Клонирането на селскостопански животни от гледна точка на хуманното отношение

Уводни думи

Два са начините, по които гледаме на селскостопанските животни в нашето общество. Може да ги възприемаме като живи същества с функционална стойност. В този случай грижата, която полагаме за тях често се определя от тяхната полезност като животни  за размножаване, храна, обожание, развлечение, експерименти и други. Ние гледаме на тях като на нещо, което има цел, определена от своя страна, от нас самите.

Другият вариант е да се отнасяме към селскостопанските животни като към чувстващи същества, които имат своя вътрешна ценност на съществуване. На конференцията на  CIWF върху чувствителността на животните през март 2005 година бе дадено широко определение на това какво е чувствителност, а именно “ чувстващите същества изпитват чувства, които имат значение за тях самите”.

Функционалната перспектива към клонирането на селскостопански животни има няколко основания. От една страна, клонираните животни са в полза на биологичните изследвания. От друга, те са от полза за самата индустрия за комерсиално производство. Полезни са за производство на животни от особени породи с висока стойност или като метод за разпространение на генетично произведени животни (например трансгенетични животни, които носят човешки протеини, използвани във фармацевтичната индустрия). Всички тези основания за развитие на клонирането на животни обаче съдържат притеснителни характеристики.

Някои учени сякаш предпочитат въпроса “Мога ли?” вместо “Трябва ли?”. За тях сякаш е по-ценно да покажат, че клонирането е възможно, вместо да си дадат отговор на въпроса нужно ли е и трябва ли да се направи подобно нещо. Когато в подобно начинание участват чувстващи същества притесненията са доста основателни.

Клонирането за продължаване на селектирана порода с цел по-голяма производителност ще задълбочи неминуемо и сега съществуващите проблеми с благосъстоянието на животните, разпространени най-вече сред високо технологичните и интензивни производства (напр. осакатяванията при бройлери, прасета и млекодайни крави).

Има притеснения и относно “фармакопеята”. Биотехнологичните компании планират развитието на производствени стада, генно-модифицирани, навярно клонирани, животни за фармацевтични нужди, и не защото тези протеини не могат да бъдат набавени по друг начин. Това може да се направи и ще бъде най-евтиният метод, ако се сравни с ферментацията и средствата за култивиране на клетки. Но алтернативи съществуват и взимането на решение за ползване на животни е направено само от гледна точка на икономическите показатели, без детайлна етична оценка.

Производството на елитни млекодайни крави ще увеличи производителността на кравите, но няма да реши проблемите с ендемичните осакатявания и мастита, от който страдат. Идентични животни – волове, с еднакви трупове навярно ще подпомогнат кланиците и производството на месо, но с това малките предприемачи ще бъдат ликвидирани, тъй като клонираните животни са скъпи и те няма да могат да си ги позволят.

Клонирането крие и други рискове. Клонирането на идентични животни – едър рогат добитък ще бъдат и еднакво уязвими към болести, за разлика от стада от нормални животни, при които имунитетът варира.

А какво става с проблема за биоразнообразието: в момент, в който много от селскостопанските животински видове са на път да изчезнат.

Клонирането и генетичното производство на животни ни води в погрешна посока, когато цялото селскостопанско производство се насочва към устойчиво развитие и уважение към животните, като към чувстващи същества. Целите на клонирането трябва да бъдат преразгледани и от етична гледна точка. Клонирането повдига сериозни етични и хуманни въпроси по отношение на третирането на животните от човека.

Въпроси относно хуманното отношение към животните

Различни са притесненията за благосъстоянието на животните, произтичащи от клонирането на животни. Може да бъдат разпределени под няколко вида:

Репродуктивни и други инвазивни медицински интервенции (проявяващи се широко, тъй като процесът не е достатъчно ефективен). Извършват се върху животните-донори, за екстракция на клетка, годна за оплождане, и върху майки-сурогати, които често раждат с цезарово сечение. Методите за извличане на клетка за оплождане варират по видове. При кравите не се налага хирургическа намеса, но при прасетата и дребните преживни животни хирургията е задължителна за добиване на яйцеклетка от яйчника на живо животно. Анестезията за ембрионен трансфер не е задължителна във всички страни.

Страдание, причинено на майките-сурогати – бременността стандартно е по-продължителна и клонираните телета (или агнета) може да бъдат 25% по-едри от нормалните. По-голямото новородено води до по-тежка бременност или често до необходимостта от цезарово сечение.

Абнормено ембрионално развитие и късна смъртност на плода по време на бременността, водеща често до смърт на животното-майка, която може да се случи по всяко време. Смърт във втората половина от бременността е често явление, проявено в началото чрез набиране на течност в околоплодния сак.

Постродилна смърт. Жизнеността на новороден клонинг от момента на израждането до отбиване от кърмене е намалена в сравнение с тази на нормалните. Това е така, въпреки помощта от страна на ветеринарен лекар. Новородените клонинги, които оцелеят имат променен родов метаболизъм и психология – висок процент от тях умират още преди отбиването (усложненията включват гастроентерит, инфекция на пъпната връв, усложнения в сърдечносъдовата, двигателно-мускулната и нервната системи, както и склонност към заболявания на белия дроб и храносмилателни разстройства). Тези животни имат кратък живот, изпълнен със страдание. Както Джеф Карол пише “Според статистиките оцеляването при клонингите-теленца след раждането е под 33%. Същите загуби имахме и при нашето изследване и клониране на прасенца).

Здравословни проблеми по време на живота. Клонингите страдат много повече в сравнение с нормалните същества от дефицит в имунната система и дихателни проблеми. (Wells, 2005).
 
Много клонинги умират или се налага да бъдат евтаназирани още в ранна възраст. Според Уелс “Всяка слабост при клонингите може и да не се прояви до момента, в който животното е подложено на стрес.” При изказване пред BBC професор Волф Рейк от Бабрахамския институт заявява “това, което се случва често е формално здрав клонинг в ранна възраст да развие всякакви възможни болести по-късно.”

Загуба на живот – (ембриони, зародиши в утробата и израстнали животни – убиват се като част от процедурата). Д-р Хари Грифин, който работи по проекта "Доли", предупреждава, че всеки опит да се произведе клонинг ще бъде рисков и неефикасен. “Неефикасен, защото в случая с Доли използвахме 277 реконструирани яйцеклетки от може би 40 донори-овце, за да произведем една успешна бременност, и рискови, защото висок процент пропаднаха в късната фаза на бременността, а  други скоро след раждането."

Броят на инвазивни процедури и загубата на живот може да бъде огромен. Клонирането и размяната на високо продуктивни животни по цялото кълбо се очаква да се равнява на 4 майки-сурогати срещу всяко новородено клонинг. Австралийските учени изчисляват, че производството на 100 000 идентични животни от една клонинг линия ще изисква 2 милиона успешни съчетания на донор клетки и оплодени яйцеклетки и 400 000 ембриони, прехвърлени в майки-сурогати.

Специфични особености на благосъстоянието на някои видове

Едър рогат добитък

Клонирането през последните години е концентрирано основно върху едрия рогат добитък заради очаквания висок търговски ефект. Някои учени и компании смятат, че е по-евтино да се продават ембрионите на клонирани животни вместо семенна течност, за да се увеличи производителността на някои ферми, чрез произвеждането на множество копия на най-плодовитите животни във фермата – т.е. клонингът е потенциал за масово производство на елитни животни.

Съществуват характерни особености във връзка с благосъстоянието именно на едрия рогат добитък. Ембрионите, създадени чрез прехвърляне на оплодени яйцеклетки и след това прехвърлени в майки-сурогати, се износват бавно и са обикновено с 25 до 30 % по-големи от нормалното, което прави раждането трудно и болезнено. Изборът на цезарово сечение е широко разпространен.

Основната причина за смъртността при клонирания едър рогат добитък, след отбиването, е евтаназията, която се налага поради настъпване на мускулно-скелетни аномалии. Това включва животни с тежко контрахирали флексорни сухожилия и хронично куцане при дойните крави. Редица аномалии са наблюдавани и при клонираните телета.

Теле, клонирано в ИНРА, селскостопански изследователски институт във Франция, изглежда нормално при раждането, но на 6 седмична възраст нивата на белите кръвни телца и хемоглобина рязко спадат и телето умира от тежка анемия една седмица по-късно. След смъртта на телето не са открити следи от инфекция или малформации, но аутопсията показва, че далакът и лимфните възли не са оформени добре. Заключението е, че това се дължи на процеса на клониране, тъй като ДНК-то на видоизменената телесна клетка, използвана за клонирането, не е била препрограмирана така, че да възпроизведе нормално всички органи.
 
Дългоочакваното раждане на клониран бизон – първият в света клониран застрашен вид – скоро след това е последвано от неговата смърт. Бизонът е роден здрав, но умира 48 часа след раждането от бактериална инфекция . (Не е ясно дали смъртта е свързана с обстоятелството, че животното е клонинг, но вижте проучването върху развитието на имунната система на клонингите на Карол и др. виж в Източници)

Прасета

Поради процедурите по клониране нивата на външна намеса са по-високи при прасетата и овцете, отколкото при едрия рогат добитък. Извличането на оплодена клетка обикновено се извършва по хирургически път с всички съпътстващи стресове на възстановяването.

Четем за успешното раждане на клонирани прасенца, но не винаги сме информирани за случващото се след това. Оставени сме да се чудим и за броя на неуспешните опити в случаите на клониране, при които клонираните животни умират часове след раждането. Разбираемо е, че учените предпочитат да публикуват само случаите, завършили с успех.

През август 2003 г. три клонирани възрастни прасета умират от сърдечен удар. Трите прасета, част от група от четири (четвъртото прасе умира няколко дни след раждането), не доживяват до шест месеца. Водещият изследването, Джери Янг от Университета в Кънектикът, заяви, че е било “драматично и шокиращо, когато и трите починали изведнъж от еднакви проблеми" в Лий и др. (2003)  той е описал животните като “нормални, клонирани прасенца” (виж Източници). Свинята, от която прасенцата са клонирани, е била жива през 2003 г. и не е показала дори следа от сърдечносъдови проблеми. Освен това, всички прасенца са имали отделни майки-сурогати. Според самия Янг, случилото се поставя твърдо под съмнение процедурата по клониране.

През 2001 г. биотехнологичната компания Immerge Biotherapeutics и Университетът в Мисури произвеждат трансгенни клонирани миниатюрни прасенца. Двадесет и осем майки свини-сурогати са имплантирани с клонираните ембриони. Три майки свини, всяка имплантирана с около 100 ембриона, ражда с цезарово сечение до седем клонирани прасенца. Две прасенца умират малко след раждането от респираторни проблеми, а третото умира 17 дни след това от сърдечен недостатък. От оцелелите прасенца, едното е било със сърдечни и белодробни аномалии, имало е едно с аномалии в очите и ушите и друго с аномалии в ставите на краката. От починалите прасенца, две са имали проблеми с краката и едно – цепнато небце.

Овце

Заслужава си да се отбележат възприетите практики по стимулиране на свръх овулация при овцете -“донори”: поставяне на хормон чрез инжектиране и поставяне на вагинален тампон, последвани от хирургическо премахване на оплодената клетка. В някои случаи овцата е била чифтосвана по естествен път и убивана няколко седмици след това, за да й бъде взет ембриона с цел извличане на клетки (FAWC) . В допълнение към това е била използвана временна овца-сурогат за живи култури на оплодени клетки в запушени фалопиеви тръби. Всички тези процедури повдигат сериозни въпроси, свързани с хуманното отношение и етичността.

Клонирането на овце е използвано главно като средство за подпомагане на генното инженерство, отколкото за увеличаване на броя овце (отделната овца не е много ценна).

Както в случаите на клонирани прасенца, и тук виждаме аналогична история с клонинг на овца: значително повече случаи на перинатални загуби, често свързани с вродени аномалии в сърдечносъдовата и пикочо-половата системи, слабо развитие на белите дробове, значителни загуби на живот и внезапна смърт на по-късен етап от развитието на клонираните животни.

Институтът Рослин унищожава два гена от клонирана овца, единият от които е прионовият ген, свързан с BSE (Болестта “Луда крава” или Спонгиформна енцефалопатия по говедата). При тези опити 120 ембриона са прехвърлени в 78 овце и са родени осем агнета, четири, от които живи и четири мъртви. Всичките четири живи агнета умират до 2 седмици по-късно.

Ринд и др. (2003)  публикуват подробно патологично проучване на група клонирани агнета, които не са жизнеспособни след раждането (виж таблица 1). Анализът разкрива доказателства за редица аномалии, свързани с клонирането. Авторите отричат, че тези резултатите повдигат въпроса за това дали сложно проявени недостатъци могат да бъдат налице в клонинги, които на външен вид изглеждат нормални.

Таблица 1: Резюме на патологията на клонирани мъртвородени агнета (от Ринд и др. 2003)
физически недостатъци брой случаи с посочения недостатък
чернодробни недостатъци 4
телесни стени 4
мускулно-скелетни недостатъци 3
бъбречни недостатъци 8
белодробни недостатъци 5
сърдечно-съдови недостатъци 4

През февруари 2003 г. Матилда, първата австралийска клонирана овца, умира неочаквано на две години и половина по неизвестни причини. Роб Люис, изпълнителен директор на Южноавстралийския изследователски институт, заявява, че овцата изглеждала “забележително здрава” и “изключително жива” в деня, в който умира. Аутопсията не успява да открие причината за ненадейната смърт на мериносовата овца .

В търсене на обяснения – прозрения от последните проучвания

През последните няколко години се увеличава интересът към причините за големия брой внезапни и често неочаквани смъртни случаи на млади клонинги.

В изследване, предприето от Отдела по селско стопанство на САЩ и публикувано през октомври 2005 г., се изразява предположението, че клонингите вероятно се раждат с отслабена имунна система. Заключението може да обясни защо клонингите често умират от инфекции скоро след раждането.

Целта на изследването е да направи оценка на вродената имунна реакция на нормални на външен вид клонирани прасенца. Две групи животни – едната от клонирани прасенца, а другата – от генетично подобни неклонирани прасенца – са инжектирани с ендотоксин, като имунната реакция е отчитана и в двете групи. Разликата в кривата на реакцията е изключително голяма в двете групи – клонираната група е с по-слаба имунна реакция в сравнение с тази на неклонираната по всички три отчитани параметри.

Ръководителят на екипа Джеф Карол заявява: “Наблюдавал съм имунната реакция на стотици малки прасета и никога не съм виждал толкова слаб резултат, докато не наблюдавах клонинг”.

Уелс заявява, че “основните слабости на клонираните животни не могат да бъдат открити, докато животните не бъдат подложени на стрес по някакъв начин”. Ако следващи изследвания в продължение на проучването на Карол и др.  потвърди, че клонингите са с нестабилни имунни системи, това ще обясни тяхната уязвимост от инфекции, увеличената податливост към болести, когато бъдат подложени на стрес, големият брой клонинги, които умират скоро след раждането или в ранна възраст в резултат на развиването на медицински проблеми.

Заключение

Състрадание към селскостопанските животни (CIWF) е водила мащабна кампания с цел животните да получат статут на “чувстващи същества” в правото на Европейския Съюз.

Кампанията им постига успех през 1997 г., когато правно обвързващия Протокол за благосъстоянието на животните “като чувстващи същества” е прикрепен към Договора за Европа на срещата на върха в Амстердам и ратифициран от всички държави-членки до 1999 г.

Но хубавите думи не могат да осигурят доброто благосъстояние на селскостопанските животни. Само година след срещата на върха, чрез нова европейска Директива 98/58/ ЕО са направени силни декларации за благосъстоянието на животните в нашите ферми: “Естественото или изкуственото развъждане или начини за развъждане, които причиняват или могат да причинят страдание или травма на което и да е от посочените животни, не може да бъдат използвани”. (Приложение: член 20) В Директивата също така се заявява, че “Никое животно не може да бъде ползвано за земеделски цели, освен ако не може разумно да се очаква въз основа на генотипа или фенотипа на животното, че то може да бъде ползвано без причиняване на вреди върху здравето или благосъстоянието му” (Приложение: член 21).

Ясно е, че много животни са страдали или са били убити при опитите да се клонират селскостопански животни. Много клонирани селскостопански животни са имали кратък живот, който често приключва с евтаназия поради сериозността на здравословните им проблеми или с внезапна смърт.
Ако говорим само за хуманно отношение, то на клонингите са причинени значителни страдания. Състрадание към селскостопанските животни по света (CIWF) не счита, че каквито и да било възможни полезни цели биха могли да оправдаят продължаването на тази технология. Потребителите в ЕС ще се противопоставят на консумацията на месо и продукти, получени от клонирани, често генно модифицирани животни.

Мораториум на ЕС върху използването на клонирането в селското стопанство за търговски цели би представлявало силно послание към заетите в развитието му да насочат своите умения и знания в д,уга посока. Има твъ,де много работа с оглед подобряването на по-разпространените методи за селективно размножаване, които грубо накърняват благосъстоянието на животните за сметка на продуктивността.

В Обединеното кралство независимият консултант на правителството – Съветът за благосъстоянието на селскостопанските животни, в своя Доклад за клонирането от 1998 година заявява: “Не е ясно дали ли жсе още се намират аргументи за разлики между хората и не-хората (биологично или етично. Не е ясно дали и такова противопоставяне ще създаде гаранция, че няма да бъдат третирани други живи същества само като средства”.

Старото виждане, че животните са производствени единици, е заменено с една по-честна гледна точка, водена от науката. Животните, като например големите бозайници, не се различават значително от нас по много елементи и те имат високо развити способности да чувстват както физическо, така и психическо страдание. Да продължаваме да упражняваме стрес и страдание на тези чувстващи същества в името на селскостопанската продуктивност или производството на протеини е очевидно неетично.

Източници

Дж. П. Ренар, С. Чейстънт, С. Р. Чесни, Дж. Маршаб, Н. Кордоние, П. Шават и Кс. Виньон. 1999. Лимфоидна хипоплазия и телесно клониране. Лансет 353: 1489-91.

Nature 409:277. 2001. Смъртта на бизона – пречка пред надеждите за клониране.

Дж. Мийк. 2001. Клониран бизон умира след два дни. Guardian Unlimited [онлайн]. 13/01/01. Текстът на английски тук.
 
П. Коен. 2003. Тъжен край за три малки прасенца. New Scientist. 06/09/03.

Дж.-У. Лий, С.-К. Ву, С.-Кс. Тиан, М. Барбър, Т. Хоугланд, Дж. Рийзън, К.-Х. Лий, К.-Ф.Ту, Т.К. Ченг и Кс. Янг. 2003. Производство на клонирани прасета чрез пълно клетъчно интрацитоплазмено микроинжектиране. Biol Reprod 69: 995-1001.
 
Л. Лай, Д. Колбер-Симон, К.У.Парк, Х.Т.Чеонг, Дж.Л. Грийнстайн, Г.С.Им, М. Самюел, А. Бонк, А. Рийке, Б.Н.Дей, С.Н. Мърфи, Д.Б Картър, Р.Дж.Ноли и Р.С.Прейтър. 2002. Производство на алфа1,3-галактосилтрансферазни Knockout прасета с клониране чрез прехвърляне на ядра. Science 295: 1089-1092.

Съвет за благосъстоянието на селскостопанските животни. 1998. Доклад за влиянието на клонирането върху благосъстоянието на селскостопанския добитък.

К. Денинг, С. Бърл, А. Ейнсли, Дж. Брекън, А. Динис, Дж. Флечър, Т. Кинг, М. Ричи, У.А.Ричи, П. де Суса, А.Тревърс, И.Уилмът, А.Дж.Кларк. 2001. Унищожаване на α(1,3)галактосил трансферазния (GGTA1) ген и прионовия протеинен (PrP) ген при овцата. Природна биотехнология 19 (6): 559-562.
 
С.М.Ринд, Т.Дж.Тим, Л.М.Харкнес, К. Белами, У.Уолъс, П. ДеСуса и И.Уилмът. 2003. Клонирани агнета – поуки от патологията. Природна биотехнология 21 (7): 744-745.

Редакционна колегия на CBC News. 2003. Първата клонирана овца в Австралия умира загадъчно. CBC News Online. 07/ 02/ 03.

Редакционна колегия на BBC  News.  2003.  Мистерия забули смъртта на клонирана овца. BBC  News  Online. 07/02/03. Текстът на английски тук.
 
Дж. А. Карол, Д. Барт Картър, С. К. Корти, Р. С. Прейтър. 2005. Оценка на реакцията в острата фаза при клонирани прасета след липополизахаридна намеса. Енодкринология на домашните животни 29: 564-572.

Редакционна колегия на новините на New Scientist. 2004. Проблемът с клонингите. New Scientist 06/11/04, страница 20.

Директива на Съвета на ЕС 98/ 58/ EC, юли 1998.

***
Този превод е по материали от научния печат в рамките на проект "Благосъстояние на животните - България", превод: IWNS, 2006

© 2003-2018  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3