Колко струва евтината храна?

Резюме

Автори: Майкъл C. Апълбай, Нийл Кътлър, Джон Газард, Питър Годард, Джон А. Милн, Колин Морган и Андрю Редфърн

Този текст е доклад от среща на едни от най-добрите учени на Великобритания в сферата на животните с представители на индустрията, потребителите, еколози и защитници на животните. Беше споделен общ консенсус за липсата на адекватност в съществуващата икономическа структура на земеделието, която не може да задоволи основни обществени очаквания: приходи от земеделие, защита и безопасност на храните, нуждите на развиващите се страни, благосъстоянието на животните и околната среда. Тази икономическа структура съществува основно на базата на конкуренция между производители и прекупвачи, рязко сваляне на цените на храните, и в комбинация с множество външни разходи. Тези проблеми трябва да бъдат посрещнати чрез законодателни мерки, преструктуриране на пазара, и ползване на обществени фондове. Срещата включваше работни групи, които направиха допълнителни препоръки за изследване и развитие на образователния ценз. Препоръка беше направена за неотложни промени и разработване на визия как тези промени да бъдат постигнати.

ключови думи: селско стопанство, благосъстояние на животните, развитие, икономика, околна среда, храни, устойчивост

Въведение

През април 2002 в Йорк, Великобритания, се състоя среща на Британското общество по изследване на поведението на животните и Шотландския център за багосъстояние на животните. Срещата даде провокативен отговор на широко разпространеното схващане, че винаги се търси евтината храна. Лекторите обърнаха внимание на факта, че наблягането върху производство на по-евтина храна води до много негативни последици: ненадеждни доходи за фермите, натиск върху малките производители, намалена сигурност на храните, загриженост за безопасността на храните, загуба на конкурентноспособност спрямо производители от Третия свят, проблеми с благосъстоянието на животните и вреда за околната среда. Евтината храна предизвиква разходи, които не са отразени в продажната цена и са външни за селското стопанство.
Срещата беше свързана основно с проблемите на храната, добивана от животни, но засегна и много въпроси, отнасящи се до растениевъдството. Всички лектори бяха от Великобритания, така че перспективата беше по-скоро насочена към Великобритания, но е очевидно, че повечето от обсъдените проблеми са сходни за много страни.
След лекциите, работни групи дискутираха четири от основните проблемни области и направиха препоръки за тяхното разрешаване.

Преглед

Делът на дохода, който хората в развитите страни отделят за храна е спадал непрекъснато много години. Този спад е предизвикан от обществените политики за по-обилна и евтина храна. Продължаването на спада в потребителските цени понякога се отдава на натиска от страна на самите потребители, но би било по-правилно да се каже, че той е резултат от конкуренцията между производители и търговци на дребно. Обикновено, продажбата на евтина храна се приема за печеливша страгетия и наличието й само по себе си създава преимущества, ако приемем, че тази храна е питателна и безопасна. Но, от друга страна, натискът върху производството за предлагане на все по-евтина храна е фактор за много негативни последици: ненадеждни доходи за фермите, натиск върху малките производители, намалена сигурност на качеството на храните, загриженост за безопасността на храните, загуба на конкурентноспособност спрямо производители от третия свят, проблеми със здравето на животните и вреда за околната среда. Евтината храна предизвиква разходи, които не са отразени в търговската цена и са външни за селското стопанство. Например, една трета от замърсяването на подпочвените води в САЩ се дължи на отпадъци от селското стопанство. Тези ефекти са сериозни и значителни. Те се оценяват на £2.3 милиарда годишно във Великобритания (Pretty et al., 2000) и $35 милиарда годишно в САЩ (Pretty, 2000). Казано е, че плащаме за храната си три пъти – с портфейлите си, с данъците си и със здравето си. Третият от тези начини е “цена” за здравето, която се предизвиква от практиките за производство на храна и която може по-нататък да се трансформира в  икономическа цена – не така често срещана като другите, но съвсем реална в определени моменти.
Един специфичен пример илюстрира необикновените резултати от натиска за евтина храна. Производството на мляко включва не само отглеждането на крави, но и много други сложни процеси, които влияят върху персонала, местното общество и околната среда. И все пак, в супермаркетите на много страни млякото е по-евтино от водата.
Някои хора търсят по-скъпи храни поради различни причини - по-добри на вкус или питателност, по-благоприятни за зравето, околната среда или благосъстоянието на животните. Органичната храна и яйца от свободно отглеждани кокошки са примери за такива продукти. Въпреки това за развитие на подобен тип производство не е достатъчен аргументът, че количеството на произведената храната ще съвпадне с търсенето. Някои хора искат цялата храна да бъде произвеждана по този начин. Но не е възможно и адекватно да се оставя отговорността за защита на животните и околната среда единствено на клиентите, които често имат по-важни приоритети, а и наблюдават как околните купуват по-евтини подукти. Обществото не товари продавачите в магазини с ежедневна отговорност към безопасността на хората, които пазаруват от тях.
Единственият случай, когато такъв избор е бил поставен пред цялата общественост се е осъществен в Швейцария през 1978. Тогава швейцарците забраняват ползването на клетки-батерии за кокошки-носачки чрез референдум, въпреки че са били надлежно информирани, че това ще доведе до повишаване на цената на яйцата. Няколко изследвания показаха, че хората имат желание да плащат повече за храна, произведена по отговорен начин. Фактът, че малко хора търсят подобна храна в магазина, не оспорва валидността на тези изследвания, в които хората отговарят като граждани, а не само като консуматори.
Съществуват потребители, които изпитват истински затруднения да заплащат повече, но това не е аргумент в полза на евтината храна. Тези хора трябва да бъдат подпомагани по други начини. Въпреки това, по-голямата част от хората с готовност би платила за по-скъпа, но качествена храна. Някои могат да възразят, ако са поставени пред този избор. Но реално те вече плащат повече от необходимото, някои като купуват специализирани храни, а други като купуват полуфабрикати. Стандартът на живот не се измерва просто с цената на живот – той зависи не само от стойността на храната ни, но и от нашата увереност, че храната е добра за нас и че нейното производство не вреди на други хора, животни или на околната среда.
Общото заключение е, че конкуренцията не трябва повече да е основна детерминанта на цените на храната, когато те засягат важни проблеми за обществото и особено околната среда и защитата на животните. Промяната няма да се постигне бързо, но ние имаме нужда от виждане за селското стопанство в бъдеще, което е отговорно спрямо нашите животни, околна среда и нас самите.

Приход на фермите и снабдяване с храни

Кризата в британското селско стопанство през последните няколко години доведе реалните приходи в някои сектори да спаднат до нива, сравними с тези от рецесията през 30-те години на миналия век. Това бе предизвикано от комбинация от ниски цени на стоките, силна валута и серия епидемии, като BSE (луда крава) и шап, заедно със значително увеличения бюрократичен апарат, увеличаващ разходите за производство на храни. Разширяващата се глобализация на производството на храни и силата на вътрешния пазар на дребно карат много хора да смятат, че фермерството в Обединеното кралство не е печелившо и като резултат голям брой се отказват от подобна дейност. В момента се извършва драматично преустройство с нарастване на броя на големите ферми, назначаване на работници на непълно работно време, като в същото време намалява броят на средно големите семейни ферми.
Смята се, че актуалната система за подпомагане на селското стопанство в ЕС, Обща аграрна политика, има нужда от спешна реформа. Много хора си задават въпроса, дали данъкоплатците изобщо трябва да субсидират селското стопанство. Този натиск, заедно с влиянието на Световната търговска оранизация (СТО), водят до заключението, че фермерите трябва дасе приближат към пазарните правила и да бъдат по-чувствителни към изискванията на потребителя.
И така, какво искат потребителите? Изследванията показват, че най-голям приоритет потребителите отдават на безопасността на храните, непосредствено преди хуманното отношение към животните и безопасните за околната среда технологии. Но сякаш реалността сочи, че в търговията от най-високо значение е ниската цена на храната –какво друго би било, след като търговците винаги поставят в центъра на всичките си рекламни кампании ниската цена?
Ролята на вземащите решения трябва да бъде в съгласуването на тези разнородни фактори с цел постигане на устойчиво развитие на селското стопанство вбъдеще. Трябва да се намерят отговори на няколко фундаментални въпроса, за да се постигне това. Първият, и може би най-важен, е дали изобщо има нужда от държавна политика. Необходимо ли е храната да се произвежда в дадена страна, примерно във Великобритания? Ако да, какво е минималното ниво, което е необходимо да се осигури, за да има нужните умения и капацитет в случай, че вносът по някаква причина стане невъзможен?
Ако се съгласим, че храна трябва да бъде произвеждана в UK или в коя да е друга страна в частност, тогава крайната цена е следващият фактор, който трябва да се вземе под внимание. Разходите за храна, като дял от средния доход, са спаднали от 34% през 1946 до 12% през 1999. Няма причина да очакваме портебителите да плащат значително повече, като в същото време ефектът върху останалите сектори на икономиката би бил политически неприемлив, но трябва да си зададем въпроса дали е разумно този дял да спада още повече. От друга страна, изкупните цени са спаднали повече, отколкото крайните цени. За да се увеличи доходът до нужните нива и да се спомогне за заплащането на високите стандарти, изисквани от потребителите, е жизненоважно да се намерят начини по-голяма част от крайната цена да стига до началния производител.
Увеличаващите се искания за по-високи стандарти за производство на храни често са объркващи и противоречиви. Средният клас храни вероятно е по-безопасен от всякога, но схващанията на потребителите са под силното въздействие на проблеми около заболяавния като луда крава, салмонела, листерия и други зоонози. Обикновено рискът е въпрос на химическо замърсяване или наличие на зоонози, като и двете подлежат на обективно измерване. В случая с химическото замърсяване, като пестициди и ветеринарни препарати, методите за доказване се подобряват непрекъснато, въпреки че не е възможно да се постигне пълна липса на тези замърсители. Това, което става важно, е да се изработят оценки на рисковите фактори за определяне на максимално приемливите нива. Същото важи и за зоонозите, но при тези случаи има допълнителен елемент по определяне на момента от хранителната верига, при който се получава проблемът и трябва да стои отговорността. Когато се постигне консенсус по проблемите, тогава стандартите ще могат да бъдат и трябва да бъдат прилагани по отношение на вноса и вътрешното производство.
Благосъстоянието на животните поставя различни проблеми. Някои аспекти от благосъстоянието на животните може да бъдат отчитани в крайните продукти, но други елементи не подлежат на подобен мониторинг. Ако обществото избере да има по-високи стандарти за хуманно отношение към животните с допълнителни разходи за тяхното осигуряване, пазарът може да предложи само частична тяхна компенсация.  Необходимо е да се търсят други методи за заплащане на тези “обществени блага”. Това е още по-валидно при прилагането на по-високи стандарти за опазване на околната среда.
Храната в развитите страни е по-евтина, по-разнообразна и по-безопасна отвсякога. Малко вероятно е потребителите да искат да платят значително повече и натискът от страна на глобалния пазар означава, че ако селското стопанство трябва да е целесъобразно  в страна като Великобритания, фермерите трябва да получат по-голям дял от крайната продажна цена. Това може да е един от начините за финансиране на по-високите стандарти, изисквани от хората. Прилагането на същите стандарти към вносните храни, може да стане там, където тези стандарти могат обективно да бъдат измерени. Там, където това не е възможно, в случая със стандартите, засягащи околната среда или хуманното отношение към животните, увеличените разходи трябва да се заплатят по друг начин.

Въпроси, повдигнати от работната група

Главният въпрос, обсъждан от участниците, бе нуждата да се постигне достатъчен доход за фермерите. Без него постигането на благосъстояние на животните, качество и безопасност е невъзможно.

Препоръки

• Трябва да има по-голямо сътрудничество между производителите при обработката и маркетинга на продуктите. Това изисква подобряване на организацията на производителите.
• Повече директен маркетинг (напр. Маркетинг в ниши) ще подобри доходите на производителите.
• Трябва да има подобряване на диалога между звената по веригата производител-потребител. За целта отново е нужно подобряване на организацията.
• Производителите трябва да се възползват от всяка възможност да представят истинското състояние на нещата директно на потребителите. Ясно е, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Качество и безопасност на храните

Преди започването на обсъждане на качеството и безопасността на храните трябва да се направят три забележки. Първо, крайната продажна  цена на дребно – цената, която протребителят действително плаща, не е задължително да отразява разходите по производството. Второ, една от задачите на Британската агенция по качество на храните през 2006 година е да постигне 20% намаление на случаите на болести, преносими чрез храната. Трето, едно скорошно изследване на Потребителската асоциация във Великобритания показва, че по-скъпите “premium” продукти в супермаркетите не винаги гарантират продукт, който е по-добър на вкус, отколкото продуктите, които са съобразени с различните стандарти за държане на животни.
И трите забележки са елементи от нашумяла дискусия за храните, която съчетава обсъждане на връзката цени – безопасност - качество на храните, но влиянието на тези бележки върху потребителя и производител са неясни.  Въпрос е дали производителят и потребителят споделят едно и също виждане по тези въпроси или техните възгледи са диаметрално противоположни.
Безопасността на храните би трябвало да се възприема за даденост, а причинените от нея разходи не би трябвало да са въпрос. Опасната храна не е вариант. Въпреки това, необходимо е да се разбере, какво точно се има предвид безопасност на храните. Отравянето с храна е най-често срещаният отговор, но въпросната област е много по-широка и сложна от избягването на хранително отравяне. Физичните и химични замърсители са важни, колкото и микробиологичните. Неспособността да се контролира безопасността на храните в коя и да е от тези области веднага излиза на първа страница. Отчасти, благодарение на “лудата крава”  и други причини, британската индустрия навлезе в ера на сигурност и проследяемост на продукцията, като ще продължи в тази насока и за вбъдеще. Това е въпрос, който трябва да бъде взет под внимание, независимо дали това е, което потребителят иска, или наистина съществуват механизми, които да демонстрират безопасността на храните при производството. Още повече, може ли същото да бъде казано за обработените вносни продукти? Всичко това трябва да бъде взето впредвид, когато се обсъждат разходите във връзка с безопасността на храните.
Качеството също обхваща субетивните елементи на човешкото възприятие. Потребителските знания и очаквания са сериозни променливи, но не е съвсем ясно какво средният потребител разбира под качество. Качество може да го свързва с някои от следните: хранителна стойност, вкус, здравни аспекти, методи за производство, подготовка и представяне, автентичност, хуманно отношение към животните или екологично чисти производства. Първичният производител съвсем резонно ще възрази, че всички тези аспекти струват пари и някой трябва да плати. Въпреки това, не е съвсем сигурно дали всички участници в хранителната верига виждат проблема по един и същи начин.

Въпроси, повдигнати от работната група

Контролът на качеството и безопасността на храните е сложен, отчасти защото се очаква безопасност, но на качеството се гледа като на екстра, за която трябва да се плаща. Трябва ясно да се определи как се измерва безопасността на храните: на законодателството често се гледа като прекомерно и се изискват обективни анализи цена-полза. Работната група отбеляза, че по-евтините вносни продукти не винаги да са по-малко безопасни.

Препоръки

• Трябва да се разработят а-политични методи за измерване на безопасността на храните.
• Законодателството за безопасността на храните трябва да се хармонизира.

Развиващи се страни

Тенденцията продавачите в магазини да предлагат най-евтината храна излиза доста скъпо най-вече за фермерите от развиващите се страни, а повечето от нашата храна идва от такива страни. Кафето е най-скъпо търгуваният хранителен продукт (и единствено го надвишава по търговска стойност олиото). Другите важни продукти са: чай, плодов сок, какао, и банани. Тези стоки се произвеждат главно извън Европа и много африкански и азиатски икономики зависят от тях. Стойността на тази търговия  превишава по значение финансовата помощ за тези страни. През 1997 година Общата стойност на търговията на Великобритания с развивашите се страни е била  £48 билиона, британски компании печелят около £6 билиона от инвестиране, сравнено с помоща на Обединеното кралство за тези страни от £2 билиона. Ниските и непредсказуеми цени ощетяват икономиките на страните от Третия свят, като създават натиск с цел увеличаване на производството и промяна на използването на земята. На “микро” равнище, бедните хора остават бедни, уязвимите остават уязвими, и процента на ражданията остава висок, за да плати тези сметки. Понякога се предполага, че международният бизнес трябва да се възползва от бедните с шикалкавения и че всеки бизнес е добър бизнес, но реалността е по-малко окуражаваща. Между 1975 и 1993, цените на суровото кафе паднаха с 18% докато консуматорските цени нарастнаха с 240%, и Световната Банка оцени, че $96 билиона са били “зле платени” за седем основни търговски артикула. Неустоичива търговия означава бедност и трудни избори: политическата и икономическа ситуация в Колумбия в късните 80-те позволи дрогата да стане новата масова култура за посев, заплатима високо и с бързи последствия в целия свят.
В Индия  живеят около 40% от световната бедност, с 500 милиона – 50% от населението – под прага на бедността от 12 рупии на ден. Допускаше се, че ако икономиката може да покаже ръст от 4% годишно за следвашите 10 години, с равномерно разпределяне, това би издигнало всеки над прага на бедността. Лошата новина е, че въпреки че средният ръст беше 4% през 90те, още 150 милиона души са се озовали под прага на бедността, с доход неравномерно разпределен между най-богатите и най-бедните. Международната сила все повече се консолидира в ръцете на няколко: например, 90% от кафето се контролира от три компании, всяка с оборот по-голям от този на повечето африкански страни. В местната търговия никой не иска да бъде разпознаван като нечестен, но в международната търговия никой не желае да види какво се случва.
Правят се опити да се противостои на ставащото. Този опит е познат като Честна търговия (Fair Trade). Това е търговско партньорство, базирано на диалог, прозрачност, и уважение, това е търсене на по-голямо равенство в международната търговия. То спомага за непрекъснатото развитие на по-добри търговски отношения и осигурява правата на производители и работници, особено в развиващите се страни. Стратегията на честната търговия има за цел: работа с определени производители и работници с цел сигурност и икономическа независимост; даване на власт на производители и работници като заинтересовани страни в рамките на техните организации, активно заемане на позиция на глобалния пазар за постигане на по-голяма справедливост в международната търговия.
Та, какво може да бъде наречено честна цена? Това е стойността на устойчиво производство. Например, компания Traidcraft,тип Честна търговия, плаща минимум по $1.26 за кг. кафе, което е приблизително цената на производството в Коста Рика. Честните цени са важна част от честната търговия, но такива са и други аспекти от търговията като: достъп до финанси за пре-експорт; умения и капацитет; качество; достъп до пазар; дълготрайност на търговските отношения. Производителите в развиващите се страни могат да бъдат онеправдани и от други фатори като налагане на стандарти за качество на храните от страни-вносителки. Много развиващи се страни ще видят трудност да отговарят на фито-санитарните изисквания по законодателството относно меда, включително всички изисквания за серификати. Те задават въпроси дали наистина подобни стандарти поставят клиентите на първо място или това е вид протекционистична политика.
Опитът на Traidcraft  сочи, че потребителите ще платят повече за храна, която е  в рамките на справедливия пазар, но само това е възможно, т.е. има високо качество, лесен достъп до продукта, и има специално означение, за да може да бъде разпознат, трябва да има вкус на познатата им марка и разликата в цената трябва да е под 20%. Фактът, че потребителите са готови да заплатят повече за стоки от честния пазар е добра новина за устойчиво развитие, но създава особени трудности за маркетинга.

Благосъстояние на животните

Ако обърнем внимание на връзката между икономика и благосъстояние на животните, има много случаи, при които подобряването на състоянието на животните намалява разходите по лечение и смъртност на животните. От друга страна, има такива, които увеличават разходите, като например увеличаване на пространството на  добитъка. Понякога увеличените разходи може да бъдат рекомпенсирани чрез увеличените приходи от премийни цени за продукти, които се асоциират с животни, отглеждани по хуманен начин, като яйцата от свободно отглеждани кокошки. Но най-често, намаляването на цената е за сметка на благосъстоянието на животните. Важна уговорка, която трябва да се има предвид, е, че печалба чрез намаляване на разходите винаги е нещо временно, тъй като това винаги върви заедно с конкуренция в цените. Но обратното, подобни политики водят до дълготрайно намаляване на пространството за животните и оттам на тяхното благосъстояние.
Въпреки връзката разходи-благосъстояние на животните, учуващо се оказва, че големи подобрения в благосъстоянието на селскостопанските животни води до минимално увеличаване на цената на продуктите за потребителите. Като илюстрация на това твърдение, общите разходи за производство от животни (отглеждане и т.н.) е около 10% от производствените разходи. Да предположим, че удвоим пространството и условията за животните, увеличим производствените разходи с 10% и въведем нови мерки върху контрола по болестите за около 10% отстойността. Стойността по производството тогава ще нарастне с 20%. Когато потребител закупи от супермаркет или ресторант месо, стойността на животинската продукция в това месо е около 5% от търговската цена. Така, увеличавайки цената на производството с 20% със значително подобряване на условията и безопасостта на храните, стойността на стоката поскъпва едва с 1%. Повечето потребители дори няма да забележат подобно увеличение и ще го подкрепят, ако бъдат попитани.
Истински пример за този случай ни дава забраната за държане на бременни свинки вързани или притиснати механично, която е в действие от януари 1999. По изчисления на  McInerney (1998) това ще увеличи цената на свинската продукция с 5%, а цената за прекупвача (която включва и транспорт, пакетиране, маркетинг и др.) само с 1%. Стопаните може да купуват малко по-малко свинско отколкото до момента, и така износът им на месо да спадне минимално (с около 0.03%). Междувременно ще бъде възможно фермерите да запазят приходите си като увеличените разходи се покриват от увеличените продажбени цени.
Пречките за подобна промяна може да се търсят в нещо, което се нарича икономическа инерция. Производителите имат тенденция по съпротива спрямо законодателството – или натиск от междинните прекупвачи –за подобряване на условията на животните, тъй като в съществуващата структура на пазарни цени, прекупвачите очакват да продължат да имат ниски цени. Всяко увеличение на разходите по продукцията ще доведе до загуби или намалена печалба поне за кратък период. Ако подобни краткосрочни ефекти могат да бъдат избегнати, чрез постъпателни промени или  чрез държавна подкрепа, новата ситуация на увеличени разходи, увеличени приходи от увеличени търговски цени не би трябвало да бъде неблаоприятна за производителите. От огромно значение е разбира се защитата на хранителните продукти от внос от страни, които не отговарят на условията. Такава протекция, имайки предвид стандартите по благосъстояние на животните вече са приети от ЕС (подкрепени от природозащитни организации) чрез преговори със Световната Търговска Организация. Все пак твърдения от типа, че цели проиводства ще изезнат без такава защита са пресилени. Например, Дания от много години, преди дурги страни от ЕС, е въвела изискване за повече пространство в клетките за кокошки, без да може да ограничи вноса на такива продукти от други страни. Индустрията по производство на яйца продължава да съществува, въпреки че е малко свита в сравнение с други години.
В заключение, както казахме, увеличение на благосъстоянието на животните се постига с минимално увеличение на цените на храните. Трябва да се използват механизми, за да се постигне това.

Въпроси, повдигнати по време на дискусията

От гледна точка на потребителя, основният въпрос е свързан с липсата на информираност относно благосъстоянието на животните и производството на храни. Настоящите начини за маркиране са объркващи запотребителя и създават празна ниша между производител и потребител. За производителя, благосъстоянието на животните в законодателството се вижда като екстра инвестиции за постройки, по-квалифициран персонал и нови генетични линии. Понастоящем тези разходи не са балансирани с увеличаването на приходите. Накрая, има много схеми за контрол на качеството на храните, които включват благосъстоянието на животните, но липсват системи за мониторинг върху тях.

Препоръки

• Подобряването на благосъстоянието на животните може да става чрез такси за гражданите, а не чрез увеличаване на цените за потребителите. По този начин всички селскостопански животни ще се облагодетелстват, а не само тези, които снабдяват пазарната ниша.
• Трябва да се въведе инфомационна програма за всички от работника във фермата през потребителя до големите корпорации.
• По-доброто интегриране на веригата за храни ще позволи допълнителните приходи за продукти от животни, отглеждани хуманно, да достигат до производителя и фермера.

Околна среда

Селскостопанските системи ползват почва, растения, тор и човешки ресурси за производство на храни, които имат икономическа стойност. По-турдни за изчисление са социалните и екологични стойности.  Потенциално екологичните ефекти може да бъдат както позитивни, така и разрушителни. Такива ефекти са метановите емисии от газове, карбонов диоксид, амонияк в атмосферата, изтичане на нитрати и други елементи във водите, дисбаланс в биоразнообразието и озеленяването. За съжаление, подобни ефекти често се наричат “влияния” и се схващат като негативни по естеството си. може да се спори дали тези ефекти имат равнозначни или по-големи ефекти от тези при производството на храни. Културните нагласи се изместват от експлоатация на ресурсите към парадигмата на устойчивото развитие и това налага претегляне на факторите по отношение производството на храни, влиянието им върху икономиката и връзката с екологичните ефекти.
Най-голямата трудност е тази парадигма да премине в практика. Това се дължи, от една страна, на общество, което все още настройва сетивата си към тази парадигма. От друга страна, обществото все още намира трудности в оценяването на екологичните ефекти, такива като чист въздух, качество на водата, екосистеми с определено ниво на биоразнообразие и различно озеленяване. Заедно с това все още не е изследвано достатъчно как  да бъде направен дизайн на агро-екосистеми, който да придава необходимите екологични ефекти, колко ще струват като изработване и поддръжка. Заедно с трудностите на правителствата да изготвят политика по развитие, всичко това дава почва и на различните групи за натиск, които отхвърлят нуждата от подобна политика, по принцип. Тези трудности са най-видими в развитите страни, Великобритания е един от примерите. Няколко твърдения може да се направят от наблюдения върху управление на системи за едър рогат добитък във Великобритания. Настоящите системи за добитък са все по-специализирани и се отчита повишаване на замърсяването и екологичния ефект от тях. Произвеждат вредни емисии на газове в атмосферата, увеличаване на загубата на нитрати във водите, намалено разнообразие на растения и животни, промени в залесяването. Cъздаването на положителен екологичен ефект не е бърз процес и има голяма доза несигурност, както и скъп за поддръжка.
Съществува дискусия относно размера на земя, която може да бъде използвана, за постигане на множество цели за производство на храни и как тези въпроси ще бъдат разглеждани от позициите на екологията. Земевладелците трябва да получават допълнителни средства, за да удовлетворяват такива цели, веднъж определени, като получават доход от допълнителни хранителни производства, покривайки им някои разходи за производство на екологични храни. От този анализ става ясно, че евтините храни и ефектите върху околната среда не са по необходимост в позитивна корелация.

Въпроси, повдигнати по време на дискусията

Няма яснота какво е препоръчителна (желана) околна среда и доколко общественото мнение е информирано, като например за Генно модифицираните организми и органичното фермерство. От значение са въпросите, свързани с промените в климата, поддържане на биоразнообразието по отношение на растения/животни/екосистеми; отчитане на околната среда, намаляване на замърсяването и защита на потенциално нежни системи. Как заплащаме за подобрения в околната среда, когато имаме слаба връзка между ценности и поведение по отношение избора на храни? Може ли да бъде изработен прост “индекс за екоразходи”, който да покрива селскостопански помощи/екологични цели, такъв индекс, който да бъде разбран от потребителя?

Препоръки:

• Необходим е научен дебат, който да приведе нови данни и доказателства относно ефекта на производството от животни върху околната среда. Това трябва да включва учени по поведението на животните, учени в областта на околната среда, географи и еколози.
• Трябва да се намери път за сближаване на целите, които си противоречат в момента, в областта на околната среда, благосъстоянието на животните, органичното фермерство.

***
Този превод е по материали от научния печат в рамките на проект "Благосъстояние на животните - България", превод: IWNS, 2006

© 2003-2018  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3