните” в България.

Всичко това ни доведе до задължението в подготовката на този доклад за конференция за защита на животните да включим и уводен текст, въвеждащ в историята на идеите за защита на животните с цел докладът да бъде полезен и ясен. Осъзнаваме, че текстът е пионерски за тази област в България и в него присъстват и ще присъстват хиляди въпросителни. Основната ни надежда е, че той би стимулирал някой от четящите го да отдели време за размисъл, а може би и да открие своето призвание в областта по “защита на животните”, която ще става все по-актуална за страната предвид присъединяването ни към Европейския съюз.

Във втората част на настоящата работа ще се запознаете със събитието в Барселона, някои от участниците в него, както и части от техните идеи, представени по време на конференцията.

Текстът е предназначен за служителите на Министерство на земеделието и горите, Националната ветеринарномедицинска служба, Министерство на околната среда и водите, преподаватели по хуманитарни, правни и ветеринарномедицински науки в университетите в България, юристи, служители на местната власт, както и представители на неправителствени организации.

І. Криза на морала

Не е тук мястото да дискутираме що е морал, по какъв начин се отнася към ценностите. По-важното за нас е общоприетото твърдение, че субекти на правото са морални субекти, които  могат да носят своите права и задължения със съзнание. Крайният антропоцентризъм заявява, че субекти на правото могат да бъдат единствено личностите, а не хората по принцип. Развитието на човешката цивилизация, предвид последния век, представлява огромно предизвикателство за всеки. До неотдавна изключени от “моралната общност” бяха жените, хора с физически и психически увреждания, хора от различна раса, хора с различна сексуалност.(1) Вече не е така. Човекът от моралната общност за един век е трябвало и продължава да адаптира моралната си нагласа за възприемане като равен на “изключените”, което е тежко усилие. Допълнително, човешката рационалност и отговорност са предизвикани от упреци за вина. Натрапват се проблеми-видимости, като световното замърсяване, радиацията, изтъняването на озоновия слой, изчезването на видове животни, обезлесяването, пустоща, замърсяването на водите. Как е възможно да се възприема новата ситуация, да се създаде морална и правова държава, когато носителят на морала е отречен и опустошен? Разклащането се случва в самите основи - религиозните ценности. Упреците са насочени предимно към експанзиращата цивилизация на човека на Запад, с християнски светоглед. Както казва д-р. Ричард Райдър, психолог: “Не беше ли създал Бог хората под ангелите, но над животните, по свой образ и подобие?”. Професор Марта Салоня, зоолог, формулира обвинението по друг сходен начин: “Ние не сме petits lords (малките лордове) на света”.

За да се стигне до подобни формулировки в Западния свят, пътят е бил трасиран. Вече сме станали свидетели на отвоюване на не едни човешки права на свободен живот. Защитата на тези права става значима ценност и мерило за човешкост и цивилизованост. Животът става ценност сам по себе си. Именно затова защитата на животните се възприема за нормален ход на развитие в рамките на западноевропейския дух. Това не означава, че защитата на животните се схваща безпроблемно, нейната логика е широко дискутирана, не се дискутира необходимостта от самото й съществуване.

Преди да продължим, смятаме тук е мястото да подчертаем, че българската история и социални процеси са твърде различни от описаната реалност. Историята в България, по-късно в Източна Европа, се движи по друг път, затова тя е различна и нагласата ни към защитата на животните е различна.

ІІ. Етапи в развитие на философията по защита на животните

Възможно ли е да приемеш насериозно призива  на Оруел във “Ферма за животни”: “Всички животни сме равни!”?”
Питър Сингър, из “Освобождение на животните”

Някак изненадващо беше изражението на д-р Ричард Райдър, един от петте най-известни защитници на животните-теоретици, при всъщност привидно не особено значима реплика от негова страна, а именно, че най-тежките времена за защитата на животните са по време на война. Изненадваща беше по-скоро болезнеността на изражението му, не толкова смисълът на думите му. За нас съвсем естествено е по време на война, когато човешкият живот се жертва в името на една или друга кауза, защитата на животните да минава на заден план. Подобна е и широко споделяната теза на анти-защитниците на животните. Тяхната почуда е преди всичко свързана с това, че въобще някой може да отдаде живота си на подобна идея, като защитаването живота на животни, при условие, че проблемите със самите хора и помежду тях все още не са разрешени: бедността, смъртността, глада, заболяването от СПИН, расизма, емиграцията, правата на ембрионите, клонирането на хора, какво ли още. Болезнеността на Райдър си обяснихме по-късно, когато се запознахме с части от творчеството му. Такава болезненост може да изживява човек, който дълбоко приема човешката нагласа за доминиране над природата като застрашаваща, драматичното страдание към съдбата на самия човек. Тази нагласа ще обсъдим тук.

• Дарвинизъм

Текстът Дарвинизъм, алтруизъм и страдание на Ричард Райдър може да ни послужи за формулиране на три основни аргумента, залегнали в движението/движенията за защита на животните. Според Райдър учението на Дарвин е затворило концептулната празнина между човечеството и животинския свят. Викторианската епоха, по чието време се появява теорията на Дарвин, се сблъсква с невъзможното твърдение: човекът е произлязал от животното. Кризата на морала може да проследим в следния цитат по Дарвин: Няма фундаментална разлика между човека и висшите бозайници в техните мисловни способности. Разликата между човешкото съзнание и това на висшите бозайници, колкото и голяма да е тя, е въпрос на степени,  не на вид. Логично е в тази връзка да се упомене и големият проблем при Дарвин за естествения подбор и оцеляването на по-силния. Райдър отрича тази теза, като споменава за онова нещо, което наричаме социум и социален контрол, а именно, че убийството в човешкия свят е отрицателно явление, в противен случай, примерно, нямаше да имаме затвори. Дали правилата на социума обаче може да важат извън човешкото общество е подвъпросно. Оттук извеждаме и скритото желание, проявено при други течения на защитници по-късно, животните да придобият права близки до тези на хората, тоест да бъдат възприемани като субекти. Най-силният аргумент в интерпретацията на теорията на Дарвин при Райдър в тази полза остава, че психологически и физически хората и животните се различават по степени, а не по вид на организма. Не случайно в текстовете на защитниците на животни самото понятие за животно е подменено с не-човешко животно (non-human animal).

• Болката (Painience) – Изпитват ли животните болка?
 
Болкостта е друг ключов аргумен защитата на животните да има значение за човека. Понятието за болкост (painience) е лично на Райдър, при други автори подобно значение срещаме просто като изпитване на болка, страдание, психическо, физическо, когнитивно. Както самият Райдър казва – какво означава морал, това е с други думи съчувствие, а съчувствие е способността да се идентифицираш с другия и да направиш опит да намалиш неговото страдание, както би постъпил със себе си. Райдър разглежда и проблемната ситуация, при която човекът е принуден да предизвика болка, за да защити от болка. Нека наблюдаваме следните случаи, пише Райдър. (2) Представете си, че Вие сте преподавател в училище и виждате, че по-силно момче бие по-слабо. Побойникът не Ви чува и Вие се намесвате физически, като причинявате на побойника сериозен дисконфорт. Справедливо ли е това?

Представете си, че сте Президент на САЩ и забелязвате побойника Милошевич, който бие няколко косовари. Вие бомбардирате Милошевич, но случайно убивате невинни сръбски граждани. Справедливо ли е това?

Представете си, че сте учен и извършвате изключително болезнен експеримент върху куче, за да откриете по-добра пудра за лице? Вашият експеримент пропада, но изведнъж откривате лечение за борба на рядка форма на рака. Тази промяна в резултатите на експеримента оправдава ли експеримента?

Задаваният въпрос е винаги един и същ – болката на кучето, болката на побойника или болката на сръбския гражданин оправдана ли е, за да бъде от полза за другиго? Сблъсквайки ни с подобна ситуация от различни морални плоскости, Райдър ни оставя без отговор. Въпросът за отговорността си е наш.

• Алтруизъм

Третият сериозен аргумент за съществуването на защита на животните Райдър нарича алтруизъм. Проблемът е дали алтруизмът представлява отношение на състрадание и симпатия, което ни се предава по биологичен ред или е въпрос  на принципи. Как е възможно да проявяваш състрадание към някой различен от теб по раса или вид, а този феномен е наблюдаван и присъства? Еволюционистите в психологията смятат, че чувството на проявен алтруизъм произлиза от рекомпесацията – реципрочен алтруизъм, която се очаква. Но това не обяснява, според Райдър, активното съчувствие спрямо не-човешките животни.  В крайна сметка, повечето хора изпитват състрадание към умиращо от глад коте, а ако видят и някой, който го измъчва, често състраданието преминава в гняв. А това са силни чувства, чието обяснение не е много самоочевидно и ясно. На границата на рационалното и емоционалното, Райдър обяснява отказа на някои да осъзнаят собствената си тревога спрямо болката към другите през обществени нагласи, които са регулирали общността дълго време. Най-оригиналният пример е свързан с така наречения мачизъм, състояние, при което човек трябва да изпитва срам от проява на състрадание към някого, особено публично. Присмехът у другите спрямо твоята изява на “слабост”е социалният контрол, който притиска човек да открие себе си. Според Райдър най-човешкото, изконно състояние е съпреживяването на света като едно и човек през целия си живот опитва да постигне това, без да го осъзнава рационално. Човешката пустота е психическо състояние на откъснатост от връзката със себе си, като живо природно същество. Тук бихме желали да уточним, че теориите на Райдър, а и на повечето защитници на животните, нямат общо със зова за връщане към природата. Точно обратното, разумното конструриране на стила на живот “тук и сега” е движещо послание сред защитниците на животни. Във връзка с алтруизма и психическата нагласа ще споменем само някои изследвания за съотношението между индивидуалност и отношение към животните. Основната част изследват променливи по  пол, детски преживявания с домашно животно, демография като ниво на образование, географски регион, възраст и раса, вярвания в дух у животните, религиозна принадлежност. В изследване, проведено през 1988 година, Animal Research Survey от проф. Такошиян (3) сред 1000 колежани се установява, че  индивидуалности, които се подвеждат под психологическите типове на Майерс и Бригс, като “интуитивен и чувствен тип”,  били по-склонни да поддържат експериментите с животни, отколкото “разсъдъчния тип”, което в известен смисъл е изненадващ резултат. Интересен остава въпросът как се съчетава емоционалната нагласа на алтруизма с “интуитивния и чувствен тип” от по-горе. Дали идеалистичната нагласа не пропада под инстинкта за самосъхранение на вида, каквото е първичното чувство за откриване на лечение посредством експерименти или защитата на организма, който е карниворен. При всички случаи защитата на животните разчита на демократично конструрирания свободен индивид, рационален и отговорен със своя разум. Това виждаме във всички призиви и на еколози, и на природозащитници. Самите движения за защита на животните са дълбоко рационални, както ще опитаме да покажем по-долу.

• Сантименталният антропоморфизъм (4)

Понятието се появява за първи път в книгата на Джеймс Яспер и Дороти Нелкин “Кръстоносният поход на животните. Развитие на един морален протест.” Сантименталният антропоморфизъм е привнасянето от страна на хората на животните способността да изпитват чувства, общуват и формират социални отношения. Основанията на това твърдение авторите намират в увеличаващия се социален статус на домашните животни, които вече имат имена, паспорти, представляват част от домакинството. Авторите обясняват промененото социално положение на животните посредством глобални процеси, повлияли върху себе-възприятието на човека: урбанизацията, индустриализацията и демократичното управление. Въздействието на трите процеса от една страна се свързва с ограничаването на жизненото пространство на човека в града, но присъстващата му потребност да го преодолее. Индустриализацията е насилствен фактор от една страна, що се отнася до интензивното технологично отглеждане на животни, от друга страна индустриализацията променя ролята на животното (пр. случаят с впрегатните животни). Демократичното управление заявява, че всеки има правото да защитава свой личен интерес. Основна теза е именно тази идея – животните също имат свой интерес, защото способността за изпитване на страдание и щастие са предпоставка за наличие на интереси по принцип, което води до съществени промени в начина ни на живот – от това каква храна употребяваме, нова икономика/пазар, отношението ни към околните.

• Видовизъм
 
Понятието “видовизъм” се появява за първи път през 1970 г. Негов създател е д-р Ричард Райдър. Понятието е развито от проф. Питър Сингър и Том Реган. Това са трите най-значими имена в защитата на животните, като Питър Сингър се възприема от активистите за идеен гуру на движението за освобождение на животните. След 1970г. идейните тенденции в защитата на животните се преобразяват коренно. Те придобиват рационален и прагматичен характер, като аргументите на изследователите намират необходимата почва за приложение. След 1970г. движенията за защита на животните придобиват неочаквана до момента сила с хиляди привърженици по цял свят. “Видовизъм” (speciesism)  е неологизъм, създаден по фонетична и смислова аналогия с “изм-овото” етикетиране на идейните течения за двадесети век. Видовизмът трябва да бъде възприеман като завършена философска концепция подобна на расизма, феминизма. Под видовизъм се разбира човешката нагласа на дискриминация спрямо видове, различни от човека. Чрез понятието Райдър косвено обръща внимание върху подобието между всички животински видове – човешки и не-човешките. Райдър идентифицира болката като основна вреда и отрича оправдаването на болката по агрегационен принцип – причиняване на болка в полза на множеството, на умножения интерес. Всъщност видовизмът по-късно е дублиран от по-радикални течения с тезата за правата на животните. Понятието, така както го поставя Райдър, няма смислово различие с “права” на животните. Той обяснява, че е имал необходимост от ново наименоване на феномена, най-вече заради битуващите негативни конотации на понятието “права” в британската традиция. През 1970г. , казва Райдър, англичаните когато чуят “права” си мислят за джебчиите и крадците, за онези, които чакат държавата да им даде, без нищо да направят сами за себе си. По-номинална разлика между “права на животните” и видовизъм очертава Питър Сингър. Сингър обвързва видовизма с равенството, не толкова с правата, които по-късно имат най-вече юридически конотации. “Расистът атакува принципа на равенството, като отдава по-голяма тежест на интересите на членовете на своята раса, когато има сблъсък между интересите на неговата и интересите на чуждата раса. По това подобие, видовистът позволява интересите на неговия личен вид да надделеят над интересите на членовете на другите видове. Моделът е подобен при всеки случай. Повечето човешки същества са видовисти в основата си” (5).  Ще споменем само някои от примерите на Сингър в доказателство на видовизма. Според него един от основните моменти, при които се проява видовизмът не е самият акт на убийство на животно. Основната среща днес между човека и животното, според проф. Сингър, е срещата на човека с неговия обяд. Ние просто се храним с тях. Задоволството от храната с животинско месо е първата стъпка към задоволяване на нашия видовизъм. Заедно с удоволствието от храната се задвижва механизмът на доставянето на месото до нашия обяд: производствените технологии, фермите за животни. В основата на видовизма стои нашият вкус към удоволствието. Подобна проява на видовизъм е и експериментирането с други видове, различни от човека, прилагането на психологически тестове за ефекта на насилието и грубото наказание. Сингър критикува позицията на анти-вивисекционистите в тяхната утилитаристка формулировка на тезите им. Въпросът не е, казва Сингър, в това дали трябва да бъдат оставени хиляди хора да умрат, ако не се извърши експеримент върху една единствена маймуна. Въпросът е дали бихте извършили експеримент върху осиротяло човешко дете, за да спасите живота на хиляди? Ако експериментаторът откаже да извърши експеримент върху дете, а върху маймуна би могъл, то той просто извършва чиста проба дискриминация, допълва Сингър (6). Философската позиция на Сингър е в в поставянето под въпрос на това, което човек взима за даденост и стимулирането на човека да преодолее собствената си граница чрез отговори на въпроси за тази даденост. Не е ясно защо на животното е отнето правото да бъде възприемано като равно на човека. И не е ясно, защото не е очевидно от самите фундаменти на равенството, поставени всъщност неотдавна. Да не забравяме, че равенството между бели и черни е било подлагано на подобни диспути. Една от позициите в моралната философия относно равенството е тази на Уилиам Франкена, спомената от Сингър. “Всички хора трябва да бъдат третирани като равни, не защото са равни, във всички аспекти, а просто защото са хора. Те са хора, защото изпитват емоции и желания,  и са способни да разсъждават, и са способни да се наслаждават на добрия начин на живот, така, както нито едно друго животно не може.” Някак проблем тук виждаме единствено с въпроса за мисленето, но и той не е особено ясен, когато го отнесем до изследванията на учени за някои видове маймуни, делфини, дори кучета. Сингър задава въпроса по друг начин. “Защо сме склонни да твърдим, че човек с умствени увреждания, психопати, Хитлер, Сталин ... , имат по-голямо достойнство да живеят, отколкото един слон, прасе или шимпанзе?” “Един имбесил може да няма по-висши характеристики от тези на кучето, но това не прави имбесилът член на друг вид, какъвто е случаят с кучето. Затова ще бъде “нечестно” да използваме имбесила за медицински експеримент. Това, че имбесилът, подобно на кучето, не е рационален няма значение. Той е защитен, кучето не - нещата са такива, общността го предполага.” (7)

ІІІ. Права на животните

Защитата на животните има две отграничими течения – защитници на животните, антропоцентристи, и защитници на животните – зооцентристи или анималисти. Двете крайности са публично познати като защитник на благосъстоянието на животните (animal welfarist) и защитник на правата на животните (animal rights activist). През изминалия век, загрижеността към интересите на животните се е ограничавала до това да им се подсигури начин те да бъдат третирани “хуманно”, да не стават обект на излишно страдание. Тази позиция е известна, като гледната точка на защитника на благосъстоянието на животното (animal welfare) и предполага създаването на легитимност за използването на животните инструментално, като средство на човешки цели, със спазване на известни предпазни мерки за намаляване на страданието. Защитниците на правата на животните поддържат схващането за животното, като чувстващо същество, на което трябва да бъде спестено страданието, но допълват нов привкус към идеята. Отстояването на правата на животните е борба за прекратяване на институционализираното експлоатиране на животните. Различието в понятието се е наложило с годините, поради това, че animal welfare все повече се е употребявало масово, дори от тези, които практически не работят за благосъстоянието им. Не е престижно на Запад да си фермер, който не отглежда животните си хуманно, съответно на тяхното благосъстояние. Фалшът на тази демонстративна позиция се взривява от радикалните активисти на борбата за права на животните. Както пише Бернард Ролин, “правата са морална категория, която произлиза от уважението към индивида. Правата съграждат защитни стени около индивида. Те маркират пространството, в което индивидът е  защитен от държавата и множеството, дори когато се заплаща цената на общото благосъстояние.” (8) Правата на животните отхвърлят всяка регулация на експлоатацията на животните, тъй като тя служи единствено за постигане на човешките цели. Теоретиците на правата на животните отхвърлят всяко използване на животни за храна или за експерименти и то не защото това ще причини страдание на животното, а защото нарушава фундаменталните задължения на справедливост на хората спрямо животните. Примерно, новото движение за защита на животните, според социолозите Яспер и Нелкин, е производно на феминизма и екологизма. Характерното за всички тях е, че отхвърлят “инструментализма” и объркването между средства и цели, което поставя природата, жените и животните, всички съдържащи вътре в себе си лична цел/причина за съществуване, в статуса на вещи и средства. Въпреки мнението на изследователите, обаче, самите привърженици на “правата на животните” отричат тяхната фундаменталност. Даже, тези, които най-често са възприемани за безкомпромисни и фундаменталистки настроени - PETA /Хора за етично отношение към животните/, с прословутите голи манекенки срещу използването на животински кожи в модната индустрия, никога не споменават в текстовете си “права” на животните. Почти всички организации за защита на правата на животните, като HSUS, NAVS, PETA, подкрепят в кампаните си законите за защита на животните, ограничаването на експериментите с животни в лаборатории, други. Оценката на всички споменати активисти, които сами се наричат “защитници на права на животните” е, че идеята за “права” е утопична, с което ограничават идейната си позиция до това, животните да бъдат приети като равни, по равно регламентирани законово, по равно включвани в общността. Това е лицето на новия защитник на животните. Постиженията им са особено значими за пре-конструрирането на множество социални връзки. Само PETA, започнала с двамата си основателя през 1980 г.,  през 1990г. вече се състои от около 300 000 члена, а през 1980-1987 почти цялата западноевропейска индустрия преустановява тестването на продукти върху животни и инвестира над 5 000 000$ в развиване на алтернативни методи (9). Производни на по-горното са различните идейни течения като Вегетарианското движение, Феминист(к)и за защита на животните, Анти-вивисекционисти и движения  срещу експериментите с животни. Последните са причина за бурните промени в сферата на медицината, предизвикали появата и развитието на нови научни полета, институти и специалисти. Почти във всяка институция, занимаваща се с провеждане на експерименти днес вече има специални отдели, разработващи алтернативни методи за експерименти - компютърно произведени модели, най-често. Принципът, на който настояват движенията срещу експерименти с животни, е така нареченият принцип на “трите R” – редуциране (reduction), рафиниране (refinement), размяна (replacement), тоест намаляване на животните в лабораториите, подобряване на условията за експеримент, преди самия експеримент, размяна на животното с алтернативен метод. Между науките през 70-те на миналия век се появяват Биоетика, Социобиоетика, др. Друга защитавана теза в полза хуманното отношение към животните е споделяната от множество психолози и социални-психолози в техните изследвания за масовите убийства, а именно, че посегателството върху живота на същество /животно/ в детските години, води до посегателства върху хора по-късно.
 
Може би един от най-големите пробиви на организациите за защита на животните са постигнатите правни регламенти относно третирането на животните в различни сфери на социалния живот.

ІV. Законодателство по отношение защитата на животните. По какъв начин идеите се отразяват в законодателството? (10)

Да разказваме дългата история на вътрешното законодателство на отделните страни е сложна задача. Англия е първата страна със закон за защита на животните от 1911 г., многократно поправян, допълван, пренаписван. Неговото съдържание е пряко обвързано с развитието на идеята за защита на животните, както на политическо, така и на ценостно ниво, като преминава от етап в етап: животното-стока, животното-стока, което трябва да бъде предпазено от ненужно страдание, животното-чувстващо същество, до животното-субект на правото. Аналогични процеси, с различна интензивност, наблюдаваме и в други западноевропейски страни. Първа и единствена за момента, Германия, е преодоляла донякъде и последния етап: животното – субект на правото, като застъпи отношението към животните и правата на животните в Конституцията на страната, с известна уклончивост и не крайна радикалност.

Историята на Европейското законодателство по отношение защитата на животните е много по-кратка, но твърде динамична. Европейската общност е създадена с Договора от Рим през 1951 г. с цел да защити мира и подкрепи икономическия и социален прогрес в Европа, като пространство на свободно движение на стоки и хора. Договорът идентифицира животните като “стока” или “селскостопански продукт”, дефиниция, която не позволява инкорпорирането на регламентация за защита и благосъстояние на животните. Единственото изключение по това време е била Директивата за забрана на вноса на субпродукти от бебета-тюлени в Европа и приемането на известни правила за използване на клопки и примки по време на лов.

Частично подобрение в ситуацията има от Договора в Маастрихт. На срещата в Маастрихт се приема декларация–анекс към общите положения в Договора. Тя не представлява негова интегративна част. Декларацията е била препоръчителна за европейските институции, с цел да вземат предвид благосъстоянието на животните що се отнася до законодателството в области като изследвания, транспорт, селско стопанство и вътрешен пазар.  Едва на 16 юни 1997 г. в рамките на Договора от Амстердам, Европейският съюз приема специален протокол, в който статусът на животното от “стока” се променя в “чувстващо същество”. Протоколът съдържа следното: При формулирането на политиката на Общността по селското стопанство, транспорта, вътрешния пазар и изследователската дейност, Общността и Страните-членки ще отделят пълно внимание на изискванията за благосъстояние на животните, като уважат законодателните или административни положения и традициите на Страните-членки специално по отношение на религиозните практики, културните традиции и местното наследство.

С този протокол се налагат ясни изисквания към институциите на Общността (Комисия, Парламент и Съвет) за приемане на регламенти за благосъстоянието на животните.

Много преди Европейският съюз да вземе предвид защитата на животните, Съвета на Европа със седалище в Страсбург изготвя конвенции за защита на животните. Първата конвенция е още от 1968 година и касае защитата на животните по време на транспорт, като опитва по научен път да посочи най-добрата форма за превоз на животните за благото както на самите животни, така и на фермите, производителите на месо. През 1976 година е изготвена Конвенцията за защита на селскостопанските животни, която от своя страна логично регламентира пространство на отглеждане според вида на животното, необходимите начини за хранене и третиране на животните. През 1979 година специалистите от Съвета на Европа стават автори на Конвенцията за защита на животните по време на клане, последвана от Конвенция за защита на животните при експерименти и Конвенцията от 1987г за защита на домашните любимци. Конвенциите на Съвета на Европа, по принцип, се основават на научни изследвания, а не на добра воля или хрумвания. Част от тези изследвания са били насочени към качеството на месото на животно, отгледано в неподходящи условия, финансовите загубите при нерегламентиран транспорт, до какви ефекти води стресът при животните и как те се отразяват върху качеството на месото. Тези рационални аргументи обличат в човешки смисъл цялата правна уредба по отношение защитата и стопанисването на животни.

Директивите на Европейския съюз по аналогия на Конвенциите детайлно разработват стандартите за защита на животните по време на транспорт, по време на клане, за експерименти, минимални стандарти за отглеждане на видове животни. Една от последните директиви, от 1999 г., определя и стандартите за държането на диви животни в зоопарковете.

От изложението на идеите на защитниците на животните се разбира динамиката, заложена в правното регулиране на отношението към животните. Статусът на животното все още не е изяснен вътре в самото човешко общество, което предполага и силен натиск и бързо променяща се ситуация. Приблизително всяка година Европейският Парламент гласува нови поправки в директивите. Регламентите на Съюза претърпяват съществени промени. Като факт – през 2003 година ще бъде отново преразглеждана Директивата за защита на животните по време на транспорт, като организациите за защита на животните вече са стартирали своите кампании с цел законодателно да се постигне намаляване времетраенето на превоза на животно до не повече от 8 часа. Продължава и лобирането по пълноправното застъпване на статуса на животните в законодателството на Европейския съюз, като развитие на Протокола от Амстердам.

Интересно би било проследяването и анализа на връзката между селскостопанското законодателство на Европейския съюз и законодателството за защита на животните. Анализ в тази връзка ни се струва наложителен, поне дотолкова, доколкото европейските стандарти за хуманно отношение към животните, често са възприемани от страни, извън Европейския съюз, просто като една от възможностите пазарът да бъде регулиран с цел да се ограничи вносът. Твърдата регулация на пазара поражда и “черната” търговия, като засилва и насилието над животното. Проблемите са много, както се оказва. За да бъде пласирана съответната стока на големия европейски пазар, тя трябва да отговаря на стандартите за хуманно отношение към животните и това да бъде специално обозначено, станало възможно едва след задължителните регулярни проверки и контрол от страна на държавни и неправителствени институции. Какво се случва с производството от Страните-кандидатки за членство, ако то не отговаря на тези изисквания? Прост отговор – няма достъп до пазара и селското стопанство в страната губи. Предвиждането в законодателството за защита на животните на строги мерки за стопанисване на животни е своего рода възприемано като протекционистична политика на Европейския съюз спрямо вътрешното на Съюза производство и пазар с животни и животински продукти. Дали е така? Именно това питане болезнено измества разбирането на идеята за защитата на животните от нейния морален аспект в плоскостта на пазарните отношения. Къде е границата помежду им, какво е бъдещето на защитата на животните в общия световен пазар и глобализационните процеси, какво ще се случи с възприятието на хората за другия (вид), това са само някои от въпросите, които заслужават търсене на отговори.

Библиография

Dr. Marta I. Salona Bordas: Bioethics applied to animal experimentation, Barcelona, CEPLA

All Internet Resources:

David A. Nibert, Animal Rights and Human Social Issues, a social survey, Wittenberg University

James M. Jasper and Dorothy Nelkin, The animal rights crusade: the growth of a moral protest, NY, 1992, extracts

Peter Singer, Do Animals Feel Pain? , extract from Animal Liberation, 2nd Edition, NY 1990

Peter Singer The Escalator of Reason, excerpted from How are We to Live?, NY, 1995, pp. 226-235

Peter Singer, All Animals are Equal, excerpted from Animal Rights and Human Obligations, NJ, 1989, pp. 148-162

Peter Singer, The Animal Liberation Movement: its philosophy, its achievements and its future, 1985

Dr Richard Ryder Darvinism, Altuism and Painience, Talk presented to Animals, People and the Environment, July 19th 1999

Steve Mathews and Harold A. Herzog, Personality and Attitudes toward the Treatment of Animals, a social survey, Western Carolina University

Takooshian H. James M. Jasper and Dorothy Nelkin The animal rights crusade: The growth of a moral protest, 1992

Tom Regan, Animal rights, The Case for Animal Rights, extracts  Annual Plenary Session, Eurogroup, 2002, reports

CEPLA reports

 

Основни понятия

"биоетика” – наука, търсеща връзките между естествените науки и човешкото, понятие от 1970г. д-р Ван Ренселаер Потър, онколог

“видовизъм” – /аналог. Расизъм, Феминизъм/, състояние на налагане на превъзходство над друг вид, автор Ричард Райдър, 1970.

“освобождение на животните” – 1. Книга на Питър Сингър, 1975г. 2. Фронт за освобождение на животните – движение за права на животните, повлияно от книгата на Сингър

“права на животните” – понятие за първи път споменато от Хенри Салт в книгата му “Права на животните” от 1892г.

“трите R” – принцип за отношение към лабораторни животни, появил се като понятие през 1959г. от Ръселанд Бърч

© 2003-2018  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3