Кодекс за препоръчителни действия, водещи до подобряване условията на живот на козите

Предговор

Кодексът за благосъстояние на козите, представен в третата част на Закона за селското стопанство от 1968 и одобрен от Парламента, е създаден да помогне на поелите грижа за тези животни да установят възможно най-високите стандарти в селското стопанство. Кодексът взима под внимание петте свободи на животните: предпазване от жажда, глад и недохранване; подходящи условия на живот и подслон; предпазване от или навременна диагноза и лечение на болести, пренасяни от паразити; предотвратяване на чувство на страх у животното, както и свобода да проявява характерни поведенчески особености.

Кодексът се подкрепя от Закона за земята. Причиняването на ненужна болка, или като цяло нараняването на някое животно, се счита за наказуемо според Закона за селското стопанство от 1968. Макар да не е посочено изрично, настоящият кодекс може да послужи като доказателство при установяване вината на обвинени в измъчване (Част 3(4)).

Без добро стопанисване, благосъстоянието на животните никога не би било защитавано подобаващо. Кодексът е създаден да помага на животновъдите, особено на младите и неопитни такива, да постигнат изискуемия стандарт.

Увод

За целите на Кодекса думата „коза” се отнася до всякакъв вид кози, като животни на възраст под 6 (шест) месеца се наричат “козлета”.

***

1. Козите във Великобритания са множество различни видове, всеки със собствените си отличителни характеристики. Препоръчителните действия, споменати в този Кодекс, са подходящи за кози, живеещи в различни среди, и прилагането им ще допринесе за опазване условията на живот на добитъка.
2. Козата има естествена нужда да пасе и този фактор трябва да бъде взет под внимание, когато се избира най-подходящата среда за обитаване. Различни породи кози се нуждаят от повече защита от лошо време, отколкото друг добитък (крави и кози например). Затова, независимо каква животновъдна система се приеме, някакъв вид защита трябва да бъде осигурена.
3. Като животни, които живеят на стада, козите се радват на контакта с хора. Ако се отглеждат единично, животните се нуждаят от по-чест контакт и наглеждания от страна на животновъда. Козите трябва да бъдат третирани като отделни индивиди, дори когато са част от стадо. При формиране на нови групи, животновъдите трябва да предотвратят сблъсъци или напрежение между животните, особено при сливане на стада от възрастни животни (вж. параграф 30). Козите предпочитат да бъдат водени на паша, обаче при полагане на особени грижи за тях, може също да се използва моторно превозно средство.
4. Броят и породата на козите в дадено стадо, както и цялостният темп на развитие зависят от особеностите на околната среда и уменията на животновъда.
5. Въпреки че големи стада се поддържат успешно, те също и изискват високо ниво на умения и съвест за запазване на добрите условия на живот от страна на животновъда. Размерът на дадено стадо не трябва нито да се увеличава, нито изобщо да се създава стадо от голям брой животни, ако животновъдът не е убеден, че ще умее да спази долупосочените изисквания.

Здраве

6. Всеки животновъд трябва да познава обичайното поведение на животните си, както и знаците на доброто им здраве и физическа форма. Това включва: добър апетит, повишено внимание, добро състояние на вълната, липса на умора, стегнати и закръглени изпражнения (подобно на тези на овцете и зайците) и липса на видими рани, възпаления или натъртвания. Закупеният добитък трябва да е здрав и без инфекциозни заболявания.
7. Козите трябва да бъдат преглеждани редовно, особено за състоянието на копитата, (вж. параграф 50) и наличието на кожни инфекции (например от бълхи и кърлежи).
8. Здравето на козите трябва да се съблюдава посредством прилагане на превантивни мерки, в това число паразитен контрол и програми за ваксинация, основани на ветеринарни препоръки (вж. параграф 14).
9. Когато козите са болни, те губят желание за живот. Всеки животновъд трябва да установи причината за отпадналото състояние на козите си, да отдели болните от стадото и веднага да предприеме мерки по лечението им. Животновъдът трябва да се консултира с ветеринарен лекар, в случай на сериозно заболяване или нараняване, неясна причина за отпадналостта и неефективност на собствените действия.
10. Ако трябва да се умъртви коза на територията на животновъда, то това трябва да се стори хуманно и, ако е възможно, от човек с достатъчно опит по отношение на техниката и апаратурата, които се използват в такива случаи.

Хранене и поене

11. Всяка коза трябва да се храни пълноценно всеки ден, за да се поддържа здравето и жизнеността й. Животните трябва да имат достъп до достатъчно количество свежа, прясна и чиста вода по всяко време. Като цяло козите предпочитат вода, която не е прекалено студена.
12. Храната трябва да е апетитна и поставена в подходящи контейнери или ясли. Развалената или втасала храна трябва да се отстранява.
13. Козите се нуждаят от сравнително голямо количество обемиста храна. Често предпочитат груби фуражни храни или клони от дървета. Също, подходящи храни за домашно отглеждани кози са грахови и бобени шушулки, детелина, люцерна, сено, както и специално фабрикувани на груби люспи храни. Животновъдите трябва да внимават да не превишат дозата за определени храни, например концентрираните такива, тъй като това може да доведе то проблеми – газове, киселини, затлъстяване и възпаление на копитото.

Паша

14. Пашата трябва да включва разнообразни растения, като по този начин се осигурява на животните необходимия прием на целулоза и минерали. При невъзможност да се осигури достатъчно разнообразна храна, животните трябва да получават допълнително хранителни добавки. При нужда, мястото за паша на козите трябва да се сменя, за да се предотвратят паразитни инфекции, като тези действия се съчетаят с програма за контрол на паразитите (вж. параграф 8).
15. Тъй като са стадни животни, козите не трябва да имат достъп до отровни храсти, дървета или растения в рамките на зоните за паша. Някои от познатите отровни растения са рододендронът (азалия), тисът, лавърът и папратът, но също така има и множество други. Затова животновъдите трябва да се консултират със специалисти при необходимост.

Заграждения

16. Козите имат навика да скачат и да се катерят. Затова загражденията трябва да са достатъчно издръжливи и високи (поне 120 см), за да не позволят на животните да избягат. Освен това, загражденията трябва да са конструирани по такъв начин, че да се предотврати риска от нараняване.
17. Заграждения, по които тече електричество, трябва да са конструирани, поставени и поддържани така, че контактът с тях да не причинява повече от моментен дискомфорт на животните. Мрежи от подобен тип не са подходящи за кози с рога, както и за малки козлета.

Завързване

18. Завързването на животни на открито изисква изключително сериозно наблюдение на животните на чести интервали. Вързаните кози често биват смущавани от кучета или малки деца. Козите не трябва да бъдат връзвани в райони с труден достъп или с риск за оплитане на веригата. Веригите, използвани при завързването, не трябва да нараняват по никакъв начин козата. Нашийниците трябва да са леки, но в същото време солидни и здраво прикрепени към не по-късата от 3 (три) метра верига с поне 2 (два) вирбела.
19. Малки козлета никога не бива да се връзват.

Сгради и съоръжения

20. При строеж и ремонт на сгради е необходима консултация във връзка с установяване необходимите условия за живот в сградата. Долната част на помещението трябва да е покрита, суха, добре осветлена и с достатъчно добра вентилация, така че на равнището на животното да не става течение. Козите са доста любопитни животни и всякакви форми на ключалки на порти и врати трябва да бъдат достатъчно устойчиви.
21. Вътрешните части на сградите, до които козите имат достъп, не трябва да имат заострени краища или издатини. Освен това предметите трябва да бъдат така подредени, че да се предотвратят всякакви възможности за нараняване.
22. Не трябва да се употребяват бои или препарати за запазване качествата на дървесината, тъй като те могат да причинят множество болести или смърт. Освен това, съществува риск от натравяне с олово, особено когато се използват материали втора употреба.
23. Яслите трябва да се конструират и поставят внимателно, така че да се избягва рискът от нараняване, особено що се отнася до очите на всякакви породи кози. Мрежите към яслите не трябва да се ползват при хранене на малки козлета или кози с рога, защото има риск животните да се заплетат.
24. Когато козите се хранят на стада, трябва храната да е разпределена така, че да се избягва излишна конкуренция за храна.
25. Съдовете за вода трябва да се конструират по такъв начин, че да се предотврати разваляне, както и да се сведе до минимум риска от замръзване на водата в студено време. Съдовете трябва да се поддържат чисти и да се проверяват поне веднъж дневно (при по-лоши метеорологични условия проверките трябва да са по-чести), за да е сигурно, че функционират нормално.
26. Подовете трябва да са конструирани и поддържани по такъв начин, че да не водят до дискомфорт, разстройване или нараняване на козите. Твърдите подови настилки трябва да са добре подсушени. Леглата трябва също да са добре подсушени и покрити със слама или друг подобен материал, за да се осигури удобството на животните и да се предотврати нараняване на вимето.
27. Ако се отглеждат на закрито, мъжките козли трябва да са в обхват на кози или други животни, както и в стабилно конструирани сгради, които предлагат достатъчно пространство за движение.
28. Кози, отглеждани на закрито, трябва да имат достъп до двор или пасище.
29. Наличното пространство трябва да се планува, като се има предвид възрастта, размерите и породата на добитъка. Гореспоменатите, както и големината на групата животни, трябва да се съгласува с експерт по въпроса. Рогати и нерогати кози не трябва да се поставят в една и съща кошара, освен ако не са отгледани заедно.
30. Въвеждането на ново животно или няколко животни в стадото може да доведе до тормоз. Един от начините да се избегне подобна ситуация е да се увеличи жизненото пространство на животните, като новите животни се отглеждат за кратък период в кошара, съседна на останалата част от стадото.
31. Всякакви електрически приспособления трябва да се пазят надалеч от кози, да са добре изолирани, защитени от гризачи и заземени.

Технически уреди и екипировка

32. Всички уреди и апаратура като цяло, в това число поилки, уреди за доене на животните, вентилатори, отоплителни и осветителни тела, пожарогасители и алармени системи трябва да се поддържат чисти, да се преглеждат редовно и да се поддържат в добро работно състояние. В случай на авария трябва да са налични алтернативи по отношение на процедурите по доене и поддържане на добри работни условия.

Бременност и отглеждане на малки козлета

33. Женски в напреднала бременност трябва да бъдат обгрижвани, за да се предотврати стрес или нараняване, които биха довели до преждевременно раждане.
34. Бременните и кърмачките трябва да получават достатъчно храна, за да поддържат, както собственото добро здравословно и физическо състояние, така и това на малкото. Това е особено важно най-вече през последните 6 (шест) седмици на бременността. Винаги трябва да има достатъчно вода.
35. Животновъдите трябва да обръщат специално внимание на чистотата и хигиената на животните. Трябва да се полагат максимални усилия да се предотврати развитието и разпространението на инфекции – чрез редовно почистване и дезинфекциране на кошарите. Кошара, в която се очаква да расте малко козле, е за предпочитане да има пряк достъп до други кози. Мъртвите козлета трябва да бъдат изнасяни незабавно.
36. Животновъдите трябва да са добре запознати с проблеми, които биха възникнали по време на отглеждането на малките козлета, за да могат да повикат необходимата професионална помощ навреме. При нужда трябва да се търсят услугите на ветеринар.
37. В рамките на 6 (шест) часа след раждането си всяко новородено трябва да бъде кърмено. Достатъчно количество кърма трябва да се съхранява за спешни случаи, но трябва да се има предвид, че кърма, която не е взета от майката, може да съдържа зарази.

Изкуствено отглеждане

38. Като цяло изкуственото отглеждане може да доведе до множество проблеми и за да бъде успешно, изисква повишено внимание и високи животновъдни стандарти. Особено внимание трябва да се обърне на чистотата и хигиената.
39. Малките козлета трябва винаги да имат достъп до заместители на мляко или да бъдат хранени поне 2-3 пъти дневно. Мляко, което не е взето от майката, представлява риск за здравето на новороденото. Около 1-2 седмици след раждането на козлето се полагат свежи храни, съдържащи фибри.
40. Понякога се налага употребата на допълнително отопление особено през първите дни след раждането.
41. Мястото, където козлето лежи, трябва да е винаги сухо и добре проветрено.

Отстраняване на нежелани козлета

42. Нежеланите козлета трябва да бъдат третирани толкова хуманно, колкото отглежданите. Освен това, ако е планувано да бъдат убити, то това трябва да бъде направено възможно най-хуманно.

Доене

43. Всеки животновъд трябва да е наясно с проблемите, които биха възникнали около коза кърмачка, както и с начините, по които може да се избегнат подобни проблеми. При необходимост да се ползва помощта на ветеринар.
44. Специално внимание трябва да се обърне на методите на доене, за да се предотврати нараняване на цицките. Като цяло, добрите методи на доене включват: внимателно боравене, проверка на първоначалната струя мляко и умерено издояване.
45. Преди и след доене определени хигиенни мерки трябва да се предприемат, за да се намали риска от предаване на заболявания. Неспазването на подобни мерки, както и на процедурите, свързани с машините за доене, може да доведе до възпаления и увреждане на цицките.
46. Козите могат да бъдат доени в рамките на 24 месеца, но това трябва да бъде придружено от подходящо хранене (вж. параграф 11).
47. Кърмещите кози трябва да бъдат доени или дневно, или достатъчно често в зависимост от количеството кърма, което дават.

Стаи за доене и апаратура

48. Специалните отделения, както и целите помещения и апаратура трябва да бъдат подходящо проектирани, създадени и поддържани, за да се предотвратят случаи на нараняване.
49. Важно е да се установи правилното функциониране на машините за доене посредством поддръжка и настройка на нивата на вакуум, нивата на пулсиране, както и взимане под внимание на препоръките на производителя във връзка с цялостното функциониране на машините.

Видове манипулации

Грижа за копитата:

50. Трябва да се обърне специално внимание на състоянието на краката на животните и при необходимост краката им трябва редовно да бъдат подстригвани. Подовата настилка на помещението, в което живеят козите, трябва винаги да е суха.

Премахване на рога:

51. Тази операция трябва да се извършва под надзора на ветеринарен хирург. Отстраняването на рога е стресираща процедура и е препоръчително да се избягва.

Кастриране:

52. Кастрацията, когато е необходима, трябва да се извършва под надзора на специалист и според установените закони.

Стригане:

53. При стригане трябва да се полага грижа да не се пореже кожата на животното. В случай на порязване моментално трябва да се вземат мерки.
54. Козите са изключително чувствителни към промяна в температурните условия. Освен ако не се извършва на закрито, стригането трябва да става единствено в подходящи метеорологични условия. При неблагоприятни метеорологични условия вчесването е за предпочитане.
55. В случай на влошаване на метеорологичните условия след стригане, животните трябва да бъдат отведени на закрито или покрити.

При пожар или други спешни случаи

56. Животновъдите трябва да имат предварителен план за справяне със спешни случаи като пожар, наводнение или рязко намаляване на провизиите, като уведомят целия си екип за подходящите действия в подобни случаи. Винаги трябва да има поне един дежурен член на екипа, който да е способен да извърши съответните действия.
57. Добрият животновъд трябва да обръща особено внимание на противопожарните мерки. Затова трябва да се следват условията от Член 1.3 на британския стандарт BS5502. Допълнителна информация на високо ниво е достъпна в противопожарните станции, както и от Противопожарната асоциация.
58. При създаване на нови сгради или променяне на стари такива трябва да има участък, който да позволява моменталната и бърза евакуация на добитъка. Използваните в конструкцията материали трябва да са достатъчно огнеупорни. Допълнителни маршрути за евакуация трябва да бъдат упоменати, за да се улесни процедурата по евакуация в случай на пожар.
59. Всички електрически, газови и маслени уреди трябва да са поставени така, че в случай на генериране на пламък, рискът този пламък да достигне останалата апаратура или която и да било част на сградата е минимален. Препоръчително е бушоните и електрическите ключове да са поставени от външната страна на сградата. Освен това поставянето на алармени системи, които могат да се чуят по всяко време на денонощието, също би повишило нивото на сигурност.
60. В случай, че трябва да се извърши обаждане на противопожарната служба, във всички помещения, където има добитък, трябва да има указания за мястото на най-близкия телефон. До всеки телефон трябва да има инструкции за противопожарната служба как да достигне сградите, където се намират козите.

Допълнителна информация

1. Земеделския тренировъчен борд, Земеделските колежи и местните образователни власти провеждат тренировъчни курсове, които следват горепосочените препоръки. Националният съвет за тестване на уменията във Великобритания и Шотландската асоциация на клубовете на младите фермери провеждат тестове в други области, свързани с отглеждането на животни.
2. Всяко устройство, което използва електричество, трябва да отговаря на Нормите за електрическа апаратура в закрити помещения, издадени от Института на инженерите и електротехниците.
3. Нормите за хуманно отношение към селскостопанските животни от 1978 изискват от животновъдите да инспектират животните и екипировката, от която животните зависят, поне веднъж дневно.
4. Според Закона за защита на животните от 1911 до 1988 (в Шотландия, Закона за защита на животните от 1912 до 1988) е престъпление да се кастрира без упойка козле, ненавършило 2 (два) месеца. Освен това употребата на маркуч или други средства, които ограничават потока на кръвта към скротума, е разрешена единствено тогава, когато даденото средство се прилага в първите седмици след раждане. Според поправката на Закона на ветеринарните хирурзи от 1966, единствено ветеринарен лекар има правото да кастрира животно, навършило 2 (два) месеца, както и да премахва рогата му.

***
Този превод е по материали от научния печат в рамките на проект "Благосъстояние на животните - България", превод: IWNS, 2007

© 2003-2018  iwns.org | изработено от enigra | изградено с TYPO3